Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 11.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 2821 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79 и чл.86 и
чл.92 от ЗЗД за съществуване на вземания по договор за паричен заем.
В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, гр. София твърди, че с Договор за паричен заем № ****** от 23.11.2016 г., сключен между ,,Изи Асет
Мениджмънт” АД, като заемодател, и ответницата И.П.П. ***,
като заемател, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична
сума в размер 900.00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита,
а последният е усвоил цялата сума веднага със сключване на процесния договор,
който имал силата на разписка, с което заемодателят е изпълнил задължението си.
Поддържа, че съгласно условията на сключения договор и Общите условия към него,
ответницата-заемател се е задължила да заплати сумата 978.18 лв.,
представляваща общата стойност на плащанията по кредита, на 21 равни седмични
погасителни вноски, всяка в размер 46, 58 лв., включващи главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора. Договорната
лихва е уговорена в размер 78, 18 лв., а срокът на договора е до 20.04.2017г.,
като падежът на първата погасителна вноска е 01.12.2016г., а падежът на
последната погасителна вноска е 20.04.2017г. Изтъква, че на
основание чл. 16, ал. 2 от Договора за паричен заем и съгласно Тарифата за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, на длъжника е начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер 45,00 лв. поради забавяне заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни и начислена за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни. Твърди също, че
съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателя
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
едно от обезпеченията, посочени в същия: две физически лица - поръчители, всяко
от които да отговаря на определени изисквания, или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, също при определени условия, и тъй като заемателя не е изпълнил задължението за предоставяне на
обезпечение, дължи неустойка за неизпълнение в размер 468,72
лева, разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер 22,32 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която е следвало да заплаща заемателя, е в общ размер 68,90 лева. Посочва, че срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
20.04.2017 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Длъжницата не е заплатила изцяло дължимия паричен заем, а само сумата 174,45 лв., с която са погасени
неустойка за неизпълнение от 63,29 лв., такса разходи от 18,00 лв., договорна лихва от 13,55 лв. и главница от 79,61 лв. Изтъква, че на длъжницата е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 16.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в общ размер 146,21 лева, представляващ съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва. Твърди, че на 01.10.2017 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, чиито правоприемник е, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2687881/23.11.2016 г.,
е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. По силата на
изрично пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт” АД и от негово име е изпратил до ответницата две уведомителни писма от 02.10.2017 г. и 17.06.2019 г. за станалата продажба, на
посочения в договора за кредит постоянен адрес, но писмата са се върнали в цялост, с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя. Поддържа, че е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което Врачански районен съд е
образувал ч.гр.д. № 1309/2019г. и издал Заповед за изпълнение на парично
задължение, която е връчена на длъжника И.П.П. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за него е възникнал правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу ответницата. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено, че има следните вземания срещу
ответницата И.П.П.: 820, 39 лв. - главница по договор за
паричен заем; 64, 63 лв. - договорна лихва от 15.12.2016 г. до
20.04.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 27,00 лв. - такса разходи за събиране на
просрочени вземания; 405,43 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.12.2016 г. до 20.04.2017г. (падеж на последна погасителна вноска) и 146, 21 лв. - обезщетение за забава за
периода от 16.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Моли също съда да осъди ответницата да му заплати направените в
заповедното и в настоящото исково производство съдебни разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение от 350,00 лв.
Ответницата И.П.П. ***, в
писмения отговор на исковата молба, в съдебното заседание и в писмена защита,
чрез назначения й особен представител, оспорва предявените искове за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
и такса разходи за събиране на просрочени вземания,
като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че клаузата
на чл.4, ал.2 от договора за неустойка за неизпълнение на договорно задължение
е нищожна поради противоречие с чл. 16, ал. 1 от ЗПК, тъй като прехвърля риска от неизпълнение
на вмененото от законодателя на кредитора-търговец задължение да провери платежоспособността на
потребителя-длъжник върху самия длъжник. Поддържа, че с въвеждането на неустойката се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като се осигурява още едно обезщетение за
кредитора за неизпълнението на едно акцесорно задължение, от което на практика не настъпват вреди
и от своя страна би довело до обогатяване на кредитора за сметка на задълженото лице.
Посочва, че с оглед размерите на отпуснатия кредит и на неустойката, същата излиза извън присъщите
си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели само и единствено да постигане
неоснователното обогатяване на търговеца, поради което процесната неустоечна клауза е
нищожна и като заобикаляща закона. По същата причина счита за недължима и сумата за такса разходи за извънсъдебно
събиране на
вземането на основание чл.16, ал.2 от сключения договор, тъй като същата се дължи автоматично при забава
или предсрочна
изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. Счита, че предвиждането на друга парична последица на просрочие на
потребителя води до частична нищожност, съгл. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съответните клаузи следва да се заместят от императивния максимум, т.е.
разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат, а сумата, която е заплатена по
кредита, следва
да се отнесе като погасяваща единствено лихва и главница. От друга страна
твърди, че уведомлението
за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника И.П., поради което същото няма действие спрямо нея
и вземането на кредитора-цесионер не е станало изискуемо. Счита, че
връчването на уведомлението
за цесията на особения представител на ответницата по делото не може да се приравни на връчване на уведомление до
длъжника, тъй като представителната власт на особения представител, назначен
по реда на чл.47, ал.6 ГПК не обхваща материалноправни изявления, адресирани до
ответника, който не е намерен на постоянния си адрес.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
Установи се по делото, че на
23.11.2016 г. ответницата И.П.П. е подала до "Изи Асет Мениджмънт" АД
попълнено и подписано Предложение за сключване на договор за паричен заем при
следните параметри: размер на заема - 900. 00 лева; срок на погасяване - 21
седмици; дата на първата вноска - 01.12.2016 г.
Видно от представения по делото Договор
за паричен заем № 2687881 от 23.11.2016 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД,
гр.София, в качеството на заемодател (трето неучастващо по делото лице), и
ответницата по делото И.П.П. ***, в качеството на заемател, са сключили договор
за паричен заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в
собственост на заемателя сумата 900,00 лева, а заемателят се е задължил да
върне същата на заемодателя при следните условия: размер на седмичната погасителна
вноска - 46, 58 лева (т.2); срок на заема в седмици - 21; брой вноски - 21 с
конкретно определени дати на плащане, първата от които е 01.12.2016г., а последната
- 20.04.2017г.; фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40, 00%; обща сума,
дължима от заемателя, като се вземат предвид допусканията, посочени в т.8 -
978, 18 лв. (т.7); годишен процент на разходите на заема - 48, 40% (т.8); вид
на ползвания паричен заем - потребителски; условия за усвояване на цялата сума
по заема - веднага след сключване на договора (чл.2).
В чл.3 страните са се съгласили
да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същия заявява, че желае да
погаси изцяло задължението си по Договор за паричен ******** в размер 500, 00
лв. (ал.1) и страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор заемодателят
прихваща задължението на заемателя, посочено в предходната алинея; след
извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а
заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор.
Уговорено е също, че договорът има силата на разписка.
Съгласно
чл. 16, ал. 2 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа
за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД, като по делото е представена като
доказателство посочената тарифа.
В чл.10 от
договора е уговорено правото на заемодателя да прехвърли правата си по договора
на трето лице.
Договорът е
подписан от представител на заемодателя и от заемателя на всяка страница.
Установи се
също, че на 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, в качеството на
продавач, и „Агенция за събиране на вземания" ООД, като купувач, е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на
който страните са се споразумели, че продавачът ще прехвърли на купувача станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за
потребитески кредити, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора (§2, т.2.1). По
делото са представени стр.1, 11 и 13 от упоменатия в §2, т.2.1 списък
Приложение 1 от 01.10.2017г. към договора, от който се установява, че под № 600
фигурира и вземането към И.П.П. по договор № 2687881 от 23.11.2016 г., което е
в общ размер 1446, 90 лв., от които 900, 00 лв. главница.
По делото е
представено като доказателство пълномощно от 09.09.2015г., с което „Изи Асет
Мениджмънт" АД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания" АД, да
уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
които дружеството е цедирало съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия), сключен на 16.11.2010 г.
По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до И.П.П. е изпратено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2687881 от
02.10.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за заем постоянен адрес. Писмото е върнато в цялост, с отбелязване, че
пратката не е потърсена от получателя. На 17.06.2019 г. до длъжницата е изпратено повторно
уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/2687881 за извършената цесия чрез
куриер. Видно от товарителница № ******* и обратна разписка, и това писмо е върнато в цялост.
С
оглед искането на ищеца за връчването на уведомлението за извършената цесия с
исковата молба на ответницата, това е сторено в настоящото производство на
назначения й особен представител - видно от приложеното на л. 58 съобщение на
съда от 10.02.2020 г., препис от исковата молба и приложенията към нея, в т. ч.
и цитираното уведомление, е връчено на особения представител на ответницата по
иска на 11.02.2020 г.
Въз основа на подадено до СРС на
20.11.2018г. от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 73534/2018г. на СРС, което
дело е изпратено по подсъдност на Врачански районен съд, където е образувано ч.
гр. дело № 1309/2019 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за изпълнение
на парично задължение № 852 от 01.04.2019г., по силата на която ответницата в
настоящото производство И.П.П. *** е осъдена да заплати на заявителя-ищец „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, гр. София сумите: 820,
39 лв. - главница по договор за паричен заем № ******
от 24.11.2016 г.; 64, 63 лв. - договорна лихва
от 15.12.2016 г. до 20.04.2017 г.; 27,00 лв. - такса разходи; 405,43 лв. - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.12.2016 г. до
20.04.2017г.; 146, 21 лв. - обезщетение за забава за
периода от 16.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 20.11.2018г. - датата на
входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебни
разноски: 29,27 лв. държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжницата по делото И.П.П. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по
настоящото дело.
От страна
на ответницата не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатила на „Изи
Асет Мениджмънт" АД или на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за паричен заем суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, се установи, че първичен документ за
предоставяне на заемната сума от „Изи
Асет Мениджмънт" АД на И.П.П. не е съставян. Според заключението ответницата и заемополучател И.П.П.
е заплатила суми по процесния договор за паричен заем в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД в общ размер 174, 45 лв., която
сума е отнесена за погасяване на задълженията й, както следва: главница - 79,
61 лв.; договорна лихва - 13, 55 лв.; неустойка по чл.4 от договора - 63, 29
лв. и такса разходи - 18, 00 лв. Вещото лице е установило, че непогасените
задължения на заемателя по договора за паричен заем към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 20.11.2018г., и към датата на изготвяне на
заключението са в общ размер 1 436, 66 лв., по пера, както следва: главница - 820,39
лв.; договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до 20.04.2017г. - 64,63 лв.;
неустойка за неизпълнение на договорно задължение периода от 15.12.2016г. до
20.04.2017г. - 405,43 лв.; такса разходи за събиране на просрочено задължение -
27, 00 лв.; обезщетение за забава за периода от 16.12.2016г. до 20.11.2018г. -
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 146,21 лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с
правно основание:
1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 820, 39 лв. главница;
2/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
за сумата 64, 63 лв. договорна лихва за периода от 15.12.2016г. до
20.04.2017г.;
3/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата 27, 00 лв. такса разходи за събиране на просрочени
вземания;
4/ по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата
405, 43 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
15.12.2016г. до 20.04.2017г. и
5/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 146, 21 лв. обезщетение за забава
за периода от 16.12.2016г. до 20.11.2018г.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираното от него вземане, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата,
произтичащо от договор за заем, съдържащ валидни уговорки за заплащане на
главница, възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който кредиторът е
изпълнил задължението си да предостави на ответницата заемната сума и е
настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за заем е
прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед оспорването от ответницата
на предявеният иск в тежест на същата, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Съществуването
на валидно облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице
„Изи Асет Мениджмънт" АД и ответницата И.П.П. по договор за паричен заем
съдът намира за установено от съвкупната преценка на писмените доказателства,
приети по делото, а и това обстоятелство не е спорно по делото. Процесният
договор за паричен заем е двустранно подписан (съдържа подпис на ответницата на
всяка страница) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на договора за
заем, което налага извода, че е налице валидно възникнала облигационна връзка
между страните по договора за паричен заем. Оплакванията за нищожност на
отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност на целия договор
по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Според
нормата чл. 240, ал. 1 ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да
породи правно действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя
собствеността върху пари или други заместими вещи, докато същият се задължава
да ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж.
Заемодателят
е изпълнил задължението си да предаде на ответницата отпуснатата в заем сума,
което се установява от самия договор. В чл. 3, ал. 2, изр. последно от договора
изрично е посочено, че служи за разписка за получаване на заемната сума. След
като ответницата е подписала договора, същата е признала, че заемната сума й е
била предоставена. Направеният извод се подкрепя и от безспорния факт, че
ответницата е започнала изпълнение на задълженията си по сключения договор,
като е издължила част от тях, което би било нелогично и житейски
неправдоподобно, ако не е получила сумата, предмет на договора. С реалното
получаване на сумата е осъществен фактическият състав на договора за заем.
Приемайки, че ответницата е
получила сумата по договора за заем, се налага извода, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответницата
дължи връщане на полученото съгласно уговореното в договора.
Изясни се,
че съгласно договора за паричен заем крайният му срок на действие, определен от
падежа на последната погасителна вноска, е 20.04.2017 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установи се също по делото и не се оспорва от ответната
страна обстоятелството, че не е изпълнила задължението си да върне получената в
заем сума, което налага извода за дължимост на вземането. Така установеното
виновно неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответницата-заемател,
поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същата съдът е
издал в полза на ищцовото дружество Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 852 от 01.04.2019г. по ч.гр.д. № 1309/2019г. за претендираните със
заявлението суми.
По делото
се установи, че с рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД е прехвърлил на
купувача „Агенция за събиране на вземания” ООД вземането, което цедента е имал
към ответницата И.П.П. по договор № ******* от 23.11.2016 г., описано в
Приложение № 1 към договора за цесия.
Едно
от възраженията на ответницата е, че цесията не й е била съобщена, в качеството
й на длъжник, поради което тя няма действие за нея. Съдът приема възражението
за неоснователно. Действително, по делото не са налице доказателства, от които
да се приеме, че цедентът е уведомил длъжницата за осъществената цесия преди
съдебното предявяване на вземането, но същата е уведомена за това с
получаването на преписа от исковата молба с приложеното към нея уведомително
писмо, съдържащо изявление и уведомление за извършената цесия на вземанията по процесния
договор за заем. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното
правило на 235, ал.3 от ГПК.
Възражението на особения
представител на ответницата, че предаването на уведомлението на особен
представител не може да се приравни към известяване на длъжника, поради
особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по
чл.47, ал. 6 ГПК, представител, е неоснователно, тъй като функцията на особения
представител е защита на правата на ответника с предвидените законови
възможности. Следва да се счита, че чрез особения представител, на който
надлежно е връчена исковата молба, се счита известен и ответника. Възприемането
на противното би означало, да не бъдат зачетени никакви процесуални действия, с
които съобразно закона е натоварен особения представител, така че изложените в
тази връзка доводи са изцяло несъстоятелни. В тази връзка е и Решение № 198 от
18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 391 от 13.12.2019 г. на ОС -
Враца по в. гр. д. № 564/2019 г. и др.
С
оглед на изложеното съдът приема, че длъжницата-ответница е надлежно уведомена
за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането му по процесния договор за
заем на ищцовото дружество, поради което това прехвърляне има действие спрямо
нея. Следователно ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД се легитимира като кредитор по вземането,
възникнало от договора за заем, поради което същото може и да търси от ответницата
изпълнение на задължението по този договор.
Изхождайки
от предмета на договора – предоставяне на кредит под формата на заем, както и от
страните по него – юридическо лице, което е небанкова финансова институция,
предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, ответницата –
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, изводът, който се налага е, че процесния договор
за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор приложение
следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, а според чл. 24
от същия - и на ЗЗП.
След
служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ се установява, че
дружеството-заемодател е регистрирано като финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. От друга страна, отпуснатия на ответницата като
физическо лице заем представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на
§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът
установи, че договорът за паричен заем № ******* от 23.11.2016г. е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като липсват
нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
заема, начинът на усвояване, общият размер на всички плащания по договора,
условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита /чл. 5 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл. 7 от договора/, както и условията за прекратяване на
договора /чл. 13 от договора/. Макар да няма отделен документ наименуван
погасителен план, в съдържанието на договора е поместена цялата изисквана от
чл. 11, ал. 1 ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на
чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за посочване последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение претенцията за незаплатена главница в размер 820, 39 лева:
Падежът на последната
погасителна вноска по договора е настъпил на 20.04.2017 г., съгласно чл.2, т.5
от същия, поради което претендираната сума за главница е била изискуема към
датата на подаване на заявлението. От заключението на назначената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на изготвяне
на заключението е останала незаплатена главница от 820, 39 лева, поради което предявеният
установителен иск за главница се явява доказан и основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
С оглед правоувеличаващия ефект
на предявяването на иска, основателно се явява искането на ищеца за законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 20.11.2018
г., съгласно законовата фикция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, до окончателното
изплащане на задължението.
По отношение претенцията за
възнаградителна лихва в размер 64,63 лв. за периода от 15.12.2016г. до
20.04.2017г. - падежа на последната вноска:
Установи се
по делото, че страните по договора са уговорили начисляването на
възнаградителна лихва в размер 40, 00% и годишен процент на разходите от 48, 40%
(чл.2, т.6 и т.8 от договора).
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Така е прието в Решение № 335 от
4.11.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 420/2019 г.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от
Посочената
клауза за договорна лихва не е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 40, 00% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя.
От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 15.12.2016г. до
20.04.2017г. ответницата дължи сумата 64, 63 лева договорна лихва, поради което
предявеният установителен иск за договорна лихва се явява основателен и доказан
и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По
отношение на претенцията за обезщетение за забава върху непогасената главница в
размер 146, 21 лв. за периода от 16.12.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда - 20.11.2018г.:
Съгласно
чл. 8 от договора при забава за плащане на някоя от погасителните вноски
заемателя дължи законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава. От
датата на падежа ответницата е изпаднала в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1
от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва, считано от деня на забавата до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /20.11.2018г./. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на обезщетението за забава върху установената главница се
равнява на 146, 21 лв., поради което предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се явява доказан и основателен.
По отношение
претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер 405,
43 лв., начислена за периода 15.12.2016г. - 20.04.2017г.:
Съгласно чл.4, ал.1 от договора
заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора за заем да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на конкретно изброени в клаузата условия
или 2. банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със
срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора. Според ал.2 на чл.4 страните се съгласяват, че в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер 468, 72
лева. Страните са се съгласили неустойката да се заплаща разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочен в
чл.2, т.2, се добавя сума от 22, 32 лв.
По делото не се спори, че
ответницата, в качеството на заемател, не е изпълнила задължението си по чл. 4
от договора за предоставяне на посочените обезпечения в определения тридневен
срок, поради което след изтичането му заемодателят е начислил неустойка в
договорения размер от 468, 72 лв.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка съдът, съгласно дадените в ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Съобразявайки
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от три дни от
сключване на договора за заем на допълнително обезпечение – две физически лица
- поръчители, или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, съдът намира, че
неустойката не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от него. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия.
От
съдържанието на чл. 4, ал. 2 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка надхвърля половината от заемната сума. Така уговореният
размер е прекомерен спрямо чистата стойност на заема, и поради това уговорката
се явява в противоречие с обезщетителната функция на неустойката. Макар и да е
уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва на заемодателя, предвид
условията, на които трябва да отговаря обезпечението, и поради това го
обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в
гражданските правоотношения.
От друга
страна, съдът намира, че въведените в чл. 4, ал.1 от договора изисквания за
вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. За да
предостави обезпечението заемателят следва да осигури две физически лица - поръчители,
всяко едно от които да отговаря на едновременно шест на брой конкретно посочени
изисквания. Следва да се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в
предвидения тридневен срок да се снабди с изискваната информация за поръчителите,
за да я предостави на заемодателя. Освен това изискуемата информация
представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателя
следва да ангажира поръчителите да се снабдят лично с тази информация, което
допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение в
тридневен срок от сключването на договора.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост, поради което е нищожна поради противоречие с добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото
производство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за такса разходи
за събиране на просрочени вземания от 27, 00 лева.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора заемателят заявява,
че е запознат и съгласен с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
актуална към датата на сключване на договора, която се намира на видно място в
офиса и на неговата интернет страница: wwvv.easvcredit.bg. В посочената тарифа са предвидени разходи за събиране на вземането в размер
от 9,00 лв. при забава в плащането на вноска повече от 30 дни. Под черта е
обяснено, че разходите за събиране на вземането се изразяват в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя и се начисляват при всяка забава в плащането на погасителна вноска с повече
от 30 дни, като общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от
45, 00 лева. На
основание посочената тарифа на длъжницата е начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания
в размер 45, 00 лв.
На първо
място, по делото не са ангажирани никакви доказателства за извършване на
разходи от страна на ищеца във връзка с извънсъдебно събиране на вземането,
което обуславя извод за неоснователност на тази претенция.
От друга
страна посочената уговорка в тарифата за заплащане на такава такса противоречи
на императивни законови разпоредби. Така заявената от ищеца такса е свързана с
действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е. представлява обезщетение
на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК
предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като тя не може да надвишава
законната лихва. С уговарянето на посочената такса за разходи по същество се
цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Такава клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Освен
изложеното следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която
императивно въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато представлява
таксата за събиране на задължението, т. е. клаузата противоречи на цитираната
норма на ЗПК.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тази претенция и същата следва да се
отхвърли изцяло.
Видно от
заключението на вещото лице внесените от заемополучателя за погасяване на заема
по процесния договор суми в общ размер 174, 45 лв. ищецът е отнесъл за
погасяване на задължения, както следва: главница - 79, 61 лв.; договорна лихва
- 13, 55 лв.; неустойка по чл.4 от договора - 63, 29 лв. и такса разходи - 18,
00 лв. или общо прихваната към последните две вземания сума е в размер 81, 29
лв. С оглед приетото в мотивите на настоящото решение, че клаузите за неустойка
за неизпълнение и за такса разходи за събиране на вземането са нищожни, то
извършените от заемателя плащания, с които според заключението са платени
задължения за неустойка за неизпълнение и за такса разходи за събиране на
вземането, са недължими. С оглед искането на ответната страна, сумите,
които са отнесени за погасяване на тези задължения, следва да бъдат отнесени
към погасяването на задълженията за обезщетение за забава, възнаградителна
лихва и главница в последователността, посочена в чл.76, ал.2 от ЗЗД и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Така със сумата 81, 29 лв. се
погасява частично чрез плащане вземането на ищеца за обезщетение за забава от 146,
21 лв. и същото остава дължимо в размер 64, 92 лв.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответницата,
че същата дължи на ищцовото дружество сумите 820, 39 лв. -
главница по договор за паричен заем № ****** от 24.11.2016 г.;
64, 63 лв. - договорна
лихва от 15.12.2016 г. до 20.04.2017 г. и 64, 92 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.12.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 20.11.2018г. - датата на
входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението.
Предявените
установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за
сумите 27,00 лв. - такса разходи; 405,43
лв. - неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 15.12.2016 г. до 20.04.2017г., както и за
разликата от уважения размер на иска за обезщетение за забава
от 64, 92 лв. до предявения размер от 146, 21 лв., като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответницата се
представлява от особен представител, същата не е представила доказателства за
направени разноски и не е поискала присъждането на такива, поради което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна такса
в размер 220, 73 лв., за възнаграждение на особения представител на ответницата
в размер 170, 00 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 220 лева. Ищецът
претендира юрисконсултско възнаграждение от 350 лева, което съдът определя в
размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с
чл. 25, ал. 1 НЗПП. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 710, 73
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 461,
28 лева, съразмерно с уважените искове за главница и възнаградителна лихва и
уважената част от претенцията на ищеца за обезщетение за забава в исковото
производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 1309/2019г. на ВРС са направени разноски
от 29,27 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно
с уважените искове за главница и възнаградителна лихва и уважената част от
претенцията на ищеца за обезщетение за забава следва да се присъдят разноски в
размер 51, 45 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.П., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
че съществува вземането на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335, ж. к.
"Люлин" 10, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис-сграда
"Лабиринт", ет. 2, офис 4, представляван от Димитър Бориславов Бончев,
в качеството й на частен правоприемник /цесионер/ на „Изи Асет Мениджмънт"
АД, по Договор за паричен заем № ***** от 23.11.2016 г., за следните суми: 820,
39 лв. - главница; 64, 63 лв. - договорна лихва от 15.12.2016 г. до 20.04.2017 г. и 64, 92 лв.
- обезщетение за забава за периода от 16.12.2016 г.
до 20.11.2018г. - датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва за забава върху главницата от 20.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 852/01.04.2019
г. по ч. гр. дело № 1309/2019 г. по описа на Врачански районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за
сумата 27, 00 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания; чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 405, 43 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.12.2016г. до 20.04.2017г. и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата от уважения размер на иска за обезщетение за
забава от 64, 92 лв. до предявения размер от 146, 21 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА И.П.П.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1335, ж. к. "Люлин" 10, бул. "Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис-сграда "Лабиринт", ет. 2, офис 4, по
съразмерност направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1309/2019г. на
Врачански районен съд разноски в размер 51, 45 лв., както и разноските в
настоящото производство от 461, 28 лева.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: