Р Е Ш Е Н И Е №166
30.01.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7026/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.Д., ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Л.Л. против
Наказателно постановление № 517/27.09.2019 г., издадено от С. Ю. Х. – *** при ***,
с което на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи
(ЗБЛД) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 6
от ЗБЛД.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да липсва
надлежно описание на нарушението, както и да не е посочено пред кой орган то
подлежи на обжалване. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай
на административно нарушение. В съдебното заседание, в което е даден ход на
съдебните прения, жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Л.,
който поддържа жалбата и пледира при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя да не са били разяснени
процесуалните му права, което съществено да е ограничило правото му на защита.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
72472/08.11.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е правилно и че следва да
бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.А.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.10.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 24.10.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е частично основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 15.09.2019 г. свидетелите Д.Н.Т. и П.С.К. – *** в ***
при ***, участвали в специализирана полицейска операция на територията на гр.
Раковски. Около 13:40 часа на ул. „П. Богдан“ № 42 свидетелите К. и Т. спрели
жалбоподателя А.А.Д. за извършване на проверка с оглед установяване на
самоличността му и контрол по редовността на документите за самоличност.
Свидетелите поискали от жалбоподателя да удостовери самоличността си, но той не
им представил нито личната си карта, нито друг документ за самоличност, нито
заместващ го документ.
На място свид. К. съставил против жалбоподателя Д. и в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. №
536246. Актът бил съставен и в присъствието на свид. Т., бил предявен на
жалбоподателя за запознаване и му било разяснено правото да направи писмени
възражения в тридневен срок. Жалбоподателят подписал акта без възражения, а
препис от него му бил връчен срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.Н.Т. и
П.С.К.. Свидетелят К. заявява, че изцяло поддържа съставения АУАН, който е
редовен от външна страна. От показанията на свид. Т. се установяват мястото на
проверката, което съвпада и с мястото на извършване на нарушението, конкретното
поведение на жалбоподателя, като той не е представил никакъв документ, чрез
който да бъде удостоверена самоличността му, както и начина, по който е била
установена самоличността му. В показанията си свидетелите възпроизвеждат
обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци в хода на
извършената проверка, не се установяват и никакви основания, по които те да се
считат за заинтересовани или предубедени, поради което на показанията им изцяло
беше дадена вяра.
От Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. и Заповед №
8121з-907/30.07.2015 г. и двете на министъра на вътрешните работи се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка неоснователно е възражението при
съставянето на АУАН на жалбоподателя да не са били разяснени процесуалните му
права. Последният лично е изпълнил подписа си в бланката на АУАН както под
декларацията „запознах се със съдържанието на акта и правя следните
обяснения/възражения“, така и под декларацията „получих препис от акта и съм
уведомен, че в 3-дневен срок мога да направя допълнителни обяснения и
възражения“. Следователно актът му е бил предявен при съставянето си, след
което Д. е бил уведомен за правото си да впише обясненията или възраженията си
на място и в самия акт, както и че може да упражни това си право допълнително,
като ги подаде в тридневен срок. Жалбоподателят не оспори авторството на нито
един от подписите си, положени в АУАН. Фактът на полагането на подписа изпълнява
доказателствена функция и служи за доказателство за това, че описаните в акта
обстоятелства са се случили в обективната действителност. Ако жалбоподателят е
считал, че не е разбрал правата си или нещо друго от процедурата му е останало
неясно, то е могъл да впише това си обяснение. Вместо това той се е подписал в
акта, като е декларирал, че се е запознал със съдържанието му и че не желае да
вписва обяснения или възражения. По този начин той се е съгласил, че вписаните
във всяка от декларациите обстоятелства действително са били извършени.
Процедурата за полагане на подпис от нарушителя в АУАН е установена и за да се
предотвратят подобни неоснователни възражения. Обстоятелството, че
жалбоподателят не е подал възражение срещу съставения АУАН, по никакъв начин не
опорочава законосъобразността на производството. Подаването на възражение в
допълнителния тридневен срок не е задължителен елемент от развитието на
процеса, а процесуално право на лицето, срещу което е съставен АУАН. Единствено
от неговата воля зависи дали и как то ще упражни процесуалните си права. В
случая жалбоподателят Д. е решил да не подава възражение срещу акта.
Същественото обстоятелство е, че своевременно - още при съставянето на АУАН,
жалбоподателят е бил надлежно уведомен за правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Този факт е категорично доказан по делото от лично изпълнения от жалбоподателя
подпис в разписката към АУАН (вдясно от ръчно изписаната дата в графата за
подпис).
Връчването на наказателното постановление не лично на
жалбоподателя, а на неговата майка също не е нарушило правото на защита на
наказаното лице, нито съставлява процесуално нарушение. На първо място на
основание чл. 180, ал. 2 НПК вр. чл. 84 ЗАНН връчването е редовно извършено,
поради което процесуално нарушение не е допуснато. Отделно от това връчването
на НП е действие, последващо неговото издаване, поради което самото връчване не
засяга съдържанието на постановлението, нито вече приключилата към този момент
процедура по неговото издаване. Връчването на наказателното постановление не е
и елемент от производството по налагане на административното наказание, а има
значение за теченето на сроковете за обжалване пред съд и за преценката дали
този срок е спазен в случай на подаване на жалба. В настоящия случай съдът е
приел жалбата за допустима като своевременно подадена, с което жалбоподателят е
реализирал в пълнота своето право да предизвика обжалване пред съд на
наказателното постановление, а правото му на защита не е нарушено по никакъв
начин.
Все в тази връзка неоснователно е и възражението по
жалбата правото на защита на наказания да е било съществено нарушено чрез непосочването
пред кой съд подлежи на обжалване НП. В самата бланка на постановлението е
отбелязано, че то подлежи на обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред
районния съд по местоизвършването на нарушението, като преди това е изписана и
думата „Пловдивски“. Следователно ясно е посочено, че НП подлежи на обжалване
именно пред Районен съд – Пловдив, поради което процесуално нарушение по чл.
57, ал. 1, т. 10 ЗАНН въобще не е допуснато. Дори и обаче това да не беше
посочено, след като правото на обжалване е било упражнено от жалбоподателя, а
жалбата му е приета за разглеждане от съда по правилата за подведомственост и
подсъдност и е приета за допустима, то правото му на защита по никакъв начин не
е ограничено.
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбоподателят А.А.Д. е наказан с обжалваното НП за
виновно извършено административно нарушение по чл. 6 ЗБЛД. Посочената
разпоредба гласи, че „гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност“.
Съгласно изричния регламент на чл. 3, ал. 1 ЗБЛД самоличността се удостоверява
чрез документ за самоличност. Документите са самоличност са вид български лични
документи по чл. 1, ал. 5, т. 1 ЗБЛД и са изброени в разпоредбата на чл. 13,
ал. 1, т. 1 - т. 3 ЗБЛД. Законодателят е предвидил още, че самоличността може
да се удостоверява и със заместващи документи, а за българските граждани и със
свидетелство за управление на моторно превозно средство, макар че последното е
документ за самоличност, поради което удостоверителната му функция следва пряко
и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗБЛД. Пренесено на плоскостта на настоящия
казус от събраните и проверени по делото доказателствени материали се
установява, че при поискване от страна на свидетелите К. и Т. жалбоподателят Д.
не е удостоверил самоличността си по никой от предвидените в закона начини. Той
не е представил лична карта, което е най-честият способ за удостоверяване на
самоличността, но също така при поискването не е представил и друг документ за
самоличност или заместващ го такъв. Именно това поведение на жалбоподателя,
осъществено чрез бездействие, съставлява изпълнителното деяние на нарушението
от обективна страна. По делото то се доказа категорично от показанията на свид.
Т., която изясни, че при проверката не е бил представен никакъв документ от
страна на проверяваното лице, а така също и от показанията на свид. К., който
изцяло потвърди констатациите си по съставения АУАН. Самото административно
нарушение е формално и е довършено с непредставянето от страна на
административнонаказателно отговорното лице на български личен документ при
поискване от компетентните длъжностни лица. Ирелевантно за съставомерността на
деянието е дали самоличността на проверяваното лице е била установена по друг
начин. Обществената опасност в случая не е поставена в зависимост от
настъпването на определен резултат – установяването или не на самоличността на
лицето, а следва от самия факт на непредставяне на документ за самоличност при
поискването от компетентно лице, поради което именно това е поведението,
обявено за наказуемо.
Непредставянето на документ за самоличност от
жалбоподателя е съставомерно и защото то е било направено в отговор на
поискване от страна на компетентни длъжностни лица. От показанията на свид. Т.
се установи, че е имало отправено до жалбоподателя поискване за удостоверяване
на самоличността му по време на провеждането на специализирана полицейска
операция на територията на гр. Раковски. Този факт е бил надлежно предявен и в
повдигнатото административно обвинение, като в АУАН е записано, че е извършвана
полицейска проверка и в хода на същата жалбоподателят не е представил поискания
му документ. Тези са и фактите, по които Д. е бил наказан с НП. Същевременно за
извършилите проверката свидетели П.С.К. и Д.Н.Т. се установи да са ***,
работещи в *** към ***. Следователно те са разполагали с правомощие, предвидено
в закон, да изискват от гражданите да удостоверяват своята самоличност. Това им
правомощие е регламентирано с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
На следващо място от обективна страна по категоричен
начин се доказаха по делото датата и мястото на извършване на деянието, а
именно на 15.09.2019 г. около 13:40 часа в гр. Раковски, ул. „П. Богдан“ № 42,
както и неговото авторство от страна на жалбоподателя Д.. В тази връзка изясни
се, че АУАН е бил съставен на място при извършената проверка и срещу лицето,
което не е представило надлежен документ за удостоверяване на самоличността си.
Същевременно актът е съставен именно против жалбоподателя А.А.Д., който е
положил своя подпис на отредените за това места. Следователно доказано по
несъмнен начин е обстоятелството, че жалбоподателят Д. е бил лицето, което при
полицейската проверка не е представило документ за самоличност или друг
заместващ го такъв и така е извършило процесното нарушение. В показанията си
свид. Т. изясни подробно и механизма на установяване на самоличността на
проверяваните лица в случаи като настоящия, включващ задаване на контролни
въпроси, проверка на отговорите и съпоставянето им с информацията, налична при
ОДЧ за три имена, единен граждански номер и снимков материал.
От субективна страна деянието е извършено виновно и
при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършване на нарушението
жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа относно проявлението на
всички елементи от състава му – че участва в извършването на полицейска
проверка, че му е отправено поискване да удостовери самоличността си, както и
че то изхожда от компетентно длъжностно лице - *** К. и Т., но въпреки това е
бездействал на отправената му покана, съзнавайки че по този начин ще увреди защитаваните
обществени отношения, а нарушението ще бъде довършено.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, а
именно да липсвало надлежно описание поради непосочване на основанието за
поискването от Д. да удостовери самоличността си. На първо място основанието,
на което е било отправено поискването за представяне на документ за
самоличност, не е част от състава на административното нарушение, очертан с
разпоредбите на чл. 6 вр. чл. 80, т. 5 ЗБЛД. Доколкото не се касае за
съставомерен елемент, то дали проверката е била извършена например поради данни,
че лицето е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред или
както е в случая - при осъществяване на контрол по редовността на документите
за самоличност, са все обстоятелства, които биха могли да се разкрият и в хода
на съдебното следствие. За да е налице надлежно описание на нарушението, следва
всеки правен признак от състава на административното нарушение да бъде подведен
под съответен факт от обективната действителност, което изискване в случая е
спазено. Посочено е, че е била извършвана проверка и тази проверка е била
полицейска, че от жалбоподателя е било поискано да удостовери самоличността си,
както и че той не е сторил това нито чрез представяне на лична карта, нито на
друг документ за самоличност или на заместващ го такъв. В тази връзка разяснения
относно необходимите реквизити при описанието на нарушението и относно
елементите от състава на административното нарушение по чл. 6 ЗБЛД са дадени от
касационната инстанция с Решение № 6 от
02.01.2019 г. по к.а.н.д. № 3295/2018 г. на Административен съд – Пловдив,
които изцяло се споделят и от настоящия състав. Съгласно посоченото решение на
Административен съд – Пловдив в ЗАНН се съдържат норми, които се отнасят до
задължителните реквизити на АУАН и наказателното постановление, спазването на
които е гаранция за охраняване на правото на защита на нарушителя. Не е
възведено обаче изрично изискване за възпроизвеждане изцяло на текстовете на
нарушените разпоредби, като е достатъчно да е налице такъв обем от
обстоятелства, от който да е възможно да се направи извод дали е налице
нарушение и на кой законов текст, както и кой е нарушителят. В случая описаното
текстово поведение, изразило се в бездействие, съпоставено с цитираната като
нарушена законова разпоредба, съдържаща задължение за конкретно действие, не
създава неяснота или противоречие и дава възможност на посочения като нарушител
да разбере за какво се ангажира отговорността му. Сам, жалбоподателят не
оспорва факта, че извършилите проверката лица са били ***. При описанието на
нарушението и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че непредставянето на
документа за самоличност е извършено именно в хода на тази полицейска проверка.
По тези съображения съдът намери за неоснователно възражението да липсва
надлежно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било
извършено.
Следва да се има предвид и че за да е налице
съществено процесуално нарушение и оттам отменително основание спрямо НП, то трябва
да е допуснат такъв пропуск, който пряко и решително да се е отразил върху
адекватното упражняване правото на защита на наказаното лице, което включва
възможността нарушителят да разбере кое именно негово поведение бива
санкционирано и въз основа на кой закон. Тези обстоятелства обаче в случая са
пределно ясно предявени на жалбоподателя, поради което възражението му е
неоснователно, а съществено процесуално нарушение не е допуснато.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 80, т. 5 ЗБЛД е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер от 50 до 300 лева. При определяне на
размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
наказание „глоба“ в максималния предвиден размер от 300 лева. Съдът приема за
смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на дееца,
обстоятелството, че нарушението е първо за него, като по делото нито се
установява, нито се твърди той да е извършвал други нарушения на установения
ред на държавно управление или каквито и да е общественоопасни деяния, не са
настъпили и никакви вредни последици, като самоличността на жалбоподателя е
била установена благодарение и на оказаното от него съдействие чрез отговорите
му на зададените му контролни въпроси. Съдът не констатира отегчаващи
отговорността обстоятелства. По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че така наложеното наказание е несправедливо, а жалбата е частично основателна,
като наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта си относно размера на наложеното административно
наказание „глоба“, което да бъде намалено до минималния предвиден размер от 50 лева.
Административното наказание в минимален размер ще съответства на степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца и ще съдейства за
постигането на целите по чл. 12 ЗАНН.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Макар по
делото да не се установяват предходни нарушения на жалбоподателя, то настоящият
състав категорично не споделя становището при формално нарушение, което е първо
по ред, то автоматично да се приравнява на маловажен случай, тъй като това би
означавало винаги да отпада административнонаказателната отговорност за виновно
извършено нарушение, щом се установи то да е първо по ред за нарушителя. Това
обаче не намира законова подкрепа и противоречи на принципа, че
административното нарушение е наказуемо деяние съгласно чл. 6 ЗАНН. Следователно
преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не
е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е.
да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази
връзка липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е
обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност.
Това е така, защото нарушението, за извършването на което е наказан
жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административнонаказателната отговорност в тези случаи да се реализира след
самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност.
Напълно несподелимо е и твърдението, че деянието било
маловажен случай, тъй като административното нарушение по чл. 6 ЗБЛД било с
ниска степен на обществена опасност. При преценката си по чл. 28 ЗАНН съдът не
проверява степента на обществена опасност на административното нарушение, а на
конкретното деяние. Всяко деяние по чл. 6 ЗБЛД е административно нарушение и
законодателят е приел, че обществената му опасност е такава, оправдаваща използването
на държавна принуда под формата на налагано административно наказание.
Интензитетът на обществена опасност на този вид административни нарушения е
намерил израз в сравнително ниските размери на предвиденото административно
наказание – глоба от 50 до 300 лева. Не може да се приеме обаче доводът на
жалбоподателя, че конкретното деяние е маловажен случай, тъй като само по себе
си нарушението по чл. 6 ЗБЛД било с ниска степен на обществена опасност. Както
се посочи, този вид деяния са обявени за административни нарушения съгласно чл.
6 ЗАНН. За да е налице маловажен случай, е необходимо не самият вид нарушение
да е ниска степен на обществена опасност, а конкретното деяние да разкрива
такава по-ниска степен на опасност в сравнение с обикновените случаи на този
вид административни нарушения. Конкретното непредставяне от жалбоподателя Д. на
надлежен документ за удостоверяване на самоличността му с нищо не се различава
от обикновените хипотези на този вид нарушения. И в общия случай не се стига до
никакви вредни последици. Същевременно не се доказа наличие на извънредна
причина за жалбоподателя да не носи личната си карта или друг заместващ
документ. Следва да се има предвид и че констатираните смекчаващи обстоятелства
вече послужиха за определяне на наказанието в минимален размер, поради което
значението им не следва да бъде повторно отчитано. Не на последно по значение
място съдът намира, че изпълнението на наложеното наказание е необходимо и за
постигане на възпитателните и предупредителни цели на наказанието по чл. 12 ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №
517/27.09.2019 г., издадено от С. Ю. Х. – *** при ***, с което на А.А.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 6 от Закона за българските
лични, като НАМАЛЯВА размера на
административното наказание „глоба“ на 50 (петдесет) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ