Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 09.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд І наказателен
състав,
на двадесет и седми август две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Красимира Божакова
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 97 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г. на Началник сектор
към ОД на МВР- П., РУ- К. на Б.Ч.К., ЕГН
**********,***, П.ска област, ул. „П.“ № ** са наложени административни
наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение
на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на
300 лв., за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Недоволен
от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен
процесуален представител го обжалва, като прави искане за отмяната му като
незаконосъобразно и необосновано. Излагат се доводи за неспазване на
процесуалните правила за издаване на АУАН и
наказателното постановление.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично и с адв. Г.- упълномощен, който поддържа жалбата. Сочат се доказателства,
като освен незаконосъобразност на наказателното постановление от процесуална
страна се оспорва и извършване на нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДвП. Иска се
от съда отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно
и неправилно.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител.
Не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е неоснователна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители Н. като актосъставител и М. като свидетел по акта и очевидец при
установяване на нарушението, свидетелите С. и Д., доведени
по почин на жалбоподателя, както и приобщените писмени доказателства-
наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г., разписка за
връчването му, АУАН серия Д № 977823 от 25.12.2018
г., възражение срещу АУАН, заповед № 8121К-1420/12.04.2016 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., справка от АПИ, ведно с графичен материал към
справката, справка от ОПУ- П. с приложена към нея
фотоснимка, справка от ОДМВР- П., сектор „Пътна
полиция“, съдът намира за установено следното:
На
25.12.2018 г., в 10,15 ч., полицейските служители Н.- мл. автоконтрольор
при РУ- К. и М.- ст. полицай осъществявали служебните си задължения по пътен
контрол и охрана на обществения ред на главен път ***, между гр. К. и гр. С.,
при км.253+500м. В посочения час и място спрели за
проверка лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“ с рег. № ******, който се
движил от гр. С. към гр. К. без включени светлини за движение през деня. При
проверката било установено, че водач на процесното МПС
бил жалбоподателя К., както и че управлявания от него автомобил, движейки се по
републикански път нямал заплатена винетна такса за
него, съобразно Закона за пътищата.
За
констатираното, мл. автоконтрольор Н. съставил процесния АУАН, с който приел, че
жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл.70 ал.3 от ЗДвП
и чл.139 ал.5 от ЗДвП, тъй като на 25.12.2018 г., в 10,15 ч., в община К., по
път ***, км.253+500м., с посока на движение от гр. С.
към гр. К. управлявал товарен автомобил „Мерцедес ****“ с рег. № ******,
собственост на ЕТ „И.- Х. В.“, ЕИК ****, като се движил без включени
светлини за движение при деня или къси светлини. При извършената проверка било
установено, че управляваното от водача ППС се движило
по републикански път без да е заплатена съответната такса за него, определена в
Закона за пътищата.
Така
съставения АУАН бил подписан от жалбоподателя без
възражения.
На
27.12.2019 г. в РУ- К. постъпили възражения срещу АУАН
от жалбоподателя, в които били изложени твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на съставения акт, без да са конкретно посочени такива.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 31.12.2018 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно
постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата
и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на жалбоподателя
К. били наложени административни наказания на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в
размер на 20 лв., за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3
т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 25.01.2019 г., а жалбата срещу него- депозирана на 29.01.2019
г.
От
приетите по делото справки от АПИ и ОПУ, ведно с приложенията към тях се установява, че мястото
на извършената проверка на жалбоподателя, а именно км.253+500м. се
намира на главен път ***, на територията на Община К., но попада извън
границите на населено място и за този пътен участък, обозначен с пътен знак
Д-25 /винетка/ на км.252+230м. по посока на движение
на жалбоподателя е необходимо заплащане на винетна
такса.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съдът
намира, че при издаването на наказателното постановление не е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Актът за
установяване на административно нарушение съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени
са в изискуемата от закона форма и от оправомощени
длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Дадено е ясно, точно,
обстойно и коректно описание на нарушенията, и на обстоятелствата по
извършването им, налице е посочване на датата и мястото на извършване на
нарушенията, правната квалификация на същите и приложимите за тях санкционни
норми и размера на наложените наказания глоба. Индивидуализиран е нарушителят.
Тъй
като съставеният акт се явява редовен от процесуална страна досежно
посочените по- горе нарушения, то същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила, съобразно чл.189 ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации досежно нарушенията се установяват по
безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото-
справки от АПИ и ОПУ, така
и от показанията на разпитаните по делото свидетели- Н. и М.. Показанията на
доведените от страна на жалбоподателя свидетели С. и Д. не оборват
констатациите по акта, тъй като същите са лишени от конкретност, както относно
дата на събитията, за които депозират показания, така и не са относими към предмета на делото, доколкото нито един от
двамата свидетели не е бил очевидец на действията на жалбоподателя по
управление на процесното МПС. При това положение, съдът
намира за безспорно установено, че управлявайки процесното
МПС по гл. път *** на територията на Община К., с посока на движение от гр. С.
към гр. К., при км. 252+230м. жалбоподателят К. е бил
спрян за проверка, поради невключени светлини за движение през деня или къси
светлини, при която е била констатирана и липса на заплатена винетна такса, изискуема за посочения пътен участък.
Съгласно чл.139 ал.5 от ЗДвП- „Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл.10,
ал.1 от Закона за пътищата“. Главен път *** е включен в списъка с републиканските пътища, за които
се изисква винетна такса, одобрен с Решение № 959 от
31 декември 2018 г. на МС. Визирания в процесното
наказателно постановление пътен участък от гл. път ***, в посоката на движение
на жалбоподателя е бил обозначен и със съответния пътен знак Д-25, изискващ
наличие на заплатена винетка. Жалбоподателят, като ползвател на описаното МПС е
бил длъжен да го управлява след заплащане на винетна
такса, както повелява чл.10а ал.3 от Закона за
пътищата. Като е управлявал посоченото МПС по път, за който се изисква наличие
на заплатена винетна такса без да е била налице
такава жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
Разпоредбата на
чл.70 ал.3 от ЗДвП предписва „през деня моторните превозни средства се
движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини“.
Жалбоподателят като водач на процесното МПС е бил
длъжен да го управлява в съответствие с посоченото изискване. Като не го е
направил, което обстоятелство се установява от констатациите в съставения акт,
а и не се оспорва от самия жалбоподател, същият е нарушил горепосочената
императивна норма на закона.
По отношение вида и размера на
наложените наказания, административно- наказващия орган е приложил относимите към нарушенията санкционни норми, съответно чл.185 от ЗДвП за нарушението на чл.70 ал.3 от ЗДвП и
чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП за нарушението на чл.139 ал.5 от ЗДвП. Наложени са
наказания във визирания в съответните санкционни норми фиксиран размер. Съдът
намира така определените по вид и размер наказания за съобразени с изискванията
на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Не са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се установиха обстоятелства, които да обосновават по- ниска
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0281-001443 от 31.12.2018 г. на Началник сектор
към ОД на МВР- П., РУ- К., с което на Б.Ч.К., ЕГН
**********,***, П. област, ул. „П.“ № ** са наложени административни наказания
на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на 20 лв., за нарушение на чл.70
ал.3 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 300 лв.,
за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване от
страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ