Р Е Ш Е Н И Е
№…........../12.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5534 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
С постановено по делото определение №
260124/13.08.2020 г. са съединени за общо разглеждане в едно производство
следните дела: гр.д. № 5534/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав,
гр.д. № 5535/2020 г. по описа на РС-Варна, 18-ти състав, гр.д. № 5778/2020 г. по описа на
РС-Варна, 48-ми състав, гр.д. №
5777/2020 г. по описа на РС-Варна, 21-ви състав, гр.д.
№ 5776/2020 г. по описа на РС-Варна, 18-ти състав, гр.д. № 5812/2020 г. по описа на РС-Варна, 31-ви състав, гр.д. № 5810/2020 г. по описа на
РС-Варна, 26-ти състав, гр.д. №
5935/2020 г. по описа на РС-Варна, 11-ти състав , гр.д. № 5934/2020 г. по описа на РС-Варна, 53-ти състав, и гр.д. № 5933/2020 г. по описа на
РС-Варна, 46-ти състав, на основание чл. 213 ГПК, като е постановено разглеждането на десетте дела да продължи под общ
деловоден номер на гр.д. № 5534/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви
състав.
След съединяването на делата предмет на разглеждане са предявени от Т.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Областна дирекция на МВР-Варна с
адрес: гр. Варна, ул. ***, осъдителни
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца
следните суми, представляващи дължими допълнителни възнаграждения за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, за следните часове и следните отчетни периоди:
- 274,77 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 45 часа
извънреден труд в периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 183,15 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 30 часа
извънреден труд в периода от 01.07.2017 г. до 31.09.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 128,20 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 21 часа
извънреден труд в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 124,27 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 17 часа
извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до
окончателното изплащане на възнаграждението;
- 233,93 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 32 часа
извънреден труд в периода от 01.04.2018 г. до 31.06.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- 168,14 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 23 часа
извънреден труд в периода от 01.07.2018 г. до 31.09.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 175,45 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 24 часа
извънреден труд в периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 273,44 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 34 часа
извънреден труд в периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното
изплащане на възнаграждението;
- 249,30 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 31 часа
извънреден труд в периода от 01.04.2019 г. до 31.06.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- 249,32 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) за положени 31 часа
извънреден труд в периода от 01.07.2019 г. до 31.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението.
По твърдения в исковите молби по
съединените дела, в периода от 01.07.2017 г. до 31.09.2019 г. ищецът е полагал
труд на длъжността „полицай“ в ОД на МВР – Варна, като е бил със статут на
държавен служител. В този период е полагал нощен труд, който след
преизчисляването му към дневен с коефициент
1,143, води до общо 282 часа извънреден труд, за които ищецът
счита, че му се дължи допълнително възнаграждение от общо 1692 лв., формирано
по следния начин: 270 лв. за положени 45 часа извънреден труд в периода от
01.03.2017 г. до 31.06.2017 г.; 174 лв. за положени 29 часа извънреден труд в
периода от 01.07.2017 г. до 31.09.2017 г.; 120 лв. за положени 20 часа
извънреден труд в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г.; 102 лв. за
положени 17 часа извънреден труд в периода от 01.01.2018
г. до 31.03.2018 г.; 192 лв. за положени 32 часа извънреден труд в периода от
01.04.2018 г. до 31.06.2018 г.; 132 лв. за положени 22 часа извънреден труд в
периода от 01.07.2018 г. до 31.09.2018 г.; 144 лв. за положени 24 часа
извънреден труд в периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.; 198 лв. за
положени 33 часа извънреден труд в периода от 01.01.2019
г. до 31.03.2019 г.; 180 лв. за положени 30 часа извънреден труд в периода от
01.04.2019 г. до 31.06.2019 г., както и 180 лв. за положени 30 часа извънреден труд в периода от 01.07.2019 г. до 31.09.2019 г. Аргументира дължимостта на претендираната обща
сума с наличието на празнота в специалната уредба, регламентираната в ЗМВР и
подзаконовите актове по неговото прилагане, която намира, че следва да бъде
преодоляна чрез приложението на общите правила на КТ и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Мария Георгиева, поддържа наведените твърдения и предприема
изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер. Моли за уважаване на
увеличените искови претенции и присъждане на адвокатско възнаграждение от 300
лв., за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В сроковете по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговори на исковата молба (с идентично
съдържание по всички съединени дела), в които излага становище за неоснователност
на предявените искове. Не оспорва, че в процесния период от 01.03.2017 г. до
31.09.2019 г. ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение,
като е заемал длъжността „старши полицай“ в Участък-Бяла към Четвърто РУ при ОД
на МВР - Варна. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за
процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР, Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В
тази връзка излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен
такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност
на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният
труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е
единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в
специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между
22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от
ищеца в процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите
специални правила, както и че същото е заплатено в пълен размер. Намира, че не
следва да се извършва преизчисляване на нощния труд в дневен, тъй като това би
довело до дублиране на заплащането за положените часове нощен труд в процесния
период, за които в полза на ищеца било изплатено дължимото възнаграждение от
0,25 лв. на час, като се позовава на писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на
МТСП.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Идентично искане ответникът, чрез процесуалния му представител юрк. Богдана Йорданова, поддържа в открито съдебно заседание.
Представя и писмена защита.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 01.03.2017 г. до 31.09.2019 г. страните са били в служебно
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в
Участък-Бяла към Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна. Същото се потвърждава и от приложената кадрова справка от 30.06.2020 г.
(л. 24).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 61 и сл.), което съдът кредитира напълно като
правилно и обосновано, се установява, че положените от ищеца за периода от 01.03.2017
г. до 31.09.2019 г. часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1.143 за
превръщането им в дневен труд, водят до 288 часа извънреден труд, който не е
заплатен от ответника. Дължимото възнаграждение за същия вещото лице определя
общо в размер на 2059,97 лв., формирани по следния начин:
- 67,21 лв. за 11 часа извънреден труд, положен през м. март 2017 г.;
- 207,56 лв. за 34 часа извънреден труд, положен през второто тримесечие на
2017 г.;
- 183,15 лв. за 30 часа извънреден труд, положен през третото тримесечие на
2017 г.;
- 128,20 лв. за 21 часа извънреден труд, положен през четвъртото тримесечие
на 2017 г.;
- 124,27 лв. за 17 часа извънреден труд, положен през първото тримесечие на
2018 г.;
- 233,93 лв. за 32 часа извънреден труд, положен през второто тримесечие на
2018 г.;
- 168,14 лв. за 23 часа извънреден труд, положен през третото тримесечие на
2018 г.;
- 175,45 лв. за 24 часа извънреден труд, положен през четвъртото тримесечие
на 2018 г.;
- 237,44 лв. за 34 часа извънреден труд, положен през първото тримесечие на
2019 г.;
- 249,30 лв. за 31 часа извънреден труд, положен през второто тримесечие на
2019 г.;
- 249,32 лв. за 31 часа извънреден труд, положен през третото тримесечие на
2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Основателността на същите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
служебно правоотношение между страните, положен от ищеца в процесния период
извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени),
настъпила изискуемост на задължението на работодателя (ответник) за заплащане
на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд в претендирания
размер и неизпълнение на същото. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил назначен на съответната длъжност при ОД на МВР и е бил със статут
на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, предл.
първо ЗМВР – полицейски орган. Следователно между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение (арг. от чл. 61,
ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 01.03.2017 г. до 31.09.2019 г. ищецът
е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху
въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ.
върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от
така преобразуваните часове.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи. Разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация е издадена Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., обн. ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР на
Наредбата и действаща в процесния период. Според чл. 3, ал. 3 във вр. ал. 1 от Наредбата за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваемост на работния процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, като за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била
налице в действащата до 02.08.2016 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения, за които е приложима
посочената наредба. В този смисъл са и мотивите към т. 23 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, които, макар да са изложени по друг въпрос и да нямат
задължителен характер, изразяват принципно разбиране, базирано на основния гражданскоправен принцип на справедливостта, който следва
да бъде съобразен и в настоящия случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след преобразуване
на положения от ищеца в исковия период от 01.03.2017 г. до 31.09.2019 г. нощен
труд в дневен се превишава нормативно установеното редовно работно време с 288 часа, които представляват извънреден труд по
смисъла на закона. Според експертното заключение дължимото за тези часове
допълнително възнаграждение възлиза в общ размер на сумата от 2059,97 лв.,
която не е заплатена от ответника след отчетния период – безспорен между
страните факт, потвърден и от проведената експертиза. Общо изчислената сума за
възнаграждения за извънреден труд е разпределена в рамките на отделните отчетни
периоди (предмет на отделните искове) в съответствие с изменения размер на
всеки иск, а именно: 274,77 лв. за периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2017 г.,
183,15 лв. за периода от 01.07.2017 г. до 31.09.2017 г., 128,20 лв. за периода
от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г., 124,27 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г., 233,93 лв. за периода от
01.04.2018 г. до 31.06.2018 г., 168,14 лв. за периода от 01.07.2018 г. до
31.09.2018 г., 175,45 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., 273,44
лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г.,
249,30 лв. за периода от 01.04.2019 г. до 31.06.2019 г. и 249,32 лв. за периода
от 01.07.2019 г. до 31.09.2019 г.
При това положение предявените искове се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат изцяло уважени, като се присъдят в полза на ищеца
търсените възнаграждения за извънреден труд, ведно със законната лихва, считано
от датата на всяка искова молба до окончателното изплащане на възнагражденията.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение. Такова се претендира в размер на 300 лв., доказателства за
заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 29.05.2020 г., съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото и нормативно
установения минимален размер на възнаграждението по трудови дела от 150 лв.,
определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., действаща към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие). Затова и
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимума
от 150 лв., която сума да бъде
възложена в тежест на ответника.
С оглед изхода на
делото, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат.
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
всички дължащи се такси и разноски в общ размер на 282,40 лв., от които 82,40 лв. за държава такса по уважените искове
(при общ материален интерес от 2059,97 лв.), дължима на основание чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 200 лв. за разноски за
възнаграждение на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на Т.К.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, следните суми, представляващи дължими допълнителни възнаграждения
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд с коефициент 1,143, за следните часове и следните отчетни периоди:
- сумата от 274,77
лв. (двеста седемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) за
положени 45 часа извънреден труд в периода от 01.03.2017 г. до 31.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
01.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 183,15
лв. (сто осемдесет и три лева и петнадесет стотинки) за положени 30 часа
извънреден труд в периода от 01.07.2017 г. до 31.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
01.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 128,20
лв. (сто двадесет и осем лева и двадесет стотинки) за положени 21 часа
извънреден труд в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 124,27
лв. (сто двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки) за положени 17
часа извънреден труд в периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 03.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 233,93
лв. (двеста тридесет и три лева и деветдесет и три стотинки) за положени 32
часа извънреден труд в периода от 01.04.2018 г. до 31.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
03.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 168,14
лв. (сто шестдесет и осем лева и четиринадесет стотинки) за положени 23
часа извънреден труд в периода от 01.07.2018 г. до 31.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
04.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 175,45
лв. (сто седемдесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки) за положени 24
часа извънреден труд в периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
04.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението;
- сумата от 273,44
лв. (двеста седемдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки) за
положени 34 часа извънреден труд в периода от 01.01.2019
г. до 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- сумата от 249,30 лв. (двеста четиридесет и девет
лева и тридесет стотинки) за положени 31 часа извънреден труд в периода от
01.04.2019 г. до 31.06.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане на
възнаграждението;
- сумата от 249,32
лв. (двеста четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки) за положени
31 часа извънреден труд в периода от 01.07.2019 г. до 31.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
08.06.2020 г. до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на Т.К.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 150 лв. (сто и
петдесет лева) за сторените по
делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна с адрес: с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 282,40 лв. (двеста осемдесет и два лева и четиридесет
стотинки) за дължимата държавна такса и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: