Р Е Ш Е Н И Е
№ I-102
14.11.2018г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина
МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Ц.ова, като разгледа
докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1309 по описа за
2018г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37, чрез
юрисконсулт Кристиян Николов против Решение № 1601/19.07.2018 г., постановено
по гражданско дело № 3314 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас, с
което жалбоподателят е осъден да върне на М.П.С. ЕГН:********** гр.Б. ул. Г. Г. * ет.* чрез адвокат Галин Кутиев от АК Бургас,
сумата 290.74лв., платена от С. на ЕВН без основание за периода от 16.06.2016г.
до 06.08.2016г., представляваща корекция на сметката, по облигационни отношения
между страните по доставка на електроенергия с клиентски номер **********.
Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото за
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение
на материалния закон. Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно,
пренебрегнати са важни обстоятелства и решението като резултат е неправилно.
Сочи, че с решението си БРС възприел, че въпреки, че е налице валидно правно
основание за извършеното преизчисление (решение №111 по т.д.№1650/2014г., І
т.о. на ВКС), то ЕВН ЕС не било доказало наличието на ред за уведомяване на
клиента в Общите си условия. Твърди, че на основание чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл.
51, ал. 1 от ПИКЕЕ въззивникът има правно основание за извършване на
корекцията. Цитира задължителна практика- решение №118 от 18.09.2017г. на ВКС
по т.д.№961/16г., II т.о., в която изрично била развита тезата, че старите общи
условия на крайните снабдители съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите
и не е необходимо приемането на нови ОУ, тъй като старите изпълняват
изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Намира за неправилна тезата на първа
инстанция, че след измененията от 2012г. дружеството трябва да приеме нови общи
условия, съдържащи нов ред за уведомяване на клиентите. Сочи, че това не е
необходимо, тъй като чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично указва реда, по който
крайният снабдител уведомява клиентите за дължимите суми при корекция на
сметката, която разпоредба никога не е била обявявана от съд за нищожна и
максимално пълно уреждала отношенията между страните във връзка с
уведомяването. От друга страна счита, че в договора между страните съществува и
общ ред за уведомяване съгласно чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕС, според който всички
съобщения се връчват на адреса, посочен в заявлението за започване на продажба
на ел.енергия. Изтъква се, че видно от исковата молба клиентът разполагал с
всички документи, касаещи проверката, което означавало, че същите са му били
връчени и той бил запознат с тях. Поддържа тезата, че Законът за енергетиката
не въвежда като задължение ОУ да се допълнят след измененията в него в частите,
с които те вече така или иначе са уредили регулираните от тях обществени
отношения, затова смята за лишено от смисъл приемането на изцяло нови общи
условия. Акцентира, че потребителите и техните организации не са реагирали, не
са предложили специални условия нито за индивидуален потребител, нито за
колектив от потребители, което означава, че всички страни по договора са
приели, че в настоящия си вид от 2008г. ОУ на ЕВН ЕС напълно кореспондират с
изискванията на закона. Намира, че с измененията от 2012г. законодателят не е
създал задължение за действащите към края на 2012г. крайни снабдители да
приемат нови общи условия, в които да бъде въведен нов ред за уведомяване на
клиентите като ако е имал такава цел това е следвало изрично да бъде предвидено
в закона, а изменението се отнася само за крайни снабдители, които не са имали
такава клауза и е следвало да я въведат след 2012г. Сочи съдебна практика в подкрепа на доводите
си. Намира, че съдът не е отчел още няколко промени в законодателството- тези
от 2013г., които пряко регулирали обществените отношения по процесния спор.
ПИКЕЕ от 13.11.2013г. били приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от КЕВР,
представлявали подзаконов нормативен акт и за дружеството никога не
съществувало задължение да приема подобни правила, както погрешно съдът се
обосновал в решението си. Твърди, че в ПИКЕЕ изрично са формулирани както
документите, касаещи проверките, така и реда за връчването им и са изцяло
съобразени с промените в закона. Дружеството многократно внасяло в КЕВР
множество заявления за приемане на нови ОУ, съобразени с измененията в ЗЕ от
17.07.2012г., последното от които от 29.01.2015г., но регулаторът не инициирал
такава процедура с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос. Сочи се още, че
енергийното предприятие не твърди неизпълнение на договора от страна на
клиента, за да доказва виновно неизпълнение. Намира, че е без значение и
авторството на манипулацията, тъй като смята, че ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна
отговорност на потребителя в случаите на неправилно отчитане на СТИ,
констатирано от служителите на мрежата на ЕВН ЕР в протокол, а констатациите им
били потвърдени в протокола на БИМ. Всички действия след това били извършени по
прилагане на правната уредба в ЗЕ и ПИКЕЕ, т.е. няма неизпълнение на договорно
задължение, а било констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на
правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Чрез прилагането на
ПИКЕЕ се доказвало реалното доставено количество ел.енергия, въз основа на
което се формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление.
Намира, че по делото е установена външна намеса, при която електромерът отчита
по-малко от реално консумирана ел.енергия, доказана била манипулация на СТИ,
вследствие на което електромерът отчитал частично консумираната енергия и прави
извод, че претендираната от дружеството сума е реално дължима. Ето защо счита
решението на БРС за неправилно и постановено в нарушение на закона, а
претендираната от ищеца сума – за дължима. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски за двете инстанции и представя списък на разноските.
В случай, че решението се намери за правилно, въззивникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде
намалено до минимален размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не се правят доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на
13.08.2018г. и на същия ден по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ищеца в първа инстанция. С отговора въззиваемата страна намира
въззивната жалба за неоснователна, а решението на първа инстанция за правилно и
обосновано. Поддържа становището си до момента в производството. Намира, че
цитираната във въззивната жалба съдебна практика не касае конкретния правен
спор. Твърди, че не се установява защо именно за 51 дни е процесната корекция,
както и че липсва яснота при изчисляването и приложената методика. Сочи, че
правилно БРС е тълкувал и приложил закона. Моли за потвърждаване на решението
на РС Бургас. Претендира разноски. Не са направени искания за събиране на
доказателства.
Районен съд Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като намери че въззивната жалба е редовна и допустима, я
внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните въз
основа на събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение, приема от
фактическа страна следното:
М.П.С. е предявил пред Районен съд Бургас иск против „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД, с който претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата в размер
на 290,74 лева с ДДС, представляваща заплатена от ищеца стойност по фактура №
**********/23.08.2017г. като допълнително начислена сума за електроенергия за
период от 51 дни, която счита за недължимо платена и с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и съдебно
–деловодни разноски. Твърди, че е потребител на електроенергия в жилище на
адрес: гр. Б.,
ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. * и има индивидуално средство за измерване
със самостоятелна партида ИТН № 2618630 и клиентски номер **********. Сочи, че
с фактура № **********/23.08.2017г. ответното дружество му е начислило
допълнително стойност за електрическа енергия в размер на 290,74 лева с ДДС за
периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г., представляваща корекция за 51 дни
консумирана енергия. Корекцията била извършена въз основа на проверка от
служители на ЕВН България Електроразпределение АД, обективирана в констативен
протокол № 273629/06.08.2016г. и уведомително писмо изх. № 5294253-1/23.08.2017г.
Сумата по фактурата била заплатена на 18.09.2017г., но намира, че не дължи
заплащането й, тъй като счита, че не се установява неправомерно въздействие на
средството за търговско измерване (СТИ) от страна на абоната, което да е
извършено виновно. Сочи, че СТИ и електромерните табла са собственост на
енергодружеството, което било длъжно да ги поддържа в изправност като лично
ищецът не извършвал неправомерни действия за промяна отчитането на уреда и в
констативния протокол било посочено, че няма видима нерегламентирана намеса.
Смята за недопустимо без да е доказана вина да се ангажира отговорност чрез
едностранна корекция на сметката, тъй като правоотношението между доставчика и
потребителя е договорно и само недобросъвестно поведение било основание за
ангажиране на договорната отговорност по смисъла на чл. 82 ЗЗД. Оспорва
констатациите в констативен протокол, тъй като не бил съставен в присъствие на
ищеца, нито на служители на полицията. Твърди, че уреда имал грешка, но не се
установява външна намеса. Оспорва и констатациите в протокола от БИМ, тъй като
повече от 9 месеца електромера бил в безшевна торба като липсват данни за
неговото съхранение, къде и при какви условия. Сочи, че съгласно протокола от
БИМ отсъстват механични дефекти на кутията, клемите, клемния блок на
електромера, както и че са налице всички изискуеми по закон пломби против
неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. Твърди, че е
недопустима едностранна корекция на сметката за ел.енергия, тъй като липсва законово
основание и е налице противоречие с чл. 143, т.6 и т. 18 от ЗЗП. Намира
клаузите от ОУ чл. 54 за неравноправни и нищожни. Изразява недоумение защо
сметката е коригирана именно за 51 дни. Сочи
за липса на законово основание за едностранна корекция на сметките и счита, че
и след измененията на ЗЕ от 17.07.2012г. и приемането на ПИКЕЕ не е
регламентирана обективна отговорност на потребителя при неправилно измерване на
потребената ел.енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за
определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при
проверката на измервателната система се установи грешка над допустимата, а не
външно въздействие и манипулация. Сочи се, че съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ
средствата за търговско измерване са собственост на ответника, поради което
поддържането им в техническа изправност е негово задължение. Представя доказателства
и претендира разноски.
Ответното дружество - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, своевременно
представило отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен
и моли за отхвърлянето му. Изтъква, че процесната сума е начислена правомерно,
като се позовава на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5 от ЗЕ, вр. чл.83,
ал.1, т.6 от ЗЕ вр. с чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.), във
връзка с чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества били изчислени съобразно
методиката по чл.48, ал.1, т.1, б. “б“ ПИКЕЕ. Сочи, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД продава ел.енергия при условията на публично известни
общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г., а „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД като оператор на ел.мрежа предоставя ползването на
същата на крайните клиенти, към която са присъединени при публично известни
общи условия, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. Твърди, че общите
условия са публично известни и са общоизвестен факт. Намира, че е налице
облигационна връзка между ищеца и ответното дружество. Твърди, че на
06.08.2016г. на основание чл. 37 ОУ на ЕВН ЕР, с цел осигуряване на съответствието
на СТИ с изискванията за точност по ПИКЕЕ служители на „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД са извършили проверка на електромер № ********* като служителите установили
несъответствие на СТИ с нормираните метрологични и технически характеристики за
точност. На основание чл. 36 ОУ на ЕВН ЕР вр. чл. 37 ОУ на ЕВН ЕР електромерът
бил демонтиран в присъствието на двама свидетели, поставен в безшевен чувал и
запечатан с пломба със знака на ЕВН ЕР и с уникален номер EVN № 449426.
Извършените действия били описани в констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване № 273629/06.08.2016г. като демонтираният
електромер бил предаден в БИМ. В Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 181/25.04.2017г. на БИМ било записано, че
електромерът е постъпил за експертиза в чувал с пломба № 449426 като е констатирано,
че има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения
тип. В резултат от техническото състояние електромерът отчитал по-малко от
реално използваната ел.енергия. Изтъква се, че едностранната корекция на
сметката на ищеца е извършена на основание чл.51, ал. 1 във връзка с чл.48, във
връзка с чл.45, ал.1 от ПИКЕЕ. На основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ счита, че е
налице изрична законова възможност, а не само договорна, енергийните
предприятия да коригират сметките за минал период, при прилагане методологията
по ПИКЕЕ и изрично се позовава на тази законова възможност, а не на правото си
да извърши корекция по договор, поради което счита за неприложими в случая
нормите на ЗЗД и чл.143-146 ЗЗП. Счита, че проверката на 06.08.2016г. и
съставянето на протокола за нея, са извършени при спазване на нормативните
изисквания. Във връзка с оплакването в исковата молба за забавено издаване на
фактурата по корекция на сметката сочи, че липсва нормативно установен срок, в
който БИМ и структурите му да изготвят експертизата по отношение на процесния
електромер. Твърди също, че допълнително начислената сума, представлява
стойността по действителна цена, по която операторът на
електроразпределителната мрежа закупува от обществения доставчик ел.енергия за
покрИ.е на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени на допълнително
начислените количества за периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г. е съобразно
ПИКЕЕ. Този период не надвишава максималния по чл.48, ал.1 ПИКЕЕ и намира, че
сумата е основателно начислена от ответника и дължима от ищеца. Моли иска да
бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Пред първа инстанция е проведено едно открито съдебно заседание като
за ищеца се явява процесуален представител – адв. Кутиев, който поддържа иска,
а за ответника се явява упълномощен юрисконсулт, който поддържа отговора на
исковата молба. Делото е докладвано като страните не са направили искания по
доказателствата.
Районният съд е приел, че ответното дружество не е изпълнило
изискванията на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ в общите си условия да оповести ред за
уведомяване на клиента при извършване корекция на сметки по реда на ПИКЕЕ
/правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ/, а в действащите общи условия от 2008г.
няма включена клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при
наличие на основание за извършване на корекции на сметка съгласно ПИКЕЕ, поради
което съдът е намерил, че не е осъществен в цялост фактическия състав за
възникване на правото на ЕВН ЕС ЕАД за едностранна корекция на сметка и предявеният
иск е уважен като основателен.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания и не
са ангажирани нови доказателства.
Не се спори, че въззиваемият - ищец е потребител на ел.енергия и се
снабдява от ЕВН ЕС на обект в гр.Б., ж.к.
„Б. М.“ № **, вх. *, ет. * с
клиентски номер **********.
Съгласно Констативен протокол № 273629 на 06.08.2016г. е извършена
проверка на електромер на кл.номер ********** на адрес гр.Б., ж.к. „Б. М.“ № **, вх. *, ет. * от служители на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД- С. С. и И. Г. в присъствие на двама свидетели – Ц. К.
и В. П. като бил демонтиран електромер № ********* и поставен в безшевна торба
с пломба № 449426 за предаване за експертиза в ГД „МИУ“ РО.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за измерване № 181/25.04.2017г. на Български институт по метрология (БИМ) Дирекция
„Изпитване на средствата за измерване, устройства и съоръжения“ електромерът е
представен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 449426, като е констатирано
съответствие с протокола за демонтаж. Констатирано е наличието на механични
дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и осъществен
достъп до вътрешността на електромера. Към електрическата схема е присъединено
допълнително устройство – платка с електронни компоненти, непринадлежащи към
схемата на електромера. Няма индикация за отворен капак на клемен блок.
Залепена е пластинка с ключе SB1 за регистрация на отворен основен капак. Има
изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
Изготвена е справка за коригиране на сметката за електроенергия.
Съгласно удостоверение за издадени и платени фактури, издадено от „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД на ищеца е издадена фактура №
**********/23.08.2017г. на стойност 290,74 лева, която той е заплатил в брой на
18.09.2017г.
Ответното дружество в отговор
на исковата молба потвърждава, че е била издадена фактура за сума в размер на
290,74 лева с ДДС, която е стойността на допълнително начислените 2057 KWh за
периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г.
Други относими за спора доказателства не са налице.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на предявения иск с посоченото правно основание предполага
установяването от ищеца на положителния факт на плащането, както и всички
твърдения, които съставляват изгодни за него положителни факти. От своя страна,
ответникът носи доказателствена тежест да установи положителните факти, на
които основава възраженията си, включително съществуването на основание да
получи, съответно да задържи извършеното плащане - да установи наличието на
законово основание за извършената корекция като се установи наличието на
облигационно отношение по договор за продажба на електроенергия с ищеца,
изпълнението на задълженията си по него и произтичащи от закона, както и
въздействие върху средството за търговско измерване, препятствало правилното отчитане, периодът на грешното
отчитане на потребената електроенергия, както и реално консумираното през него
количество.
При служебната проверка, извършена на основание чл.269 ГПК, въззивната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество въззивната
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд за наличието
на договорна връзка между страните по делото във връзка с предоставяне на
ел.енергия от страна на ответника до обект на ищеца, както и за установено по
надлежния ред нерегламентирано вмешателство върху СТИ за процесния период
довело до неотчитане на целия размер на доставените количества електроенергия. Пред
въззивната инстанция спорът е правен и се свежда до преценка за съответствие на
Общите условия на дружеството с изискванията на ЗЕ относно определен ред за
уведомяване на потребителя за извършената корекция на сметките му за изминал
период и начисляване на допълнителни суми за потребена, но неотчетена ел.енергия.
По правило обективна отговорност за вреди може да възникне само по
силата на закон, като в останалите случаи е недопустимо такава да бъде
ангажирана без виновно поведение на гражданско-правния субект. С решение
№111/17.07.15г. по т.д.№1650/14г. на I т.о., решение №173/16.12.2015г. по
т.д.№3262/2014г. на II т.о. и решение №203/15.01.2016г. по т.д.№2605/2014г. на
I т.о. ВКС се прие, че с изменението на ЗЕ от 2012г. вече съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл.98а ал.2 т.6 и по т.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията
и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен акт, са приети, съгласно
законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 и ал.2 от ЗЕ, от компетентния орган –
КЕВР и са действащи от влизането им в сила – на 16.11.2013г. В тях са
регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки
на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на
количеството потребена такава. Следва да
се посочи, че с Решение №1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5–
членен състав, обнародвано в ДВ бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби
на ПИКЕЕ, с изключение на съдържащите се в чл.48-51 от глава ІХ правила относно
случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия
от операторите на съответните мрежи.
Съгласно решение № 111 от
17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о., ТК се даде възможност за
крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия. "С изменението на закона се въвежда нова уредба на
обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния
снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметки на
потребители. Законодателят е вменил задължение на електроразпределителното
дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на
сметките и за уведомяването на клиентите". Наред с това, е предвидено
задължение за крайния снабдител с електрическа енергия, в общите условия на
договорите, да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. Крайният извод, който касационната
инстанция прави е, че "с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12
г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електрическа енергия".
Изложеното по-горе води до извод за наличието на законово основание за
извършване на корекция на сметките на потребителя за минал период след
изменението на ЗЕ от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ. Но както правилно е
посочил и районният съд, със същата е въведено допълнително изискване- крайният
снабдител с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с
потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този
смисъл решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по
т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о.
След като с изменението през 2012г. чл.98а, ал.2, т. 6 ЗЕ предвижда,
че ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ
от ПИКЕЕ), това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Не е спорно, че ОУ на ответното дружество са
приети през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и приемането на
ПИКЕЕ през 2013г. Въззивната инстанция не споделя доводите в жалбата на ЕВН ЕС
ЕАД, че в случая такъв ред е налице, като се позовава на правилата за
уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по чл.28, ал.2 от
ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, респективно на общия ред за уведомяване, предвиден в чл.42 от
ОУ на ЕВН ЕС. Относно общия ред на чл.42 следва да се отбележи, че в него се
съдържат правила на кое лице следва да се връчи съобщение при множество лица,
които се явяват потребители на ел.енергия – така ал.1; на кой адрес следва да
се връчват съобщенията до клиента- така ал.2 и ал.3, включително при промяна на
адреса; срок от 7-дни за всички уведомления или предизвестия по силата на тези
ОУ, за които няма предвиден друг срок преди датата на съответното събитие,
което ги налага- така ал.4; поместване на цените за допълнителни услуги се
поместват на страницата на дружеството в интернет- ал.5. Видно е, че нито една
от тези хипотези не се отнася до корекциите на сметки така, както са
регламентирани в ПИКЕЕ (към датата на приемане на ОУ, ПИКЕЕ не са били приети).
Уведомяването по чл. 28 от действащите ОУ също е неприложимо, тъй като се
отнася общо за всички видове корекции, извършвани от ЕВН ЕС ЕАД въз основа на
констативни протоколи, издадени от ЕР дружество, заедно със справки за
начислената енергия. В този смисъл е Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по
т. д. № 3262/2014 г., II т. о., ТК, което предвижда, че не е достатъчно в ОУ да
е предвидено само, че снабдителят ще уведомява клиента за едностранната
корекция, но изрично следва да се предвиди и специален ред за уведомяване на
клиента при наличие на основание за корекция въз основа на налични правила за
измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия. Изпълнението на това изискване се предвижда като
част от фактическия състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия.
Цитираното от въззивника решение на ВКС Решение № 118 от 18.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, не е допуснато до касация по
въпроса дали е налице съответствие на ОУ с изискванията на чл.98а, ал.2, т.6,
б.”а” ЗЕ, в сила от 17.07.2012г., а по въпроса следва ли да доказва крайният
снабдител виновно поведение на абоната /т.е дали отговорността на потребителя
по ПИКЕЕ е безвиновна/.
След като изменението през 2012г. - чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ предвижда, че
ОУ съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ
от ПИКЕЕ), това налага допълването на заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В конкретния казус се установи,
че такъв ред за уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД след
измененията в ЗЕ, а ищецът е уведомен по реда на действащите към процесния
период ОУ. Затова, начисляването на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в
тежест на ищеца е извършено в нарушение на закона и след като е липсвало
основание за нейното начисляване, то платената от ищеца сума е платена без
основание и предявеният иск против ЕВН ЕС ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските. По
делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според ал.
3 ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Предвид обстоятелството, че изцяло се
потвърждава решението на РС Бургас, право на разноски има само въззиваемия. В
конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в
размер на 300 лева. Направено е възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на това възнаграждение. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с при интерес при
интерес 1000 лв. възнаграждението е 300 лв., т.е. то е в минималния, предвиден
в Наредбата размер, поради което възражението е неоснователно. Предвид
посоченото, уговореното и платено възнаграждение следва да се присъди на
въззиваемия.
На основание чл.280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1601/19.07.2018 г., постановено по гражданско
дело № 3314 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:********* с адрес
гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37 да заплати на М.П.С. ЕГН:********** съдебен адрес
гр.Бургас ул.Генерал Гурко 9 ет.4 деловодни
разноски- адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.