Решение по дело №151/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          гр.Ловеч, 10.05.2022 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, гражданско отделение,в публичното заседание на деветнайсети април през две хиляди двайсет и втора година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА А.,

 

 

като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 151/2019г. по описа на съда,  за да се произнесе, съобрази:

 

 

Производство по чл.511,ал.1,т.2,вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, чл.84,ал.3 от ЗЗД.

 

Постъпила е искова молба от Б.С. с ЕГН ********** ***, представлявана от майка й и законен представител Т.В.В., М.С. с ЕГН ********** ***-представлявана от майка й и законен представител Т.В.В. и от Т.В.В. с ЕГН**********-лично, всички чрез адв.Р.Р.-***, срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” с ЕИК ******,със седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Б.А.Б. и А.А.Л.-членове на УС, с посочено правно основание чл.511,ал.3,вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ и чл.84,ал.3 от ЗЗД. Претенциите са за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Ищците излагат,че на 13.07.2018г., около 22.17ч., на път ПП І – 4 , при километър 34, на разклона за гр.Ловеч, е настъпило ПТП,при което л.а.“Фолксваген Тигуан“ с рег.№ ****, управляван от Ю.А.С., при непозволена маневра изпреварване и движейки се с несъобразена с пътните условия скорост, самокатастрофира. Ищците са пострадали в следствие на инцидента,а в резултат на тежките травматични увреждания, въпреки проведеното спешно лечение, на 14.07.2018г. е  починал А. С.-брат на първите две и син на Т.В.. Във връзка с инцидента е образувано ДП №188/2018г.по описа на РУ на МВР-Угърчин и ПП №2076/2018г. по описа на ОП-Ловеч.

Ищците твърдят, че смъртта на А. С., причинена от настъпилото ПТП, им е нанесла необратима загуба,като е прекъснала  връзката между майка и син- от една страна и между сестрите и брата им– от друга. Обясняват,че от произшествието и до момента Т.В. продължава да изпитва душевна болка и непреодолима тъга от загубата на сина й. Вредите продължава да търпи и в момента и това страдание ще продължи до края на живота й. Изразяват се в непрекъсната болка и страдание от неочакваната загуба на сина й. Обяснява,че майката е загубила едно от децата й,за което се е грижила от раждането му,дарявала го е с любов,радвала се е на всеки етап от физическото и психическото му развитие, от съзряването му,а в момента единственото, което й е останало са спомените и безкрайната скръб. В съзнанието й изплуват спомени  за споделените с детето мигове на радост и тревога, мисълта какъв човек е могла да отгледа, за невъзможността да преживее с него всички значими събития в живота. Нищо не може да компенсира огромната й загуба. От момента на катастрофата, всеки път когато се наложи да пътува с кола, си спомня за инцидента и загубата на детето. Това ще остави непоправим отрицателен белег върху психичното й състояние. В подкрепа на изложеното са и констатациите от проведеното психологично лечение, където специалистите  установяват наличие на остро стресово разстройство,загуба на жизнена енергия,плашещи мисли, тревожност, депресивност, силно чувство за вина, загуба на интереси, намалено взаимосподеляне и безспокойство. Със смъртта на А. С. е прекъсната най-близката и силна връзка-между майка и дете. Претърпените от Т.В. неимуществени вреди са непреодолими и въпреки изминалото време не намаляват.

Наред с това Т.В. е претърпяла и физически страдания в следствие на произшествието. Видно от епикризата й е поставена диагноза „S36.80 Травма на други интраабдоминални органи,без открита рана на корема“. По повод на тези увреждания е постъпила в болницата в г.Ловеч,от където е изписана на 15.07.2018г.

Неимуществени вреди са настъпили и за Б.С. и М.С.,които са загубили братчето си А.. Обяснява, че двете сестри са възприемали брат си като детето,за което трябва да се грижат,тъй като е техен близък човек и с него могат да споделят игрите си. Въпреки,че двете също са малки деца,те са на възраст,в която със сигурност пазят спомена за А. и чувстват липсата му.Акцентира,че на толкова малки деца е много  трудно да се обясни, че повече никога няма да видят братчето си и няма да играят с него.И двете преживяват тежко спомена за инцидента, болката от загубата на близкия им брат и тази болка рефлектира тежко върху детската им психика. Твърди, че тези отрицателни последици ще търпят до края на живота си. От проведената консултация с психолог става ясно,че при Б. се наблюдава тенденция към затваряне спрямо възрастните,трудно установява доверителна връзка,трудно приема загубата на брат си,а по данни на майката има моменти,в които детето става раздразнително и реагира необичайно остро.Заключението е,че Б.-като по-голяма, преживява по-осъзнато от М. травматичните събития.

Освен вредите от загубата на братчето им, момичетата са получили и физически травми. И двете първоначално са били настанени в болницата в гр.Ловеч,а в последствие по спешност са преместени в тази в гр.Плевен. М.С. е получила разкъсно-контузна рана в областта на горната и долната устна, контузио капитис ет фацеи,мозъчно сътресение и охлузвания и натъртвания по цялото тяло. В хода на допълнителните изследвания е установено,че М. изпитва болки в корема,оплаква се от главоболие,трудно говори, има оттоци на устните, носа, клепача, травматични увреждания на лигавицата на ушния канал и множество кръвонасядания.

Б.С. е получила охлузни рани в областта на корема, снишен прешлен L4(вероятна фрактура)болки в корема и таза,контузио капитис ет корпорис, комоцио церебри,контузио регио лумбалис, КТ данни за травматични увреди на костите на аксиалния скелет-ребра,прешлени от торако-лумбален отдел,кости на тазовия пръстен. Настанена е на лечение в болницата в гр.Плевен на 15.07.2018г. и е изписана на 17.07.2018г.

Твърди, че след инцидента децата вече се страхуват да пътуват с автомобил,а когато е наложително си припомнят случилото се и тежките последици, закономерно ги свързват с възможността отново да бъдат наранени. Твърди, че до момента не са преодолели претърпения страх за здравето им, стреса от случилото си и загубата на брат им. Този период съвпада с физическото и психическото им съзряване като личности, поради което счита, че тези увреждания ще оставят в тях непоправим белег. Изживяното по време на инцидента ще продължи да оказва негативно влияние върху тях. Психиката им вече е повлияна от злощастното събитие и то е променило живота им.

Сочи,че между собственика на лекия автомобил с марка .“Фолксваген Тигуан“ с рег.№ **** и DVV Partners BVBA- Белгия (която се влива  на 30.06.2005г. в Dexia,Belgium, а от 1 март 2012г. Dexia се преименува на Belfius Insurance Belgium) е налице валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,действащ към датата на ПТП-13.07.2018г. След извършена проверка на сайта на „Националното сдружение на българските автомобилни застрахователи“ е установено,че белгийският застраховател не е посочил свой представител или кореспондент за територията на страната. Поради това предявили претенцията си за плащане пред НББАЗ(получена на 01.10.2018г.). На 24.10.2018г.получили писмо от ответника ,в което се сочи, че е следвало да се обърнат към представителя на чуждестранния застраховател, който за територията на РБългария е „Булстрад Виена Иншурън“АД. Предявили претенциите си на 06.11.2018г. пред този застраховател-получена на 18.11.2018г. С писмо от 13.11.2018г. им отговорили,че е образувана щета с №54380401-0276/18 и се очаква потвърждение на застрахователното покритие. До 29.05.2019г. не получили нито потвърждение,нито произнасяне по претенциите им. Затова-при липсата на произнасяне на белгийския застраховател и неговия кореспондент за срок, много по-дълъг от законоустановения 3-месечен и на основание чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, отново се обърнали към НББАЗ. Повторната си претенция за изплащане на застрахователно обезщетение изпратили на29.05.2019г.,получена от ответника на 31.05.2019г. Прилага известията за описаната кореспонденция.От тогава до подаване на исковата молба са изминали повече от 6 месеца,който срок е по-дълъг от предвидения 3-месечен за произнасяне по претенцията им,съгл. чл.496,ал.1,към който препраща чл.511,ал.3 от КЗ. Счита,че с описаната по-горе хронология на заявяване на претенциите им,са изпълнени предвидената в КЗ процедура по сезиране. С оглед пълното бездействие на белгийския застраховател, на неговия представител на територията на РБългария и на НББАЗ и въпреки,че са спазили всички законови изисквания за предявяване на извънсъдебните си претенции за изплащане на обезщетение, изчаквайки законовите срокове, те се оказват лишени от защита на гражданските им права.

Затова молят да се постанови решение,с което отв.НББАЗ бъде осъдено да им изплати следните обезщетения:

- 300 000лв. за претърпени неимуществени вреди от Т.В.В.,като майка на А. С.,починал при ПТП, настъпило  на 13.07.2018г.,както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане,което да се изплати по посочената банкова сметка.

- ***. за претърпените от Т.В.В. неимуществени вреди от настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане,което да се изплати по посочената банкова сметка.

 - ***. за претърпените неимуществени вреди от Б.С.,в качеството й на сестра на починалия в катастрофата А. С., в резултат на настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане,което да се изплати по посочената банкова сметка.

- ***. за претърпените лично от Б.С. неимуществени вреди от  настъпилото на 13.07.2018г. ПТП,както и настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане,което да се изплати по посочената банкова сметка.

- ***.за претърпените от М.С. неимуществени вреди, в качеството й на сестра на починалия в катастрофата А. С., в резултат на настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане,което да се изплати по посочената банкова сметка.

- ***.за претърпените лично от М.С. неимуществени вреди от  настъпилото на 13.07.2018г. ПТП,както и настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, както и на основание чл.84 от ЗЗД-законна лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане-13.07.2018г.до окончателното изплащане, което да се изплати по посочената банкова сметка.

*** в производството разноски, вкл.адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Постъпи отговор по реда на чл.367 от ГПК от отв.Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”(НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Адвокатско дружество „Б., А., Д.”, с БУЛСТАТ ****, представлявано от адв.А.Д., със съдебен адрес ***.

Счита, че исковата молба е нередовна,тъй като липсват твърдения на кое място в автомобила „Фолксваген Тигуан” е седял А. С. към момента на настъпване на произшествието, както и къде са седели всяка една от ищците. Възразява по посоченото от ищеца правно основание, като твърди, че нормата на чл.515 от КЗ е неприложима, тъй като касае хипотезата на ПТП, настъпило извън територията на РБългария и ангажиране на отговорността на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган. Счита,че правилната квалификация на предявените искове е чл.511,ал.3,вр.с ал.1 от КЗ.

Моли да се спре производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с окончателен акт на образуваното във връзка с процесното ПТП наказателно производство. Визира образуваното ДП №188/2018г.по описа на РУ на МВР-Угърчин и ПП №2076/2018г.по описа на ОП-Ловеч. Излага подробни аргументи в подкрепа.

На следващо място счита,че не е изяснен въпросът с приложимото към спора право. Твърди,че при установеното обичайно местопребиваване на Ю.А.С. към датата на произшествието в Белгия, също и на пострадалия А. С., на Б.С.,на М.С. и Т.В. и с оглед чл.4, §2 от Регламент (ЕО) №864/2007 на Европейския парламент и Съвета(т.н.Регламент „Рим ІІ”) относно приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, когато лицето, чиято отговорност се търси (деликвентът) и пострадалото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на пряката вреда (в случая смъртта), е правото на тази държава.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва правото на Б.С. и М.С. (сестри на пострадалия) да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им А. С., съгласно българския закон. Развива доводи, основани на ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, като сочи, че се предвижда обезщетение само по изключение, която предпоставка не е доказана тук. При условията на евентуалност, ако бъдат приети за основателни претенциите, възразява по размера им,като счита,че е приложим предвиденият в чл.493а, ал.4 от КЗ лимит на възможно обезщетение.

С оглед липсата на влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд, който да се е произнесъл по въпросите извършено ли е деянието,неговата противоправност и виновността на дееца, оспорва твърдението,че отговорност за настъпване на ПТП има водачът на л.а.”Фолксваген Тигуан” с белгийски рег.№1 DMY666- Ю.А.С..

Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите. Твърди,че децата А. С., Б.С. и М.С. не са пътували в изискваната от закона система за обезопасяване на деца и това е станало причина за претърпените от тях телесни увреждания, съотв.смъртта на първия. На основание чл.51,ал.2 от ЗЗД приносът на починалия следва да се отчете при определяне на размера на дължимото на неговата майка и евентуално на сестрите му обезщетение. За пострадалата Т.В. твърди,че не е ползвала обезопасителен колан,което е в причинно-следствена връзка с претърпените от нея телесни увреждания.

Ответникът оспорва факта на претърпяване, обема и продължителността на твърдените от всички ищци неимуществени вреди, наличието на причинна връзка с ПТП, съгласно българския закон. Оспорва и размера на претенциите им, като несъответстващи на принципа на справедливост и на съдебната практика на българските съдилища.

Оспорва дължимостта и периода на претенцията за лихва върху търсените обезщетения- от датата на събитието- 13.07.2018г. Освен по изложените вече аргументи по основните претенции, излага и съображения от нормата на чл.497,ал.1,вр.с чл.496,ал.1 от КЗ,съгласно която лихвата се дължи след изтичане на тримесечен срок от предявяване извънсъдебно на претенцията пред НББАЗ, и то само ако в рамките на този срок са установени изцяло основанието и размерът на претенцията на увредените лица. Твърди,че тук основанието на претенциите на ищците не е надлежно установено и към момента, поради което ответникът не е изпаднал в забава.

С оглед концентрационното начало и възможно приложение на белгийското право, прави възражение за изтекла погасителна давност по белгийското право по отношение на исковете за главница и тези за лихва.

С Разпореждане №177/21.02.2020г. съдът се произнесе по възражението за приложимото процесуално право и прие, че българският съд е местно и родово компетентен да разгледа спора.

По реда на чл.372 от ГПК постъпи допълнителна искова молба от ищците, в която поддържат вече заявените твърдения и доказателствени искания. Не се съгласяват с възраженията на ответника за нередовност на исковата молба и за неправилно посочено правно основание. Не споделят и тезата за наличие на предпоставки за спиране на производството по реда на чл.229,ал.1,т.4 и т.5 от ГПК и излагат подробни доводи. Считат,че приложимото право е изяснено и това е българското,с оглед обстоятелството,че всички ищци са български граждани и инцидентът се е осъществил на територията на РБългария. Считат за неоснователно оспорването на материалноправните предпоставки на претенциите на Б. и М. Салиеви. Не приемат и приложение на §96,ал.1 от ПЗР на КЗ,тъй като противоречи на чл.52 от ЗЗД, ограничава недопустимо преценката на съда за наличието и обема на претърпени неимуществени вреди, поставя „лимит на лимита” при съобразяване на регламентираните в застрахователните договори лимити на застрахователно обезщетение. Не приемат и възражението за съпричиняване и го определят като бланкетно, неуточнено и недоказано. Не споделят и тълкуването на ответника за началото на дължимата законна лихва и излагат подробни аргументи. Изразяват становище и по доказателствените искания на ответника.

В срок постъпи и допълнителен отговор от ответника,в който допълва, че по делото няма спор, че българският съд е местно и родово компетентен да разгледа настоящия спор, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст). Пояснява,че възражението му касае приложимото към спора материално право, изхождайки от наличните в случая данни за обичайното местопребиваване на пострадалите лица и на деликвента, като се имат предвид разпоредбите на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II"). Излага,че при изясняване въпроса за приложимото обективно право в настоящия случай следва да се има предвид, че са налице поне две правоотношения, на които се основават претенциите на ищците по делото - правоотношение между третото увредено лице и деликвента/застрахования- деликтно правоотношение, и правоотношение между деликвента/застрахования и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите относно увреждащия автомобил, пораждащо права и в полза на третото увредено лице - застрахователно правоотношение. Второто правоотношение е функционално обусловено от първото, което означава, че дължимото от застрахователя обезщетение зависи както от размера на обезщетението, което застрахованият дължи на увредения по деликтното правоотношение, така и от покритите рискове и размера на застрахователната сума по застрахователното правоотношение. Съответно, по въпросите на стълкновителните норми в областта на непозволеното увреждане (първото правоотношение) е налице общностно законодателство от типа регламент, който има приоритет пред националните стълкновителни норми на сезирания съд. Понастоящем за Република България е в сила Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II"), който се прилага за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г. (процесното произшествие е на 13.07.2018г.).

Съгласно нормативния текст на чл. 4, §2 от Регламент „Рим II", когато „лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на вредата, се прилага правото на тази държава (lex communis habitations). Съгласно съображение (18) от регламента, чл. 4, §2 следва да се разглежда като изключение от общия принцип за приложение на правото на държавата, в която е настъпила вредата (lex loci damni), предвиден в чл. 4, § 1, тъй като създава специална привръзка в случаите, когато обичайното местопребиваване на страните е в една и съща държава.

Сочи,че в случая процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в държава-членка на ЕС (България), с участник - МПС с белгийска регистрация, като при него са причинени смърт и телесно увреждания на граждани на Р.България. От представените от ищците доказателства се установява, че както деликвентът, така и пострадалите лица, към момента на настъпване на пряката вреда имат обичайно местопребиваване в една и съща държава - Белгия, която е различна от мястото на събитието – България. По изложените съображения заключава,че съгласно чл. 4, §2 от Регламент „Рим II" приложимо в случая е белгийското право.

Позовава се и на разпоредбата и на чл.105,ал.2 от КМЧП- „когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава".

Сочи,че по смисъла на регламента „лицето, чиято отговорност се търси, и увреденото лице" са именно страните по деликтното правоотношение. Идеята е, че както деликвентът, така и увреденият се намират в по-тясна връзка с държавата, където обичайно пребивават, отколкото с държавата по местоизвършването на деликта. „Общността" между увредения и лицето, чиято отговорност се търси, е най-голяма тогава, когато те са свързани посредством еднаква социална и икономическа среда и когато имат формирано според еднакви стереотипи правосъзнание.

Обяснява,че редакцията на чл.4, §2 от Регламент „Рим II" насочва към непосредствения извършител на деликта. По този начин се гарантира, че вредите на пострадалия ще бъдат обезщетени според една и съща правна система и се предотвратява опасността от достигане до различно приложимо право в зависимост от това срещу кого е предявена претенцията за обезщетение. Съгласно съображение (6) от регламента „правилното функциониране на вътрешния пазар поражда необходимостта стълкновителните норми в държавите-членки да препращат към едно и също национално право без оглед на държавата на съда, в който е подаден искът, за да се подобри предвидимостта на изхода на спора, сигурността по отношение на приложимото право и свободното движение на съдебни решения". Следователно, под „лицето, чиято отговорност се търси" регламентът няма предвид лицата, които носят отговорност за чужди действия по силата на други отношения извън деликтното застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционния фонд, представително национално бюро и т.н.

Излага, че понятието „обичайно местопребиваване“ в Регламент „Рим II" следва да се тълкува автономно и независимо от правото на отделните държави-членки (съображение (11) от регламента). Преценка за наличието на обичайно местопребиваване според практиката на Съда на Европейския съюз се извършва по следните критерии- за разлика от местожителството, обичайното местопребиваване не е формално, а фактическо състояние. За неговото възникване не се изискват регистрации или разрешения от страна на държавата, в която лицето се е установило. Пребиваването трябва да е преимуществено на територията на дадена държава, където е центърът на живот на съответното лице. За тази преценка се използват критерии, които имат обективен характер - наличие на определена социална интеграция чрез лични и професионални отношения, от която да произтичат трайни връзки на лицето със съответното място. Такива обективни критерии са местопребиваване на семейството на лицето, изграждането на жилище, мястото където децата действително посещават детска градина или училище, местоработата или местонахождението на имуществото.

Акцентира, че тук от особено важно значение е продължителността на пребиваването, както и волята за пребиваване в дадена държава. Предполага се, че когато едно лице пребивава повече от шест месеца на определено място, то възнамерява да съсредоточи своите лични и професионални контакти именно тук. Според СЕС, този, който си е намерил жилище и работа на дадено място, въз основа на тези му субективни намерения, още от пристигането му ще се счита, че има обичайно местопребиваване на територията на тази държава. В случаите, когато увреденото лице е починало, отново се съблюдава обичайното местопребиваване на непосредствено увреденото лице, а не на неговите близки/ наследници. Това е лицето, с което деликвентът се намира в контакт при извършване на непозволеното увреждане. Връзката с близките/ наследниците възниква едва след това и има до голяма степен случаен и непредвидим характер. Техните вреди, когато лицето е починало при непозволеното увреждане, са последица от увреждането на техния близък. Той се намира в центъра на този тип отговорност, поради което неговото обичайно местопребиваване е определящо за приложимото право.

Въз основа на изложеното твърди,че „страни" по смисъла на чл. 4, §2 от Регламент „Рим II" са соченият като причинител на увреждането водач на лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, с белгийски per. № 1DMY666 Ю.А.С. и смъртоносно пострадалия А. С., от една страна (по отношение на исковете на ищците за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на А. С.), и от друга страна - Ю.С., като причинител на увреждането, и пострадалите ищци (по отношение на исковете за обезщетение на личните им неимуществени им вреди за получени телесни увреждания, в резултат на деликта). С оглед наличните към момента доказателства и данни по делото, всички страни в деликта са с обичайно местопребиваване в Белгия. От приложените към исковата молба доказателства е видно, че Ю.А.С. и семейството му (пострадалите деца и съпруга) са живели уседнало в Белгия към датата на произшествието. Всяко лято семейството се прибирало в България, за да гостува на близките си. Допълнително, и трите деца на семейството са родени в Белгия.

Позовава се и на представените от страна на ищците с молба от 13.01.2020г. писмени документи-фишове за заплати на Ю.С. и Т.В. е видно, че и двамата съпрузи имат регистриран адрес в Белгия, гр. Зингем, ул. „Аувегемсестеенвег" № 129, притежават регистрационни номера (Т.В. - per. № 88021857667 и Ю.А. - per. № 85072836943), които се посочват в официалните документи за самоличност и представляват уникален регистрационен номер за всяко лице, регистрирано в националния регистър на физическите лица на Белгия. Отново във фишовете за заплати за двамата съпрузи е посочена националност: Белгия, което предполага, че същите са с белгийско гражданство. Видно от фишовете е че Ю.С. работи непрекъснато в Белгия от 01.01.2016г., а Т.В. - от 01.04.2018г., като тя дори е съдружник в белгийската фирма „Пауър Констръкт" БВБА. Предвид обстоятелството, че М.С. и Б.С. са малолетни, те живеят заедно с родителите си, за което свидетелства и посоченото в молбата на ищците от 13.01.2020г., че Т.В. и Ю.А. издържат две деца. От изложените факти и обстоятелства, категорично може да се приеме, че страните в деликтното правоотношение са с едно и също обичайно местопребиваване - Кралство Белгия, където са преместили жизнения си център, поради което следва да бъде приложено изключението по чл. 4, §2 от Регламент „Рим II", според което приложимото в настоящия спор материално право е белгийското право.

Допълва и с аргументи,че настоящият адрес както на ищците по делото, така и на Ю.С. (а именно - Кралство Белгия, гр.Зингем, ул.„Аувегемсестеенвег"№129), не съвпада с регистрирания техен такъв (съгласно извършената от съда служебна справка за адресната регистрация на ищците). Фактът, че ищците не са изпълнили задължението си по чл.96,ал. 1 от ЗГР, а именно - да заявят настоящ адрес -държавата, в която живеят, не променя установения факт на живеене на дадено място, в случая - Белгия. По този въпрос има трайно установена съдебна практика, че липсата на заявление или регистрация на настоящ адрес, съответстващ на фактическото местоживеене, не е пречка да се установи къде в действителност пребивава дадено лице. Несъмнено е възможно лицето да не пребивава нито на постоянния си, нито на настоящия си адрес по смисъла на ЗГР. То може да е организирало своя живот и реално да живее на различно от заявеното и регистрирано място, както е в настоящия случай (Решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013 г. на IV г. о. на В КС).

Възразява по приетото от съда, че претенцията на ищците се основава само на застрахователен договор. Излага,че са предявени искове, с които се иска ангажиране на отговорността на НББАЗ, в качеството му на представително Национално бюро по смисъла на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, съгласно чл.506,ал. 2 от КЗ. Съгласно чл.513,ал.1 от кодекса, в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал.1 или 2, и при спазване на реда по чл.511,ал.3, Бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Това правно основание касае искове/претенции, които произтичат директно от закона, а не от договор/ търговска сделка. Отношенията между третите пострадали лица, каквито са ищците в случая, и НББАЗ не произтичат пряко от договора за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, тъй като НББАЗ не е страна по този договор, няма качеството на застраховател по него и не е страна по материалното правоотношение за обезщетяване на вредите от настъпилия деликт. То няма и качеството на търговец, тъй като е сдружение с нестопанска цел, видно от чл. 506, ал. 1 от Кодекса за застраховането. За да се ангажира отговорността на бюрото, освен специфичните предпоставки на чл. 511, ал. 1 от КЗ, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредите, който е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в държава - членка.

Поддържа изцяло становището си за приложимото към спора материално право, като твърди,че е това на Кралство Белгия. Заявеното от пълномощника на ищците, че приложимо в случая било българското право, защото ищците били български граждани и инцидента бил настъпил на територията на Р. България,счита за неоснователно. Твърди,че са налице предпоставките на чл.4,§2 от Регламент „Рим II", съгласно изложените преди съображения.Поддържа тезата, че процесните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, вкл. и в заявения размер, съгласно приложимото национално право.

Оспорва правото на ищците Б.С. и М.С. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си и по българския закон, твърдените последици върху нематериалната сфера на ищците, обема, продължителността и размера на неимуществените вреди.

Поддържа и възражението за съпричиняване от страна на пострадалия А. С. и от страна на ищците за настъпване на вредоносния резултат, както съгласно приложимото белгийско право, така и според българското право, в подкрепа на което е заявило доказателствени искания. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност на вземанията за главница и лихва по белгийското право.

Заявява,че не оспорва наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за л.а.с марка „Фолксваген Тигуан“ с белгийски per. № 1DMY666. Прилага превод на нарочно писмо от 23.08.2019г. от Белгийското национално бюро до НББАЗ в този смисъл

С Определение № 275/17.06.2020г.,на основание чл.229,ал.4 от ГПК съдът спря производството по делото до приключване на НОХД №113/2020г.по описа на ОС-Ловеч. С Определение № 260346/11.08.2021г.,по реда на чл.230 от ГПК съдът възобнови производството и представи  проект за доклад по делото.

В съдебните заседания страните се представляват от пълномощниците им.Представителят на С“НББАЗ“-адв.Д. представи подробна писмена защита.

От представените по делото писмени и гласни  доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта.

Съдът намира,че е обоснована процесуалната легитимация на ищците. Изложени са твърдения за претърпени неимуществени вреди от причинените им телесни увреждания, които са достатъчни,за обосноваване на допустимост на предявения осъдителен иск като пострадали. Видно от представеното удостоверение за наследници същите са и близки роднини - майка, съотв.сестри на починалия А. С.,от чиято смърт твърдят,че също са претърпели неимуществени вреди. Претенциите на малолетните деца са заявени при спазване на правилата на законовото представителство от родителя,съгл.чл.3 от ЗЛС.

Съдът намира,че е надлежна и легитимацията на ответника Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (С“НББАЗ“ или Бюрото). Съгласно чл.506,ал.2 от КЗ Бюрото е представител на българските застрахователи в Съвета на бюрата във връзка с функцонирането на системата  „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.  От представените доказателства се установява, че ищците са изпълнили процедурата по извънсъдебно заявяване на претенцията по реда на чл.511 от КЗ, която е условие за допустимост на предявените пред съда искове. Видно е, че са заявили искането си първо пред номнирания кореспондент на чуждестранния застраховател- „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,съгласно указанията от С“НББАЗ“-писмо с №1-2487(л.44). Искането е получено на 08.11.2018г. и по него няма отговор по същество в законния срок по чл.496,ал.1 от КЗ (3-месечен от подаването). Уведомени са,че е сезиран и изчакват отговор от белгийския застраховател(писмо с изх.№10236/13.11.2018г.), а в последствие и за невъзможност да обработят претенцията им (л.172-кореспонденция по електронната поща от 08.02.2019г.). Това е причината да се обърнат отново към С“НББАЗ“- получено на 31.05.2019г., от където са уведомени, че С“НББАЗ“ е приело да обработи документите им и ги е иззело от кореспондента на чуждестранното дружество-застраховател (л.60-писмо с изх.№1-2875). С писмо с изх.№1-1757/12.07.2019г. ищците са уведомени от С“НББАЗ“, че на основание чл.496,ал.2 от КЗ не може да разгледа претенцията им. Исковата молба е подадена на 09.12.2019г., след изтичане на срока за отговор и от С“НББАЗ“.

При тези данни съдът приема,че ищците са изпълнили законовата предпоставка за допустимост и са налице условията на чл.511,ал.3 от КЗ за надлежно сезиране на съда по реда на чл.511,ал.1,т.2,вр.с ал.3 от КЗ,в качеството им на „увредени лица“ по см.на чл.432 от КЗ.

По възражението на ответника за „приложимото право“ съдът се произнесе с определението си по чл.374 от ГПК и прие, че е неоснователно. По изложените аргументи прие,че в спора е приложимо българското материално право.

По същество.

Не се спори,че ищците са роднини по права линия-Т.В.В. е майка на Б.С. и М.С.,също и на починалото в катастрофата дете А. С.. Признатият за виновен в причиняването на произшествието водач-Ю.  А.С., е съпруг на Т.,съотв.баща на трите деца.

Не се оспорва и наличието на валидна към момента на ПТП-13.07.2018г., сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите”, по отношение на лекия автомобил с марка „Фолксваген Тигуан“ с белгийски per. № 1DMY666.

Както се посочи по-горе- ищците са изпълнили предвидената процедура по сезиране с претенцията им- на НББАЗ, на представителя на белгийския застраховател за територията на РБългария- „Булстрад Виена Иншуърънс“АД и при липсата на отговор отново на НББАЗ-последният се е произнесъл с отказ да изплати обезщетение,поради което ищците са предявили претенциите си пред съда,по правилото на чл.515,ал.1,т.1 и чл.511,ал.3  от КЗ.

Не се оспорва и факта на проведеното наказателно производство,в което с Присъда №10/02.07.2020г.,пост.по НОХД №113/2020г. на ОС-Ловеч, Ю.А.С. с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това,че на 13.07.2018г., около 22ч., на първокласен път 1-4/София-Варна/,в района на кръстовище с път 401 при км.34,в землището на с.Микре, Лов.област, при управление на л.а.с марка „Фолксваген Тигуан“ с рег.№ ****, собственост на търговец „POWER CONSTRUCT“ BVBA, е нарушил правилата за движение-чл.6,т.1 от ЗДвП,във вр. с чл.63,ал.2,т.2,вр.с ал.1 от ППЗДвП- при наличие на двойна непрекъсната осова линия предприел маневра изпреварване на движещите се пред него МПС и чл.20,ал.1 от ЗДвП-не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство,което е управлявал и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Ю. С. ***, настъпила на 14.07.2018г.,в 21.45ч. в „УМБАЛ-Плевен“,поради което и на основание чл.343,ал.1,б.“в“,във вр.с чл.342,ал.1,пр.3-то и чл.54 от НК,при смекчаващи вината обстоятелства,го е осъдил на 2 години лишаване от свобода.По реда на чл.58а,ал.1 от НК наказанието е намалено на 1г.и 4м.,като на основание чл.66 от НК е отложено изпълнението му за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Наложено е и наказание по чл.343г. от НК-лишен е от право да управлява МПС за срок от 1г.и 4м. от влизане на присъдата в сила и отнемане на свидетелството за правоуправление. Присъдата е потвърдена с Решение №160/02.12.2020г.,пост.по ВНОХД № 301/2020г. АС-Велико Търново.Присъдата е влязла в законна сила на 18.05.2021г. По правилото на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна  за гражданския, съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед заявеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на ищците,с твърдение,че са пътували без поставен предпазен колан-за Т.В.,а за децата-без предвидената система за обезопасяване, се допусна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,на в.л.д-р М.Г. и инж.Н.К..

В комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза  в.л.инж.К. представя скица на местопроизшествието и описва механизма на причиняване- на 13.07.2018г., на първокласен път I-4 (София- Варна), при км. 34, л.а."Фолксваген Тигуан" с белгийски регистрационни номера 1-DMY-666, се движел зад два товарни автомобила, непосредствено преди кръстовище за гр.Ловеч, при наличие на вертикална маркировка ограничаваща скоростта на движение до 60 км/час и хоризонтална маркировка непрекъсната осева линия, забраняваща навлизане в насрещна пътна лента. Най-малко на 74,59 м преди кръстовището, водачът на е предприел действия с кормилния кръг към навлизане в насрещната пътна лента, за да изпревари товарните автомобили пред него и ускорил, като достигнал скорост на движение Va = 25,5 м/сек = 91,8 км/час и изминал път Sм = 51,49м. След като автомобилът се престроил в насрещната пътна лента, водачът е възприел промяна на направлението на товарен автомобил от полагащата му се средна пътна лента да реализира ляв завой, при което Ю.С. завъртял кормилото в посока обратна на часовниковата стрелка и предприел ефективно спиране. Автомобилът "Фолксваген Тигуан" се е отклонил наляво спрямо посоката на движение на МПС, преминал през затревен остров в кръстовището с отлагане на следи, през асфалтово отклонение за гр. Ловеч, навлязъл върху северния банкет на пътя, ударил се в крайпътната мантинела, като я е разрушил и със скорост Ua.2=15,77 м/сек = 56,77 км/ч, излетял в низходящ скат, като с челната си част се ударил със скорост V = 14,07 м/сек. - 50,65 км/час. в крайпътно дърво. Ударът на автомобила в дървото е челен кос, нецентрален и е бил с най-голям интензитет. Експертът обяснява, че в процеса на осъществяване на деформациите,за фазата на достигане на максималните пластични деформации, задната част на купето се повдига (по интензивно задна лява), като предният ляв ръб на тавана, в зоната на горната част на предното стъкло, се удря в дървото и е оставен ясен отпечатък. При този основен удар таванът на автомобила в предната си част, в напречно направление се измества надолу. При достигане на максималната стойност на ударния импулс, последният при пространственото положение на купето е с направление преминаващо от ляво на масовия център на автомобила. В края на движението, след отделянето на тавана от дървото, автомобилът се установява в заснетото при огледите положение, падайки на земята и се установява в покой, с което ПТП-то приключва.

Експертът смята,че от техническа гледна точка причината за настъпване на произшествието е свързана с реализирано изпреварване от страна на водача на "Фолксваген Тигуан" на попътно движещи се пред него товарни автомобили (престроили се в полагащите им се ленти за движение, за осъществяване на ляв завой в кръстовище) чрез навлизане в насрещната пътна лента, пресичайки двойно непрекъсната линия със скорост значително по-висока от максимално разрешената за съответното място и моментно завъртване на кормилния кръг на волана по посока обратна на часовниковата стрелка /наляво/, при което МПС напуска асфалтовата настилка и след реализирано закъснително движение се удря в крайпътно дърво в ляво извън ПП в низходящия скат. Автомобилът се е движел със скорост - 91,8 км/ч. Напуска лентата за движение, пресича затревена ивица, качва се на банкета и се удря в мантинелата. От удара тя се разрушава, изпадат определени части от автомобила и той продължава напред (вече и надолу по ската извън пътя), като с предната си част се удря в крайпътно дърво. От този удар и вследствие на инерционните сили задната част на автомобила се надига и с предна дясна част на тавана си се удря в дървото. Таванът се деформира и автомобилът се връща на колела. Произшествието протича при няколко фази.

Вещото лице-д-р Г. е установила,че Б.С. е била на лечение в Детско отделение на МБАЛ-АД-Ловеч от 14.07.2018г. до 15.07.2018г. Анамнезата е снета от бабата на детето.Отразено е,че на същата дата на постъпване, около 22,15ч., е претърпяла ПТП. Детето е било в съзнание с охлузвания в областта на корема. При направените изследвания -рентгенова снимка на гръбначен стълб, е допуснато,че вероятно има и счупване на Л-4 прешлен. Установена е в обективно задоволително общо състояние,контактна и ориентирана, корем мек и позволява палпация. След консулт с неврохирург  е установено,че не се налага лечение в неврохирургия. Назначена е консултация с ортопед,поради данни за счупване на четвърти поясен прешлен. Детето е изписано с окончателна диагноза : травми в гръбнака. Касае се за ПТП, при което на Б.С. е причинено травматично счупване на четвърти поясен прешлен, повреда причинила на детето затруднение на движенията на снагата за около 2м. В наличната документация не са установени данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда. По делото е приложена и втора епикриза за Б.С., от която става ясно, че е била на лечение в „Клиника по неврохирургия" при УМБАЛ-Плевен от 15.07.2018г. до 17.07.2018г. Обективното й състояние е определено като неврологично напрегната паравертибларна мускулатура. При направения нов КТ на гръбначен стълб не са установени данни за травматични увреждания на гръбначен стълб.Изписана е с диагноза: „контузия на главата и тялото. Сътресение на мозъка.“.

В медицинските книжа за М.С. е отразено,че е била на лечение в Клиника по Неврохирургия в УМБАЛ-Плевен, от 14.07.2018г. до 17.07.2018г. Анамнезата е снета от майката на детето,като е описано,че на 14.07.2018г., рано сутринта, е претърпяла ПТП. Насочена за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Ловеч, но след настояване на близките, е преместена за лечение в гр. Плевен. В констатациите си лекарите са установили наличие насиняване и оток на лицето            ,рана на горната устна. Неврологично – движела е четирите крайника, в съзнание, куагулира газови резервоари. КТ /скенер/ на глава-нормален мозъчен статус. Липсват КТ данни за травма на главата. Не е имало нужда от хирургична намеса. След ревизия на раните е изписана с окончателна диагноза: „контузия на лицето. Мозъчно сътресение“.

За Т.В. експертът е установила,че  била на лечение в Хирургично отделение на МБАЛ-Ловеч от 14.07.2018г. до 15.07.2018г. Анамнезата е снета по нейни данни, като има спомен за случилото се. Оплаквала се е от болки в областта на корема и лявата половина на гръдния кош. Обективно е установено,че е в добро общо състояние. Адекватна, ориентирана за време и място. Корем- с меки и еластични стени. Открито е охлузване в областта на ляво коляно, охлузване и кръвонасядане в десния долен етаж-следи от колан, наличие на хематом в областта на лявата половина на гръдния кош. Не са установени травматични изменения на гръдния кош. Изписана на 15.07.2018г. с окончателна диагноза: „травма на други коремни органи , без открита рама на корема.“.

За починалия А. С. от листа за преглед на пациент в Спешно отделение при „МБАЛ“АД-Ловеч, се установява,че пристига в изключително тежко състояние.Направен му е скенер на глава и са установени контузионни огнища, наличие на субдурален хематом в ляво окципитално, има днни за чернодробна руптура, паралитичен илеус.В изготвената епикриза на „МБАЛ-Ловеч“АД е вписана диагноза: „Политравма. Контузия на мозъка. Контузия на корема. Разкъсване на черния дроб. Наличие на кръв в коремната кухина. Счупване на таза.. Счупване на дясната бедрена кост. На същата дата се извърши оперативно лечение на детето. Лапаротоми, при което е установен излив на кръв в коремната кухина, горен етаж и малкия таз, разкъсване на черния дроб. Съставена е и втора епикриза на детето от Клиника по анестезиология и интензивно лечение при УМБАЛ „Г. Странски"-Плевен, с окончателна диагноза: „Контузия на бял дроб и сърце. Оток на мозъка. Контузия на коремни органи. Разкъсване на черния дроб, наличие на кръв в коремната кухина, лапаратомия, счупване на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите. Мозъчен оток. Остра дихателна недостатъчност. Остра сърдечна слабост“. Детето е починало на същата дата на постъпването: 14.07.2018 год. в 21,45ч.

Експертът заключава,че в резултат на ПТП на Б. е причинена  травма в областта на пояса, без данни за травматични увреди на прешленче-болка и страдание, субдурален хематом. Счита,че няма данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.

На М.С. е причинено: насиняване и оток на лицето на същата, рана в областта на горна устна, без неврологична симптоматика. Заключението е,че е било налице временно и неопасно разстройство на здравето.

На Т.В. е причинено - охлузване в областта на лява колянна става, охлузване и кръвонасядане на коремната стена, подкожен хематом в областта на гръдния кош, без данни за травматично изменение на гръдната клетка, няма  данни за разстройство на здравето-временно или постоянно опасно за живота й, не се очакват трайни последици от тази повреда.

На А. С. са причинени: травма на цялото тяло, данни за контузионни полета на мозъка, разкъсване на черния дроб с данни за наличие на кръв в коремната кухина,като е извършено оперативно лечение-лапаратомия  на  корема,има счупване на дясната бедрена кост. Вещото лице заключава,че смъртта на детето е настъпила след обилната кръвозагуба и следствие на това от остра сърдечна и дихателна недостатъчност.

Механизмът на получаване на травмите на всички пострадали лица съответства на протичането на фазите на процесното ПТП.

По отношение местата, на които са пътували пострадалите, експертите са установили, че  Т.В. се е возела на предна дясна седалка, Б.С.- отзад вдясно, А. С.- отзад в средата,а          М.С.- отзад в ляво, зад водача.

Експертите са категорични,че автомобилът е бил оборудван с обезопасителни колани на местата за пътниците-триточкови, инерционни за всички места в автомобила. Има въздушна възглавница за водача и пътника до него. За задните места са предвидени въздушни възглавници падащи от тавана. Експертът инж.К. е съобразил писмените данни и показанията на свидетелите-в наказателното производство и в настоящето и приема,че всички пътуващи са били с поставени предпазни колани и при забиване на предната част на автомобила в ската и дървото са увиснали на коланите. Обяснява,че ако не са използвали коланите, всички тела са щели да се струпат напред-водачът и Т.В.- към арматурното табло, двете момичета към облегалките на предните седалки, а возещият се отзад А. би достигнал арматурното табло и дори предно обзорно стъкло, минавайки между облегалките на предните две седалки. В най-лошия случай би могъл да изпадне през предното стъкло или да се удари в дърветата, в които последно се е ударил автомобилът.

По отношение вида на използваните системи за обезопасяване на деца по см. на чл.137а от ЗДвП, инж.К. приема,че всички- водачът и пътниците, са били с поставени предпазни колани,а за децата на задните места са използвани столчета и седалки за обезопасяване на деца. Приема,че най-малкото дете- А., което се е возело в средата отзад, е било със специална детска седалка със собствени презрамки/ колани, захваната с обезопасителен колан от автомобила. Другите две деца са били в детски столчета, захванати също с обезопасителните коланите на автомобила.

На въпроса биха ли настъпили травмите,ако пътниците са били с поставен обезопасителен колан (за Т.В.), а за останалите - ако са пътували в система за обезопасяване, експертите съобразяват сложния и многофазов механизъм на движение на автомобила и обясняват, че при преминаването през затревения остров се разклатил наляво и надясно, съответно и телата на пътниците са се люшкали на ляво и дясно, също и са  политали леко нагоре. При второто препятствие- мантинелата,  ударът е бил значителен,като я разрушава и изважда коловете, на които се крепи в определен участък. При този удар задната част на автомобила се надига нагоре и телата на всички пътуващи се подхвърлят също нагоре. При следващата фаза от ПТП автомобилът се спуска надолу по ската под ъгъл, като всички тела са опънали предпазните колани. При последната фаза- удар на предната част на автомобила в двата ствола на разклонено на три дърво, описват,че автомобилът се забива под ъгъл в основата на дървото, скоростта му изведнъж се редуцира до 0 км/ч, като телата на пътниците се оказват увиснали на предпазните колани. От удара и рязкото прекратяване на движението му, задната част на автомобила се надига и таванът се удря в по-горната част на дървото, като остава характерен отпечатък и таванът се деформира. В този момент пътниците, особено в задната част, тъй като завъртането на колата  при повдигането на задната му част е около предната ос, а отзад рамото е по-голямо, са политнали нагоре, като е възможно някои от тях да са достигнали тавана с глави. Всички тези движения на телата в следствие на инерционните сили са довели до намаляване ефективността на коланите и предпазните детски седалки, като се е стигнало дотам, че А. е излязъл, изпаднал от детското столче и е намерен по корем над улея на климатика.

Ударът на автомобила в дървото и деформациите са довели до счупване на предното обзорно стъкло,като клони от дърветата са проникнали в купето и от такъв клон е наранен водачът Ю.С.. Не е изключено такива клони да са наранили и някои от другите пътници.

Вещите лица считат, че многофазовият удар с неколкократно променящите се инерционни сили, въздействали на телата на пътниците, са довели неминуемо до уврежданията им и смъртта на А. С., въпреки използването на предпазните средства.

В съдебно заседание при представяне на заключението д-р Г.  поясни, че за водеща причина за смъртта на А. С. приема кръвозагубата и разкъсването на черния дроб,като много важен паренхимен орган. Не приема за водеща причина масивна тампонада на сърцето,тъй като при наличието й детето не би преживяло няколко часа(А. почива вечерта на  14.07.2018г.). Експертът пояснява,че е причинена политравма,с контузия на мозъка и на черния дроб,където настъпва излив на кръв. Това е причината за острата сърдечна и дихателна недостатъчност. Експертът е категорична,че смъртта е настъпила в резултат на причинените от катастрофата травматични увреждания. Не е установила детето да е имало вродени заболявания. При съобразяване на областите,в които има причинени травми-ударено е в областта на гръдния кош, корема, има контузия на главата, експертът заяви позиция, че вероятно не е било с поставен предпазен колан.

От своя страна експертът инж.К. смята,че при установения от сложен механизъм на причиняване на ПТП, травмите могат да се причинят и в случай,че е бил с поставен предпазен колан,съотв.система за обезопасяване. Приема, че детето се е возело в предвидената система за обезопасяване, но в резултат на високата скорост на движение на автомобила и многофазният удар, с неколкократна промяна на инерционните сили,които действат върху пътниците, се е стигнало до освобождаване на системата за обезопасяване и се е стигнало до изпадане на детето. Поясни,че под влиянието на инерционните сили през цялото време тялото има стремеж за изплъзване от механизмите за закрепване. Поясни,че първоначално движението на телата на пътниците е било напред, след това напред и нагоре, отиват надолу и тогава детето е плонжирано върху улея на климатика. Счита,че ако не е било обезопасено,при установения механизъм на ПТП, детето е щяло да изхвърчи през прозореца още при първия удар и вероятно да е открито  между клоните на дървото, счупило обзорното стъкло и проникнало в колата или в дъното на дерето. Експертът заключава,че коланите и системите за обезопасяване не са „панацея“, имат  сигурен ефект при скорост до 50км.ч.

Съдът приема изцяло заключението като компетентно, обстойно и обективно и гради изводите си на него.

По искане на ищците се допусна и  комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза на в.л.д-Х.В., д-р Л.А. и клиничен психолог А.А.. След преглед на ищците  експертите са категорични,че катастрофата е довела до негативни емоционални преживявания, реакция на скръб от загубата на близък. Считат,че при Б.С. темата за загубата с произтичащи страдание, тъга и самотност, продължава да е доминираща в съзнанието й. Приемат,че при нея реакцията на скръб от загуба на близък е протрахирана(хронична), още не е отзвучавала напълно, ангажира съзнанието й и до момента,като е настъпило разстройство в адаптацията към промените след психотравмената ситуация. За начина на преживяване на събитието вещите лица сочат,че  при Б.С. преживяната психотравмена ситуация (ПТП, загуба на брат, травми на майката) е предизвикала остра стресова реакция към момента на стресогенното събитие и разстройство в адаптацията (вкл.протрахирана реакция на скръб). Травматичното събитие (катастрофата, загуба на брат, които са променили в значителна степен ежедневието по отношение на бит и среда и е повлияло в значителна степен функционирането й- довело до тревожност, необходимост от по-продължителна адаптация към средата, страх от пътуване с кола, промяна в поведението с избухливост, неприсъща за детето.Темата за загубата на брат й е с произтичащи страдание, тъга и самотност и продължава да е доминираща в съзнанието й. Въпреки това към момента тя не повлиява значимо социалното й функциониране към момента.

При М.С. в момента не се наблюдават прояви на затруднена комуникация, продължителна тъга и потиснатост, ограничена инициатива и подтикова активност, както и регресивни белези в поведението. Изразяваната тъга от загубата на брат си А. е ситуативна и към момента не повлиява функционирането и поведението на детето. Считат,че негативните емоционални преживявания при М. са дезактуализирани и функционирането на детето е възстановено. И при това дете адаптирането към промените, непосредствено след катастрофата, също не е било лесно, има данни за преживяната психотравмена ситуация- с плачливост, тревожност, трудна разделяла с майката, страхува се да се вози с кола. Не е наблюдаван регрес в развитието на детето, към момента приема пътуване с кола, но все още става напрегната. Експертите приемат,че сега функционирането на детето не е трайно нарушено- не се наблюдават прояви на затруднена комуникация, продължителна тъга и потиснатост, ограничена инициатива и подтикова активноста.

Вещите лица сочат, че справянето с преживения стрес и хода на разстройствата в адаптацията е флуктуиращ процес(променлив,с отклонения). Затова и няма конкретно количество време, което да се посочи и определи. Справянето отнема продължително време (понякога месеци, а дори и години), но в болшинството от случаите завършва с оздравяване. Експертите смятат,че до голяма степен децата са преодолели емоционалната травма благодарение на грижите в семейството и адекватната професионална помощ, която са получили. Негативните преживявания при детето Б. все още не са напълно отшумели, което налага продължаване на психологичната подкрепа.

Експертите не са установили данни за разстройство в психичното развитие и наличие на психична болест при двете деца преди катастрофата.

По отношение на Т.В. експертите също не са открили данни за съществували преди ПТП психични страдания. Катастрофата е  довела до силно завишено ниво на генерализираната тревожност, завишени невротични тенденции, показващи моментна диспозиция, свързана със ситуативните травматични фактори, налице е засилено емоционално реагиране при субективно значимата за личността ситуация, свързана със загуба на дете, която и към момента тя не може да преработи и приеме. Емоционалната й реактивност е съответна на стимулите, но е нестабилна и променлива в широк диапазон и амплитуда на изразяваните емоции. Доминиращите емоционални преживявания са свързани с тъга и мъка от загубата, завишена тревожност, нарушения на съня, склонност към психосоматични прояви на преживения психичен дискомфорт след първоначалната реакция на шок и отричане на случилото се. Въпреки изминалия период над 3 години все още психиката на В. е повлияна от травматичното събитие. Налице е емоционална лабилност и трудности в рационалната преработка на загубата на детето.. Базисните емоционални преживявания са фокусирани от мъка и тъга, тревожност, нарушения на съня и на концентрацията. Налице са и данни за затруднения в социалното функциониране, като трудно справяне с елементарни ежедневни задължения.

Експертите са категорични,че В. страда от Постравматично стресово разстройство (ПТСР) в резултат на смъртта на сина й. При нея са налице смесица от всички четири групи симптоми характерни за разстройството, а именно- повторно преживяване на травмата, симптоми на избягване, отрицателни мисли, промени в емоционалните реакции. Всички те са се появили след претърпяното ПТП и продължават да персистират и в момента. Времето на появата на симптомите, тяхната продължителност на действие, напълно съответстват на критериите за ПТСР според действащата Международна класификация на болестите - 10 ревизия /МКБ X/.

Към момента провежда психотерапия и консултации с психолог, но те не са довели до значителна редукция на симптомите на ПТСР. Експертите са категорични,че се нуждае от комплексна терапия, включваща и психиатър (медикаментозна терапия), с която е възможно да се постигне редукция на симптомите в значителна степен. Не могат да  предвидят продължителността им напред във времето на симптомите на заболяването, но са категорични,че при непълноценна и некомплексна терапия, разстройството ще хронифицира и симптоматиката ще се задълбочи. Заключават,че при Т.В. са налице трайни последици върху психиката й от претърпяното ПТП и от загубата на детето.

В съдебното заседание при представяне на заключението експертите заявиха, че предприетото от Т.В. лечение само с психологическа помощ, не е достатъчно и тя се нуждае и от медикаментозно лечение. Самата Т.В. е отказала предложеното й такова лечение. Въпреки изминалия период симптомите са налични, интензитетът им е висок и вече е налице хронификация. Повтарят, че се нуждае от комплексно лечение, но решението за такова зависи изцяло от нея.

Съдът приема заключението на съдебната експертиза като компетентно и обективно и основава изводите си на него.

По реда на чл.176 от ГПК ответникът постави  въпроси към Т.В.,във връзка с възражението за съпричиняване. Ищцата е категорична,че А. С. се е возил в седалка за дете до две години, закопчана за седалката на автомобила и поставен също колан на автомобила. Обясни,че след преустановяване на автомобила „..Детето висеше напред между улея.Беше захванато от добрата част на коланите  от самия стол,тъй като самата кола беше под наклон и всички реално висяхме на коланите си..“. Обясни,че Б.С. е седяла на седалка за деца и обезопасена с предпазния колан. М.С. е била в седалка, предназначена за възрастта й, с поставен обезопасителен колан.

По делото са разпитани свидетели.

Ищците ангажират бащата и водач на автомобила Ю.С., който потвърди тезата на В. за разположението на децата, обезопасяването им с съответните за възрастта им седалки- „М. беше зад мен,по средата беше А. и зад майка си беше Б.. Двете по-големи деца бяха в столчета,а А. по средата в специална седалка с презрамки на самото столче и колан от колата,който захваща столчето. Другите две деца бяха на детски седалки с поставен колан.“

За обосноваване на претенциите за неимуществени вреди ищците ангажират свидетеля М.В.,която е майка на Т.В. и баба на децата. Обяснява,че А. е било много желано дете след две момичета. Дъщеря й се е грижела за него и за останалите деца. Сестричките му също много са го обичали, помагали на майка си в грижите за хранене, обслужване, независимо, че те самите са били малки, играели си с него и го приемали с голяма радост. За катастрофата разбрала от дъщеря й,която им се обадила по телефона. Веднага тръгнали към Ловеч и ги видели в Спешна помощ.Дъщеря й повтаряла,че А. е зле. Предложили й успокоителни,но тя отказвала. Преместили момченцето в болницата в гр.Плевен,а след това и другите деца. В болницата М. се оплаквала от болки в главата и Т. се притеснявала да не се случи и с нея същото като с А.. Скоро след инцидента-седмица или 10 дни, семейството започнало да ходи на психолог в Плевен. Продължило и след връщането им в Белгия. Прибягнали и до алтернативни методи на лечение. Свидетелят обяснява,че и до момента децата се страхуват да се возят в кола-„.. Децата не искат изобщо да спират на мястото на катастрофата.Дори и да спрат,децата не искат да слязат от колата. Б. все още като се вози в колата в България е в паника,постоянно гледа пътя и прави забележки на шофьора как да шофира.М. като се качи в кола почва да я боли глава и постоянно й се гади,което преди не е било така.В болницата получи една болка в главата,постоянно казваше,че я боли главата и може би от там прави връзка..“. Семейството живее в Белгия,но всеки ден се чуват и чрез видеовръзка-виждат с баба им. Все още избягват да говорят за катастрофата, тъй като децата отново я преживяват. М. има белег на устната от зашиването, който я дразни. След инцидента на децата било обяснено,че „А. е на небето,че вече е звездичка..“. Децата си говорели повече помежду си, не искали да споделят с тях, а само с психолозите. Семейството вече има и друго дете-момиченце- „Това беше единият вариант да се успокои дъщеря ми..“. Въпреки това дъщеря й споделила,че няма как да забрави починалото дете и катастрофата. В Белгия вече кара кола,но в България отказва. Свидетелят поддържа връзка със семейството ежедневно, макар и чрез социалните мрежи и е категорична,че ищците все още не са превъзмогнали загубата на А.. Обясни,че със съпруга й и с двама полицаи вадили багажа от колата.

Свидетелят Н.М. е близка на Т.В..Потвърждава,че сестрите много са обичали и радвали на братчето им. Сега им липсва, споменът за него присъства в живота им- „..Сещат се за А. като са тук. Казвала ми е ,че имало случай М. да се запознава с някой, отсреща момичето се казва А.и М. казва „И аз имах брат А.…Децата казват,че им липсва и че са имали брат и вече го няма.Всяко животно,като го вземат,го кръщават А..По-миналото лято си взеха куче,казва се А...“. Свидетелят има непосредствени впечатления за състоянието на семейството, тъй като е била с Т.В. в първоначалните моменти след катастрофата. Потвърждава,че скоро след инцидента са започнали да посещават психолог,продължили и при връщането в Белгия. И до момента Т. не може да преживее загубата на детето-всеки ден публикува негови снимки в социалните мрежи,направила си е татуировка в негова памет. Счита,че появата на новата дъщеря е довела до облекчение на болката,но не напълно. Все изпитват страх,когато се возят в кола,децата правят забележка да се кара по-бавно, да се сложи колан в колата, да се огледа.

Като свидетели се разпитаха очевидци на катастрофата. Свидетелят К.К. е шофьор на един от товарните автомобили и потвърждава вече установения и в наказателното производство механизъм на причиняване на катастрофата. Притекли се на помощ веднага след падането на автомобила в дерето. Помогнал да изнесат малкото дете. В последствие помагал при изваждането на багажа-обяснява,че автомобилът бил настрани,слязъл до него, но не е влизал вътре,не е поглеждал какво има вътре,а само светел на полицая, който влязъл през предна дясна врата да вземе документи на шофьора. Не си спомня да е виждал детски седалки или столче за пътуване.

Свидетелят И.Д. е пътувал по същото време. Спомня си,че преди с.Микре-на около 2км.,се била образувала голяма колона и не можело да се изпреварва. Имало тир и колона от 10-12 коли, той бил последен. След като тирът дал ляв мигач за изнасяне ,колите започнали да се изтеглят с по-висока скорост. Тогава със съпругата му забелязали автомобил, който –„..Не знам как ще ви прозвучи,изглаждаше сякаш земята се отвори и колата потъна в земята..“ Въпреки, че подминали кръстовището, се върнали, защото се съмнявали, че е станала катастрофа с този автомобил. Свидетелят слязъл в дерето,където вече бил единият от шофьорите от автовоза. Светели с фенер и започнали да изнасят пострадалите, настанили ги в колата му,а после и в пристигналата линейка. След това свидетелят слязъл до колата,за да търсят чанта с документи. Колата била забита надолу,влязъл през шофьорската страна.Свидетелят е категоричен,че на задната седалка е имало две детски столчета и върху тях нападал багаж- „Едното детско столче беше зад шофьорската седалка,другите две бяха едно върху друго, с другия багаж, като гледам от лявата страна…Колата беше на една страна и багажът беше отишъл надясно, столчето стоеше почти само върху него,не беше паднало почти нищо друго…“

Свидетелят В.С. е полицейски служител и бил дежурен тогава. Получили сигнал за ПТП на разклона на първокласен път І-ІV и път 401 и ги изпратили с указания да запазят местопроизшествието. В дерето видели автомобил „Форксваген Тоаран“ с белгийска регистрация. Останали до сутринта, когато дошли бабата и дядото и ги помолили за помощ при изнасянето на багажа. Колата била в дерето,обърната на една страна,имало разхвърлян багаж в автомобила. Свидетелят влизал да вади чанти, телефони, играчки и ги подавал на колегата си,а той на бабата и дядото.Вадили багажа през левите врати,като стъпвал на детска седалка на задната седалка. Не си спомня за други детски столчета.

Свидетелят Г.Г. е полицейски служител,извикан по сигнал за катастрофата.С колегата си отишли да запазят местопроизшествието през нощта. На сутринта помогнали на бабата и дядото да изнесат багажа. Свидетелят е категоричен,че е имало детски столчета за пътуване на деца-„..Имаше детски столчета в автомобила.Помня багажа,който си подавахме. Мисля,че бяха две столчета за сядане на малки деца..за пътуване в автомобил, имаха облегалка.Имам и аз малки деца и знам типа столчета-бяха с облегалка,не само седалка. Мисля,че бяха две столчета..Свалихме две столчета мисля..“

Съдът приема показанията на свидетелите за обективни и ги съобразява при установяване на относимите към спора факти и обстоятелства. Въпреки  разбираемата пристрастност на ангажираните от ищците свидетели-техни близки,вкл.и бащата на семейството и водач на автомобила, обясненията им са логични,ясни и съответстват на останалите доказателства,поради което и при отчитане на правилото на чл.172 от ГПК, съдът ги съобразява. Свидетелите-непосредствени очевидци на катастрофата, са единни и категорични, че в автомобила е имало и са извадили детски столчета за пътуване, каквото е установено и в наказателното производство и за наличието на каквито, при съобразяване на травмите, допускат експертите по КСАТМЕ.

 

При така установената фактическа обстановка съдът  приема, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, а именно претенция на увредени лица-роднини на А. С., починал в настъпилото на 13.07.2018г. ПТП, за присъждане на обезщетение на 200 000лв. за всеки, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на детето й-за Т.В., съотв.на брата- за сестрите му Б. и М. Салиеви. Претендират присъждане и на законната лихва върху дължимата сума,с начало от настъпване на ПТП- 13.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищците са предявили и претенции за присъждане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от телесните им увреждания, причинени в резултат на катастрофата. Претендират законната лихва върху дължимата сума,с начало от настъпване на ПТП-13.07.2018г.до окончателното изплащане на сумата.

Искът е предявен срещу ответника НББАЗ,в качеството му на представител за територията на страната на застрахователите,членуващи в системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите в държавите членки и подписалите Многостранното споразумение. Не се спори,че отговорността на водача е била обезпечена с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с белгийски застраховател, когото ищците надлежно са сезирали-представителя за страната, също и Бюрото, но претенциите им не са уважени.

На следващо място предпоставката за ангажиране на застрахователя е  да се установи наличие на кумулативните предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител-застрахования водач, за обезщетяване на причинените вреди, с чиято отговорност е обусловена и тази на Бюрото. По отношение на този факт е налице влязла в сила присъда, която със задължителна сила по реда на чл.300 от ГПК установява извършеното деяние-престъпление по чл.343,ал.4, вр.ал.3, пр.4 и 5,б.„б",вр.чл.342,ал.1 НК, неговата противоправност и виновността на дееца Ю.А.С.. По този начин се обоснована пряката причинно-следствена връзка между допуснатите от признатия за виновен Ю.С. нарушения на ЗДП и причинената смърт на А. С., имуществени и неимуществени вреди на ищците от телесните им увреждания.

Спорът е дали ищците попадат ли в категорията на лицата,на които се дължи обезщетение и евентуално в какъв размер следва да е.

Както е известно с ТРеш.№1/2016г. от 21.06.2018г.,пост.по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, се конкретизира кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено и прилагано от години, въз основа на Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г.на Пленума на ВС, за обхващане на лицата, за които житейски е логично да се предполага,че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. В този кръг са деца-включително и отглеждани, родители, съпруг-включително и фактическият. Възприе се подход за необходимост от синхронизиране на българското законодателство с европейското, като  се установи възможността по изключение право да търси обезщетение да има и „..всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени..” (т.1 от ТРеш.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС). Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият в тази хипотеза обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със смъртта търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции, поради липсата на изключително значим за него близък.

По изложените съображения и при данните за родството на ищците с починалото лице, са налице формалните предпоставки и те са материално легитимирани да предявят настоящите претенции.

Основателността на исковете им е подчинено на критерия наличие на  „трайна и дълбока емоционална връзка с починалия..”, заради която от смъртта му търпят продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг. Проявления на тази близост могат да бъдат различни- емоционална подкрепа и доверие, очаквания за взаимна грижа и помощ, адаптирани към персоналните разбирания, изживявания, нужди на всеки от ищците.

 

Съдът намира,че тези предпоставки са доказани по отношение на майката Т.В..

Не подлежи на съмнение, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителя. То има трайно,а често и неотменимо проявление във времето, оставя следа в целия живот. При преценката си съдът отчита показанията на свидетелите за създаденото от родителите Т. и Ю. сплотено семейство. При ниската възраст на децата им е разбираемо,че акцентът в живота им са именно те- както по отношение на непосредственото им отглеждане, възпитание, израстване, така и на неповторимите и незаменими моменти на появата им, осъзнаване на ролята на родител и всички съпътстващи с израстването им положителни емоции. Свидетелите потвърдиха,че А. е бил желано и чакано дете и всички в семейството са  участвали в отглеждането му. Установи се,че макар и за кратко, присъствието му в семейството е било осезаемо и запомнящо се. Внезапната му смърт има изключително тежки последици за всички. Загубата е необратима, съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна в живота им.

За майката негативните изживявания са най-тежки. В изключително травматично за семейството събитие тя е загубила най-малкото дете- в невръстната възраст от 1г. и 9м. Възрастта на детето безспорно е самостоятелен критерий за силата на връзката с родителя, затова и в случая следва да се съобрази,че именно в този период е времето на интензивно осъзнаване на ролята на майка, свързана с ежедневни грижи и внимание към новия и малкия човек. Макар за нея да е трето дете, тези емоции всеки път носят своята интензивност и самостоятелност, както се установява от свидетелите-дори появата след инцидента на ново дете в семейството, не успява да успокои майката в скръбта й. Експертите по съдебната психологична и психиатрична експертиза за категорични,че веднага след инцидента Т.В. е изпаднала в състояние на остър стрес,а след това и в по-тежката фаза на постравматично стресово разстройство, симптомите на което са установили че са налице и в момента. Заболяването трайно влияе и определя живота й. Свидетелите потвърждават,че страданието й е ежедневно,мислите й са ангажирани със спомени за А. и за катастрофата. Макар своевременно семейството да е предприело мерки за преодоляване на травмата,съобразно личния й избор и разбиране-само до ниво психологична помощ, оказва се че е достатъчно, при интензивността на страданието й. Експертите са категорични, че Т.В. се нуждае и от медикаментозно лечение за овладяване на ПТСР, тъй като вече е с хроничен характер. Този й избор безспорно удължава процеса на овладяване на заболяването и интензивността на страданието й,но съдът намира, че изборът е изцяло неин и не може да се отчита като негатив,а като осъзнат избор. Възражение за такава форма на съпричиняване не е правена от ответника. При преценката на обема на  търпените неимуществени вреди съдът отчита възникването на ПТСР, чиито симптоми не са отшумели и също трайността на неимуществените вреди от смъртта на дете, които по принцип са дълготрайни,а при Т.В. се установи, че все още са и с интензивно присъствие.

При преценката си за размера на обезщетението съдът съобразява спецификата на вредите, за които се присъжда. Касае се за неимуществени вреди от смъртта на дете,които по принцип са неоценими. Тези вреди имат дълго във времето, често и непреодолимо въздействие върху пострадалия. Това им проявление освен към момента на увреждането и трайно за в бъдеще, съдът съобразява при преценката си за конкретния размер на обезщетение /в т.см.Реш.№95/29.09.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№355/2009г.,І ТО, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС,пост.по т.д.№622/2009г./.

На следващо място следва да се съобрази,че критерият за справедливост, заложен в нормата на чл.52 ЗЗД, не е абстрактен, а обусловен от съществуващата икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от развитието му. Затова при определяне размера на полагащото се обезщетение освен посочените по-горе морални измерения на болката на пострадалите, следва да се отчитат и конкретните икономически условия към настъпването на катастрофата. Стойностният израз на тази фактори са актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл е и константната съдебната практика,която съдът съобразява- Реш.№95/24.10.2012г. на ВКС по т.д.№916/2011г., I т.о.,ТК,  Реш.№83/06.07.2009г.по т.д.№795/2008г.,II ТО на ВКС, Реш.№1/26.03.2012г.по т.д.№299/2011г.,II ТО на ВКС, Реш.№65/03.07.2012г. по т.д.№211/2011г.,I ТО на ВКС, Реш.№233/20.12.2016г., т.д.№3586/2015г.,II ТО на ВКС, Реш.№749/05.12.2008г.,по т.д.№387/2008г,ІІ ТО на ВКС, Опр.№756/19.11.2013г. по т.д.№1235/2013г.,II ТО на ВКС и др. В тях се приема, че застрахователните лимити следва да са ориентир и за размерите на обезщетенията, които се определят за пострадалите. Това е и функцията им на договорно или нормативно определена граница на отговорността на застрахователя, а не само да бъдат база за определяне на месечните застрахователни вноски, които всеки застрахован дължи. Съгласно чл.492 от КЗ минималният размер на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице, валиден и към 13.07.2018г. - датата на  настъпилото ПТП, е 10 000 000лв.за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

При така установените обстоятелства приема,че обезщетението,което ще възмезди в най-пълна степен претърпените от Т.В. неимуществени вреди от причинената смърт на детето й А. С., е в размер на 130 000 лв. Съдът намира, че  размерът е съобразен с обществения критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искът до пълния претендиран размер от 300 000 лв., следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По претенцията за обезщетение на неимуществените вреди от претърпените в катастрофата телесни увреждания, съдът съобразява констатациите на в.л.д-р Г., която  сочи,че на Т.В. й е причинено- охлузване в областта на лява колянна става, охлузване и кръвонасядане на коремната стена, подкожен хематом в областта на гръдния кош, без данни за травматично изменение на гръдната клетка, няма данни за разстройство на здравето-временно или постоянно опасно за живота й, не се очакват трайни последици от тази повреда.

Видно е,че не се касае за сериозни телесни увреждания, отшумели са в кратък порядък и нямат трайно проявление, затова съдът приема, че обезщетение в размер на 5 000лв. съответства на изживените негативни емоции от тези физически страдания. Искът до пълния претендиран размер от 20 000лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

 

По претенцията на Б.С. и М.С..

 

Както се посочи по-горе материално-правната легитимация на лицата, на които следва да се признае право на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ, се определя от обосноваването на създадена с починалия „трайна и дълбока емоционална връзка”, заради която от смъртта му търпи продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е доказано по несъмнен начин,че търсещият обезщетение е изградил с починалия приживе особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост, връзка, поради която със смъртта търпи болки и страдания, сравними по интензитет с тези на лицата от най-тесния кръг (тези по ал.3). Степента на родство в тази хипотеза не е определяща за преценката и не обуславя основателността на иска. Разликата във възрастта също не е съществен критерий, макар да има своето отражение. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, като отсъствието й изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съдът,като съобрази ангажираните от ищците доказателства, намира, че макар да се доказа несъмнено,че като сестри на починалия, момичетата са били привързани към него и за малкото им време на общуване са успели са да изградят отношения на взаимност и загриженост, то връзката им не е надхвърлила традиционните и общоприети взаимоотношения между тази категория роднини. Известно е, че на тази възраст общуването е главно емоционално, привързаността се обективира чрез игри, съпричастност. Свидетелите потвърдиха, че трите деца са били близки, търсели са се, споделяли са игрите заедно, налице са били нормални отношения в многочленно семейство. Тези отношения, обаче са типични проявления на роднинска връзка между брат и сестри и в тях не се открива „изключителност“,в границите на поставения с ТРеш. критерий. Безспорно- все още споменът за А. е осезаем и остава в съзнанието им. Разбираемо е и типично да търсят начин да го заместят с реално изживяване, да го обективират в значими за тях елементи от живота(приятели,домашни любимци). Реакцията им е нормална и очаквана като начин за преодоляване на болката от загубата на близък. Емоциите им са разбираеми и съответни на възрастта им. Без да се омаловажава страданието на децата-дори и в тази ниска възраст и развитие, съдът намира,че не е доказано при условията на пълно и главно доказване интензивно присъствие на всеки от тях в живота на другия, от внезапното прекъсване на което да са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл.493а,ал.4 от КЗ.

В тази насока са и констатациите на СППЕ,която по отношение на М.С. е категорична,че в момента не са налице актуални негативни изживявания и функционирането й е възстановено. По  отношение на Б.С. все още е налице ангажираност на съзнанието й с мисълта за починалото братче, не е преодоляла загубата му и е настъпило разстройство в адаптацията й към промените в семейството.Тези реакции са разбираеми с оглед възрастта й, при нивото на израстването й,включващо и ясни и осъзнати спомени за съществувалото семейство, за близостта с най-малкия член, която вече не може да се възстанови. Експертите са категорични,че и при двете деца  няма данни за разстройство в психичното им развитие. До голяма степен децата са преодолели емоционалната травма благодарение на грижите на семейството и адекватната професионална помощ,която са  получили.

По изложените съображения съдът приема,че претенциите на Б.С. и на М.С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от загубата на брат им А., са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.

От децата се претендира и присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от физическите им травми,причинени им в катастрофата.

Установи се,че първоначално по отношение на Б.С. е имало съмнения за фрактура на L 4 прешлен,която в последствие,в резултат на направените специализирани изследвания, е отхвърлена. Експертът по медицинската част на комплексната съдебна експертиза,е категоричен, че на това дете е причинена травма на пояса без данни за травматични увреди на прешленче, установен е субдурален хематом, които са довели до болки и страдания, но без разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тези увреди.

Установи се, че при М.С. също са отхвърлени първоначалните съмнения за травматични увреди на главата и мозъчно сътресение. След преглед на медицинската документация експертът д-р Г. заключава,че й е причинено насиняване и отток на лицето,рана в областта на горната устна без неврологична симптоматика,или причинено е временно и неопасно разстройство на здравето на детето,без в момента да има трайни последици.

При анализа на доказателствата–медицинските документи, показанията на свидетелите, съдебно-психиатричната експертиза, съдът намира, че съществен дял в претърпените от децата  страдания има и стресът от изживяването на катастрофата. Макар чисто физическите травми да са отшумели в нормален и очакван порядък, все още у децата е налице неотработен страх от пътуване в кола, тревожност за вероятни негативни последствия, предубеденост и стресова нагласа към този вид дейност, която все още носи на децата чувство на заплаха. Обективните проявления на тези травми са явни и свидетелите категорично ги описаха- все още изпитват доминиращ страх от пътуване  и несигурност в кола.

По изложените съображения съдът приема,че адекватно на изживените негативни емоции на Б.С. и на М.С. от причинените им в резултат на катастрофата телесни повреди, е обезщетение в размер на по 5 000лв. за всяка от тях. Претенциите им до пълния претендиран размер от 100 000лв. за първата и 30 000лв.за втората,като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят.

Ответникът възрази за наличие на съпричиняване от пострадалите,с твърдение,че децата Б.С. и М.С. не са пътували в изискваната от закона система за обезопасяване на деца и това е станало причина за претърпените от тях телесни увреждания, Т.В.В. не е ползвала обезопасителен колан и това е в причинна връзка  с претърпените от нея телесни увреждания, починалият А. С. не е пътувал в изискваната система за обезопасяване на деца и това е станало причина да претърпи телесните увреждания,довели до смъртта му.

Съдът намира възражението за неоснователно.

От една страна–всички разпитани свидетели са категорични по този факт, а именно- в колата са открили и извадили детски столчета,конкретно ги описват-както такива за по-големите деца-тип „седалка“(бустер), така и наличието на столче за най-малкия с допълнителни колани,освен тези на автомобила- св.В.С., Г.Г., И.Д.. Свидетелите обясниха,че вътре е имало много разхвърляни вещи,което е и обяснимо с оглед начина по който автомобилът е преустановил движението си-забит под ъгъл в основата на дърво,при което е логично не всички свидетели (св.К.К.) да не са възприели наличието на столчета или да се говори за две,а не за три такива.

От друга страна- КСАТМЕ е категорична, че пътниците са били с поставени обезопасителни колани, сътов.системи за децата. Заключението им се основава на анализа на нанесените травми и на установения механизъм на причиняване на ПТП и движението на автомобила. Експертът инж.К. е категоричен, че установеният многофазен удар на автомобила, с неколкократна промяна на инерционните сили,които въздействат върху телата на пътуващите, са довели до намаляване на ефективността на коланите и предпазните детски седалки. От последния удар на автомобила в дървото,с рязкото прекратяване на движението, задната му част се е надигнала, таванът се е ударил в дървото, задната част на автомобила се е надигнала. В този момент пътниците-особено на задната седалка, са политнали нагоре и после увиснали на коланите. При това движение експертът допуска,че е станало изпадането на А. от детското столче и в последствие при връщане на автомобила-плонжиране върху улея на климатика.

По този въпрос възникна противоречие между експертите,като при представяне на заключението д-р Г. допусна,че А. не е бил обезопасен. От своя страна инж.К. допълни,че ако детето не е било вързано с колани,при интензивното движение на телата в купето, то е щяло да изхвърчи през прозореца още при първия удар,ако не- при следващия- в дървото и след счупването на обзорното стъкло от проникналите клони, вероятно е щяло да се намери между клоните или на дъното на дерето.

Съдът възприема категоричността на в.л.-автотехник, тъй като се подкрепя от установената хронология на движението на автомобила след отклоняването му в маневрата, причинила ПТП и на получените от останалите пътници травми,съответни на този механизъм.

Не може да се сподели аргументът на ответника за наличие на съпричиняване за настъпване смъртта на А. С., изведен от констатациите за вероятната причина за смъртта,вписан в Аутопсионния протокол-„остра сърдечна недостатъчност“. Доктор Г. обосновано и категорично  заяви, че леталният изход е причинен от политравма, включваща травма на мозъка, травма на корема, разкъсване на черен дроб, в резултат на които настъпва кръвозагуба,а от там и остра сърдечна и дихателна недостатъчност. При  наличие на тампонада пациентите не преживяват дори минути,а в случая детето е починало вечерта на следващия ден.Категорична е и,че при А. не се установява наличие на вродено заболяване,довело или спомогнало за настъпване на смъртта му.

По изложените съображения съдът приема,че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на ищците,е неоснователно и недоказано.

Върху уважените претенции следва да се присъди и лихва,която по правилото на чл.516,ал.4,вр.с ал.2 от КЗ, се дължи считано от изтичане на 2-месечен срок от сезирането на НББАЗ с претенцията. Тук сезирането на Бюрото, след изпълнение на процедурата по чл.511,ал.3 от КЗ, е на 31.05.2019г., т.е. срокът за произнасяне на Бюрото-с отказ или уважаване, е следвало да стане до 31.07.2019г. Такова не е налице.

Не може да се сподели възражението на ответника,че липсва произнасяне,поради непредставяне от увредените на изискваните документи за установяване на претенцията им. Изрично в чл.496,ал.2 от КЗ е предвидено,че в указания срок застрахователят следва да се произнесе. Какво ще бъде становището му- т.1- да определи и изплати обезщетение или т.2- да даде мотивиран отговор,когато отказва плащане и т.н., е без значение. Интересите на застрахования изискват своевременно да има яснота по претенцията му, за да може да предприеме адекватна защита на правата си.

По изложените съображения върху обезщетенията следва да се присъди и лихва за забава на осн.чл.516,ал.4,вр.с ал.2 от КЗ с начало от 01.08.2019г. до окончателното им изплащане. Претенцията за присъждане на лихва от настъпване на ПТП следва да се отхвърли,като неоснователна,тъй като не съответства на произхода на отговорността на ответника и актуалния и приложим КЗ-2016г.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че ответникът Сдружение“ Национално бюро на българските застрахователи“ следва да се осъди на основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, да заплати следните обезщетения:

- на Т.В.В.- 130 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. С., починал на 14.07.2018г.,в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г., както и на основание чл.516,ал.4,вр.с ал.2 от КЗ-законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Искът й до пълния претендиран размер на обезщетение от 300 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят. С“НББАЗ“ следва да се осъди да заплати на Т.В.В. сумата 5000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер от 20 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят. Сумите в полза на Т.В.В. следва да се изплатят по посочената банкова сметка ***,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..;

-на Б.С. 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер от 100 000лв.и и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят. Следва да се отхвърли изцяло претенцията на Б.С. за присъждане на сумата 50 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат й А. С.,починал  на 14.07.2018г.,в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г., като неоснователна и недоказана. Сумите в полза на Б.С. следва да се изплатят по посочената банкова сметка ***, ВIC BPBIBGSF,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..;

-на М.С.-сумата 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а искът до пълния претендиран размер от 30 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани, следва да се отхвърлят. Следва да се отхвърли изцяло претенцията на М.С. за присъждане на сумата 50 000лв.,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат й А. С.,починал  на 14.07.2018г.,в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г., като неоснователна и недоказана. Сумите в полза на М.С. следва да се изплатят по посочената банкова сметка ***, ВIC BPBIBGSF,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..;

 

По разноските.

При този изход на спора и обстоятелството,че ищците са освободени от заплащане на част от държавна такса и изцяло от разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК остатъкът от таксата,съобразно с уважения размер на претенциите, следва да се заплати от осъдения ответник. Така при общ размер на уважени претенции от 145 000 лв., то дължимата държавна такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 5 800лв. От нея ищците са внесли общо 3300лв.,при което ответникът следва да внесе по сметката на ОС-Ловеч остатък от 2500лв. Ответникът следва да възстанови на ОС-Ловеч и направените разходи за съдебни  експертизи- общо 850лв. Сумите следва да се внесат по сметката на Окръжен съд Ловеч след влизане на решението в сила.

Разноските на страните следва да се определят по съразмерност с уважената/отхвърлена част от иска.

За ищците.

Установява се, че правната помощ и съдействие към ищците от адв.Р. е указана при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. Затова съдът следва да му определи възнаграждение при съобразяване на Наредба №1/2004г.на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед частичното уважаване на претенциите на ищците и по правилото на чл.7,ал.2,т.5  и т.4 от Наредбата, при отчитане и на извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди общо адвокатски хонорар в размер на 5 390лв.(4230лв.-за Т.В., 580лв. за Б.С., 580лв.-за М.С.), който е минималният предвиден за защита съгласно наредбата. Хонорарът следва да се плати от ответника. С оглед пълното отхвърляне на исковете на Б.С. и М.С. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им А. С., за това представителство не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение. При присъждане на възнаграждение за указана по реда на чл.38 от ЗАдв. правна помощ не е предвидено изключение от общия принцип на съразмерност,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.

От внесените от ищците държавни такси 3300лв.,с оглед степента на уважаване на исковете,на възстановяване от ответника подлежи сумата 990лв.

С оглед изхода на спора и ответникът има право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с отхвърлената част от иска. Представен е списък,с който се претендират направени разходи за: адвокатски хонорар в размер на 21 216лв.-изплатен с представена фактура и преводно нареждане, 450лв.- депозити за съдебни експертизи, 20лв.-депозит за призоваване на свидетели, 20лв.-държавна такса за съдебни удостоверения, 103.49лв.-пътни разходи-с приложени командировъчни, доказателства за извършени и възстановени разходи.

По отношение на адвокатското възнаграждение ищците направиха възражение за прекомерност. Съдът,като съобрази общата цена на исковете-550 000лв. и чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1/2004г.на ВАС, минималният размер на адвокатски хонорар е 12 530лв., съгл.ал.9-по още 100лв. за допълнителни 4 заседания, то минималният размер е 12 930лв. Следва да се отчете правната сложност на спора,с развитото подробно становище от представителя по приложимото право. При тези съображения съдът намира,че окончателното възнаграждение следва да се определи в рамките на 14 000лв., а в останалата част  се явява прекомерно. По съразмерност с отхвърлената част от иска на възстановяване подлежи сумата 9 800лв. Ответникът има право на възстановяване и на разноските за съдебни експертизи и държавни такси, съразмерно с отхвърлената част на иска- 343лв.

Съдът не счита,че следва да се уважава искането за присъждане на направени от пълномощника пътни разходи за явяване в съдебните заседания. Такъв разход на адвоката не е предвиден в ЗАдв. Ангажиментът на адвоката е за указване на правна защита и съдействие и единствено за тези действия следва да се дължи възстановяване на хонорара. Въпрос на преценка на всеки адвокат е как да изпълни договора и това не следва да рефлектира върху уговорения хонорар за правна защита.

По изложените съображения и съразмерно с отхвърлената част от иска, ищците следва да възстановят на ответника сумата 10 143лв.

По изложените съображения Окръжен съд Ловеч

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”(НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.В. с ЕГН **********,***, на основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, сумата 130 000(сто и трийсет хиляди)лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й А. С., починал на 14.07.2018г.,в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г., както и на основание чл.516,ал.4,вр.с ал.2 от КЗ-законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер на обезщетение от 300 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани , ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”(НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, ДА ЗАПЛАТИ на Т.В.В. с ЕГН **********,***, на основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, сумата 5000 (пет хиляди)лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер от 20 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани , ОТХВЪРЛЯ.

Сумите в полза на Т.В.В. да се изплатят по посочената банкова сметка ***,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..;

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”(НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С. с ЕГН **********,като малолетна и представлявана от майка й и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, на основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, сумата 5000 (пет хиляди)лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер от 100 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани , ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Б.С. с ЕГН **********,като малолетна и представлявана от майка й и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, за присъждане на сумата 50 000(петдесет хиляди)лева,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат й А. С.,починал на 14.07.2018г., в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г.

Сумите в полза на Б.С. да се изплатят по посочената банкова сметка ***, ВIC BPBIBGSF,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ”(НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, ДА ЗАПЛАТИ на М.С. с ЕГН **********,като малолетна и представлявана от майка й и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***,на основание чл.511,ал.1,т.2, вр.с ал.3, вр.с чл.515,ал.1,т.1 от КЗ, вр.с чл.45 и чл.52, сумата 5000(пет хиляди)лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от причинените й в катастрофата телесни увреждания, ведно със законна лихва върху обезщетението от 01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, а иска до пълния претендиран размер от 30 000лв. и за присъждане на законна лихва от 13.07.2018г. до 01.08.2019г., като неоснователни и недоказани , ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на М.С. с ЕГН **********, като малолетна и представлявана от майка й и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес ***, срещу Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, за присъждане на сумата 50 000(петдесет хиляди)лева,представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат й А. С.,починал на 14.07.2018г., в резултат на ПТП, настъпило на 13.07.2018г.

Сумите в полза на М.С. да се изплатят по посочената банкова сметка ***, ВIC BPBIBGSF,открита в „Юробанк България“АД, с титуляр Т.В.В..;

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, да заплати по сметката на ОС-Ловеч  сумата  850(осемстотин и петдесет)лева, представляваща допълнение към дължимата държавна такса.

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, да заплати на адв.Р.С.Р. ***, с адрес за кореспонденция гр.София,бул.“*****, сумата 5 390(пет хиляди триста и деведесет)лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, да заплати на ищците Т.В.В. с ЕГН **********, Б.С. с ЕГН ********** и М.С. с ЕГН **********, последните две като малолетни и представлявани от майка им и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, сумата 990(деветстотин и деветдесет)лева, представляваща възстановяване по съразмерност на внесена държавна такса.

ОСЪЖДА ищците Т.В.В. с ЕГН **********, Б.С. с ЕГН ********** и М.С. с ЕГН **********, последните две като малолетни и представлявани от майка им и законен представител Т.В.В. с ЕГН **********, да заплатят на Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ” (НББАЗ), с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в ******, сумата 10 143(десет хиляди сто четирийсет и три )лева, представляваща разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: