№
гр. Русе, 12.11.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Русе, IV - ти състав, в публично заседание на първи
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИНА РАЙЧЕВА
при
секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА
адм.
дело № 232 по описа за 2017 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията(ЗУТ).
Д. Г.М. и брат й М. Г.М.,*** са подали жалби против виза за
проектиране за обект
„Многофамилна жилищна сграда с гаражи“, издадена от главния архитект на Община
Русе. Твърдят, че са съсобственици в недвижимия имот, за който се отнася
инвестиционното намерение – по искането за издаване на виза и не са учредявали
право на строеж в полза на търговско дружество „Вендар“ЕООД, тъй като не са се
явявали пред нотариус и не се подписвали нотариален акт за такова право на
строеж. Това е основание да поддържат оплаквания за незаконосъобразност на
издадената виза, тъй като не било поискано тяхно съгласие. Претендира се отмяна
на обжалвания административен акт.
Конституираният за участие в съдебното производство като трето
заинтересовано лице, съсобственик на жалбоподателите, Д.
Ив.Д. ***, в писмена молба от 06.12.2017 г. (л.56-57 от делото) също твърди, че липсва негово съгласие
за построяване на шестетажна многофамилна жилищна сграда в имота му и че не бил
учредявал право на строеж за физическо или юридическо лице. Прави искане за
прогласяване нищожност на визата за проектиране.
Ответната в производството страна – главен архитект на
Община Русе, чрез процесуален
представител, счита производството за процесуално недопустимо. По съществото на
спора изразява становище за законосъобразност на издадената виза за
проектиране. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна, търговско дружество с фирма „Мигети
инженеринг“ООД чрез процесуален представител също изразява становище за
недопустимост на производството, а по същество счита оспорения акт за
законосъобразен и моли жалбите срещу него да бъдат отхвърлени.
След като прецени представените с
преписката доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство писмени
и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимост на производството
За обосноваване становището относно недопустимост на
производството, ответната страна и заинтересованото дружество, се позовават на
наличието на писмени декларации от 02.12.2016 г. за съгласие от Д.М. и от М.М.
с нотариална заверка на подписите(л.21 и л.24 от преписката). Действително
в съдебната практика се приема, че при наличие на хипотезата по чл.140, ал.3,
изр.2 ЗУТ, изключваща задължение за съобщаване на визата, обективираното съгласие
в изискуемата от закона форма,
изключва
правния интерес на лицата
по чл.131 ЗУТ да оспорват визата за проектиране. Но в настоящия случай,
М. е сезирала Прокуратурата с тъжба за подправка на подписите –нейн и на брат й
върху нотариални актове за учредяване право на строеж и върху декларациите от
02.12.2016 г., по която тъжба е било образувано досъдебно производство – вж. л.91
и л.43 от делото, неприключило до момента. Въпреки липсата на задължение за
съобщаване издаването на виза, на Д. Г.М. чрез пощенска пратка с известие за
доставяне, е връчено съобщение за издадената виза, което тя лично е получила на
15.06.2017 г.-л.37 от преписката. Жалбата, предмет на настоящото производство е
депозирана от М. *** на 26.06.2017 г.
Съобщението до Д. Ив.Д., за когото не са налице доказателства
за писмена декларация за съгласие, е връчено по реда на чл.61, ал.3 АПК (редакция от Д.в. бр.27/2014 г., действащ
към момента)
– л.79-81 от делото.
Поради нееднократно заявеното в молби до настоящия съд, че
двамата жалбоподатели не са се явявали в кантората на нотариуса, посочен в
печата върху декларациите, наличието на висящо наказателно производство за
подправка на подписи върху частни документи и предвид принципа за процесуална
икономия, съдът намира, че за двамата жалбоподател не е налице отпаднал правен
интерес за обжалване издадената виза за проектиране. С оглед на тези
съображения, предвид постъпване на жалбите (наименовани „възражение“) в срока по чл.215, ал.4, предл.1 ЗУТ,
съдът намира производството процесуално допустимо.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Със заповед №РД-01/2987 от 31.07.2008 г. на кмета на Община
Русе е одобрено изменение на подробен устройствен план (ПУП) – план за застрояване за поземлен имот
с идентификатор 63427.2.5661, по предходен план представляващ парцел II-4690, 4691, 4696, 4697 в кв.421 по
плана на гр.Русе - л.31-32 от преписката. Парцелът от четири имота е бил
формиран по силата на заповед №945/12.08.1995 г. – л.29 от преписката и има
излаз на две улици –ул.“Костур“ и ул.“Вардар“. Така урегулирания през 1995 год.
парцел включва и имота, придобит от двамата жалбоподатели и третото лица Д.
имот – вж. преписи от два нотариални акта №190/24.01.1995 г., л.7 от делото и
№189/24.01.1995 г. л.12 и л.65 от делото. В заповедта от 2008 г. за одобряване
изменение в ПУП е описано подробно предвиденото жилищно застояване в този
поземлен имот със средна
височина и плътност, като по ул.“Костур“ – навътре от уличната регулационна
линия с 1 м и 4 м с височини от 10 м, 12 м и 15 м, свързано на калкан към
бъдещо застрояване в съседния УПИ III-4692 (калканът
към УПИ V-4694
е предвидено да се покрие от бъдещото застрояване по ул.“Вардар“). Тази цитирана заповед е влязъл в сила
административен акт, видно от представените копия от преписката по издаването й
– л.46-л.55 от делото.
На 08.03.2017 г. 12 физически лица учредяват в изискуемата
по закон форма ограничено вещно право на строеж върху съсобствения си имот с
идентификатор 63427.2.5661 в полза на търговско дружество под фирма
„ВЕНДАР“ЕООД – нот.акт №95/08.03.2017 г., л.59-60 от делото. Две от лицата са жалбоподателите Маринови,
които оспорват обстоятелството да са участвали в сделката от м. март.
На 25.05.2017 г. е сключен договор в нотариална форма за
прехвърляне правото на собственост върху 497/1167 ид.части от поземления имот и
право на строеж от „ВЕНДАР“ЕООД на „МИГЕТИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД – л.16-17 от
преписката.
Третото заинтересовано лице „МИГЕТИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, чрез
представляващия го управител, подава искане до гл.архитект на Община Русе за
издаване на виза за проектиране на многофамилна жилищна сграда с гаражи по ул.
„Костур“№3-5 в гр.Русе по чл.140, ал.1 ЗУТ (л.14 от преписката). Към искането
прилага документ за платена местна такса за техническа услуга и препис от
нот.акт №124/25.05.2017 г., с който се легитимира като собственик на идеални
части от поземления имот и носител на ограничено вещно право на строеж.
На 09.06.2017 г. Главният архитект на Община Русе издава
виза на осн. чл.140, ал.1 и ал.2 ЗУТ и
във вр. с чл.134, ал.6 от с.з. за изработване на инвестиционен проект за
обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ – л.33 от преписката. Прегледът на
скицата, съдържаща визата от външна страна сочи, че тя е копие на подробния
устройствен план за застрояване от 2008 г. в частта за предвиденото по него
застрояване на ул. „Костур“ с нанесени линии на застрояване и височини на
жилищната сграда от 10 м, 12 м и 15 м, означени са наличните сгради и процесния
имот и съседните му поземлени имоти.
В хода на съдебното оспорване е прието заключение на
техническа експертиза от в.л. архитект. В писменото си заключение експертът
сочи, че искането за издаване на виза е направено от възложител, визата
представлява точна извадка от влезлия в сила през 2008 г. застроителен план,
съдържа визираната в чл.140, ал.2 от ЗУТ информация – поземления имот, в който
се намира сградата по визата-УПИ II, съседните поземлени имоти – УПИ I, III и УПИ V с означени съществуващи и нови сгради,
ясно очертани линии на застрояване, повтарящи линиите в подробния план с означение
на хоризонталните размери и всички допустими височини на отстъпите на по-високи
етажи, като липсващото означение за плътност и интензивност е във връзка с издаването на виза само за част от
предвиденото в подробния план, поради
което не е определящо за тези показатели на целия имот с идентификатор
63427.2.5661(УПИ
II-4690, 4691,
4696, 4697).
Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните по делото.
По правото
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
Оспорената виза е издадена от компетентен по закон орган –
чл.140, ал.1, изр.2 ЗУТ - главния архитект на Община Русе, в кръга на
правомощията му, в предписаната от
специалния закон форма, след направено искане от възложител. Третата заинтересована
страна - „МИГЕТИ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се легитимира като съсобственик в имот с
идентификатор 63427.2.5661, поради което и по аргумент от текстовете на чл.144,
ал.1, т.1 и т.2 и чл.161, ал.1 ЗУТ, безспорно дружеството има качество на
възложител. В процедурата по издаване на визата не са налице нарушения на
административнопроизводствените правила, които да сочат на незаконосъобразност
на акта.
При тези данни не са налице основания да се приеме, че
издадената виза е нищожен индивидуален административен акт, тъй като е издадена
от посочения в закона орган, в изискуема форма и при липса на онези тежки, съществени
нарушения, които да опорочават волята на издателя до степен той
да не
поражда правни последици за адресатите си.
Издадената виза за проектиране съответства и на изискванията
на материалния закон – чл.140, ал.2 ЗУТ, съгласно изричното заключение на
вещото лице. По делото не са ангажирани доказателства, които да оборват данните
по заключението.
Доводите на двамата жалбоподатели и на третото лице Д.Д. за
оспорване на визата са обосновани с липсата на валидно изявена воля за
учредяване право на строеж на праводателя на заинтересованата страна „МИГЕТИ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД. Настоящият състав счита, че законодателят не е въвел изрично
изискване заявлението за издаване на виза за проектиране да бъде направено от
всички собственици на поземления имот, в който ще се разположи сградата по виза
за проектиране. По аргумент от чл. 183, ал.4, предл.последно
от ЗУТ, в случая не
се обективира
като нарушение
обстоятелството, че при издаването на визата за застрояване в съсобствен имот
не е искано, нито дадено съгласие от страна на оспорващите и третото лице,
като съсобственици
на дворното място, тъй
като те имат права за съответното строителство в имота.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспорената виза от компетентен административен орган, в кръга
на правомощията му, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.
Жалбата срещу нея се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът,
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на Д.Г.М. и на М.Г.М.,*** против виза за проектиране на
обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи“ , издадена от главен архитект на
Община Русе на 09.06.2017 год.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му
чрез настоящия съд пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: