№ 470
гр. Враца, 23.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200660 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Б.
Р. Е., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл.
156 ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на Б. Е..
В съдебно заседание, осъденият Б. Р. Е. участва лично, като поддържа молбата
и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно –
предсрочно освобождаване.
Служебният му защитник, адв. К. Т. от АК - Враца, назначена в производството
по реда на чл.94, ал.1, т.9 от НПК, изразява становище, че подадената молба за УПО е
основателна. Счита, че към настоящия момент са налице формалните и материалните
предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК за условно предсрочно освобождаване на молителя,
както и че са постигнати целите на наказанието. Данните сочат, че в хода на
изпълнение на изтърпяване на наказанието молителят има примерно поведение, няма
извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Има дори награди. В
заключение счита, че освен формалните предпоставки, е налице и материалната
предпоставка за добро поведение и достатъчно доказателства за поправяне и
превъзпитание на осъденото лице.
1
А. М. – инспектор "Режимна дейност" към Затвора – Враца, изразява
становище за неоснователност на молбата. Същият е изтърпял изискуемия минимум от
своето наказание но не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето
поправяне. Аргумент е, че неговата активност е избирателна и цели съкращаване и по-
бързо изтърпяване на наказанието "лишаване свобода", а не дейности пряко свързани с
неговото поправяне и превъзпитание. Аргумент в тази насока е, че същият не е
преминал през корекционни програми – "умения за мислене" и "справяне с житейски
промени чрез мислене". Не са изпълнени изискванията на чл. 439а НПК и моли съда
да остави молбата без уважение.Представя актуална справка за остатъка от търпяното
от Е. наказание.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение, като се
присъединява към становището на затворническата администрация.
Приеха се писмени доказателства, които са относими и допустими.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално
допустима, но неоснователна по следните съображения:
С определение от 22.12.2023г. по НОХД №875/2023г. по описа на Окръжен съд
- Враца е одобрено споразумение, по силата на което л.св. Б. Р. Е. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр.
с чл.29, ал.1, б."б" НК и му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1
година и 6 месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване.
Л.св. Е. е започнал да търпи наказанието на 29.12.2023г. и към настоящият момент е
изтърпял фактически 9 месеца и 24 дни, от предварителен арест му се зачитат 3 месеца
и 21 дни, от работа му се зачитат 2 месеца и 19 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 1 месец и 26 дни.
При това положение, съдът намира, че осъденият е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2
НК.
Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че при
първоначалната оценка на риска е регистриран среден риск от рецидив – 80т.
В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са посочени зоните:
"настоящо правонарушение" - осъден за извършено престъпление с висока обществена
опасност; "Криминално минало" - първото му осъждане е в непълнолетна възраст, с
нарушена условна присъда;"Отношение към правонарушението" - липсва пълна
критичност по отношение на извършеното деяние. Изразява виждания в подкрепа на
2
нарушаване на закона; "Трудова заетост" - няма никакъв трудов стаж до момента;
"Управление на финансите" - съществуват финансови затруднения, предвид липсата на
трудова заетост и употреба на наркотични вещества. Има нелегални доходи от
разпространение на наркотици;"Начин на живот и обкръжение" - интегриран в среди с
криминална насоченост и податлив на негативно влияние;"Злоупотреба с наркотици" -
системна употреба на наркотични вещества и лека пристрастеност по негова
информация, което е фактор за криминалните му прояви. Осъждан за шофиране на
МПС след употреба на наркотични вещества;"Умения за мислене" - не разпознава
всичките си проблеми, склонен е да повтаря допуснати грешки.
Рискът от вреди е нисък за служителите. Проявява толерантно отношение към
длъжностните лица, няма прояви на дискриминационно отношение.
Рискът от вреди е нисък за останалите лишени от свобода.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък, такъв е и рискът от бягство.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е със средни
стойности.
В изготвения план за осмисляне на свободното време в затвора като цели са
заложени: разпознаване на проблемите и осъзнаване на причините довели до
правонарушението; подобряване на уменията за самоконтрол и спазване на законовите
и режимни изисквания; включване в организираните спортни и културно-масови
мероприятия; разпознаване на проблемите около него и подходи за избягването им;
участие в корекционни програми "Умения за мислене" и "Справяне с житейските
проблеми чрез промяна в мисленето".
При изготвените междинни оценки рискът от рецидив остава непроменен –
80т.
На основание чл.80 от ЗИНЗС, л.св. Е. е назначен като "чистач" в зона с
повишена сигурност, като впоследствие по негова молба е назначен като "общ
работник" в затворническата кухня. Регистрирано е участие на л.св. Е. като водещ на
курс по бокс. Участвал е в турнири по теглене на въже и волейбол. Взел е участие в
специализирана групова работа "Рехабилитационна програма за млади
правонарушители", както и в "Житейски проект на младия човек в затвора" и в
специализирана групова работа "Програма за зависими лишени от свобода".
Посочено е в доклада по чл.155 ЗИНЗС, че л.св. Е. проявява активността, която
е избирателна. Същият проявява активност към програми и дейности, които ще му
бъдат от полза за намаляване на срока на присъдата и при евентуална молба за
условно предсрочно освобождаване, а не за дейности, които са пряко свързани с
неговото поправяне и водене на законосъобразен начин на живот.Награждаван е.
В тази връзка ИСДВР посочва, че л.св. Б. Е. все още не е изпълнил всички
3
задачи и цели заложени в плана на присъдата. Не е взел участие в корекционни
програми "Умения за мислене" и "Справяне с житейските проблеми чрез промяна в
мисленето". На видно място на информационните табла във всяка група е поставен
актуализираният график за корекционни програми, с информация за реда за
включване, а именно, чрез подаване на молба до началника на затвора. Посочва се в
доклада, че л.св. е добре запознат с планирането на присъдата, в което е посочено
включване в груповите програми, за което се е подписал на дата 08.01.2024г. Двете
корекционни програми имат за цел да насърчава законосъобразно поведение и
повишаване на социалната компетентност. Единствено е декларирал чрез писмена
молба желание да участва в специализирана корекционна програма "Подготовка за
живот за свобода", съгласно чл. 157, ал.2 от ЗИНЗС.
От доклад с изх. № 15092/07.10.2024 г. за проведена специализирана група
програма "Подготовка за живот на свобода" за времето от 18.09.2024г. до 30.09.2024г.
става видно, че л.св. Е. е присъствал само в първите три сесии от програмата и след
това се е отказал, след като е разбрал, че за участието в програмата няма да се зачитат
работни дни. Отказът да завърши програмата показва, че стремежът му да участва в
корекционна програма е насочен предимно към изтърпяване на наказанието, защото
при определени специализирани групови програми се водят работни дни и така си
съкращава размера на присъдата. Осъденият е смятал, че при тази програма се зачитат
работни дни. Същата програма дава възможност и за изготвяне на план "моите първи
стъпки на свобода", в който лишения от свобода сам формулира своите краткосрочни
цели. При евентуално завършване на програмата лишения от свобода може да
придобие знания и така да постигне положителна личностна промяна, а с отказа да я
завърши същият показва, че с включването си е целял единствено и само да намали
престоя си, а не да осъзнае допуснатите грешки и иска да се поправи. Също така все
още лишения от свобода Е. не е преминал през всички етапи на прогресивната
система.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 2/3 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. Е. първата предпоставка формално е налице. Не е
налице обаче втората предпоставка за УПО– достатъчно доказателства за поправянето
на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Както е видно, преценката дали има поправяне на
осъдения следва да се формира от поведението му по време на цялостния му престой в
4
пенитенциарното заведение, въз основа на всички събрани по делото доказателства и
от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан от мнението на затворническата
администрация.
Липсват доказателства за трайна промяна на личността, ориентирана към спазване
на законите, тъй като осъденият продължава да е слабо критичен към извършеното
престъпление и е с неустойчива нагласа за промяна на досегашния си начин на живот.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви.
За периода на изтърпяване на наказанието осъденият не е дал категорични
доказателства за своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си
поведение, не осъзнава в необходимата степен наличните си проблеми и не полага
достатъчно усилия за преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно
позитивно променена личност. Още повече, че в доклада по чл.155 ЗИНЗС е
отбелязано, че спрямо заложените цели и задачи в планирането на присъдата л.св. Е. е
показал пренебрежително отношение. Видно от становището на затворническата
администрация, че л.св. е проявявал активност към програми и дейности, които ще му
бъдат от полза за намаляване на срока на присъдата и при евентуална молба за
условно предсрочно освобождаване. Според ИСДВР това е показателно до каква
степен лишения от свобода е започнал да се поправя и желае да води законосъобразен
начин на живот.
С оглед на всичко това съдът намира, че по отношение на л.св. следва да продължи
процесът на поправително въздействие в условията на пенитенциарното заведение до
края на наказанието, за да има шанс при предстоящото напускане на затвора той да
започне социално приемлив и законосъобразен начин на живот. Доброто поведение на
осъденото лице обаче трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а
не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Б. Р. Е., роден на *** понастоящем
в Затвора - Враца, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му наказание "лишаване от
свобода", с остатък 1/един/ месец и 26/двадесет и шест/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора - Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6