Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
Като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 386 по описа на съда за 2019 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Г.Д.С. срещу „Е.Е.М.“ ООД искова молба, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000 лева,
дадена в заем от ищеца на ответника на 10.01.2014 г., ведно със законната лихва
от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 10.01.2014 г. дал в заем на „Е.Е.М.“ ООД сумата от 40 000
лева, чрез превод по банкова сметка ***. Сумата следвало да се върне в срок до
два месеца от получаването й.
Отношенията
между ищеца и съдружниците на „Е.Е.М.“ ООД се влошили и това направило
невъзможно доброволно уреждане на спора.
Ответникът
оспорва иска с твърдения, че липсвало валидно взето решение на общото събрание
на съдружниците за сключване на договор за заем. При това ищецът е теглил суми
от банкови сметки на дружеството, с което заемът бил върнат.
Евентуално
възразява за погасяване на вземането по давност.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
В
конкретния случай правата си ищецът Г.С. основава на договор за заем от
10.01.2014 г., по силата на който предоставил на „Е.Е.М.“ ООД сума на стойност
40 000 лева. Заетата сума ответникът дължал да му възстанови до два месеца
след получаването й.
Съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца е
да докаже съществуващо вземане по валиден договор за заем на претендираната
сума, сключен между него и ответника.
Договорът за заем
е реален договор, който е сключен с предаването на сумата от заемодателя на
заемателя.
В конкретния
случай се установява по категоричен начин, че на 10.01.2014 г. Г.Д.С. е превел
по банкова сметка *** „Е.Е.М.“ ООД сумата от 40 000 лева и това
обстоятелство не е спорно между страните в производството, съгласно протоколно
определение от 04.10.2019 г.
Не може да се
заключи обаче, че основанието за превод на сумата от 40 000 лева е именно
договор за заем. Напротив, изрично е посочено, че това е „заем по договор от
банка ОББ АД“.
На 28.11.2013 г.
управителят на „Е.Е.М.“ ООД Н.П.Я. е упълномощил Г.Д.С. да представлява
дружеството пред „Обединена българска банка“ АД, като извършва всякакви
действия на разпореждане с открити на името на „Е.Е.М.“ ООД банкови сметки,
включително да внася и тегли суми без ограничение.
При съпоставка на
така отразеното в представеното от ищеца извлечение от сметка на Г.С. със съдържанието
на пълномощното, съдът намира, че преведената от ищеца сума е такава по договор
за заем на дружеството с „Банка ОББ“ АД, като С. я е получил по своя сметка, а
след това, в изпълнение на този договор я е прехвърлил по сметка на „Е.Е.М.“
ООД.
Този извод се
основава и на обстоятелството, че по никакъв начин ищецът не представя писмен
договор, обосноваващ претенцията му да иска от „Е.Е.М.“ ООД връщане на сумата в
период до два месеца от нейното получаване, каквито твърдения излага в
подадената искова молба.
Размерът на дълга
предполага най-малко писмена форма, изключваща всякакво съмнение, че сумата е
дадена именно по договор за заем.
Не се спори, че
решение на общото събрание за задължаване на „Е.Е.М.“ ООД към своя съдружник Г.Д.С.
чрез договор за заем липсва.
При липса на
категорични доказателства, че ответникът е поел задължение да върне на Г.С.
сумата от 40 000 лева, се налага изводът, че валиден договор за заем между
ищеца и ответника не е сключен.
Отделно от това,
след като ищецът е разполагал с пълномощия да тегли и внася суми по сметки на
дружеството, същият се е възползвал от тези свои права, като те са насочени
изключително към теглене на суми от сметката на дружеството. За периода
02.01.2014 г. – 30.12.2014 г. постъпленията са били от преводи на съдружника
„ИФГ 2004“ ЕООД, от „К. ИН“ ООД, „ЕВН Е.“ АД, „МД И.“ ЕООД, но не и от Г.С..
През този период изтеглените от него суми са на обща стойност 46 980 лева.
Предвид изводът за
липса на валидно облигационно отношение между страните, съдържащо съществените
условия на договор за заем, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът дължи на
ответника сторените от него разноски на обща стойност 2 000 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д.С., ЕГН ********** срещу „Е.Е.М.“ ООД, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 т ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 40 000 лева по договор за заем от 10.01.2014 г.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.Д.С., ЕГН **********, съдебен адрес *** да
заплати на „Е.Е.М.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 2 000 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: