Решение по дело №1198/2020 на Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 28.06.2021 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Стефка Атанасова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1198 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от и. д. Д.Б., чрез юрк. И.Н. против М.Б.Ч., ЕГН: **********, адрес:,***.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2018 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като Кредитор и М.Б.Ч., като Кредитополучател е бил сключен договор за потребителски кредит с № PLUS-15665815, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 3000,00 лв. Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застрахователната премия да бъде платена директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД. Застрахователната премия била в размер на 604,80 лв. и била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“. Тя съставлявала част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, застрахователното покритие се прекратявало автоматично. Поради това за периода от 05.11.2018 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии, съответно – не се претендирали такива.

Твърди се, че предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него. Така, общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 5490,00лв., като уговорената договорна лихва по кредита била в размер на 2490,00лв..

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.02.2021 г., на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 152,50 лв. Съгласно погасителния план първата погасителна вноска била на 05.03.2018 г., а крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита – 05.02.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/.

Поради обстоятелството, че Кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това, Кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. „БНП П. П. Ф.“ ЕАД било небанкова финансова институция, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор за кредит нямал характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлявал договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл била налице задължителна практика на ВКС – Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК. Сочи се също, че по отношение на небанковите институции даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не намирало приложение.

Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 392,64 лева.

На 12.02.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК **********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15665815 от 17.01.2018 г. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. За тази цел било съставено изрично пълномощно.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответницата било изпратено уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS - 15665815 от 15.02.2019 г., което било получено лично от ответницата на 25.02.2019 г. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РLUS-15665815 от 07.01.2020 г., което се върнало в цялост, като неполучено.

Към исковата молба е представено и ищцовото дружество моли да бъде връчено на ответницата, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон Б.“ с изх. № УПЦ/ УПИ-С-БНП /PLUS-15665815 от 07.01.2020 г. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника на осн. чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право.

Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството и з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правният интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №130/2019 г., по описа на РС К., била издадена заповед за изпълнение за следните суми:

- сумата от 2 813.52 лв. (две хиляди осемстотин и тринадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща главница за периода от 05.11.2018 г. до 05.02.2021 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от 10.01.2020г. – датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

- сумата от 1 047.28 лв. (хиляда четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 05.11.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 10.01.2020 г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост);

- сумата от 392.64 лв. (триста деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г.;

- законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

- сумата 85.07 лева (осемдесет и пет лева и седем стотинки), разноски по делото за внесена държавна такса;

- сумата 50,00 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта била връчена на длъжника (сега ответник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, което от своя страна, след дадени от съда указания, обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №130/2020 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

В условията на евентуалност, в случай че не бъдат уважени изцяло или отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати следните суми:

- 2 813.52 лв. (две хиляди осемстотин и тринадесет лева и петдесет и две стотинки) – главница за периода от 05.11.2018 г. до 05.02.2021 г.;

- 1 047.28 лв. (хиляда четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки) - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 05.11.2018 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 10.01.2020 г. (дата на получаване на уведомлението за предсрочната изискуемост);

- 1 439.92 лв. (хиляда четиристотин тридесет и девет лева и деветдесет и две стотинки) – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 06.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в районен съд – 25.09.2020 г.

Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответникът, представляван от адв. М.Р., оспорва частично иска. Не отрича, че е сключила сочения в исковата молба договор за кредит и че сумата ѝ е била предадена от кредитора съгласно договора. Започнала да изпълнява поетото задължение по договора, като внасяла ежемесечно дължимите суми. Това продължило до края на м. октомври 2018г., когато заминала да живее и работи в чужбина. Внесла по кредита осем вноски по 152.50 лв. – общо 1220 лв. Не възразява, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Това обстоятелство било факт, тъй като спряла да плаща погасителните вноски по същия. Нямала финансова възможност и поради тази причина спряла да изплаща сумите, които не отрича, че дължи по кредита.

Ответницата обаче оспорва, че е била надлежно уведомена за извършената цесия между кредитодателя ѝ „БНП П. П. Ф.” ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД е прехвърлено и вземането на кредитора ми спрямо мен по посочения договор за кредит. Ищецът твърдял, че в изпълнение на изискванията на закона ѝ било изпратено уведомително писмо за извършената цесия на 15.02.2019 г. Ответницата обаче не си спомняла да е получавала такова уведомление, а и на въпросната дата, доколкото си спомняла, била в чужбина. Ищецът също твърдял, че с ново писмо от 07.01.2020 г. изпратил до нея уведомление за извършена цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост. Такова уведомление също не била получавала. Едва сега ищецът прилагал договора за цесия и правел искане от съда да ѝ връчи уведомлението за извършената цесия. Счита, че това искане за неоснователно и не следвало да се уважава от съда. Това прехвърляне на вземането на ответницата ѝ ставало известно едва сега, при получаване на исковата молба и книжата. Следователно задължението ѝ било към кредитодателя „БНП П. П. Ф.” ЕАД, а не към ищеца.

В случай, че съда приемел, че е била редовно уведомена за извършената цесия, то заявява, че не оспорва така възникналото парично задължение по посочения договор за кредит. Счита, че дължимото от нея по така направеното искане по заповедното производство по ч. гр. д.№130/2020 г. е само за следните суми: 2813.52 лв. – главница и 1047.28 лв. – договорна лихва. Счита, че другите претендирани суми за лихва в размер на 392.64 лв. не дължи по процесния договор за кредит.

Категорично възразява срещу предявения от ищцовото дружество евентуален осъдителен иск, който бил недопустим в настоящото производство, водено по реда на чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.

Претендира направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч. гр. дело № 130/2020 г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на ищцовото дружество от 31.01.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е била издадена Заповед № 77/04.02.202 г. за следните суми: 2 813.52 лв. – главница; 1 047.28 лв. – договорна лихва за периода 05.11.2018 г.; 392.64 лв. – обезщетение за забава, считано от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г.; законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението; 85.07 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса; 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № PLUS-15665815, сключен на 17.01.2018 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и М.Б.Ч..

Заповедта е била връчена на ответника (тогава длъжник) при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, съдът на осн. чл.415, т.2 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № PLUS-15665815 от 17.01.2018 г., Общи условия и Погасителен план към него се установява, че между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД в качеството му на кредитодател, от една страна и ответницата М.Б.Ч. в качеството ѝ на кредитополучател, от друга, е възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на кредитодателя заем в размер на 3000.00 лева. Не е спорно между страните, че с подписване на договора за кредит кредитодателят е предоставил заемната сума на кредитополучателя, който се е задължил да я погаси на 36 равни вноски, всяка в размер на 152.50 лева, като падежът на първата погасителна вноска е бил на 05.03.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска – 05.02.2021 г. Общата стойност на плащанията по договора е в размер на 5490.00 лева, включваща главница, застрахователна премия и такса ангажимент. ГПР е 43.15 %, а лихвеният процент – 33.67 %.

От представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение №1 от 12.02.2019 г. Представено е по делото препис-извлечение от Приложение №1 от 12.02.2019 г. към цитираният договор за цесия, от което се установява, че под номер 155 в него е вписано задължение на М.Б.Ч. по договор № PLUS-15665815 от 17.01.2018 г. с отпусната главница 3000 лева; остатък главница към 12.02.2019 г. – 2813.52 лева; остатък договорна лихва към 12.02.2019 г. – 1047.28 лева; остатък лихва за просрочие към 12.02.2019 г. – 51.00 лева; общо дължимо по кредита – 3911.80 лева. Приложено е заверено копие на потвърждение за сключената цесия.

По делото е приложено и заверено копие на пълномощно №3230/2018, от което е видно, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им рамков договор за цесия от 27.07.2017 г.

Представени са уведомителни писма изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15665815 от 15.02.2019 г. и изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-15665815 от 07.01.2020 г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД по пълномощно, адресирани до ответницата М.Б.Ч. на адрес: ***. Видно от приложените известия за доставяне на Български пощи, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15665815 от 15.02.2019 г. е връчено на 25.02.2019 г. лично на ответницата, а уведомително писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-15665815 от 07.01.2020 г. не е връчено на получателя – известието е върнато с отбелязване, че същият отсъства.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът я кредитира като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение е видно, че задълженията на ответницата М.Ч. по Договор за потребителски кредит № PLUS-15665815/17.01.2018 г., са следните: 2813.52 лв. – главница; 1047.28 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.11.2018 г. до 10.01.2020 г.; 423.62 лв. – обезщетение за забава, считано от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г. Видно е, че констатациите на вещото лице съвпадат с претендираните с исковата молба суми, като единствено претенцията на ищеца за обезщетение за забава (392.64 лв.) е по-ниска от установената с експертизата (423.62 лв.). По процесния договор ответницата е платила общо 1226.50 лева, като последното плащане в размер на 152.50 лева е от 07.12.2018 г.

При така установените факти, от правна страна съдът намира от правна страна следното:

По главните установителни искове по чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД

Ответницата не оспорва възникналите облигационни отношения между нея и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, като оспорва надлежното си уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от частния правоприемник по Договора за цесия – А.з.с.н.в.“ ЕАД ***.

Съгласно т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая, заявлението е за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК, като съдът намира, че и в разглеждания казус, при наличие на частно правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Частното правоприемство се основава на договора за цесия между ,,БНП П. П. Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.” ЕАД от 27.07.2017 г. Ето защо ищецът в настоящия правен спор „А.з.с.н.в.“ ЕАД ***, на общо основание следва да представи доказателства, че длъжникът е уведомен на осн. чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.01.2020 г., тъй като в противен случай, прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него – чл.99, ал.4 от ЗЗД, т. е. няма да бъде изискуемо.

В случая такива доказателства са налице – известие за доставяне на уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-15665815, което е връчено на 25.02.2019 г. лично на ответницата (видно от положените подписи), и което не е оспорено от нея. В уведомителното писмо изрично е посочено, че произтичащото от Договор за потребителски кредит № PLUS-15665815/17.01.2018 г. вземане е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С оглед изложеното се налага изводът, че цесията е породила действие спрямо длъжника и възражението на ответницата в тази връзка се явява неоснователно.

Относно дължимостта на сумата от 392.64 лв. – обезщетение за забава, считано от 06.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г.:

Съгласно т.2 Тълкувателно Решение № 3 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 3/2017 г. „Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго“. Предвид приетото в ТР на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди обезщетение за забава за горепосочения период в размера на исковата претенция от 392.64 лв., която е в по-нисък размер от установеното от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По евентуалните осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД

Предвид основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния. За пълнота следва да се посочи, че осъдителният иск в настоящото производство е допустим. Съгласно т. 11.б. от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС „Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство“.

По разноските:

На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер на 127.47 лв. – държавна такса; 200.00 лв. – възнаграждение за вещото лице, 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 85.07 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Б. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на „А. З. С.Н. В.” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от и. д. Д. Б. следните суми, за които по ч. гр. д. №130/2020 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

ОСЪЖДА М. Б. Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А. З. С. Н. В.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *, офис *, представлявано от и. д. Д. Б. сумата от общо 562.54 лв. (петстотин шестдесет и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща разноски по делото, от които 427.47 лева – в исковото производство и 135.07 лева – в заповедното производство по ч. гр. д. №130/2020 г. по описа на РС К..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Ц.Ч.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	260128
Дата:	28 юни 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия:	Владимир Стоянов Иванов

Дело:	20205320101198
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 септември 2020 г.

Решение по дело №1198/2020 на Районен съд - Карлово

Съдържание на акта