МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ
ПО НАХД № 2038/2019 г. РРС, четвърти
наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е обвинила М.Е.Д. в това, че на
07.10.2017 год., на главен път І-5, гр. Русе - гр. Бяла, на км. 17+200 в землището на
с. Иваново обл. Русенска, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Мицубиши" модел
„Колт" с рег. № ***, нарушил правилата за движение:
- чл. 16, ал.1, т. 1 от Закон за движението
по пътищата: На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено:
1. когато платното за движение
има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата
за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне - като водач на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № ***, което управлявал навлязъл и се движил в лентата
за насрещно движение без да
извършва маневрите изпреварване или заобикаляне,
- чл.20, ал.1 от
Закон за движението по пътищата
- Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват - като водач
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № ***, което управлявал - изгубил контрол над скоростта
и посоката на движение, излязъл от лентата
си на движение,
след което навлязъл в лентата за насрещно движение
и се ударил в предпазната ограда /мантинела/ на пътя.
в резултат, на което по
непредпазливост, причинил на А.Б.А. *** средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на
дясна бедрена кост наложило метална
остеосинтеза, счупване на дясна голямопищялна
и малкопищялна кости в далечните им краища,
наложило метална остеосинтеза довела до трайно затрудняване
на движението на десен долен
крайник, за срок повече от
тридесет дни, както и счупване на горна челюст, която затруднява
дъвченето - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б", пр.2 вр.
чл.342, ал.1, пр. З от НК.
Производството по делото е по реда на гл.28 от НПК.
Русенската
Районна прокуратура поддържа обвинението.
Обвиняемият М.Е.Д., редовно призован се явява
в съдебно заседание с упълномощен защитник, който прави множество възражения за
несъставомерност на деянието и пледира за пълно
оневиняване на подзащитният му.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият
М.Е.Д. е роден на *** г. в гр. София, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Той е правоспособен водач на МПС ,
категории „В“ и „АМ“.
На 07.10.2017 г. преди обяд обв. Д. се движил
с управлявания от него
лек автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № *** по главен път І-5, гр. Русе - гр. Бяла в посока към
гр. Бяла, обл.Русенска. В автомобила седнала на предната дясна
седалка пътувала и майка му - св. Й.П.Й.. Времето било облачно, валял дъжд, като пътната настилка била мокра. На километър 17+200 в землището на
с. Иваново, обл. Русенска при приближаване на плавна лява хоризонтална крива (по посока
на гр. Бяла) на пътя, тъй като се опитвал да настрои
станциите на радиото в колата, обв. Д. изгубил контрол над автомобила си. Загубата на контрол се изразявала в навлизане на десните колела в банкета,
като последващите опити за възстановяване били
неуспешни. Следствие на загубата на контрол
над скоростта и посоката на движение
от обв. Д., управлявания от него автомобил се насочил първоначално
надясно по посоката си на
движение към банкета на пътя,
като десните му колела излезли
от пътя и минали през банкета.
Усещайки, че загубил управлението
над управлявания автомобил, обв. Д. завъртял волана му наляво, следствие
на което автомобила, който от действията на
водача му бил с нарушено устойчиво движение, се върнал в платното за движение започвайки да се плъзга
и върти наляво около оста си
няколко пъти, и след удар (челен и лявостраничен) в лявата (по посока
към гр. Бяла) предпазна ограда (мантинела) е спрял движението си
в лентата за насрещно движение, насочен с предницата
си към предпазна
ограда, т.е.
с дясната си страна към движещите се от нея страна и съответно в посока към гр.Русе автомобили.
В същия времеви момент
в лентата за насрещно движение на обвиняемия в посока към гр. Русе със скорост от
86,4 км/ч. се движил лек автомобил марка "Фолксваген"
модел „Поло"
с рег. № *** управляван от св. А.Б.А. ***. Св. А. движейки се в лентата
си за движение
непосредствено пред себе си възприел
нарушеното устойчиво движение на лекия
автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № *** управляван от обв. Д., удара в мантинелата и спирането му в неговата лента
за движение. Св. А. реагирал опитвайки
се да избегне сблъсък и удар с автомобила управляван от обвиняемия
като взел решение да се
отклони вдясно с цел да го
заобиколи, но не успял и се
ударил в дясната страна в лекия автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № ***. Следствие на удара св. А. получил счупване на дясна
бедрена кост, счупване на дясна
голямопищялна и малкопищялна кости в далечните им краища, както и счупване на горна челюст,
която затруднява дъвченето. Следствие гореописаното
ПТП пътуващата в лекия автомобил управляван от обвиняемия
и негова майка - св. Й. получила счупване
на дясната бедрена кост, счупване на костите на дясната
подбедрица, на дясна скочна кост
и пета предходилна кост на десния
крак.
Видно от назначените по делото Химически експертизи с № 464 и 465 от
12.10.2017 год. се установило, че във взетите
кръвни проби на обв. Д. и св. А. не се установило наличие
на етилов алкохол. За случилото се били уведомени органите на Полицията.
За установеното те съставили Доклад
за посетено ПТП с рег. № УРИ 4569р-6995 от 10.09.2017 год. по описа
на РУ Две могили при ОД на
МВР - Русе.
Към момента на произшествието управлявания от обв. Д. горепосочен автомобил бил технически
изправен.
Видно от
заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установило
следното, че скоростта, с която на 07.10.2017 г. се движил лекия автомобил марка
"Фолксваген" модел
„Поло" с рег. № ***, управляван от св. А. непосредствено преди
ПТП била около 86,4 км/ч.
С действията си обв. Д. нарушил устойчивото движение на управлявания от него лек
автомобил марка "Мицубиши" модел „Колт" с рег. № ***, след което
последвали удари с предната и лявата част на автомобила в
лявата (по посока към гр.Бяла) предпазна
ограда (мантинела) спрял движението си в лентата за насрещно
движение (в посоката към гр.Русе) насочен с предницата си към предпазната
й ограда и дясна страна към движещите
се в нея автомобили.
Същия е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото произшествие, ако е управлявал
лекия си автомобил по такъв
начин, че да не нарушава устойчивото му движение, което е последвало
неконтролирано навлизане в лентата за насрещно движение на пътя.
В хода на
разследването били назначени съответните съдебномедицински експертизи, от
чието заключение е видно, че пострадалия св. А.Б.А. в резултат на пътнотранспортното произшествие имал причинена средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК, изразяваща
се в счупване на дясна бедрена кост
наложило метална остеосинтеза, счупване на дясна голямопищялна и малкопищялна
кости в далечните им краища, наложило
метална остеосинтеза довела до трайно
затрудняване на движението на десен долен крайник,
за срок повече
от тридесет дни, както и счупване на
горна челюст, която затруднява дъвченето.
Видно от СМЕ
по отношение на св. Й.Й. е получила следните
увреждания: пер- и субтрохантерно счупване на дясна
бедрена кост, наложило метална остеосинтеза. Бималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица. Счупване на дясна скочна
кост. Счупване на пета предходилна кост на десния
крак. Контрактура на десни тазобедрена и колянна стави.
От своя
страна, също видно от заключение на СМЕ, обв. Д. е
получил следните телесни увреждания счупване на костите на лява подбедрица, наложило метална остеосинтеза.
Контрактура на лява колянна
и глезенна стави.
По делото е
назначена и комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза с основна задача да установи кое от травматичните
увреждания на обвиняемия и двамата свидетели от кой от ударите е причинено. От
заключението на тази експертиза се установява, че счупването на дясната бедрена
кост пер- и субтрохантерно на св. Й. отговаря да е получено при удара на
автомобила на св. А., докато останалите счупвания в областта на долния и десен
крайник - бималеоларно счупване на костите на дясна подбедрица, счупване
на дясна скочна
кост и счупване на пета предходилна кост на десния
крак с изключително висока степен на вероятност са причинени от удара в мантинелата. Видно от заключението на тази експертиза и
разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че счупването на
лявата подбедрица на обв. Д.
е по-характерно при челен удар, т.е. същото да е причинено при удара в мантинелата, а не от последващия
удар, причинен от св. А..
От събраните по делото доказателства се
установява, че обв. Д. е извършил престъплението по чл. 343, ал.1,
б. „б", пр. 2 вр. чл.342, ал.1, пр. З от
НК, но единствено нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП
е в причинноследствена връзка с допуснатия съставомерен резултат – средна телесна повреда по отношение
на св. А.. По тази причина обв. Д. е оправдан по
обвинението в частта му във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото и по отношение на св. Й. са причинени средни телесни повреди,
една от които от св. А., а останалите от обв. Д., то
по отношение на последния е налице хипотезата на чл.348б от НК, тъй като
пострадалата му е възходяща и наказателно преследване срещу нея може да се
възбуди само по тъжба на пострадалия,
т.е. по реда на частното, а не на публичното обвинение.
Съдът
намира, че нарушението на правилата за движение довело до съставомерния
резултат – средна телесна повреда на св. А. е настъпил единствено в резултат на
нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съобразно която норма водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В своите
обяснения в съдебно заседание обв. Д. сам обяснява
причината поради, което не е изпълнил това свое нормативно задължение: „Загубих
управлението на автомобила по невнимание. Отплеснах се при смяна на станцията
на радиото“, обясненията му на л. 55 от пр. за с.з.от 21.01.2020 г. Именно по
тази причина е последвало навлизане на десните колелета на автомобила в банкета,
а впоследствие и въртеливо движение при което същият е станал неуправляем, а
впоследствие е преминал в насрещната пътна лента и е последвал удар в мантинелата, която е разположена в посоката гр. Бяла, което
не се оспорва и от защитата, макар и с обяснението, че се касае за „лек“ удар. Обясненията
на обв. Д., че не се е ударил в мантинелата
се опровергават на първо място от показанията на св. Й.Й.
на досъдебното производство при
хипотезата на чл.378, ал.2 от НПК, която не е изгубила качеството си на
свидетел, доколкото не се е възползвала от привилегията по чл.119 от НПК, т.е.
показанията и в двете фази на процеса на общо основание могат да се обсъждат и
съпоставят. В съдебно заседание тя макар и уклончиво отрича да е имало удар в мантинелата, съдът кредитира показанията ѝ от
досъдебното производство където по много ясен и категоричен начин си спомня за
такъв удар, показанията ѝ на л.121 от дос. пр-во. Изключително съществен момент при преценката на
въпроса имало ли е първоначален удар в мантинелата
или не е и заключението както на АТЕ, а така също и на комплексната СМЕ и АТЕ.
И от заключенията на двете експертизи, изготвени от безусловно компетентни вещи
лица, които съдът изцяло е приел, като напълно обосновани, правилни, пълни и
ясни се установява, че удар в мантинелата на
управлявания от обв. Д. автомобил е бил налице, като
в резултат на същия са настъпили по отношение и на двамата возещи се в него
пътници телесните повреди, посочени
по-горе. Тук следва да се обърне изрично внимание на обстоятелството, че вещите
лица по комплексната СМЕ и АТЕ са категорични, че счупването на дясната бедрена
кост на св. Й. е получено при страничния удар от колата на св. А., докато
счупването на лявата подбедрица на обв. Д. е по-вероятно да е получено при удара в мантинелата, т.е. не от действията на св. А.. Тези изводи
на вещите лица са въз основа на това, че подобни счупвания се дължат на
надлъжно, а не на странично, натоварване на крайника, което е характерно за
челен удар, в случая в мантинелата, а не за страничен
удар, какъвто е нанесен от автомобила на св. А.. Въз основа на тези съображения
съдът не кредитира обясненията на обв. Д. и св. Й.,
че не е имало удар в мантинелата на техния автомобил.
Очевидно за обвиняемия това е защитна теза с оглед възможността за вината на съставомерните последици да бъде прехвърлена единствено
върху св. А., а за св. Й. е налице заинтересованост от изхода на делото,
доколкото обв. Д. е неин син и е налице същия стремеж
цялата отговорност за ПТП също да бъде прехвърлена върху този свидетел. Следва
изрично да бъде посочено, че по преценка на съда св. А.А.
също е извършил престъпление, изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП
поне по отношение на св. Й., тъй като при своевременно изпълнение на това си
нормативно задължение ударът между двете превозни средства е бил предотвратим
чрез спиране. Доколко обаче ще бъде привлечен към наказателна отговорност по
чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е въпрос единствено от правомощията на прокуратурата и съдът няма законова
възможност да дава указания в тази насока.
В случай, че
обв. Д. непрекъснато контролираше превозното средство,
което управлява той не би изгубил контрола върху него и съответно не би се
достигнало до въртеливото му движение около оста му, последвалия удар в мантинелата и позиционирането напреки в насрещната пътна
лента. Именно с това си свое поведение той е поставил началото на този причинноследствен процес, като последващото
развитие на опасната пътна ситуация е излязло извън неговите възможности за
контрол върху нея. Същият е създал едно преодолимо, явно и видимо (от 144
м.) препятствие (опасност)
за св. А., който е могъл да избегне удара в неговата кола, като сведе скоростта
си до минимум още от момента на възприемането му. Тук следва да се посочи, че по
тези причини основното възражение на защитата, че са „налице две ПТП, които
нямат връзка помежду си“ е неоснователно и като такова следва да бъде оставено
без уважение. За съставомерността на резултатното
увреждащо престъпление по чл.343 от НК няма изискване от обективна страна за
определен брой ПТП, съответно нарушения на правилата за движение по пътища,
защото в противен начин това изрично щеше да бъде посочено в закона. Обобщено
казано няма пречка множество на брой участници в движението да извършат
множество и различни нарушения на правилата за движение и в резултат на това да
настъпят съставомерните последици по отношение на
един или повече пострадали, като при преценка на отговорността им следва да се
прецени каузалният принос на всеки един от тях. В случая се касае за независимо
съпричиняване, доколкото е налице непредпазливи (при
форма на вината небрежност) деяния между двама
участника в движението – обв. Д. и св.А., всеки от
които извършва самостоятелни и отделни (независими)
нарушения, първия по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а втория по чл.20, ал.2
от с.з. В резултат на това по отношение на св. Й. е причинена средна телесна
повреда, за която обв. Д. би отговарял по реда на
частното, а св. А. по реда на публичното обвинение. При конкретното развитие на
пътната ситуация не е налице прекъсване на причинноследствения
процес създаден от обв. Д., най-малко защото в
случай, че не бе изгубил контрол над автомобила, той нямаше да се озове напреко в пътната лента на св. А., което по тази начин се
явява абсолютно необходима предпоставка, без която и св. Й. и св. А. не биха
получили телесни повреди, като единственият критерий за това не може да бъде
интервалът от 6 секунди (възприемане на
опасността от св. А. до удара), което ги е
разделило времево. Това е така, защото ако се
възприеме възражението на защитата за „две отделни ПТП“, доколкото действително
са разкъсани във времето на практика отговорност за съпричиняване
на ПТП би могла да бъде реализирана само и единствено в случай, че различните
нарушения от двамата участници в движението биха били извършени в един момент,
което би довело до абсурден резултат и на практика е почти изключено. В случай,
че в рамките на евентуално досъдебно производство бъде доказано, че
травматичното увреждане на обв. Д. е причинено не от
удара в мантинелата, а от удара на св. А. няма пречка
последният да бъде привлечен към наказателна отговорност и за този резултат (освен
за св. Й.), разбира се пак в условията на независимо съпричиняване с него, но както бе посочено този въпрос е
единствено в правомощията на прокуратурата. Същественото за съставомерността
на деянието на обв. Д. е това, че той самият с неправомерното си
поведение (чл.20, ал.1 от ЗДвП)
се е превърнал в опасност за св. А., който безусловно е следвало да го възприеме,
като такава още от разстояние 144 м, при опасна зона за спиране от 94,8 м с
установената скорост и същият да намали скоростта до пълно спиране, което е
било технически напълно възможно. Именно след закъснялата реакция на втория
водач при изпълнение на нормативното му задължение е настъпил и вторият удар. В
случая по отношение на обв. Д. не може да се говори
за приложение на чл.15 от НК – няма и не може да има случайно деяние, тъй като е
бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на навлизането на автомобила си в
съседната пътна лента, в резултат на загубата на контрола върху управлението
му. За да е налице случайно деяние е необходимо обв. Д.
да не е могъл да предвиди общественоопасните
последици по времето когато все още е можел да ги предотврати. В конкретния
случай деецът сам се е поставил в невъзможност да контролира непрекъснато
управлявания от него автомобил, отвличайки вниманието си с настройка на радиото
при положение, че е валяло дъжд, съответно пътната настилка е била мокра и пътният
трафик е бил интензивен, като в резултат
на това се е озовал в насрещната пътна лента.
Няма
причинна връзка между второто нарушение на правилата за движение и по-конкретно
чл.16, ал.1 т.1 от ЗДвП, за което обв. Д. е привлечен
към наказателна отговорност. Това е така, защото той не е преминал съзнателно в
насрещната пътна лента без да извършва някоя от маневрите изпреварване или
заобикаляне, а навлизането е настанало само в резултат на първото нарушение (чл.20,
ал.1 от ЗДвП) и в резултат, на което вече автомобилът е
бил изцяло извън неговите възможности за управление и контрол. По тази причина
и доколкото единствено и само нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е в причинноследствена връзка с настъпилия съставомерен
резултат обв. Д. на основание чл.304 от НПК следва да
бъде оправдан по обвинението по чл.343 вр. чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК.
Въз основа
на изложеното обв. М.Д. следва да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание. По отношение на него са налице законоустановените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, тъй като:
1.
За престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 от НК, което е непредпазливо се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години или „Пробация“;
2.
Към момента на извършване на деянието деецът
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК;
3.
От престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване;
По
тези причини обв. Д. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание глоба.
При индивидуализацията на административното
наказание за извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 вр. чл.343, ал.1, пр.3 от НК съдът отчита, като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, съпричиняването
от страна на св. А., фактическото признание на вината и много добрите
характеристични данни. Съдът не отчита отегчаващи
отговорността обстоятелства, вкл. и телесните увреждания по отношение на св. Й.
на основание чл.348б от НК. Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното
състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът определя за обвиняемия Д. наказание при наличие само на
смекчаващи отговорността обстоятелства, предвидено в чл.78а, ал.1 НК, а именно глоба
в размер на 1 000 лв. Така определеното наказание “глоба” в максимална степен
би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция.
Видно от справката за
извършени административни нарушения по ЗДвП се установява, че обв. Д. е наказван за няколко извършени административни
нарушения по ЗДвП и то преди повече от пет години при извършване на настоящото
престъпление, което съдът интерпретира в насока, че с налагането на наказания
за тях са изпълнени целите по чл.12 от ЗАНН. Въз основа на тези обстоятелства и предвид обстоятелства, касаещи индивидуализацията
на административно наказание глоба, съдът определи на основание чл.343г от НК
размер на кумулативното наказание ЛПУМПС за срок от една година.
Обвиняемият следва да заплати
направените по делото разноски.
Мотивиран така, съдът
постанови решението си.
Районен съдия: