Р Е
Ш Е Н И Е
гр. С.,
01.06.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.
при секретаря К.И. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 6171/2014 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за
съществуване на парично вземане .
В исковата молба на ищецът КООПЕРАЦИЯ „В.-С.“ гр. С., претендира установяване съществуването на вземането му от ответниците К.Е.Д. и Б.К.Д.. за сумата 27 000 евро присъдено му от СРС, ГО, 120-ти състав по гр. д. № 37703/2014
год. въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, по силата на която заповед районният съд се е разпоредил Б.К.Д. и К.Е.Д. да му изплатят солидарно посочената сума.
Твърди,че
вземането му произтича от договор за заем №158 от 10.04.2012 год. и Нотариален
акт за договорна ипотека №145, том I, рег.№1844, дело 129 от 10.04.2012г.,
вписан в АВ вх.№14027, акт 158, том 6, дело 6223№182/10.04.2012г. , в който
нотариален акт се съдържат клаузите на договора за заем. Сумата от 27 000
евро е изплатена частично чрез прихващане на насрещни задължения на ответниците
по запис на заповед от 09.10.2012г. в размер на 6000 евро по изрична тяхна
молба от 10.04.2012 год. и чрез удържане
на дялов капитал в размер на 305,45 евро, а остатъка в размер на 20694.55 евро
е преведен по ескроу сметка на ответниците в Ю. и Е.Д.Б. АД.
Твърди,че срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е
подадено възражение от Б.К.Д. и К.Е.Д..
Ето защо моли съда да постановите
решение, с което да установи съществуването на описаното парично вземане срещу ответниците по договор за заем от 10.04.2012
год. год. в размер на 27 000 евро , ведно с лихва върху тази сума от 10.09.2013
год. год. до
окончателното й изплащане и да му присъди разноските по делото.
Ответникът
К.Е.Д. е починал на 05.06.2014 год./след образуване на делото/ и е оставил другия ответник Б.К.Д. като единствен наследник. Последната е починала на 30.09.2014
год. е оставила като наследници К.А.И. и
Г.А.И. , който на основание чл.227 ГПК са
конституирани като ответници по делото. Ответниците , чрез адвокат
П.Т. оспорват исковата претенция. Твърдят,че договорът за заем
№
158 от 10.04.2012 г., сключен между Кооперация „Възраждане“ и Б.К.Д.
и К.Е.Д. е нищожен като противоречащ на закона,тъй като Кооперация „Възраждане“ няма
лиценз за извършване на банкова дейност и
нарушава забраната на чл.252 НК за извършване на такава дейност.Членството на К.Е.Д.
и на
Б.К.Д. в ответната кооперация е
фиктивно,единствено с цел даването на заеми.Твърди,също,че сумата посочена в
нотариалния акт не е платена на заемополучателите,тъй като няма нарочен банков
документ удостоверяващ този факт.Моли съдът да отхвърли иска и да им присъди
разноските по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 37703/2014 по описа на Районен съд - гр. С., 120 състав в полза на Кооперация „В.-С.“ против К.Е.Д.
и Б.К.Д. е издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на договор за заем обективиран в Нотариален акт за договорна
ипотека №145, том I, рег.№1844, дело 129 от 10.04.2012 г.
за сумата от 27 000 евро .
В срока по чл.414 от ГПК от длъжниците е подадено възражение /настоящи
ответници по делото/ срещу тази заповед.
На 07.05.2014 година заявителят по горното дело е депозирал
искова молба в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
По делото
са представени писмени доказателства се установява,че на 09.04.2012 год. К.Е.Д.
и Б.К.Д. са депозирали молби да бъдат приети като член
кооператори в ищцовата кооперация,внесли са встъпителни вноски от по 5
лв.,закупили са по един дял за по 20 лв.,и заедно с молбите си са внесли и по
20 лв. встъпителни вноски за взаимно спомагателната каса /ВСК/ към
кооперацията.С нарочни решения на УС на Кооперация „В.-С.“ от 09.04.2012 год. са приети за членове на кооперацията на ВСК.
От
представения на л.76 и 77 от делото договор за заем № 158/10.04.2012 год. се
установява,че
Кооперация „В.-С.“ е предоставила в заем на К.Е.Д.
и Б.К.Д. сумата от
27 000 евро, която е била получена от последните по тяхна банкова сметка ***.
Срока на заема е уговорен на 11 месеца и 11 дни считано от 10.04.2012 год. В чл.
4 е фиксирана дата за погасяване на главницата-20.04.2013 год.,а в чл.5 е
уговорен погасителен план за размера и сроковете за заплащане на дължимите по
заема суми, представляващ неразделна част от договора. Уговорено е,че
плащанията могат да се извършват или в офиса на кооперацията-заемодател или по
една от изрично посочени в договора две банкови сметки-едната в лева,другата в
евро.
В представения Нотариален акт за договорна
ипотека №145, том I, рег.№1844, дело 129 от 10.04.2012г., вписан в АВ
вх.№14027, акт 158, том 6, дело 6223№182/10.04.2012г. са възпроизведени клаузите на договора за заем, като е записано,че при
изповядване на ипотеката, заемополучателите са заявили, че вече са получили /на
същия ден/ по банков път заемната сума от 27 000 евро.
От заключението на вещото лице по ССЕ,което съдът
възприема като обективно и професионално,се установява,че заемната сума от
27 000 евро е надлежно осчетоводена от ищеца,а вземането е . По специална
сметка на К.Е.Д. е преведена сума от 20694.55 евро, остатъка до 27 000 евро е
удържан от кооперацията-6000 евро за погасяване на заем и 305.45 евро -дължима от Б.Д. вноска за дялов капитал. Установено е,че
след процесния заем при ищеца са осчетоводени още 7 заема-част от за
рефинансиране на предходни задължения задължения.
Предвид установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Предявеният е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на
вземането е процесуално допустим.
Разгледан
по същество се явява основателен. Съображенията за това са следните:
Претенцията
е за установяване дължимост на дадена в заем сума от 27 000 евро.
За уважаването на тази претенция ищецът следва да
установи
с допустими от закона средства, че горната сума е уговорена като
заем и реално е предадена
е на заемополучателите.
От
представения договор за заем обезпечен с ипотека-Нотариален акт
за договорна ипотека №145, том I, рег.№1844, дело 129 от 10.04.2012г. съдът приема за установено,че
ответниците са получили в заем от Кооперация „В.-С.“ сумата от 27 000 евро,
като част от тази сума-20694.55 евро е преведена по сметка на К.Е.Д.,а преди това заемодателят е ударжал 305.45 евро- дължим от Б.К.Д. към кооперацията дялов капитал,а също и на 6000 евро-дължими от Б.К.Д. по запис на заповед от 09.04.2012 год./л.73 от делото/, авалиран от К.Е.Д.. Удръжките са станали със съгласието на заемополучателите изразено в
молба от 10.04.2012 год./л.71 от делото/.
С оглед на горното съдът намира,че сумата от 27 000
евро е предадена в заем на ответниците на 10.04.2012 год.
По делото няма доказателства горната сума-главница по
договора за заем или част от нея да е върната на заемодателя.
Ответниците К.А.И. и
Г.А.И. като наследници и
правоприемници на първоначалните такива К.Е.Д. и Б.К.Д. поддржат направеното с възражението по чл.414 ГПК и с отговора на
исковата молба по чл.131 ГПК възражение за нищожност на договора за заем поради
противоречие със закона-чл.26,ал.1,предл. първо ЗЗД, изразяващо се в това,че
ищцовата кооперация извършва кредитна дейност без да притежава лиценз за това.
Спорад ответниците е налице и престъпление по смисъла на чл.252 НК,тъй като
ищцовата кооперация извършва по съществото си банкова дейност,а също и по
чл.259 НК.
Възражението на нарушение на Закона е неоснователно.
По делото е установено и няма спор, че Кооперация
„В.-С.“ е законно регистрирана през
2001 год. , както и че съгласно чл.36 от Закона за кооперациите на следващата
година е образувана взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията. Съгласно
разпоредбата на чл.
4, ал.1, т.3 Закон за кредитните институции, законът не се прилага
взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за
сметка на направени от тях и на техен риск вноски.
По делото е установено,че са спазени формалните
изисквания за отпускане на заема - на 09.04.2012 год. ответниците са подали
молби за членство,внесли са встъпителен и дялов капитал,Управителния съвет на
кооперацията е разгледал незабавно молбите им и ги е приел за член-кооператори
и членове на взаимоспомагателна каса, незабавно е разгледана и молбата
на кредит, като на следващия ден след приемането им за член-кооператори-10.04.2012 год., този кредит е
изплатен по посочения по горе начин, като за обезпечението му е учредена и
договорна ипотека върху имот на заемополучателите.
Всички гореописани действия са формално законосъобразни,
поради което възражението за нищожност на договора за заем като противоречащ на
закона е неоснователно. Друг е въпросът дали с поредица от формално законни
действия не се постига един противозаконен резултат,но доколкото възражение за
нищожност на договора поради заобикаляне на Закона не е въведено в отговора на
ответниците, съдът не може да се произнесе за наличието на такова.
С оглед на
гореизложеното искът се явява основателен и съдът следва да го уважи ,като признае за установено
задължението на ответниците към ищеца , но при условия на разделност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 60 от Закона за наследството, наследниците, приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно с дяловете, които получават. Като синове на Б.К.Д.,ответниците
имат равни наследствени дялове, поради което всеки от тях следва да отговаря за
половината от общото задължение на наследодателя им- за размер от 13 500
евро.
Предвид
това, че съдът уважава претенцията на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК всеки от ответниците
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1683 лв., представляваща направените
по настоящото дело разноски за държавна такса , адвокатски хонорар и депозит за
експертиза.
Водим от
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че всеки един от ответниците К.А.И. ЕГН:********** и Г.А.И. ЕГН:********** дължи поотделно на кооперация
" ВЪЗРАЖДАНЕ - С." , ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
- гр. С., бул." Е.И Х.Г. ", №******сумата от 13
500 /тринадесет хиляди и петстотин/ евро,
представляваща половината от наследено задължение по
договор за заем №158 от 10.04.2012 год. обезпечен с ипотека по Нотариален акт за договорна ипотека №145, том
I, рег.№1844, дело 129 от 10.04.2012г., вписан в АВ вх.№14027, акт 158, том 6,
дело 6223№182/10.04.2012г. , за която сума/като
общ размер/ има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК от СРС, ГО, 120-ти състав по гр. д. № 37703/2014
год.,ведно със законната лихва върху горните суми от 10.09.2013 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК всеки един от ответниците К.А.И. ЕГН:********** и Г.А.И. ЕГН:********** да
заплати на кооперация " ВЪЗРАЖДАНЕ - С." , ЕИК ******** разноски по делото в размер на по 1683 лв.
ОСЪЖДА всеки един от ответниците К.А.И. ЕГН:********** и Г.А.И. ЕГН:********** да
заплати на кооперация " ВЪЗРАЖДАНЕ - С." , ЕИК ******** по 1053 лв.-разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: