РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр.
Тутракан в открито заседание на трети
декември две хиляди и деветннадесета година, в състав:
Районен
съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието
на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 121/2018 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 и 92 от ЗЗД от страна на ищеца „А.ЗА
К.НА П.В.” ООД, представлявано от юрисконсулт Н.С., за установяване на
вземането на ищеца, предмет на Заповед №
729/02.11.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
562/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да
заплати на ищеца в качеството му на цесионер:
1.1. равностойността на
заета сума (главница), дължима на основание чл. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за
паричен заем № 2585433/24.06.2016 г., сключен межу „И.А.М.“ АД и ответника, в
размер на 741,65 лв.;
1.2. възнаградителна лихва по
чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 11.07.2016 г. - 20.02.2017 г., в
размер на 65,30 лв.;
1.3.
неустойка
по чл. 92 от ЗЗД, дължима съгл. чл. 4,
ал. 2 от договора, в
размер на 418,44 лв.;
1.4. мораторна лихва по
чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху изискуемата част от главницата за периода от 20.02.2017 г. - 24.10.2017 г.,
вкл. в размер на 65,20 лв.;
1.5. законна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (01.11.2017 г.) до окончателното изплащане на
задължението.
1.6.
Твърди се, че
на 24.06.2016 г. „И.А.М.“ АД било сключило с Б.Ф.У. Договор за
паричен заем № 2585433/24.06.2016 г., с който договор дружеството й предоставило
кредит в размер на 1 000 лв., като заплати сумата в размер на 1 125,40 лв. в
едно с договорната лихва на 17 погасителни вноски всяка в 66,20 лв.
1.7.
Ищецът
признава, че ответникът
е заплатил по договора сумата от 537,80 лв.
1.8.
На 30.01.2017
г.
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
между „И.А.М.“ АД и „А.ЗА К.НА П.З.“ООД,
по силата, на който вземането било прехвърлено в полза на „А.ЗА К.НА П.З.“ООД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
1.9.
Ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 20.02.2017 г. последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
2. Ответникът А.Б.А. е подала отговор в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез назначеният с Определение № 404 от 08.06.2018 г.
особен представител адв. Д.Г. ***.
2.1.
Направено е възражение, че неустойката по чл. 4, ал. 2
от договора представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
2.2.
Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
От
фактическа страна
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
3. На 24.06.2016 г. е подписан Договор за паричен заем № 2585433/24.06.2016 г., сключен межу „И.А.М.“ АД
и ответника (л. 7
и сл.). Заетата сума - 1 000 лв. е получена от ответника - кредитополучател
съгл. чл. 3 от договора.
4. На 30.01.2017 г. е сключен Договор за цесия
(л. 12 и сл.) между „И.А.М.“ АД, в
качеството му на цедент и ищеца, в качеството му на цесионер. Към
договора е изготвено Приложение № 1 от договора, в което са описани вземанията,
които се прехвърлят.
5. По делото е изслушана съдебна икономическа
експертиза, която е
установила размера на вземанията (л. 73 и
сл.).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I.
По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между
надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага
разглеждането им по същество.
II.Относно
извършената цесия
7. Налице
е валидно сключен договор за потребителски кредит между „И.А.М.“ АД, в качеството му на кредитодател и ответника, в
качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил
задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия
състав по сключването на реалната сделка.
8. Установено
е също така, че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за цесия.
9. Към исковата молба са представени три листа (л. 21 - 23), първият от които е
озаглавен „Приложение № 1/01.09.2017 към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения...”
10. По
отношение на това доказателство съдът с доклада по делото е дал изрични
указания на ищеца, че не сочат доказателства за извършената цесия, като му е
указал, че да обявяването на доклада по
делото за окончателен в насроченото открито съдебно заседание следва да
представи в цялост препис от Приложение № 1 към договора за цесия (или да
представи оригинала за констатация).
11. Указанията не са изпълнени.
12. В резултат на пропуските на ищеца да допълни
делото своевременно с доказателствен материал съдът приема, че не може да се
установи дали процесните вземания са прехвърлени от кредитодателя на ищеца.
12.1.
Съгласно
договора за цесия вземанията следва да са описани подробно в Приложение № 1 към
договора. От гореописаните три страници (л.
21 - 23) първата и последната страница съдържат само първи (заглавен) ред
от таблица и подписи (респ. печат на последната страница). Втората страница (л. 22) освен първи (заглавен) ред от
таблица и подписи, съдържа допълнителен ред от таблицата (разположен в центъра
на страницата), на който са отбелязани имената на ответника и определени суми.
12.2.
При това
положение няма как да бъде направен извода, че трите страници представляват
един цял, немодифициран документ (или извлечение от такъв).
12.2.1. Ако се приеме, че съдържанието на
оригиналният документ и копията е идентично, то изявлението, инкорпорирано в
документа, остава неясно. В този случай първата и последната страница не
съдържат никакво волеизявление, а във втората са описани само данни за
ответника, чиито пореден номер обаче е 954. При това положение съдът ще бъде
обвързан да приеме, че Приложение № 1 от договора за цесия се състои само от
едно вземане с горепосочения пореден номер, което е в разрез с правилата на
формалната логика.
12.2.2. По аргумент от обратното, следва да се
приеме, че оригиналът от документа и представените копия от него не са
идентични, което обуславя извода, че заверката документа („вярно с оригинала”)
не отговаря на действителното фактическо положение.
12.3.
Същевременно
обаче в документа никъде не е отбелязано какво е естеството на промяната (напр.
заличаване, добавяне, корекция на данни), нито от кого е извършена промяната. Следователно
представените три страници представляват преправен или новосъздаден документ,
който не съответства на оригиналното съдържание на Приложение № 1 към договора
за цесия.
12.4.
Доколкото
именно Приложение № 1 от договора за цесия удостоверява обема на прехвърлените
права, то същият следва да бъде приобщен към доказателственият материал в
оригиналният му вид или поне да бъде представен за констатация в съдебно
заседание, след което да бъде върнат на ищеца. Въпреки изричните указания на
съда това не е строено в указания срок, поради което съдържанието на Приложение
№ 1 остава недоказано.
13. В обобщение съдът приема, че ищецът не доказал
фактите и обстоятелствата, от които произтича придобиването процесното вземане,
което обуславя отхвърлянето на исковете.
14. Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от ищеца „А.ЗА К.НА П.З.“ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, срещу ответника Б.Ф.У., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, за установяване на вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 729/02.11.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 562/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца в качеството му на цесионер: равностойността на заета сума (главница), по Договор за паричен заем № 2585433/24.06.2016 г., сключен межу „И.А.М.“ АД и ответника, в размер на 741,65 лв. (седемстотин четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки); възнаградителна лихва за периода: 11.07.2016 г. - 20.02.2017 г., в размер на 65,30 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет стотинки); неустойка, дължима съгл. чл. 4, ал. 2 от договора, в размер на 418,44 лв. (четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки); мораторна лихва върху изискуемата част от главницата за периода от 20.02.2017 г. - 24.10.2017 г., в размер на 65,20 лв. (шестдесет и пет лева и двадесет стотинки); законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (01.11.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: