Решение по дело №589/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 211
Дата: 14 ноември 2023 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200589
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 211
гр. Свиленград, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200589 по описа за 2023 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП.
Производството е образувано по жалба от Ч. А. П. с ЛНЧ **********
от село *********,общ. Свиленград ********************** против
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №********* на ОД на МВР -
Хасково, с който за нарушение по чл.21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП е наложено на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с чл.182, ал.1,т.3 от ЗДвП
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 лв.
В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен,необоснован и издаден при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се,че деянието не било съставомерно по
сочените за нарушени разпоредби ,като съответно не били посочени всички
изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и
описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените
разпоредби,поради което на жалбоподателя не било ясно за какво точно
нарушение бил санкциониран. Жалбоподателят сочи, че изложените
нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на
защита в пълен обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани
в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на
абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Моли съда да отмени
изцяло атакувания Електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Защитникът му, адв. М. от АК – Хасково, поддържа жалбата и моли за
уважаването й по подробно посочени съображения.
1
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Издателят на електронния фиш ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересована страна РП Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.08.2022г. в 09,06 часа в село Пъстрогор ,общ.Свиленград на
изхода за село Младиново в посока село Младиново при въведено
ограничение на скоростта със знак В26 от 50 км./ч е било извършено засичане
на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство 120с52а,
МПС марка „Ровър ленд ровър ”, с рег.№ *********. Техническото средство
отчело, че автомобилът се движи със скорост от 77км/ч при разрешена
максимална скорост от 50 км/ч, т.е. с 27 км/ч превишена стойност на
скоростта/преди приспадане на допустимата грешка/.
АНО е приел,че нарушението е извършено повторно в едногодишния
период от влизане в сила на ЕФ серия К № *********.
Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя
Ч. А. П..
При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба сер. К №*********, с който на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр с чл.182, ал.1,т.3
от ЗДвП за нарушение по 21 ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200,00 лв.
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС е рег.
№351р-19218 от 18.08.2022г, с посочена дата на използване 18.08.2022г.
място на използване в село Пъстрогор ,общ.Свиленград на изхода за село
Младиново в посока село Младиново , общо ограничение на скоростта
въведено с пътен знак от 50км/, режим на измерване - стационарен, номер на
служебен автомобил, начало на работа – 08,45 часа, край на работа – 12,30
часа.
Налична е и снимка на разположението на техническото средство
заснело процесното нарушение, както и справка за нарушител/водач.
Съгласно представения снимков материал от процесната дата
18.08.2022 г., 09:06 часа, отразена е измерена скорост на движение на
процесния лек автомобил е рег.№ ********* от 77 км/ч при ограничение 50
км/ч, а след приспадане на евентуалната грешка при измерването на
скоростта от +/- 3 км/ч наказуема скорост 74 км/ч и наказуемо превишаване -
24 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/20.06.2022година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и
комуникации , тип 120с52а, според който съответства на одобрения тип.
Налична е и Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на
2
вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел.фишове,като
екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен,както и справка за
нарушител/водач,преглед на Фиш издаден от АИС АНД,установяващ датата
на връчване на обжалвания ЕФ, снимка към ЕФ и справка относно
собствеността на процесното МПС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО на 07.09.2023г., а жалбата е
входирана на 14.09.2023г.поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал. 4 - когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал.
3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според текста на Параграф 6, т. 65 (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР
3
на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата.
В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни
и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава
извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали
в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
"техническите средства" преди изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ.
бр. 19 от 2015 г.
Или, електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на
Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на
Министъра на вътрешните работи образец.
Поставя се въпросът дали в процеса по установяване и заснемане на
4
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба,
съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този
процес.
В случая приложен по административнонаказателната преписка и
приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите
на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният е доказателство относно мястото и времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата.
Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице
яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50
км/ч., визирано в ел. фиш, като е посочено в цитирания протокол, правилото
за ограничението при подбора на скоростта при движение въведено с пътен
знак – 50 км. ч.
Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1
от същата норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, тоест на мобилното АТСС, каквато в случая е приложена, а така е
изпълнено и това специално изискване, обезпечаващо правото на защита, а
така също и възможността за съдебен контрол.
Така също, налице е обоснованост на вписаните данни в друг
конкретен аспект, с оглед съответствието на вида и номера на техническото
средство, използвано от контролните органи, съобразно посоченото в
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР с данните от
приобщения снимков материал.
Същият, както вече бе отбелязано се явява доказателство не само
относно мястото и времето на извършване на нарушението, но и за това с
какво АТСС е заснето движението на превозното средство в отклонение с
нормативните ограничения на максимнално допустимата скорост.
Пълното съотвествие на отразеното в твърденията на контролните
органи за допуснато нарушение по чл. 21,ал.2 от ЗДвП за заснетото с
посоченото в ел. фиш техническо средство нарушение с доказателствата,
приобщени по делото води до принципния извод за тяхната обоснованост в
тази част.
За пълнота съдът намира за необходимо де посочи, че в горният
протокол липсва посочване на първият и последният номер на статичните
изображения за времето на работа на АТСС описано в протокола.
Констатираната от съда липса на реквизит в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да
представлява процесуално нарушение, то същото не е от категорията на
съществените. Това е така, тъй като в протокола са посочени часовете за
начало и край на работа на АТСС, и от същия може да се установи надлежно
5
дали АТСС, с което е заснето процесното м. п. с. е използвано именно в този
интервал.
Видно от статичното изображение на м. п. с., от което е видно както
м. п. с. така и са отразени, дата и час на заснемане, както и скоростта на
движение, приложено по делото, същото е заснето именно в посочения в
протокола времеви интервал.
Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до
невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания
снимков материал във времевия интервал, посочен в протокола, съответно
представената по делото снимка може да бъде съотнесена към установеното с
процесния ЕФ нарушение. В подкрепа на горното е и константната практика
на Адм. съд Хасково - Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС Хасково по к.
а. н. д. № 184/2022 г.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното
описание на деянието относно квалифициращия признак "повторност" на
установеното с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, но предвид бланкетния характер на цитираната
разпоредба, липсва препращането в нея към предвиденото по ал. 1, т. 1 - 5, ал.
2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП, относно
конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на приложимата
санкция.
В случая това не е направено, тъй като не е ясно дали нарушението е
по чл. 182, ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП и ако евентуално е сред
някое от посочените – кое точно и какъв е предвиденият за него размер на
наказанието.
Извеждането или запълването на правната квалификация с логически
разсъждения от съда или страните, включително основани на математически
изчисления, приложени към евентуално двойния размер на наложената глоба
не могат да санират допуснатото процесуално нарушенение, което както и
другото визирано, изразяващо се в пропуск да бъде надлежно и пълно
описание деянието следва да се квалифицира като съществено, всяко от което
явяващо се самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. В
подкрепа на тези разсъждения и мотиви на съда е и практиката на Адм. С-
Хасково в Решение № 3 от 6.01.2023 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
1013/2022 г.
Отделно, и за пълнота на изложението е необходимо да бъде
отбелязано, че електронният фиш не се ползва с доказателствена сила за
твърденията, отправени в него, а същите сами по себе си подлежат на
установяване с предвидените в закона доказателствени средства. Освен, че
липсват въобще твърдения за проявлението му, квалифициращият признак
"повторност" на установеното с АТСС нарушение за скорост не е доказан по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от
същия вид.
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че дори и да се
приеме,че не са налице горните нарушения за така посоченото нарушение
неправилно е приложена санкционната норма на ал.1 на чл.182,вместо тази
6
по ал.2 ,доколкото се касае за нарушение цифрово квалифицирано по
чл.21,ал.2 от ЗДвП,а като описание същото и противоречи на посочената
цифром нарушена разпоредба/чл.21,ал.2/,тъй като е посочено,че е извършено
в населено място /…в с.Пъстрогор/, което сочи за извършено нарушение по
ал.1 на чл.21 от ЗДвП.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения не са удовлетворени в
процесния случай, поради което се налага като краен изводът за
основателност на подадената жалба.
Атакуваният с нея електронен фиш е незаконосъобразно издаден, с
оглед на което същият ще следва да бъде отменен от съда.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар , съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.М..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
7
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр с ал.2,т.1 вр.
с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система , Серия К
№********* издаден от ОД на МВР – Хасково , с който на Ч. А. П. с ЛНЧ
********** от село *********,общ. Свиленград **** ********** , на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр с ал.1, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер
на 200 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр с ал.1 от ЗДвП при
условията на повторност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.С. П. М. от АК Хасково, сумата в размер на 400 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№589/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8