Решение по дело №85/2025 на Административен съд - Добрич

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, чрез главен юрисконсулт Д. М., срещу Решение № 273 от 14.10.2024 г., постановено по НАХД № 745/ 2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

С обжалваното решение Районен съд - Добрич е отменил Наказателно постановление (НП) № 11-01-147/ 06.06.2024 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ), с което на И. Д. П., [ЕГН], на длъжност зам. - кмет при О. Д., за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки, на основание чл. 250 (действащ към датата на деянието), във връзка с чл. 259 и чл. 261, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) е наложена глоба в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева).

Касаторът счита, че изводът за отпадане на наказуемостта за визираното в НП нарушение е неправилен. Сочи, че новата разпоредба на чл. 250а от ЗОП съдържа и процесното нарушение, макар и формулирана по друг начин. Добавя, че при налагане на наказанието административнонаказващият орган е отчел приемането на чл. 250а от ЗОП и предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е наложил наказание при по – благоприятния закон, а именно от 5 % от стойността на сключените договори. Оспорва и размера на присъдените на въззивника разноски, като настоява, че по делото не са налице доказателства за извършени такива. Иска отмяна на първоинстанционното решение, вкл. в частта на разноските, съответно потвърждаване на наказателното постановление. Прави алтернативно искане, ако не бъде отменено решението в частта на разноските, то те да бъдат намалени поради прекомерност. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт М., редовно упълномощен, който поддържа касационната жалба.

Ответникът, И. Д. П., редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмен отговор и в Становище, чрез адв. В. Г., ДАК, оспорва жалбата и претендира разноски, за извършването на които представя доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице, страна в първоинстанционното производство.

Касационният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, изложените касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, но, разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Добрич се е развило по жалба на И. Д. П. против Наказателно постановление № 11-01-147 от 06.06.2024 г. на Директора на АДФИ, с което на И. Д. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. на основание чл. 250, във връзка с чл. 261, ал. 2 от ЗОП за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 13, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се обосновава с това, че на 05.08.2022 г. в О. Д., [населено място], обл. Добрич, И. Д. П., зам. – кмет на О. Д., в качеството си на длъжностно лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП с Решение № [рег. номер]/ 05.08.2022 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, по вид „пряко договаряне" с предмет: „Строителство, ремонт и реконструкция на обекти, собственост на Община Добричка“ по три обособени позиции, с уникален номер в ЦАИС ЕОП 00159-2022-0031, без да са налице условията за този вид процедура, като е счетено, че с това той е нарушил чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 1 от с. з. Същевременно в обстоятелствената част на НП е изложено, че се касае за нарушение по смисъла на чл. 18, ал. 1, т.13, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд e приел, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на наказателното постановление. Приел е също така, че е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на длъжностното лице, но е изложил доводи за прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като се е обосновал, че със старата редакция на чл. 250 от ЗОП е предвидено наказание за провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, а с новоприетата разпоредба на чл. 250а от ЗОП се предвижда наказание за сключването на договор в нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП. В този смисъл е счел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на въззивника и е отменил НП, като е осъдил АДФИ да му заплати разноски за първата инстанция в размер на 1300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В случая спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Спорът е правен и засяга предпоставките за прилагането на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Когато се касае за акт, установяващ административно нарушение и санкциониращ го с административно наказание, приложимото материално право е това, което е действащо към момента на извършване на нарушението, а по - новият закон е приложим, само ако е по - благоприятен за дееца. Тези основополагащи принципи на административнонаказателното право се съдържат в чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Към момента на извършване на деянието, е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията ѝ, която е в сила от 15.04.2016 г. Според текста на чл. 250 от ЗОП, актуален към момента на деянието, възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 10 или т. 13, без да са налице условията, посочени в закона, се наказва с глоба в размер 5 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В процесния случай процедурата е била проведена от привлеченото към отговорност лице, което е приело, че са налице условията по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да проведе пряко договаряне, ако процедурата за възлагане чрез публично състезание е прекратена, тъй като няма подадени оферти или подадените оферти са неподходящи и първоначално обявените условия не са съществено променени.

От 01.01.2024 г. е влязло в сила изменение на чл. 250 от ЗОП и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т.е. на процедура чрез пряко договаряне, а само на възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 3 - 7. Същевременно вече е в сила разпоредбата на чл. 250а от ЗОП (Нов - ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), която разпоредба съдържа предвиждане за наказание на възложител, който обаче сключи договор в резултат на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 8 - 10 или т. 13, без да са налице условията за прилагането ѝ, каквото обвинение не е повдигнато на ответника по касация. Изложеното обосновава извод, че към настоящия момент провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не представлява административно нарушение по чл. 250 или чл. 250а от ЗОП. С влезлите в сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала. Деянието, за което към настоящия момент може да носи отговорност ответникът по касация, е сключването на договора, но не и провеждането на процедурата, а при липса на изрично вменено такова нарушение, то няма как лицето да носи административнонаказателна отговорност за него, макар и вследствие на процедурата да е бил сключен договор.

С оглед изложеното, правилно РС е приел, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което решението, с което е отменено наказателното постановление, е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. В този смисъл са Р № 2406 от 25.07.2024 г. по а.н.д. № 527/2024 г. на АдмС - Стара Загора; Р № от 05.03.2025 г. по а.н.д. № 57/2025 г. на АдмС – Монтана; Р № 461 от 13.03.2025 г. по а.н.д. № 63/2025 г. на АдмС – Перник; Р № 1659 от 28.02.2024 г. по а.н.д. № 2482/2023 г. на АдмС – Бургас; Р № 10111 от 21.11.2024 г. по а.н.д. № 1447/2024 г. на АдмС – Пловдив и др.

От страна на ответника по касация е направено искане за присъждане на разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразена заплатената в брой сума за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, поради което и на основание чл. 63д от ЗАНН за упражнената защита на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 1300.00 лв. за адвокатско възнаграждение, което съобразно нормата на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025 г.) е в минимален размер.

В касационната жалба се изразява несъгласие с решението и в частта му за разноските. В тази част жалбата има характер на искане за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по което следва да се произнесе Районният съд след връщане на делото. Едва при недоволство от неговия акт може да се подаде жалба, която следва да се разгледа от касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Административен съд – Добрич, III състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 273 от 14.10.2024 г., постановено по НАХД № 745/ 2024 г. по описа на Районен съд - Добрич.

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], представлявана от Директора, да заплати на И. Д. П., [ЕГН], от [населено място], сумата от 1300.00 лв. (хиляда и триста лева), представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение.

ИЗПРАЩА касационната жалба в частта, имаща характер на искане за изменение на решението в частта му за разноските, на Районен съд – Добрич за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.