№ 220
гр. П., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500754 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело № 34517/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев , рег. № 821, с район на действие окръжен съд
Пловдив , е образувано със страни :
взискател – „Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр.
София , ул. „Московска“ № 19, като правоприемник на „ЕкспресБанк „ АД , ЕИК *********.
длъжник – ИВ. Г. ИВ. , ЕГН **********, от гр. П. , ул. „А.К.“ № 37.
С Разпореждане № 30544 от 07. 09. 2021г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника ИВ. Г. ИВ. , ЕГН **********. Това изпълнително
действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство.В жалбата се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното изпълнително действие . Искането е да се отмени
разпореждането на ЧСИ ,като неправилно и незаконосъобразно и делото да се върне на ЧСИ с указания за
прекратяване на изпълнителното производство. С жалбата не се представят нови писмени доказателства .
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата не е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна
в изпълнителното производство.
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че
длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
1
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т6 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна по делото е установено следното :
На 13. 07. 2016г. взискателя „Сосиете Женерал ЕКспресбанк“ АД гр. Варна е подал до ЧСИ молба вх. № 15722/
13. 07 2016г. , с която е поискал да се спре изпълнителното производство , на основание чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК (
по искане на взискателя) . С разпореждане от същата дата ЧСИ е спрял принудителното изпълнение , както и
насрочената публична продан.
След спиране на принудителното изпълнение , с молба вх. № 42896/ 08. 08. 2018г. взискателя е поискал да бъде
извършен опис на движими вещи на длъжника.
С последващи молби от 12. 12. 2019г. и 29. 01. 2021г. взискателя е поискал от ЧСИ отново да извърши опис на
движими вещи на длъжника, както и да предприеме други изпълнителни действия. С молба вх. № 49698/ 30. 08.
2021г. длъжника е поискал от ЧСИ да прекрати изпълнителното дело , на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК ,
поради настъпила“перемпцияа „. На молбата ЧСИ е поставил резолюция „ Без уважение „ .
С молба вх. № 50560/ 03. 09. 2021г. взискателя е поискал да се възобнови изпълнителното производство и да се
насрочи нова публична продан .
С Разпореждане изх. № 30544 от 07. 09. 2021г. ЧСИ е съобщил на длъжника ИВ. Г. ИВ., че отказва да
прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК
С обжалваното разпореждане ЧСИ е приел,че при спряно изпълнително производство, преклузивните и
давностните срокове относно принудителното изпълнение и относно вземането спират да текат и не могат
да се извършват изпълнителни действия. На това основание е отказал да прекрати изпълнителното
производство.
Този извод на ДСИ е неправилен и незаконосъобразен.
В текста на чл. 432 ал. 1 т. 2 от ГПК изрично е предвидена възможността за спиране на изпълнението по искане
на взискателя. Спиране на изпълнението по искане на взискателя има за правна последица забрана да се
предприемат действия на принудително изпълнение против длъжника, с изключение на действията, посочени в
текста на чл. 432 ал. 2 от ГПК ( вземания за издръжка и вземания от непозволено увреждане ) и действията на ЧСИ по
обезпечаване на изпълнението ( налагането на запор и възбрана). Спиране на изпълнението не оказва влияние обаче
върху преклузивните и давностите срокове относно вземането , които са започнали да текат преди това
.Това се отнася и за преклузивния срок по чл. 433 ал. 1 т 8 от ГПК. Съображенията на съда за този извод са
следните :
Според разпоредбата на чл. 116 „в“ от ЗЗД с предприемане на действия за принудително изпълнение давността
се прекъсва. От прекъсването на давността започва да тече нова давност( чл. 117 ал. 1 от ЗЗД). В случая със спиране
на изпълнителното производство на 13. 07. 2016г. давността по чл. 433 ал 1 т. 8 от ГПК е прекъсната. От
прекъсваното на давността е започнала да тече нова двугодишна давност по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , която
до подаване на молбата от 08. 08. 2018г. за извършване на опис на движими вещи и до подаване на молбата от
03. 09. 2021г. за възобновяване на изпълнителното производство многократно е изтекла . Това е достатъчно
основание да се прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Независимо от това,настоящия съдебен състав споделя и възприетото становище от ВКС и съдилищата в
страната( виж мотивите на т. 10 от ТР № 2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на изпълнителното производство ; Р. № 45/ 30.
03. 2017г. по т.д. № 61273/2016г. на ІV-то гр. отд. на ВКС,Р. № 44/ 19. 02. 2019г. по в. гр. д. № 58/2019г. на ОС Перник; . № 396/ 08.
03. 2018г. по в. гр. д. № 386/2018г. на ОС Варна;), за това ,че спиране на изпълнението, когато това става по искане
на взискателя не се отразява на течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира ,защото кредитора може да избере дали да иска нови изпълнителни действия , тъй като все
още не е удовлетворен или да не иска нови изпълнителни способи.Да се допусне в хипотезата на спиране на
изпълнителното производство по искане на взискателя да се спира и течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК означава да се предостави на взискателя неоправданата възможност да поддържа изпълнителното
производство в състояние на безкрайна висящност,включително и чрез периодично искане за спиране на
2
изпълнението, след което започва да тече нов срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК представлява санкция за бездействието на взискателя.Тази норма ще се обезмисли ,ако се спре течението
на срока по чл. 433 ал. 1 т 8 от ГПК при спиране на изпълнението по искане на взискателя.
Следва да се отбележи също така ,че разпоредбата на чл. 115 б. „ж“ от ГПК ( давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането ) не се прилага в изпълнителното производство , тъй като се отнася до
производството пред съда .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК ще следва да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция . Ще следва
делото да се върне на ЧСИ със задължителни указания за прекратяване на изпълнителното производство, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди
ответника по въззивната жалба да заплати в полза на жалбоподателя сумата 1900 лв. , представляваща сторени
разноски пред въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат, по обжалване действията на ЧСИ.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 30544 от 07. 09. 2021г. на ЧСИ Петко Илиев , рег. № 821, с район на действие
окръжен съд Пловдив, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8
от ГПК , поради настъпила перемпция, по искане на длъжника ИВ. Г. ИВ. , ЕГН **********.
ВРЪЩА Изпълнително дело № 3417/2016г. по описа на ЧСИ за изпълнение на указанията ,дадени в мотивите на
решението.
ОСЪЖДА„Банка ДСК“ ЕАД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , ул.
„Московска“ № 19, като правоприемник на „ЕкспресБанк „ АД , ЕИК *********, да заплати в полза на ИВ. Г. ИВ.
, ЕГН **********, от гр. П. , ул. „А.К.“ № 37, сумата 1900 лв. , представляваща сторени разноски пред
въззивната инстанция за възнаграждение на един адвокат, по обжалване действията на ЧСИ.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3