№ 241
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
И. Ал. Стоилов
при участието на секретаря Виктория Н. Колева
като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100600686 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С Присъда № 568 от 13.12.2023 г.,постановена по НЧХД № 16278/22 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав, първоинстанционният съд е признал подсъдимата Т. М. М. за
невиновна като я е оправдал по частното обвинение за извършване на престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. В тежест на частния тъжител Г. С. са възложени
направените по делото разноски, сторени от подс. М., в размер на 2100 лева.
Против присъдата в законоустановeния срок е постъпила жалба от частния тъжител
(ЧТ) Г. С., чрез неговия упълномощен повереник адв. В., с която се оспорва правилността на
съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила и на
материалния закон. По-конкретно се твърди за липса на действителни мотиви в присъдата,
доколкото било налице буквално прекопиране на пледоариите на страните. Отделно от това
фактическите констатации на съда били неправилни, неверни и неточни, като не
съответствали на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Критикува се и
анализа на доказателствата, предложен от съда. Моли се за отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, с присъждане на
направените от ЧТ разноски за адвокатско възнаграждение. Изразява се също недоволство,
че първият съд не е взел предвид възражението за прекомерност на поисканите от защитата
разноски за адвокатско възнаграждение.
С въззивната жалба се правят доказателствени искания за допускане и разпит на
свидетелите инж. С.П. и С.К., с които щели да се установят фактите и обстоятелствата,
описани в тъжбата, и които били поискани още с тъжбата, но били неоснователно
недопуснати от първоинстанционния съд. Другото доказателствено искане касае изискване
1
на справка от мобилен оператор А1 за телефонен номер 0888 ****, досежно на чие име е
бил регистриран към дата 31.10.2022 г. Отбелязва се, че подобна справка била изискана от
първата инстанция, но отговор не постъпил, а същевременно съдът се е позовал в мотивите
си, че нямало връзка между подсъдимата и посочения телефонен номер.
След като извърши преценка по реда на чл. 327 от НПК, въззивният състав реши, че
не е необходимо събирането на нови гласни доказателства, тъй като допускането до разпит
на новите свидетели, в лицето на инж. С.П. и С.К., не ще има съществено, по смисъла на чл.
327, ал. 4 от НПК, значение за правилното решаване на делото, още повече, че към
настоящия момент (с публикувани протоколи от о.с.з., присъда и мотиви на
първоинстанционния съд), не би могло да се гарантира в необходимата степен обективност
на показанията. В тази връзка с определението си за насрочване на о.с.з. въззивният състав
остави без уважение искането за допускане до разпит на горепосочените двама свидетели.
Същевременно въззивният състав уважи второто доказателствено искане за събиране
на писмени доказателства (справка от мобилен оператор А1 за телефонен номер 0888 ****
досежно на чие име е бил регистриран към дата 31.10.2022 г.), доколкото това искане е
относимо към предмета на доказване и съобразно инкриминираната дата, допуснато е от
първия съд, но отговор не е бил получен, което не е било отчетено от съда.
Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от подс. Т. М., чрез нейните
защитници – адв. Т. и адв. Ч., в което се изтъкват аргументи за правилността и
обосноваността на постановената присъда от първоинстанционния съд, тъй като не било
доказано авторството на деянието – разпитаните свидетели били чули думите, но не видели
извършителя, когото нито един от разпитаните трима свидетели не познавал. Липсвал и
изискуемият умисъл, доколкото лицето, изрекло процесните обиди, не е съзнавало, че
същите се възприемат от ЧТ С., а от лицето, с което се провеждал телефонния разговор.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че с оглед правилното решаване на
делото се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, с оглед приобщаването на
изисканата от мобилен оператор „А 1 България“ ЕАД справка за телефонен номер 0888
****. Видно от получената справка с вх. № 17317/12.02.2025 г., телефонен номер „0888****“
е активен от 14.04.2021 г., включително и към настоящия момент, като се води на името на
Н.В.С..
Повереникът на ЧТ С. настоя въззивният състав да преразгледа и отмени
определението си от 29.01.2025 г., с което е оставил без уважение доказателствените искания
за допускане до разпит на инж. С.П. и С.К., със същите аргументи, развити във въззивната
жалба. Отново със същите аргументи, развити в определението, съдът отказа да ревизира
становището си относно липсата на необходимост от събиране на нови гласни доказателства.
В хода по същество пред въззивната инстанция повереникът на ЧТ и самият ЧТ молят
за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и необоснована, тъй като били
събрани всички необходими доказателства, доказващи безспорно вината на подс. М.,
включително били налице очевидци на изречените от нея думи. След отмяна на присъдата се
моли да бъде постановено решение, с което въззивният съд да признае подсъдимата за
виновна. Телефонът, която тя била използвала, бил обвързан с нейния личен асистент С.,
който се намирал с нея почти денонощно. Самата подсъдима не оспорвала чрез своя
защитник да е провеждала процесния разговор, което се потвърждавало и от нейния
работодател – св. С.В. при разпита му на първа инстанция. Първоинстанционната присъда
била изцяло не мотивирана, цитирани били доводите на двете страни, изложени в техните
първоинстанционни пледоарии, докато съдията дори не бил направил оценка на събраните
доказателства - защо дава вяра на едни свидетели, а не дава вяра на други свидетели.
Обобщава се, че мотивировката на първоинстанционната присъда се изчерпвала в две
изречения. Моли се за присъждане на направените разноски и за двете инстанции, за което
се прилага допълнителен списък за разноските за въззивната инстанция (в общ размер на
2
1506 лева), ведно с доказателства за заплащането им.
Защитникът на подсъдимата Т. М. моли за отхвърляне на въззивната жалба, като
неоснователна и недоказана, както и въззивният съд да остави в сила оправдателната
присъда, като правилна и справедлива, тъй като от събраните по делото доказателства пред
първа инстанция, не били налице основания за нейната отмяна или изменение. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна за втората
съдебна инстанция, като защитата не претендира разноски.
Подс. Т. М., редовно призована, не се явява, като нейното участие не е задължително.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и то от
активно легитимирана страна.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна. Съображенията на
състава са следните:
С частната си тъжба ЧТ С. повдига обвинение срещу подс. Т. М. за това, че на
31.10.2022 г. в гр. София, по телефона, ползван от Н.А.С. и на високоговорител, публично
пред присъстващите лица на ул. ****, на висок тон нанесла обида на Г. Щ. С., като казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г. Щ. С. в негово присъствие с думите:
„Вашият клиент е крадец, лъжец и измамник“ и „Има вендета срещу адвокат В.“ –
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
ЧТ Г. Щ. С. бил управител на „Хекатон Хоумс“ ЕООД. Св. С.В. бил упълномощил
подс.Т. М. М. да го представлява в отношенията му с „Хекатон Хоумс“ ЕООД по повод
договор, сключен за строителство на сграда. Във връзка със строителството по договора св.
В. установил неточности и разминавания, за което направил възражение пред другата
страна. Оказало се, че то е основателно и цената била намалена. По-конкретно имало
неточности във връзка с поръчването на арматурно желязо, предназначено за обекта, за
което първоначално от св. В. били поискани около двадесет хиляди лева, но след намесата
на подс. М. и след възражение от негова страна, сумата била намалена до около шестнадесет
хиляди лева.
Така, и във връзка с действията на подс. М., ЧТ С. се обадил на св. В. и му заявил, че
не желаел да работи повече с подс. М., тъй като тя вредяла на работата и поискал да бъде
отстранена от длъжност.
Телефонен номер **** бил собственост на „Бизнес Юнивърс“ ЕООД. Св. Н.С.
представлявал „Хекатон Хоумс“ ЕООД по възникнал правен спор във връзка със
строителството на сградата, обект на гореспоменатия договор, и имал за задача да проведе
диалог за успокояване на напрежението между страните.
Св. Л.Т. била стажант във фирмата „Хекатон Хоумс“ ЕООД, а св. П.С. - майка на ЧТ
С..
На 31.10.2022 г., около 10:00 часа, ЧТ Г. С., свидетелите Н.С., Л.Т. и П.С. били на
адрес гр.София, кв. „Казичене“, ул. ****, където следвало да се проведе среща между
възложителя по договора за строителство, в лицето на св. С.В., и изпълнителя по същия
договор по повод прекратяването на строителството на обекта. На срещата присъствали
също инж. П., който изпълнявал строителен надзор и архитект С.К., занимаващ се с авторски
надзор.
3
От страна на възложителя нямало изпратен представител, поради което св. С.
направил опит да се свърже със св. С.В. по телефона и с посочената от него като
представител Т. М.. Успял да се свърже само с подс. Т. М. и провел два разговора с нея.
Разговорите били проведени на високоговорител. От първия разговор св. С. разбрал, че
възложителят нямало да изпрати представител. Впоследствие бил проведен втори разговор
на високоговорител и от отсрещната страна последвала вербална агресия и обидни думи, че
Г. С. е крадец, лъжец, измамник, и че има някаква вендета срещу господин С.В.. ЧТ Г. С. бил
възприел горния разговор.
За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се
е позовал на събраните на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно:
показанията на свидетелите Н. С., С.В., Н.С., Л.Т. и П.С. и събраните по делото писмени
доказателства (които не се уточняват).
При анализа на гласните доказателства първият съд е отчел наличието на
противоречие между показанията на свидетелите Н.С., Л.Т. и П.С., от една страна, и на
свидетеля Н. С., от друга, изразяващо се в това, че (цитат) първата група свидетели
установяват факти и обстоятелства, които биха уличили подсъдимата в извършването на
престъпление от частен характер, докато св. Н. С. твърди, че не е чул обиди към тъжителя.
Според съда противоречието било формално и не влияело на съда при вземането на
решението относно вината, доколкото съдът приемал (преценката по същество е направена
от първия съд още при анализа на доказателствата), че авторството на деянието не било
доказано, поради липсата на връзка между посочения в тъжбата телефонен номер ****,
собственост на „Бизнес Юнивърс“ ЕООД и св.Н.С., както и липсата на връзка между
телефонен номер 0888**** и подс.Т. М. М.. Допълва се, че показанията на св. С.В.
изяснявали причините за отношенията между ЧТ Г. С. и подс. М., като първият съд
обобщава, че кредитира показанията на свидетелите относно обстоятелствата, които те
лично са възприели, като незначителните разминавания в някои детайли на свидетелските
показания се дължали на субективните им възприятия и на различната позиция, от която са
наблюдавали събитията, без да оказват влияние при обективното възпроизвеждане на
фактите.
Пред въззивната съдебна инстанция се приобщиха нови писмени доказателствени
средства – горепосочената справка с вх. № 17317/12.02.2025 г. от „А1 България“ ЕАД, което
единствено налага допълване на гореустановената от първия съд фактическа обстановка със
следните факти: процесните два разговора по телефона са се осъществили посредством
комуникация между телефонен номер ****, собственост на „Бизнес Юнивърс“ ЕООД, и
телефонен номер 0888****, абонат на който към датата 31.10.2022 г. е бил св. Н. С. – личен
асистент на подс. М., който й помагал в деловата работа, поради влошеното здравословно
състояние и трудната подвижност на подсъдимата.
Въззивният съд счита, на първо място, че първоинстанционният съд е предложил
сбита, но вярна интерпретация на установените по делото факти, като е акцентирал точно на
тези, които са свързани с предмета на доказване и ги е изложил по начина, по който се
подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства.
На следващо място, според въззивния състав, вътрешното убеждение на СРС по
фактите е формирано на основата на принципно правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали. По повод възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви
(изчерпващи се в „две изречения“), следва да се посочи, че критерият за правилен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото не е количествен, а качествен, изискващ,
съобразно чл. 305, ал. 3 от НПК, посочване в мотивите на установените обстоятелства,
доказателствените материали, които ги подкрепят и правните съображения за взетото
решение, като при наличие на противоречия на доказателствените материали следва да се
изложат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Последното
4
предполага позоваване и аргументация преимуществено на тези доказателства, които са от
пряк характер и акцентирането на тези от косвен характер, при положение, че имат
съществен принос. В случая първият съд е сторил това, като изчерпателно е посочил
гласните доказателствени средства, на които се осланя, аргументирал се кои и защо
кредитира, както и какви противоречия установява. В тази връзка, макар и лаконични (което,
само по себе си, не ги прави неверни) съображенията на първия съд относно показанията на
разпитаните свидетели и тяхното кредитиране следва да бъдат споделени от въззивната
инстанция.
Ако има порок, то той е в липсата на конкретика относно това кои писмени
доказателства първият съд кредитира, след като изявлението на съда в тази насока е
определено общо. Този порок би бил съществен, ако по делото са налице писмени
доказателства с пряк характер по отношение на предмета на доказване. В случая това не е
така – обвинението и защитата се позовават изцяло на преки гласни доказателствени
средства, а наличните такива, приложени с тъжбата (покана и протокол от проведена среща
на 31.10.2022 г., договор за извършване на СМР от 14.03.2022 г.) имат само косвена
доказателствена тежест, съобразно обвинението за престъпление против честта и
достойнството.
На съдебното следствие пред първата инстанция е приобщена писмена справка с вх.
№ 87620/30.03.2023 г. на „А1 България“ ЕАД и писмена справка вх. № 79608/22.03.2023 г. на
„Йеттел България“ ЕАД, които свидетелстват за два проведени разговора на 31.10.2022 г. в
10:19 часа и 10:48 часа между телефонен номер ****, собственост на „Бизнес Юнивърс“
ЕООД, и телефонен номер 0888****, на който към посочената дата, съгласно допълнително
приобщените на въззивното съдебно следствие писмени доказателства, абонат е св. Н. С..
Посочените писмени доказателства по своята природа също са от косвен характер,
доколкото нито един от горепосочените телефонни номера не се свързва с ЧТ С. или с
посъдимата М.. Макар да не ги е споменал изрично (а само общо като „писмени
доказателства“), първият съд се е позовал на констатациите от справките, сочейки, че
първият телефон е собственост на „Бизнес Юнивърс“ ЕООД, а вторият не се свързва с подс.
М., с което реално е предложил анализ и на писмените доказателства, приобщени на
съдебното следствие пред първия съд.
Също така не е порок, че съдът си позволява изводи по същество още при анализа на
доказателствата (за недоказаност на авторството), доколкото изискванията при изготвянето
на мотивите не са структурни, а относно съдържанието им като цяло (чл. 305, ал. 3 от НПК).
В тази връзка следва да се посочи, че при правния си анализ първият съд индиректно (и
компесаторно) е предложил допълнителна оценка на събраните гласни доказателства,
акцентирайки на противоречия между изложеното от свидетелите на ЧТ и самото частно
обвинение в тъжбата: обвинението в тъжбата е за думите: „Вашият клиент е крадец, лъжец и
измамник“ и „Има вендета срещу адвокат В.“, което не кореспондира с казаното от
свидетелите на ЧТ в хода на съдебното следствие: „Г. С. е крадец, лъжец, измамник, и че има
някаква вендета срещу господин С.В.“.
В заключение, по повод доказателствата и техния анализ, следва да се посочи, че
фактическата обстановка не се характеризира с особена сложност на обстоятелствата, което
да налага задълбочена аналитичност, като съдът реално е приел като случили се фактите,
изложени в частната тъжба, и спорът между страните се явява такъв от правно естество.
Предвид горното първостепенният съд е направил правилни правни изводи за липса
на осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК от страна на подс. Т. М..
От обективна страна първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че
на 31.10.2022 г. в гр. София, кв. „Казичене“, по телефон, ползван от св. Н.А.С. и на
високоговорител, публично пред ЧТ Г. С., свидетелите Н.С., Л.Т. и П.С. на ул. ****,
5
неустановено по делото лице на висок тон казало в присъствието на Г. Щ. С. думите: „Г. С. е
крадец, лъжец и измамник“ и „Има вендета срещу адвокат В.“. Първият съд е намерил, че
авторството на деянието останало недоказано, тъй като свидетелите Н.С., Л.Т. и П.С. са чули
думите, но не били видели извършителя. Никой от тримата свидетели не познавал лично Т.
М. М. и не би могъл да я посочи по обективни причини.
Първият съд е изложил и друг аргумент от обективна страна - в тъжбата частното
обвинение визирало думите: „Вашият клиент е крадец, лъжец и измамник“ и „Има вендета
срещу адвокат В.“, което не съответствало на установеното в хода на съдебното следствие, а
именно: „Г. С. е крадец, лъжец, измамник, и че има някаква вендета срещу господин С.В.“.
Съдът е уточнил, че е обвързан от обвинението, формулирано в тъжбата и ако не е поискано
съответното му изменение по реда на НПК, не може служебно да го изменя от фактическа
страна.
Въззивният съд се съгласява, че и двата аргумента на първия съд могат
самостоятелно да обосноват извод за недоказаност на частното обвинение от обективна
страна по един в достатъчна степен несъмнен начин. Действително съдебната практика
допуска изричането на унизителни за честта и достойнството думи да са станали в
присъствието на адресата на тези думи и когато комуникацията между деец и пострадал е
опосредена от техническо средство, каквото са мобилните апарати. В случая обаче нивата на
опосредяване са в повече – освен по телефона, а не при директен контакт, комуникацията не
е между деец и пострадал, а между деец и трето лице, като отделно, както е посочил и
първия съд, подс. М. не е позната на присъстващите, за да са убедени те, че чуват именно
нейния глас, а отделно на въззивното съдебно следствие се доказа, че телефонният номер, от
който лицето е произнесло горните изрази, е с абонат св. С. – лице, различно от
подсъдимата, което допълнително наслагва липса на безспорност по отношение на
авторството на деянието. В тази връзка първият съд, макар и да не е изчакал справката от
„А1 България“, е достигнал до верен извод, че телефонен номер 0888**** не може да бъде
свързан с подс. М..
Първият съд е прав и в констатацията си, че по отношение на първия инкриминиран в
тъжбата израз е налице несъответствие със съобщеното от свидетелите. Последните твърдят,
че чули „Г. С. е крадец, лъжец, измамник“, а не „вашият клиент“, както се твърди в тъжбата.
Без значение дали делото е от общ или частен характер, съдът действително е обвързан с
параметрите на обвинението, които не могат да бъдат отежнявани на база свидетелските
показания, освен ако не е осъществено изменение на самото обвинение, каквото в случая не
е сторено.
За въззивния съд проблемът не е толкова в разминаването в репликите, колкото в
това, че изложеното от свидетелите, посочени от ЧТ, в рамките на съдебното следствие, е
маркер за техния стремеж да възпроизведат обстоятелства, които да подпомогнат частната
обвинителна теза. Последното сочи на определена недобросъвестност у свидетелите, което е
само допълнителен аргумент за липсата на безспорна доказаност на авторството на
деянието.
Контролната инстанция счита, че деянието се явява несъставомерно най-вече от
субективна страна. Макар и лаконичен в аргументите си, първият съд е бил достатъчно
точен в преценката си, че дори хипотетично да се приеме, че процесните обидни изрази са
казани от подс. М., нейното деяние е несъставомерно от субективна страна, като е обяснил
защо - не се установило лицето, което е изрекло процесните обиди, да е имало умисъл, че
казаното от него се възприема от ЧТ С., доколкото изявлението е било насочено не към ЧТ Г.
С., а към св. Н.С., който е провеждал процесния разговор. Безспорно е, че умисълът при
„обида“ предполага деецът не само да съзнава унизителния за честта и достойнството на
определено лице характер на изреченото, но и обстоятелството, че това лице възприема
изреченото, което всъщност е крайната цел на дееца, доколкото в неговата престава е не
6
просто изричане на думите, а постигането на крайния резултат – уязвеното лично
достойнство, почувствано и преживяно от пострадалия. При наличието на толкова много
опосредени връзки и условности в комуникацията между деец и пострадал (разговорът по
телефона не е проведен директно между деец и пострадал; абонати на телефонните номера
не са нито ЧТ, нито подсъдимата; липсват неопровержими доказателства, че подсъдимата
съзнава за присъствието на ЧТ С., в което няма и обективна възможност да се увери,
доколкото ЧТ не се включва в нито един момент от разговора), твърдението за съставомерен
пряк умисъл у подсъдимата действително почива единствено на предположения.
С оглед всичко гореизложено присъдата на първоинстанционния съд (макар и с
кратки, но точни мотиви) относно невиновността на подс. М. в извършване на вмененото й
престъпление следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Предвид оправдателната присъда първият съд правилно е приложил чл. 190, ал. 1 от
НПК, като е осъдил ЧТ Г. С. да заплати на подс. Т. М. направените от последната разноски за
адвокатско възнаграждение, като е преценил, че те следва да бъдат в размер на 2100 лева за
адвокатско възнаграждение, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист по
сметка на СРС на основание чл.190, ал. 2 от НПК. Тези разноски са удостоверени от
приложен от адв. Г.ев списък на разноски, в които фигурира сумата от 1100 лева по договор
за правна помощ и допълнително възнаграждение от 1000 лева по чл. 14, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преди всичко въззивният съд намира, че възражението във въззивната жалба за
прекомерност на присъдените по чл. 190, ал. 1 от НПК разноски е принципно допустимо,
въпреки липсата на изрична разпоредба в НПК по въпроса за прекомерност на разноските.
Касае се за законодателен пропуск, доколкото при съдебните производства от
административно-наказателен характер по ЗАНН, които се развиват именно по реда на НПК,
е изрично допусната възможността да се правят възражения за прекомерност на разноските.
Самата наредба за размера на за минималните адвокатските възнаграждения също визира
долния праг на възнагражденията в зависимост от вида на съдебните производства, но не
изключва наказателните от тях, поради което и възражението за прекомерност на разноските
в наказателните производства, според този въззивен състав, е напълно допустимо и в унисон
също с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с
тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения (Наредбата), което решение от една страна набляга на свободата на
договаряне, а от друга не допуска произвол при определяне на самото адвокатско
възнаграждение.
Съобразно горното въззивната инстанция приема, че присъденият размер на
разноските по чл. 190, ал. 1 от НПК е определено прекомерен. За този си извод въззивната
инстанция изхожда от обстоятелството, че делото е с липса на фактическа и правна
сложност, поради което и приемливият и справедлив размер е минималния такъв по
относимата разпоредба на чл. 13, ал. 1 т. 1 от Наредбата – 600 лева. Отделно, защитата е
поискала допълнителни 1000 лева по чл. 14, ал. 2 от Наредбата („За защита по наказателно
или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“). При проведени общо пет
заседания пред първата инстанция простите сметки показват възможност за допълнително
възнаграждение от 750 лева, а не поисканите 1000 лева.
Гореизложеното дава основание на въззивната инстанция да прецени, че
присъденият по чл. 190, ал. 1 от НПК размер на адвокатско възнаграждение не кореспондира
на липсата на фактическа и правна сложност на делото и на броя на проведените заседания,
поради което се явява прекомерен. Последното налага изменение на първоинстанционната
присъда единствено в частта за размера на присъденото от първата инстанция
възнаграждение от 2100 лева, като същият следва да бъде намален на съответния по чл. 13,
7
ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата размер от 1350 лева.
При този фактически и доказателствен анализ, и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр.
чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 568 от 13.12.2023 г.,постановена по НЧХД № 16278/22 г. по
описа на СРС, НО, 104 състав, в ЧАСТТА за размера на присъдените по чл. 190, ал. 1 от
НПК разноски за адвокатско възнаграждение от 2100 лева, като НАМАЛЯ същите до
размера на 1350 (хиляда триста и петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 568 от 13.12.2023 г.,постановена по НЧХД № 16278/22
г. по описа на СРС, НО, 104 състав в ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8