Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
26.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 6382 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 307255 от 08.01.2018г. по гр.д. № 13813/2017г. Софийски районен
съд, 42 състав отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от етажните собственици в сградата на
бул. „****** в гр. София – С.К.З., Г.А.З., Н.А.З., А.Н.В., М.И.С., А.К.П., К.П.К.,
П.Р.Р., М.Д.П., К.Т.К., Б.К.Ш., М.М.Г.,
О.В.С., Т.М.М.-Д., П.И.Я., Б.Т.Г., В.В.Г., А.Б.П., Р.Г.П., Т.Т.А., Ц.И.Д.,
В.П.Я., Т.Г.Г., К.Г.К., Б.А.Н., „А.-БСИ“ АД срещу М.О.,
за признаване на ищците за собственици на жилище на портиер, находящо се в гр.
София, на бул. „******, със застроена площ от 23.85 кв. м, състоящо се от стая,
кухня и сервизни помещения, при съседи: стълбище, външна стена, двор и стълбищен
коридор, както и за осъждане на ответника да предаде владението върху описаното
жилище на портиер. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да заплатят
на ответника сумата 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците – етажните собственици
в сградата на адрес гр. София, бул. „******, при твърдения за неправилност -
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В първоинстанционното производство
било доказано по безспорен начин, че процесното жилище на портиер представлява
обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и ответникът го владее без правно
основание. Последният не можел да придобие собствеността върху портиерското
жилище – обща част. Предвид предназначението на това жилище да обслужва
интересите и потребностите на етажните собственици, ирелевантен бил твърденият
от ответника факт, че жилището било описано като самостоятелен обект, заедно с
принадлежащите му идеални части от общите части на сградата. Неправилно съдът
приел, че жилището на портиера никога не е имало обслужващо етажните
собственици предназначение и последните не са реализирали фактическа власт –
този извод бил в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС, съгласно
която портиерското жилище било посочено като обща част. Нещо повече – по
смисъла на закона предназначението на общите части следвало да се определи при
възникване на етажната собственост по волята на всички етажни собственици. Изменението
на предназначението можело да стане само с единодушно съгласие на всички етажни
собственици, което в случая не било налице. Неправилно първоинстанционният съд
дал вяра едностранно на приложената по делото таблица за ценообразуване на
имотите, която поначало не била годно доказателствено средство предвид факта,
че липсвала яснота кой орган я е издал, дали разполага с необходимата по закон
компетентност и не било известно качеството на лицето, положило подпис под
същата. Ирелевантнен бил фактът, че в нея портиерското жилище е посочено
отделно, тъй като законоустановеното му предназначение било да обслужва
потребностите на всички етажни собственици. Освен това не ставало ясно въз
основа на какви доказателства районният съд направил извода си, че при
придобиване на имоти в сградата и при заплащане на продажната цена етажните
собственици не придобиват и съответната идеална част от жилището на портиера
като обща част по своето предназначение. Тези констатации съдът изградил на
база неприложени по делото доказателства, което представлявало „абсолютно
процесуално нарушение“. Ответното министерство, извършвайки самоуправни
действия, се разпореждало с чуждия имот с договор за продажба на държавен
недвижим имот от ВЖФ по реда на НДИ, и отново претендирайки собственост водило
гр.д. № 587/1995г. на СРС, 36 състав, по което с решение от 08.03.2001г. на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД съдът прогласил нищожността на гореописания договор
за продажба като сключен в противоречие на закона. Поради това молят съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендират разноски за двете инстанции съгласно списък по чл.
80 ГПК. Съображения излагат в писмени бележки от 17.11.2020г. и от 18.11.2020г.
Въззиваемата страна М.О. с отговор
по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Съображения излага в писмени бележки от 18.11.2020г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с ревандикационен иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците - етажни собственици в
сградата на ул. бул. „****** в гр. София, са съсобственици/съпритежатели на
находящо се на първия етаж на сградата жилище на портиер – обща част по
предназначение, със застроена площ от 23.85 кв. м, състоящо се от стая, кухня и
сервизни помещения, при съседи: стълбище, външна стена, двор и стълбищен
коридор, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху същото
жилище на портиер.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск с възражение, че имотът е частна
държавна собственост. На основание чл. 2, ал. 2 ЗДИ (отм.) и ПМС №
1434/30.05.1951г. на Военния жилищен фонд при МНО били предоставени
апартаменти, между които и портиерско помещение на бул. „******(сега „******).
За сградата бил съставен АДС № 1090/15.12.1951г., в който било посочено, че
портиерското помещение е предоставено за стопанисване и управление на ВЖФ при
МНО. След влизане в сила на ЗДС бил съставен и АЧДС № 06001/13.04.2006г. за
имота. Твърди, че имотът е с идентификатор 68134.102.17.1.24 по действащите ККР
на гр. София. В таблицата за ценообразуване портиерското жилище било описано
като самостоятелен обект, заедно с принадлежащите му идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, поради което същото не било
включено и разпределено между собствениците в етажната собственост като обща
част, съответно при продажбата на недвижими имоти собствениците не платили цена
за него. Признава, че владее имота, но твърди да осъществява владение на правно
основание. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за частично недопустимо.
С разпореждане от 22.06.2018г. въззивният съд е дал на въззивниците – ищци
указания за отстраняване нередовностите на исковата молба, вкл. да посочат
трите си имена и ЕГН, респ. наименование и ЕИК на ищеца – търговско дружество,
и БУЛСТАТ на ищеца БАН, на кой/кои индивидуални обекти в сградата – етажна
собственост твърдят, че е собственик всеки от ищците и какви идеални части от
общите части на сградата притежава, както и да посочат придобивното основание,
въз основа на което всеки от ищците твърди да е собственик на индивидуален
обект в сградата.
В изпълнение на тези указания, с молба от 27.09.2018г. ищците са
представили списък на етажните собственици, в който не фигурират посочените
като такива в първата инстанция (с препис – извлечение от книгата на етажната
собственост, подписан от лице, което не може да представлява етажните
собственици по искове за собственост) - С.К.З., М.И.С., А.К.П. и М.Д.П.. При
така направеното уточнение въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение в частта му по отношение на посочените лица е недопустимо и следва да
бъде обезсилено.
Въззивният съд констатира, че със същата молба са посочени като ищци и още
трима етажни собственици - С.П., роден на ***г., С.Д.К., ЕГН **********, и Н.Г.Г., ЕГН **********, които не са конституирани като такива в
първоинстанционното производство. Това посочване не представлява отстраняване
нередовностите на исковата молба, във връзка с които са дадени указания, а по
същество представлява искане за конституиране на нови ищци. Във въззивното
производство обаче е недопустимо да бъдат конституирани нови страни, и тъй като
съдът е пропуснал да се произнесе по искането, същото следва да бъде оставено без уважение с настоящото
решение. Следва да се посочи, че доколкото е налице изрично взето решение от ОС
на ЕС за упълномощаване на председателя на УС на ЕС да представлява етажните
собственици пред съда във връзка с предявения срещу М.О. иск и да упълномощи
адвокат (л. 25 - 26 от делото на СГС), а с молба от 27.09.2018г. (л. 31)
председателят на УС на ЕС е потвърдил извършените процесуални действия, то
същите са надлежно представлявани в процеса от нарочно упълномощения за това
председател на УС на ЕС - в този смисъл решение № 123/21.06.2013г. по гр.д. №
940/2012г. на ВКС, ІІ ГО, съгласно което само когато етажните собственици са
ответници по спор относно собствеността на помещение, за което е въведено
възражение, че е обща част, искът следва да бъде насочен срещу всички етажни
собственици. В случаите, когато иск за обща част е предявен от етажни
собственици, същите могат да действат лично или да се представляват от
управителя (председателя на УС на ЕС) въз основа на изричното упълномощаване от
общото събрание. Няма пречка част от етажните собственици лично да предявят
ревандикационен иск срещу трето лице, тъй като всеки съсобственик може да
ревандикира общата вещ от трето лице, което упражнява фактическа власт върху
вещта без правно основание, или от управителя/председателя на УС на ЕС, но въз
основа на решение на ОС на ЕС (така решение № 344/23.06.2010г. по гр.д. №
1418/2009г. на ВКС, ІІ ГО).
С оглед доводите в жалбата, въззивният съд намира атакуваното решение в
допустимата му част за правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Приети във въззивното производство са нотариални
актове, договор за доброволна делба и договори за продажба на жилищни имоти от
жилищния фонд при МНО (л. 37 – 68, л. 71 – 76, л. 79 – 94 и л. 126-127 от
делото на СГС), от които се установява, че въззивниците са собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда – етажна собственост, ведно с
принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото.
С ПМС № 1434 от 30.05.1950г. (л. 54 – 56 от делото на СРС) СНС е задължен
да извърши през 1950 – 1951г. работи по разчистване на улици и възстановяване
на сгради в централната част на София, засегнати от бомбардировките, както и довършване
и надстрояване на сгради и пр.
С акт за завземане на недвижим имот за държавен № 1090 от 15.12.1951г., на
основание чл. 2, ал. 2 ЗДИ и ПМС № 1434 от 30.05.1950г. като държавен е актуван
недвижим имот - масивна сграда, застроена върху 356 кв. м, състояща се от:
партер: магазин и принадлежащото му избено помещение, и портиерско помещение от
една стая, кухня и клозет-баня, с принадлежащото му избено и таванско
помещение; мецанин – 7 стаи, коридор и два клозета, и първи, втори, трети,
четвърти и пети етажи, състоящи се от 20 апартамента, построена на бул.
„Сталин“ № 39. Сградата е предоставена за стопанисване и управление на Военния
жилищен фонд при МНО.
С акт за частна държавна собственост № 66001/13.04.2006г., на
основание чл. 68 ЗДС е актуван имот, представляващ портиерско жилище
в сградата на бул. „******, състоящо се
от стая, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 23.85 кв. м, ведно с
1.268 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
Приета в първоинстанционното производство и неоспорена от ищците е таблица
за ценообразуване на апартаментите на бул. „*****, година на построяване 1950, подписана
за съставител без посочени имена. В горния десен ъгъл е посочено: „Проверил
21.08.1968г.“ и е положен подпис от Бабочев. В таблицата портиерското жилище на
партера е посочено като самостоятелен обект с площ от 23.85 км. м и с принадлежащите
му идеални части от общите части на сградата от 1.13 %, като е посочена и цена
за същото.
Прието по делото е решение от 08.03.2001г., постановено
по гр.д. № 587/1995г. по описа на СРС, 36 състав, с което по предявен иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД от М.О. срещу Е.М.Д.и Ц.М.Д., като
правоприемници на починалия ответник М.Б.Д., е прогласена нищожността на договор
за продажба на държавен недвижим имот от Военно-жилищния фонд по реда на НДИ с предмет жилище /портиерско/ ателие в сградата на бул.
„******, представляващо портиерски апартамент, етаж 1, със застроена площ от
23.85 кв. м.
Със заповед № РД-15-443/04.11.2002г. на областния управител на област София
град, на основание чл. 80, ал. 1 ЗДС е разпоредено изземването на жилището от
Е.М.Д.и Ц.М.Д..
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК в първата инстанция е прието за
безспорно обстоятелството, че процесното жилище се намира във фактическата
власт на М.О..
От приетото във въззивното
производство заключение на СТЕ се установява, че в стойностите на отделните
обекти в сградата не са включени процент идеални части от портиерското жилище. Съгласно
копие от чертеж от одобрен на 22.02.1951г. архитектурен проект, представляващ екзекутивен
план на партерния етаж на сградата (неприет по делото поради настъпила
преклузия), в партерния етаж на сградата са били разположени един магазин и
портиерско жилище, ситуирано в югоизточния ъгъл на партерния етаж. Вещото лице
е намерило за необходимо да отбележи, че приложената таблица за ценообразуване не
е съставена по надлежния ред, като не е ясно защо портиерското помещение е
отразено като самостоятелен жилищен обект с припадащи се към него идеални част
от общите части на сградата. Нямало данни кое е наложило да се направи нова
таблица на ценообразуването през 1968г., след като сградата е построена през
1950г., а съгласно писмо на НАГ (л. 138 от делото) в периода от 1951г. до
1968г. не са открити данни за преустройства и смяна на предназначение на обекти
в процесната жилищна сграда. Вещото лице не може да каже дали записаните в
таблицата идеални части са правилно изчислени, но сумата от всички тях по
таблицата дава 100 %. На вещото лице не е известно през 1951г. да е правено
ценообразуване и не е открило такова. По принцип по тогавашните нормативи такова
следвало да бъде направено при въвеждане на сградата в експлоатация. При
изслушване на заключението вещото лице посочва, че е сравнило посочените данни
в приетите нотариални актове за отделните обекти в сградата и е констатирало,
че в същите са описани като размер процентът идеални части, съответстващ на
тези в таблицата за ценообразуване от 1968г.
Съдът кредитира заключението в частта му по поставената на вещото лице
задача, изискваща специални знания, но не и в частта, с която вещото лице е
дало заключение по правни въпроси.
От правна страна: Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от
кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът да е собственик на имота
по силата на твърдяното в исковата молба придобивно основание; 2. Вещта да се
владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее или държи от ответника без
основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже, че владее или държи
имота на правно основание.
В случая ищците обосновават възникването в техния патримониум на идеални
части от правото на собственост върху процесното жилище в качеството им на
собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда – етажна собственост,
при твърдения, че същото представлява портиерско жилище и като такова е обща
част по предназначение.
Съгласно чл. 2 от действалата към момента на построяване на процесната
сграда Наредба-закон за етажната собственост (отменена с § 1, т. 4 от Закона за собствеността - Изв., бр. 92 от 16.11.1951г.,
в сила от 16.12.1951г.), при здания, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която е построено зданието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите
отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините,
покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите),
приспособленията за общо отопление, осветление, канализация и всичко друго,
което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване на всички
отделно притежавани етажи и части от етажи или на няколко от тях. За частите на
зданието, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части
от етажи, може да се уговори да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Съгласно чл. 38 от действащия от 16.12.1951г. и понастоящем Закон за
собствеността, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползване. Може да се уговори частите на сградата,
които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи,
да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
Безспорно е в правната теория и практика, че общите части са два вида –
такива по естеството си и такива по предназначение.
В практиката на ВКС относно общите части по предназначение (портиерско
жилище, подпокривно пространство и др.) се приема, че до възникването на етажна
собственост чрез продажби на жилища по НДИ (отм.), държавата като единствен
собственик е свободна да извърши всяко преустройство, което не е забранено от
закона, и да определи предназначението на всеки обект. От значение е моментът,
в който съответното предназначение е било придадено на даден обект, като когато
това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в
изключителна собственост между различни съсобственици, т.е. преди възникването
на етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е
предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на
сградата. При определяне статута на част от сграда като обща част е релевантно
съгласно чл. 38 ЗС единствено предназначението на съответната част
към момента на възникване на етажната собственост. За решаването на спора може
да има значение механизмът, по който е определена цената на жилището, като
доказаният положителен факт - в процеса на определяне на цената на жилището
обособеното помещение е оценено като обща част на сградата - или установеният
отрицателен - в същия процес помещението не е оценено като обща част на
сградата - не провежда пълното доказване по релелевантния факт, нито го
опровергава, а има само косвено (доказателствено) значение, а релевантният факт
следва пряко от диспозицията на чл. 38 ЗС (приложимата материално правна норма) и е
различен - предназначението, което държавата като единствен собственик на
сградата е придала на обособеното помещение към момента на възникване на
етажната собственост - в този смисъл решение № 40/25.03.2016г. по гр. д. №
4994/2015г., ІІ ГО и цитираната в него друга практика на ВКС - решение № 118/2.07.2014 г. по гр.д. № 6772/2013г., І ГО, решение № 280/18.03.2014г. по гр.д. № 1718/2013г., І ГО, решение № 154/26.10.2015г. по гр.д. № 1425/2015г., I ГО. С решение
№ 123/13.01.2009г. по гр.д. № 4812/2007г., ІV ГО е прието, че без значение е какъв
е видът на построеното, защото към този момент цялата сграда е била притежание
на един собственик, а следователно няма и общи части на етажната собственост.
Важното е при учредяването на етажната собственост спорният обект, който не е
обща част по естеството си, ако е бил проектиран и дори фактически изпълнен за
обслужване на цялата сграда, да не е бил с променено по волята на собственика
предназначение.
В случая по делото се установи, че сградата – етажна собственост е
построена през 1950г. През 1951г. същата е актувана като държавна и е
предоставена за стопанисване и управление на Военния жилищен фонд при МНО. По
делото не се установява до 23.12.1968г. държавата да е продавала обекти в
сградата на трети лица - видно от приетите във въззивното производство договори
за продажба на индивидуални обекти в сградата, продажби от държавата са
извършени най-рано в края на декември 1968г. Следователно, противно на
поддържаното от въззивниците, етажната собственост не е възникнала с
построяването на сградата през 1950г., а едва в края на 1968г., когато по реда
на НДИ са продадени индивидуални обекти в сградата на трети лица. Дали до този
момент жилищата са ползвани като ведомствени на МНО е ирелевантно, от значение
е обстоятелството от кой момент е възникнала етажната собственост. При тези
данни по делото, логично е и времето на изготвяне на таблицата за
ценообразуване – през м. август 1968г., тъй като очевидно тогава държавата чрез
ВЖФ е решила да започне да продава самостоятелни обекти в сградата на трети
лица. Независимо от непосочването на името на съставителя на таблицата и на качеството
на лицето, извършило проверката на 21.08.1968г., установеното от СТЕ, че
индивидуалните обекти в сградата са продавани на собствениците при посочените в
таблицата идеални части води до извод, че именно това е ценообразуването,
изготвено за процесната сграда, при което ирелевантно е дали в НАГ се
съхраняват данни за одобрявани проекти за преустройства и смяна на
предназначение на самостоятелни обекти в процесната сграда. До края на 1968г.
едноличен собственик на сградата е била държавата, и като такъв същата е
разполагала с правото да промени предназначението на портиерското жилище, като
от обща част по предназначение го промени на самостоятелно жилище. Че това е
направено е видно от таблицата за ценообразуване, в която портиерското жилище е
посочено като самостоятелен обект на собственост, с принадлежащите му идеални
части от общите части на сградата. Следователно по волята на едноличния
собственик на сградата към този момент – държавата, е било отнето
предназначението на жилището да обслужва всички самостоятелни обекти в сградата,
и към момента на възникване на етажната собственост в края на 1968г. жилището е
било самостоятелен обект на собственост. Индиция в тази насока е и установеното
от заключението на СТЕ, че при закупуване на отделните обекти в сградата
етажните собственици не са придобили идеални части от портиерското жилище.,
съответно не са заплатили цена за същите. Тъй като промяната е предшествала
възникването на етажната собственост, не стои въпросът за съгласие на
приобретателите по договорите с държавата за промяна на предназначението –
същото вече е било променено по волята на едноличния собственик на сградата. По
делото не се установява и от построяването на сградата жилището изобщо да е
ползвано като портиерско. Такива твърдения няма и в исковата молба, нито в хода
на първоинстанционното производство.
Във връзка с доводите в жалбата и в пледоарията на въззивниците следва да
се посочи че от факта, че М.О. е предявило срещу трето лице иск за прогласяване
нищожност на договор за продажба на процесното жилище при твърдение, че същото
е обща част, не следва по необходимост извод, че същото действително е било
обща част към правнорелевантния момент на възникване на етажната собственост.
Обратен извод следва от събраните по настоящото дело доказателства.
По тези съображения въззивният съд намира, че спорният обект не е обща част
по предназначение, а приобретателите по договорите с държавата не са придобили
права върху него. Ищците, в качеството им на етажни собственици, не се
легитимират като собственици на идеални части от намиращия се във фактическата
власт на ответното министерство обект, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено в допустимата му част.
При този изход и изричната претенция, въззивниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 200 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, заявено с
молба от 27.09.2018г. и списък към нея за конституиране във въззивното
производство като ищци и въззивници на етажните собственици С.П., гражданин на
Австрия, роден на ***г., С.Д.К., ЕГН **********, и Н.Г.Г.,
ЕГН **********.
ОБЕЗСИЛВА решение № 307255 от 08.01.2018г. по гр.д. № 13813/2017г. на Софийски
районен съд, 42 състав в частта, в
която е постановено по отношение на С.К.З., М.И.С., А.К.П. и М.Д.П., като
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 307255 от 08.01.2018г., постановено по гр.д. № 13813/2017г. на
Софийски районен съд, 42 състав в
останалата част, с която е отхвърлен предявеният от етажните собственици в
сградата на адрес гр. София, бул. „****** - Г.А.З., Н.А.З., А.Н.В., ЕГН **********,
К.П.К., ЕГН **********, П.Р.Р., ЕГН **********, К.Т.К.,
ЕГН **********, Б.К.Ш., ЕГН **********, М.М.Г., ЕГН **********,
О.В.С., ЕГН **********, Т.М.М.-Д., ЕГН **********, П.И.Я.,
ЕГН **********, Б.Т.Г., В.В.Г., **********, А.Б.П.,
ЕГН **********, Р.Г.П., ЕГН **********, Т.Т.А., ЕГН **********,
Ц.И.Д., ЕГН **********, В.П.Я., ЕГН **********, Т.Г.Г.,
ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********, Б.А.Н., БУЛСТАТ *******, „А.-БСИ“ АД, ЕИК *******, срещу М.О., иск с
правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици
на портиерско жилище, находящо се в гр. София, на бул. „******, със застроена
площ от 23.85 кв. м, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения, при
съседи: стълбище, външна стена, двор и стълбищен коридор, и за осъждане на
ответника да предаде владението върху същото жилище.
ОСЪЖДА етажните собственици в сградата на адрес гр. София, бул. „****** - Г.А.З., Н.А.З.,
А.Н.В., ЕГН **********, К.П.К., ЕГН **********, П.Р.Р.,
ЕГН **********, К.Т.К., ЕГН **********, Б.К.Ш., ЕГН **********, М.М.Г., ЕГН **********, О.В.С., ЕГН **********, Т.М.М.-Д., ЕГН **********, П.И.Я., ЕГН **********, Б.Т.Г., В.В.Г., **********, А.Б.П., ЕГН **********, Р.Г.П., ЕГН **********,
Т.Т.А., ЕГН **********, Ц.И.Д., ЕГН **********, В.П.Я.,
ЕГН **********, Т.Г.Г., ЕГН **********, К.Г.К., ЕГН **********,
Б.А.Н., БУЛСТАТ ********, „А.-БСИ“ АД, ЕИК
**********, да заплатят на М.О. на
основание чл. 78 ГПК сумата 200.00 лв.
(двеста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.