Решение по адм. дело №2653/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Ц. Г. Ц., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], чрез процесуалния си представител адв. К. Т., с адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.*, ап.*, против Ревизионен акт № Р-16001624000655-091-001 от 10.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 452 от 01.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 072.35 лв. и лихви – 2 495.20 лв. и за 2020 г. – 2 856.75 лв. и лихви – 1 115.63 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 332.44 лв. и лихви – 2 152.28 лв. и за 2020 г. в размер на 4 259.44 лв. и лихви 1 744.11 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. – 2 359.20 лв. и лихви – 1 161.39 лв. и за 2020 г. – 2 302.40 и лихви – 942.76 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 738.85 лв. и за 2020 г. – 1 439.58 лв. и лихви – 589.23 лв. (общо – главница 24 085.58 лв. и лихви – 10 939.45 лв.)

Според жалбоподателя издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен необоснован и немотивиран, постановен при нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не са налице обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 от ДОПК, за да бъде провеждана ревизия по особения ред на чл.122 ДОПК. Навеждат се доводи, че неправилно приходният орган е кредитирал представените от жалбоподателя доказателства, в резултат на което са формирани изводи , които не кореспондират със събраните доказателства, като подробни доводи се излагат в тази насока. Иска се отмяна на РА, както и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на жалбоподателя, в която се излагат доводи по съществото на спора, които се поддържат и в представената по делото писмена защита. Претендират се разноски по делото.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юр. П., счита жалбата за неоснователна и моли тя да се отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е започнала въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001623000655-020-001 от 02.02.2024 г. (л.883, т.4), изменена със заповед № Р-16001623000655-020-002 от 29.04.2024 г. (л.246, т.1) и ЗИЗВР№ Р-16001623000655-020-003 от 06.06.2024 г. (л.124, т.1) с обхват: - установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. Заповедта от 02.02.2024 г. е връчена на ревизираното лице по електронен път на 06.02.2024 г. По електронен път са връчени и останалите две заповеди, като е определен срок за приключване на ревизията до 05.07.2024 г.

Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001623000655-092-001 от 10.07.2024 г. (л.87, т.1) Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОП, от страна на РЛ е депозирано възражение вх. № 94-00-6629/22.08.2024 г. (л.78, т.1). Въз основа на РД и след анализ на подаденото възражение, е издаден и оспореният в настоящото производство РА № Р-16001623000655-091-001 от 10-09.2024 г. (л.55, т.1).

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на: - Заповед № 2-571/13.11.2023 г. на изпълнителния директор на НАП – София (л.17, т.1), Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г. (л.18, т.1), Заповед № РД-09-2110/13.11.2023 г. (л.19, т.1), Заповед № РД-09-2112/13.11.2023 г. (л.20, т.1), Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.21, т.1), Заповед № РД-09-1602/08.10.2020 г. (л.23, т.1)Заповед № РД-09-2515/29.11.2021 г. (л.25, т.1), Заповед № Рд-09-2514/29.11.2021 г. (л.30, т.1), Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.32, т.1), Заповед № РД-09-2202/07.1(2.2022 г. (л.37, т.1) и Заповед № РД-09-144/31.01.2024 г. (л.16, т.1) всички на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. Както ревизионният доклад и ревизионният акт, така и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвидените по ДОПК срокове ги е обжалвал, т. е. на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Следва, в случая, да се констатира и това, че от представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Отделно от това, всички протоколи от извършени проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни доказателствени средства, което, от своя страна, налага извода, че органите на приходната администрация са съобразили принципите за обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване задълженията за данъци на лицето.

В тази насока, като неоснователни, следва да се констатират оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на развилото се ревизионно производство, обуславящи извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, още повече, че конкретни доводи в тази насока не се излагат. Единствено се твърди, че същият е постановен при нарушение на административнопроизводствените правила и принципи на данъчния процес, залегнали в разпоредбите на ДОПК.

Впрочем, дори и в случая да се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в настоящото производство действа при условията на чл. 160 от ДОПК и е задължен да разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС и ЗКПО. Предвид на това, дори и при констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните задължения. Ето защо, настоящият състав на съда намира възражението на жалбоподателя относно наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила за неоснователно.

Ревизията е осъществена по реда на чл.122 от ДОПК.

По ЗДДФЛ.

Ревизията на Ц. Г. Ц. е повторна, на основание чл.155 ал.4 от ДОПК. Предходната ревизия е приключила с РА № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. (л.322, т.2), който е отменен с Решение № 9/11.01.2024 г. ( л.887, т.4) на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив.

При ревизията е констатирано, че Ц. Г. Ц. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията. РЛ не е регистрирано като едноличен търговец. Лицето е собственик на дружествата: „Арбанаси груп“ ЕООД, „Котас“ ЕООД и „БГ фууд инвест“ ЕООД. Органите по приходите са установили, че за ревизираните данъчни периоди Ц. Ц. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия подробно описани в констативната част на РД, неразделна част от РА по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК. С Протокол № Р-16001624000655-ППД-001/23.04.2024 г. (л.227., т.2) и Протокол КД-73 № Р-1600162400655-ППД-002/23.04.2024 г. по реда на ДОПК са присъединени документи, имащи значение за облагането на лицето. При извършените проверки и предходната ревизия, както и при повторната така, е установено нарастване на имущественото състояние на лицето, което е довело до извод за наличие на данни за укрити доходи. Органите по приходите са констатирали, че без да реализира доходи, лицето е извършвало значителни разходи, предимно за финансиране на „БГ фуудс инвест“ ЕООД.

Констатирано е, че през 2019 г. Ц. Ц. внася в касата на „БГ фуудс инвест“ ЕООД 50 000.00 лв., осчетоводени по счетоводна сметка 102 – Основен капитал, неизискващ регистрация. От дружеството са представени: -протокол № 1/31.03.2019 г., съставен на основание чл.134 от ТЗ; приходни касови ордери за постъпили суми в дружеството и разходни касови ордери за изплатени средства от дружеството на Ц. Ц.. През 2020 г. Ц. е внесъл в касата та „БГ фуудс инвест“ ЕООД сума в размер на 127 000.00 лв. Сумата е осчетоводена по сметка 493 – Разчети със собственика. Представен е протокол на общото събрание на дружеството, с който се увеличава паричната вноска на основание чл.134 от ТЗ, приходни касови ордери за постъпили суми в дружеството, както и разходни касови ордери за върнати суми на собственика на капитала.

Ц. твърди, че получава парични средства под формата на дарения от родителите си - Б. Ц. и Г. Ц., както и от получени три броя заеми от лицето Б. В. К., с които финансира дейността на дружеството и извършва разходи за живот и издръжка. След подробен анализ ( на стр.14-20 от РД) на възможностите на родителите на Ц. и на Б. К. да предоставят въпросните средства на ревизираното лице, органите по приходите са формирали извода, че представените договори за дарение и заеми не доказват по категоричен начин реално предоставени парични средства от Г. Ц. в размер на 57 200.00 лв., от Б. Ц. в размер на 37 800.00 лв. и от Б. В. К. в размер на 29 700.00 лв.

Според органите по приходите допълнително представените на 25.03.2024 г. договори за дарения 10 бр. от Г. Ц. и Б. Ц. и представени три броя договори за заем от Б. К., са новосъздадени единствено и само за целите на обжалвания от страна на Ц. Ц. РА № Р-16001623001790-091-001/27.10.2023 г. Този извод е направен и във връзка с разпоредбата на чл.180 от ГПК, по смисъла на който, частни документи подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Въпросните договори за дарения и заеми, като частни документи нямат достоверна дата и не са годни доказателствени средства.

Горните изводи са въз основа на установеното в хода на ревизията въз основа на събраните писмени обяснения и доказателства, а именно:

Във връзка с производството на РЛ е изготвено ИПДПОЗЛ, връчено на 13.02.2024 г. С писмо вх. № РД-201773/25.03.2024 г. в деловодството са представени писмени обяснения за налични парични средства към края на всяка година от 2014 до 2020 г. и договори за дарения от страна на Б. Ц. и Г. Ц.. Не са представени банкови извлечения от налични банкови сметки.

От задълженото лице не са представени писмени обяснения относно извършените разходи за живот, в т. ч. за храна, напитки, ел. енергия, вода, телекомуникационни услуги, отопление с източници, различни от ел.енергия, дрехи, образование, пътувания, обзавеждане, козметика, стоки за бита и пр.; не са представени банкови извлечени, доказващи финансирането на участието в „Стронг инженеринг“, [ЕИК], „Арбанаси груп“ ЕООД [ЕИК] и „БГ фуудс инвест“ ЕООД, [ЕИК].

В тази връзка е изготвено второ искане, връчено на 27.03.2024 г. На 02.04.2024 г. на служебен електронен адрес са представени: - писмени обяснения и договори за наем на обект ресторант от 20.02.2019 г- между „Дайкс“ ЕООД, [ЕИК], като наемодател, и „БГ фуудс инвест“ ЕООД, [ЕИК], като наемател на обект ресторант, находящ се в [населено място], [улица]. Представен е договор от 01.07.2019 г. за наем на помещение от 176 кв. м. между „Дайкс“ ЕООД, наемодател, и „БГ фуудс инвест“ ЕООД, наемател. Не са представени данни за съхранение на парични средства от 2014 г. до 20.02.2019 г.; не са представени договори за наем на каса или касета за съхранение, протоколи, разписки за оставени парични средства на съхранение за същия период.

За удостоверяване и потвърждаване на обстоятелствата, декларирани от Ц. Ц. е изготвено искане за представяне на информация от трети лица № Р-6001624000655-041-001/29.03.2024 г., връчено с обратна разписка на 12.04.2024 г. на Б. К. Ц. и № Р-6001624000655-041-002/01.04.2024 г., Г. Ц. Ц., връчено с обратна разписка на 05.04.2024 г.

От страна на Г. Ц., с вх. № РД-20-2996/27.05.2024 г. са представени писмени обяснения, че освен предоставените средства на сина си Ц. Ц., не е предоставял на други лица парични средства, както и, че освен доходите при пенсионира и от трудови правоотношения не е получавал други доходи; няма закупени недвижими имоти и движими ценности. Не може да предостави данни за направени разходи; не е пътувал в чужбина; не може да представи други доказателства. Не са представени банкови извлечения за наличните парични средства след неговото пенсиониране и средства, останали по банковата сметка след пенсионирането му през 2003 г.

В хода на ревизията е установено, че за периода от 02.2016 г. до 08.2017 г. е получавал фактури по образувано изпълнително дело, издадени от ЧСИ Д. М., както и, че Б. Ц. е заплатила разходи по ИД № 440/2013 г. на Г. Ц. от личната си спестовна сметка в „Експрес банк“ АД в размер на 3 609.20 лв. на 16.08.2017 г.

От страна на Б. Ц. са дадени писмени обяснения с вх. № РД-20-2997/27.05.2024 г., ведно с банкови извлечения. Представените извлечения от Б. Ц. удостоверяват захранване към банковите сметки на Ц. Ц. за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2020 г. (осъществено еднократно в размер на 21 500 лв. от 05.12.2019 г.). Същото е за покупка на жилище. Б. Ц. захранва своята спестовна сметка BG93TTBB94004624153127 в „Сосиете Женерале Експрес банк“ АД, като през 2020 г., направените вноски от Б. Ц. са в размер на 57 487.09 лв. Направени са вноски и към трети лицаза същия период – на физическо лице, както и плащане на задължение по изпълнително дело на Г. Ц., плащане на ПОС терминал на стоки и материали за ежедневието. Б. Ц. заплаща разходи за издръжка и за живот на Ц. Ц. – заплаща комунални разходи и друг вид разходи за лечение и издръжка на сина си. Не са представени други доказателства за друг доход, освен от заплати и от пенсия след 2018 г. Доходът на Ц. през 2015 г. е в размер на 11 222.00 лв., през 2014 г. е в размер на 12 828.00 лв., през 2016 г. – 11 222.42 лв.

Допълнително от Ц. Ц., с вх. № РД-20-2996/27.05.2024 г. са представени договори за парични заеми, предоставени от Б. В. К. – договор за паричен заем с дата от 15.06.2018 г. за предоставени парични средства в размер на 9 900.00 лв.; договор за паричен заем за предоставени парични средства в заем от 15.12.2019 г. в размер на 9 900.00 лв. и договор за предоставен паричен заем в размер на 9 900.00 лв. от 15.12.2020 г. Не са предоставени разписки или банкови извлечения от страна на Ц. Ц. по представените договори.

В тази връзка е изпратено искане до Б. К. № Р-16001624000655-041-007/28.05.2024 г. От последния не са представени документи за предоставените парични заеми по трите договора; не са представени разписки за дадени суми; не са представени извлечения от банкови сметки, от които да е видно, че лицето предоставя на Ц. Ц. парични средства.

Приез ревизирания период 2019 – 2020 г. Ц. Ц. не декларира доход и твърди, че получава парични средства от свързани лица, с които финансира дейността на дружеството и извършва разходи за живот и издръжка. Ц. Ц. получава парични средства от Б. Ц. и Г. Ц., като негови родители, които получават пенсии и заплата, като учител, от страна на Б. Ц..

Анализът на банковата сметка на Б. Ц. е показал, че лицето получава доходи от заплата и пенсия, и същите се прехвърлят в спестовен влог и такси за потребление. Незначителна част от сумите са теглени в брой за покриване на ежедневни разходи и не са установени генерирани парични средства в брой, които да са събрани и предадени на Ц. Ц..

С оглед горните факти, от страна на приходната администрация е прието, че представените договори за дарение не показват по катогричен начин реално предоставени парични средства от страна на Г. Ц. в размер на 57 200.00 лв., от страна на Б. Ц. – в размер на 37 800.00 лв. и от страна на Б. К. – в размер на 29 700.00 лв.

На тази база, органите по приходите са приели, че РЛ, към 01.01.2019 г. е разполагало с налични парични средства в брой в размер на 5 000.00 лв. Извършена е съпоставка на получените доходи и средства от Ц. Ц. с извършените от него разходи и е установено нарастване на имущественото му състояние за 2019 г. – 60 680.53 лв. и за 2020 г. - 38 575.52 лв. Въпросното положително изменение се формира от предоставените парични средства в „БГ фуудс инвест“ ЕООД.

След извършен анализ на всички представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица, е констатирано наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.7 от ДОПК, според които са налице: - данни за укрити приходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на ЗОВ са унищожени не по установения ред; декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122 ал.2 от с. к.

С оглед на това, на основание чл.124 ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление (л.188, т.1), че при извършване на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 от кодекса, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.-17 от ЗДДФЛ, ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Връчено е също така и искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице, както и е изискана декларация за имущественото състояния по чл.124 от ДОПРК, но такава не е представена; не е представени и становище по процесното уведомление.

Предвид установените обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне на основата за облагане с данък по ЗДДФЛ, като са взели предвид относимите към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК. Облагаемият доход по смисъла на ЗДДФЛ е определен като равен на нарастването на имущественото състояние на лицето за 2019 – 60 680.53 лв. и за 2020 г. -0 38 575.52 лв. След приспадане на дължимите осигурителни вноски е изчислена данъчната основа и допълнителен данък с прилежащите лихви.

По КСО и ЗЗО.

По данни от информационната система на НАП жалбоподателят е подал декларации по чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, с които е декларирал начало на дейност, считано от 01.12.2016 г., в качеството си на собственик на „Арбанаси груп“ ЕООД, [ЕИК], осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване за старост и за смърт, в качеството си на собственик на капитала на „Котас“ ЕООД, [ЕИК], считано от 15.10.2015 г. до 07.03.2019 г. и на „БГ фуудс инвест“ ЕООД, [ЕИК], считано от 07.03.2019 г.

Органите по приходите са установили, че на 15.11.2016 г. ЦветанГавраилов Ц. е прехвърлил дружествения си дял от „Котас“ ЕООД на Х. Г. К.. Жалбоподателят упражнява трудова дейност в „Арбанаси груп“ ЕООД и в „БГ фуудс инвест“ ЕООД и следва да се осигурява чрез тях.

Подадена е информация с декларация обр. № 1 (чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/20025 г. /отм., ДВ, бр.1 от 03.01.2020 г./, чл.4 ал.1 т.2 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице за периода м.01.2017 г. – м.03.2019 г. от „Арбанаси груп“ ЕООД и за периода м.03.2019 г. – м.12.2020 г. от „БГ фуудс инвест“ ЕООД. За м.11.2018 г. и м.01.2020 г. не е подадена декларация обр. № 1, а за м.03.2019 г.информацията е дублирана.

С декларация обр.№ 6 (чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/20025 г. /отм., ДВ, бр.1 от 03.01.2020 г./, чл.4 ал.3 т.2 от Наредба № Н-13/2019 г. на МФ) е деклариран размерът на дължимите авансови вноски за 2018 и за 2019 г. За 2017 г. не е подадена декларация обр. № 6. През 2020 г. дейността не е прекъсвана (видно от оборотите от регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП на обекти, стопанисвани от ЕООД през този период) и с декларация обр. № 6 неправилно са посочени от жалбоподателя задължения за ДОО – 1 068.56 лв. вместо дължимите 1 083.36 лв., за ДЗПО – УПФ – 361.00 лв. вместо 366.00 лв. и за ЗО – 577.60 лв. вместо 585.60 лв. Ц. Г. Ц., в качеството му на самоосигуряващо се лице е внесъл част от декларираните авансови осигурителни вноски.

„Арбанаси груп“ ЕООД и „БГ фуудс инвест“ ЕООД са подали ГДД по чл.92 от ЗКПО за посочените години, с които са декларирали приходи от основна дейност с КИД – 5610 (дейност на ресторанти за бързо хранене). Дейността се упражнява от дружеството последователно в едни и същи обекти. За отчитане оборотите от дейността на посочените ЕООД са регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП на обект – питейно заведение и обект - ресторант

В хода на ревизията е констатирано, че за 2019 и 2020 г.Ц. Ц. е получил облагаеми доходи по ЗДДФЛ, които не са декларирани, и съгласно разпоредбата на чл.124а от ДОПК се дължат ЗОВ. На основание чл.124 ал.1 от кодекса, на жалбоподателя е връчено уведомление, с което същият е информиран, че осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ, ще бъде определен по реда на чл.122 – 124 във връзка с чл.124а от ДОПК. Върху установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на жалбоподателя, определен на база придобития и недеклариран доход, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органите по приходите са определили допълнителни задължения за окончателни вноски за 2019 и 2020 г. и прилежащите лихви.

Така, според данъчната администрация, през ревизирания период Ц. Ц. реализира минимални доходи и твърди, че получава заеми от свързани лица, с които финансира дейността на дружеството и извършва разходи за живот и издръжка, за което липсва житейска логика.Пак според данъчната администрация, повече от очевидно е, че укритите и недекларирани облагаеми доходи са от трудова дейност от управляваните от него ЕООД. Косвено доказателство в тази насока, считат, че е фактът, че „БГ фуудс инвест“ ЕООД за м.09.2020 г., м.10.2020 г. и м.11.2020 г. е подало информация с декларация обр. № 1 за изплатени възнаграждения за полаган личен труд от жалбоподателя. Дружеството, което жалбоподателят финансира през 2020 г., е декларирало финансов резултат – загуба.

Посочено е, че когато органите по приходите установят получени доходи от Ц. Г. Ц., това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход. Така според органите по приходите, при положение, че безспорно, в случая, е установено, че лицето е извършвало трудова дейност като едноличен собственик на капитала и управител на ЕООД, и се е осигурявало в качеството си на такова, то и получените от него, недекларирани доходи са от тази дейност.

За да потвърди РА, решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения и е обсъдил изчерпателно представените по административната преписка доказателства.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета с възражения от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ и допълнителна такава, за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, като е взело предвид изготвените в обжалвания РА парични потоци на жалбоподателя за процесния ревизиран период. Експертът е изготвил два варианта на ССчЕ, като е взел предвид представените от жалбоподателя договори за заем и даренията от родителите, изготвил е парични потоци, както на родителите на жалбоподателя така и на заемодателя К. и при тези условия са изготвени и нови парични потоци на жалбоподателя, както и са определени задълженията за ЗОВ. Изрично е посочено, че по отношение на Б. К., не може да бъде изготвен паричен поток, поради липса на достатъчно информация. Допълнителната експертиза е изготвила парични потоци на жалбоподателя след отчитане на пълната сума на декларираните от Ц. Ц. договори за дарение и за заем и при отчитане на свободна сума, която родителите на лицето и Б. К. са могли да предоставят. И при двата варианта вещото лице е констатирало, че не е налице превишение на разходите над приходите за процесните обследвани години.

В съдебно заседание на 22.05.2025 г. са разпитани като свидетели лицата: - Б. В. К. и майката на жалбоподателя – Б. К. Ц..

От показанията на св. К. се установява, че се познават с Ц. от деца и му е давал пари на заем. Помагал му през 2017-2018 г. съм му помагал, 2-3 пъти, като се е налагало. Сочи, че работи в ай ти сектора и получава немалка заплата, получава прилично парично заплащане и работи към чуждестранна фирма. От тези доходи е дал на заем пари на жалбоподателя, през 2018, 2019 и 2020 г. в размер на 10 000 лева. Твърди, че като му дал парите, той му дал нещо като договор, но не го пази. Твърди също така, че все още не му е върнал тези пари, но няма притеснения за това. Свидетелят отбелязва, че не знае за какво са му парите, но Ц. имал много бизнеси.

От показанията на Ц. се установява, че през целия си живот е била учителка по математика и в момента работи като такава в у-ще „Паисий Хилендарски“. Твърди, че през годините е давала на сина си пари, тъй като е единствен син и като родители винаги били зад гърба му и винаги му помагали основно финансово. Баща му бил военен и като се пенсионирал през 2003 г., като вложил 20-те заплати в неговия бизнес. Иначе, тя получавала доходи като базов учител към Пловдивски университет и дълги години била оценител към РУО - Пловдив и имала допълнителни доходи. Първият път баща му му дал доста голяма сума, но не може да си спомня точно каква - някъде към 2015-2016 година, когато Ц. бил още ученик, и когато започнал да работи, баща му му ги дал тези пари. Свидетелката сочи, че синът й живял при тях до около 30-годишна възраст. Баба му и дядо му също го подкрепяли финансово. Твърди, че синът й отначало живеел при баба си и в последствие си купил жилище. Дядото е дарявал различни суми, но няма документи за това, защото в семейството нямало такава традиция.

В хода на съдебното производство към делото е приобщено писмо вх. № 9298/04.06.2025 г. от ТД на НАП – Пловдив, с приложени доказателства , изискани по реда на чл.192 от ГПК.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл.122 ал.2 във връзка с ал.1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателя е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

Няма спор, че Ц. Г. Ц. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 от с. з. за доходите, получени през отделните години, попадащи в обхвата на ревизията.

При анализ на подадените от лицето ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ е констатирано, че лицето за проверявания период – 2019 г. - 2020 г. няма подадени декларации. В същото време е установено, че през процесните периоди Ц. е извършвал разходи в значителни размери, без да реализира приходи. Разходите му са свързани с внасянето на парични средства в особено големи размери за финансиране на „БГ фуудс инвест“ ЕООД - през 2019 г. в размер на 50 000.00 лв., а през 2020 – 127 000.00 лв. В същото време последният не получава доходи, а се издържа с парични средства от дарения от родителите си и от 3 бр. заеми от Б. В. К.. Наред с това, събраните доказателства установяват, че за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2020 г. РЛ е упражнявало дейност в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Арбанаси груп“ ЕООД и на „БГ фуудс инвест“ ЕООД, като дейността в тези две дружества се упражнява последователно в едни и същи обекти, както се посочи по-горе в настоящото изложение, като за отчитане на оборотите от дейността са регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП, а Ц. твърди, че е получавал минимални доходи и се е издържал от дарения от родителите и със заеми. При ревизията Ц. Ц. не е представил никакви документи съгласно ЗСч, с оглед установяване основата за облагане с данъци или за определяне на ЗОВ.

Именно констатираното е наложило извода у ревизиращия екип за наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 (налице са данни за укрити приходи или доходи), т.4 (липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред) и т.7 (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК.

На първо място, относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК е необходимо да се отбележи следното: приходните органи са анализирали събраните при ревизията и проверката писмени доказателства и са формирали извод относно невъзможността към 01.01.2019 г. Ц. Ц. да е разполагал да е разполагал със сума по-голяма от 5 000.00 лева, тъй като няма данни къде са съхранявани дарените от родителите му суми в размер, съответно, на 57 200.00 лв. от бащата и 37 800.00 лв., дарени от майка му, както и сумата получена от Б. К. по трите заема в размер на 29 700.00 лв.

По безспорен начин е установено, че нито едно от трите лица няма как да разполага с такива средства, предвид доходите,с които разполага всяко едно от лицата, предвид годината на пенсиониране на бащата на Ц. – 2003 г., здравословното му състояние, доходите от пенсия, както и предвид прехвърлянето на средства от заплата и пенсия от майката в спестовен влог и такси за потребление и ежедневни разходи. Аналагочин е извода на този състав на съда и по отношение паричните средства, предоставени от Б. К.. Независимо от представените доказателства за доходи на последния, същият не е представил доказателства, какви разходи за живот и издръжка има, къде е съхранявал средствата, не се представят банкови извлечения, че тези пари действително са били налични в патримониума му.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са много общи, не дават никаква конкретика по отношение на конкретно сочените суми – къде са били съхранявани, по какъв начин са били предоставени, къде е сторено това, както и липсват разписки за предаването им. Действително, в семейните отношения не съществува практика, да се съставят документи от този вид, но за доказване на подобни финансови отношения, е достатъчно средствата да бъдат или реално предадени, за което да се представи разписка или банково извлечение, в което се посочва като основание – дарение или средствата да бъдат декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Ето защо, органите по приходите са приели, че в случая се касае до укрити доходи от трудова дейност, извършвана от Ц. Ц..

Настоящата инстанция намира този извод на приходната администрация за правилен и законосъобразен, тъй като от страна на жалбоподателя, не са оборени констатациите относно доходите на родителите на Ц. и тези на Б. К., предвид факта, че срещу Г. Ц. е имало образувано изпълнително дело, по което майката е изплатила значителна сума, наличието на спестовен влог, както и липса на други доходи по отношение на баща му Г. Ц., освен тези от пенсия, която не позволява натрупване на средства в сочените от лицата размери.

На следващо място, самото РЛ е декларирало пред приходната администрация, че не разполага с доходи в страната, а в същото време е извършвало значителни разходи. Установеното несъответствие между доходи и извършени разходи през периодите на ревизията, което е онагледено с изготвени от ревизиращите таблици в РД, като е извършена съпоставка по години.

В този смисъл, няма спор, че лицето не е предоставило информация за конкретния размер на наличните средства в началото и в края на всяка от проверяваните години, като, каза се по-горе, лицето твърди във всичките си обяснения, че за процесния ревизиран период разполага със средства, получени като дарения и заеми.

Горните му твърдения обаче са лишени от всякаква житейска логика, предвид факта, че посочените по-горе внесени от него парични средства в дружеството и за издръжка на живота, получени от майка му, от баща му и от приятеля му в периода 2019 - 2020 г., няма как да бъдат в такива размери. Това е така, тъй като двамата родители плащат разходите за живот и издръжка на сина си, който не представя документи за платени разходи; родителите му са пенсионери; бащата е инвалид, получава инвалидна пенсия и двамата родители се нуждаят от специални грижи, предвид пенсионната си възраст. РЛ не представя никакви съпътстващи обясненията документи, освен удостоверение за пенсия на баща му, който същевременно се нуждае и от болнично лечение. Не се представят доказателства за размера на получените средства при пенсионирането му през 2003 г., нито каква сума е била налична в патримониума на Г. Ц. в периода след 2003 г. до 2014 г., къде и била съхранявана за периода 2014 г. – 2019 г., когато е предоставена сумата от 57 200.00 лв. на Ц. Ц..

Неубедителни са и твърденията за получените суми в дарение от майката Б. Ц., която по професия е учител, пенсионер вече, и която депозира парите от заплати и пенсии в спестовна сметка, като е констатирано, че само незначителна част е теглена в брой от тази сметка – за покриване на ежедневни нужди и липсват данни за генерирани парични средства в брой, които да бъдат предоставени на Ц. Ц..

Що се отнася до предоставените от Б. К. средства, наличието само на договори за заем и то в суми точно до 10 000.00 лв., доказателствата също са неубедителни, предвид липсата на разписки, липсата на извлечения от банкови сметки, от които да се установи, че лицето действително е разполагало с тези средства и е било във възможност да предостави заеми в размер на 27 900.00 лв.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът възприема ССчЕ, като отговаряща на поставените от жалбоподателя въпроси, но не я кредитира, тъй като същата е изготвена на база на доказателства, коментирани по-горе в настоящото изложение, за които съдът изрично посочи, че правилно са дискредитирани от органите по приходите. В тази връзка е необходимо да се посочи, че вещото лице се е позовало на договорите за дарение, както и на данни за получавани доходи от дарителите и и заемодателя, но без да отчете техните разходи за издръжка и живот, лечение и пр., които договори не са подкрепени с никакви доказателства относно твърденията в него.

По отношение на представените договори за дарение и за заеми, прави впечатление, че цитираните договори са представени, на първо място, едва при повторната ревизия, и на второ място, че по всяко подадено искане за представяне на документи и писмени обяснения, е искано удължаване на срока за представяне на такива, което е индиция, че тези документи действително са съставени за целите на ревизионното производство, както правилно са констатирали органите по приходите.

В този смисъл, следва да се посочи, че договорът за дарение е съглашение, по силата на което едно лице /дарител/, прехвърля на друго лице /надарен/, незабавно и безвъзмездно определено имуществено право. Договорът е безвъзмезден, едностранен и формален, ако се дарява недвижим имот или движима вещ. Що се отнася до движимите вещи, възможно е да не се спази посочената в чл.225 ал.2 от ЗЗД форма, но тогава вещта, обект на дарението трябва да се предаде реално на надарения.

В случая, е необходимо да се констатира, че в данни в тази насока няма; лицето не е представило и доказателства, за деклариране на даренията по реда на чл.44 от ЗМДТ за процесните години, както и от страна на данъчната администрация липсват информация за това, при което положение, с оглед конкретиката на текущия казус, следваше в процеса да се установи дали съответните приходи са реално получени и са били разполагаеми и дали с тях данъчно задълженото лице обективно е могло да посрещне разходите си.

В тази насока обаче, нито в административната процедура, нито пък в настоящото съдебно производство, освен твърденията на жалбоподателя, обясненията на майката и бащата на жалбоподателя, дадените пред органите по приходите, както и свидетелските показания на майката и на Б. К., не се представят каквито и да е данни, които да налагат, не категоричен извод, а каквато и да е индиция, че цитираните по-горе лица са предали обсъжданите до тук парична средства в значителни размери на Ц. Ц..

В хода на процеса, при доказателствена тежест за Ц., последният не установи по безспорен начин получаването на средства размер на 29 700.00 лв. през периода 2018 г. – 2020 г. от лицето Б. К.. В тази връзка, по делото освен декларация от последния в хода на ревизията и разпита му в хода на процеса, не са представени надлежни писмени доказателства за предоставянето на тази сума и то на посочено правно основание. Отделно от това, следва да се посочи и, че така дадените свидетелски показания и декларация /която по същество следва да се приеме за писмено обяснение от трето лице, дадено в хода на административното производство по обжалване на ревизионния акт/ не съставляват годни доказателствени средства за фактите, които страната цели да установи с тях, с оглед недопустимостта на вторите по аргумент за противното от нормата на чл.57 ал.2 т.2 от ДОПК във връзка с чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, съответно, забраната на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК, за установяване със свидетелски показания на договори на стойност, по-голяма от 5 000 лева, при положение, че случаят не попада в изключението предвидено в чл.164 ал.1 т.3 предл.3 от ГПК.

При това положение на нещата явно е, че липсват надлежни документи и други допустими доказателства, за да се приема, че реално проверяваното лице е получило твърдяните средства в размер на 29 700.00 лв. лв. за период от три години от Б. К. за внасяне по банковата сметка на дружеството „БГ фуудс инвест“ ЕООД, както и за разходи за издръжка и живот.

Тук трябва да се обърне особено внимание на съществената разлика между съществуването и доказването на едно облигационно правоотношение в рамките на гражданското материално и процесуално право, и наличието и доказването на едно публичноправно задължение за заплащане на данък в рамките на данъчното материално и процесуално право.

В материалните и процесуалните граждански правоотношения, при наличието на съответен материалноправен спор, без съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от гражданския процесуален закон ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното предаване на паричните суми или заместими вещи, на изпълнение на задължението на заемателя да върне вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страни по заемен договор, а и не само по такъв договор, затова и предметът на доказване в гражданския процес ще е този.

В случая обаче, предмет на административноправния спор е наличието на констатиран паричен приход от жалбоподателя и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелства за облагането му с преки данъци. Това е предметът на доказване в данъчното производство и той е очевидно различен от предмета на гражданското производство, независимо че и двата случая, имат в основата си договор за паричен заем. Именно, защото става въпрос за различни по правното си естество и по съдържание правоотношения - частноправни, граждански, равнопоставени отношения, и, от друга страна, публичноправни, данъчни, отношения на субординация, различни са и процесуалните правила и способи за установяването на релевантните за разрешаването им факти и обстоятелства. Установяването на съществуването и изпълнението на облигационни правоотношения при наличието на съответния материалноправен спор, става по реда установен в Гражданският процесуален процес. Съответно, установяването на наличието и изпълнението на данъчни задължения към бюджета става по реда установен в Данъчно осигурителния процесуален кодекс. Каквото и да е безпринципно смесване на институтите установени в двата процесуални закона е недопустимо. Разпоредбата на пар.2 от ДР на ДОПК, също не дава основание за такова еклектично смесване на правните норми от двата процесуални закона. Правилото на цитираната разпоредба е ясно - "За неуредените с този кодекс случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс. ". Ето защо, в случая следва най-напред да се отговори на въпроса, дали с оглед конкретиката на казуса и установяване на релевантни за решаването на административния въпрос факти е налице въпрос, който не е уреден нито в ДОПК, нито пък в АПК, и е наложително прилагане на разпоредби от ГПК.

Каза се, предмет на процесното ревизионно производство е установяването на задълженията на Ц. Г. Ц. за данъци по реда на ЗДДФЛ, а релевантни за установяване на данъчните задължения факти и обстоятелства според цитираните закони са - облагаемият доход за съответната данъчна година и разходите за дейността и предвидените в тези закони вноски и облекчения. Съотнасянето на тези величини има за резултат формиране на основата за облагане, и от там, определяне на конкретния размер на дължимия данък за всяка отчетна година. Казано с други думи, предмет на установяване /доказване/, в случая, са придобитите доходи и извършени разходи. В тази насока следва да се съобразят, установените в ДОПК процесуални правила за доказване на обстоятелства и факти от категорията на прежде посочените такива.

Според чл.49 от ДОПК - "Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.".

Съответно според чл.57 от ДОПК - С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице, като писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на : достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи; обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства. В чл.57 ал.4 от ДОПК е посочено, че обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

С оглед изложеното до тук следва да се посочи, че при липсата на писмени доказателства /разписки, банкови извлечения и пр./, които без никакво съмнение биха съставлявали годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК и биха могли да послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, се налага категоричния извод, че не съществуват никакви облигационни отношения между Ц. Ц. и Б. К., което налага извода, че средствата в размер на 29 700.00 лв. са с недоказан произход. Аналогичен е извода и по отношение дарените от родителите средства в общ размер на 95 000.00 лв.

В горния смисъл е изводът на тази инстанция на съда, че предвид липсата на доказателства, както за налични доходи в патримониума на сочените по-горе три лица към процесния ревизиран период, така и за доказателства за предаването на средствата, включително и чрез деклариране по реда на ЗМДТ, правилно административният орган не е признал даренията от родителите на жалбоподателя и заемите от приятеля.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията в насока, че договорите за дарение са годни писмени доказателства по смисъла на чл.49 от ДОПК.

В горния смисъл, съдът намира, че органите по приходите правилно са определили началното салдо, както и са приложили правилен метод за определяне на ДО за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ. Анализът на доказателствата, извършен в настоящото съдебно производство напълно потвърждават формираните изводи.

В този смисъл, неправилно е и твърдението на жалбоподателя, че нормата на чл.122 от ДОПК е неприложима за установяване на данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ. Ревизираното лице Ц. Ц. през ревизирания период няма декларирани доходи и не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. В този смисъл, извършената ревизия е допустима, законосъобразна и може да породи правни последици, и това е така, тъй като никъде в закона не е регламентирано, че ревизия по аналог се извършва само на лица, които осъществяват лична трудова дейност.

Разпоредбата на чл.122 от ДОПК дава възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения не са налице; създава условия за попълване или направо заместване на липсващите доказателства с други данни, които да позволяват установяването на задълженията.

Особено внимание следва да се обърне на факта, че разпоредбите на чл.122 и следв. от ДОПК не представляват различна материалноправна уредба за възникване на данъчни задължения или на задължения за задължителни осигурителни вноски! По своята същност това е набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните норми на съответния закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения, респ. на задължения за задължителни осигурителни вноски.

На основание чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: • до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; • налице са данни за укрити приходи или доходи; • когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи; • липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; • документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване; • данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция; • декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период; • когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител.

Анализът на сочения текст категорично налага извод, че по отношение на Ц. Ц. не е неприложима разпоредбата на чл.122 от ДОПК за установяване на данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, тъй като не е извършвал и декларирал „лична трудова дейност“.

Според чл.12 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл.15 данъчната година е календарната година, а в чл.17 ЗДДФЛ е предвидено, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 ЗДДФЛ, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. От анализа на така цитираните законови норми следва, че облагаемият доход, а, оттук, и съпоставката на разходите и приходите следва да бъде сторена на годишна база, а не в хронологичен порядък и размера на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите над приходите. Принципно положение е, че на облагане подлежи общата годишна данъчна основа от отделните източници.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно изготвените парични потоци. Това е така тъй като, този процес на проверка обикновено започва с анализ на началното салдо на финансовото състояние на лицето. Данъчните власти се опитват да съставят пълна картина, която включва всички активи, пасиви, приходи, разходи и други финансови транзакции. Особено внимание се обръща на разходите, които не са обясними с декларираните доходи. За тази цел, данъчните служители използват различни източници на информация - от банкови извлечения до данни за имотни сделки, пътувания зад граница и дори информация от комунални услуги.

Процесът на данъчна проверка в НАП е сложен и задълбочен, като започва със създаването на детайлна „данъчна картина“ на проверяваното лице. Тази картина обхваща всички аспекти на финансовото му състояние - от имущество и инвестиции до източници на доходи и разходи. Целта е да се установи дали има основания за подозрения за укриване на доходи, което може да доведе до по-задълбочена ревизия.

За да изгради точен образ на финансовото положение, НАП използва методология, която включва различни субективни и обективни оценки. Началното салдо на финансовото състояние на лицето се изчислява като се взимат предвид възможни спестявания, придобити наследства, доходи от трудов стаж на лицето и неговия партньор, както и други фактори. Тази оценка е особено важна, тъй като много хора не пазят подробни документи за своите финансови операции.

Следващата стъпка в процеса на проверка е съпоставянето на доходите и разходите на лицето за съответния период, като се вземат предвид и всички придобити активи. За да получат информация за разходите, данъчните служители се обръщат към разнообразни източници, като доставчици на комунални услуги, пътувания зад граница, комуникационни услуги, автодилъри, строителни компании, публични регистри и банки. Това помага да се състави ясна картина на финансовите потоци на лицето.

Освен това, НАП прави оценка на ежедневните разходи на лицето, за които обикновено не се пазят бележки, като използват стандартизирани оценки на Националния статистически институт (НСИ) за издръжка на домакинствата. Този подход е важен, тъй като дава възможност за обективно измерване на разходите, дори когато липсва документация.

Приходите също се анализират задълбочено. В случаите, когато лицето е получавало дарения, те се взимат под внимание и могат да предизвикат насрещни проверки на дарителите или кредиторите, за да се установи дали те наистина разполагат с достатъчно средства за тези трансфери. Такива проверки се правят, когато има съмнения относно достоверността на предоставените данни.

Крайната цел на данъчните проверки е да се съпоставят и анализират разходите и придобитото имущество на лицето спрямо декларираните доходи и началното му финансово салдо. Ако се установи, че те съвпадат или, че доходите, заедно с началното салдо, са достатъчни за покриване на разходите и придобитите активи, проверката приключва без последващи действия. В случай обаче, че разходите и собствеността на лицето са значително по-високи от декларираните доходи, това служи като основание за ревизия.

Друго важно право, което имат данъчните, е да изискват от лицето да декларира своите банкови сметки, както в България, така и в чужбина. Това дава възможност за анализ на банковите транзакции и потоци на финанси, което може да разкрие скрити доходи или други финансови несъответствия.

Освен това, данъчните служители могат да изискват писмени обяснения за придобито имущество, пътувания в чужбина и други разходи. Това включва изискването на информация от различни доставчици на услуги като електричество, вода, парно, интернет и мобилни комуникации. Така те могат да съпоставят разходите за тези услуги с декларираните доходи.

Или иначе казано, правилно органите по приходите са включили в паричния поток всички постъпления и всички разходи на лицето. Що се отнася до началното салдо, по-горе в настоящото изложение се посочи, защо е прието то в този размер, а именно: - непризнаване на дарения от родителите на жалбоподателя и заеми от Б. К..

Следва да се отбележи също така, че РЛ, като местно физическо лице по смисъла на чл.4 ал.1 ЗДДФЛ, на основание чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ е задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. В съответствие с чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, за ревизираните 2019 и 2020 г. облагаемият доход и данъчната основа законосъобразно са определени за всеки източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите на закона /общата годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ е сумата от годишните данъчни основи/.

Не следва да бъдат кредитирани в полза на направените от жалбоподателят възражения и приобщените гласни доказателства, тъй като същите не сочат конкретни доводи по отношение на безспорните обстоятелства, а именно: - получаване на големи парични средства от родителите като дарение и от Б. К. като заеми.

Обясненията и показанията имат житейски характер и с тях не се установява по категоричен и несъмнен начин действителното получаване на приходи от сочените физически лица, което е основание за направените от органите по приходите изводи за наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК. Безспорно в случая са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред и са налице обстоятелства водещи до основание за облагане с допълнителен данък на жалбоподателят за ревизираните периоди. Данъчната основа законосъобразно е била определена по реда на чл.16 ал.1 от ЗДДФЛ, както и общата годишна данъчна основа на основание чл.17 ЗДДФЛ.

Предвид изложеното съдът намира ревизионния акт, в частта за така определените задължения по ЗДДФЛ, за правилен и законосъобразен, и като такъв, следва да бъде потвърден в тази част.

По отношение законосъобразността на оспорения административен акт в частта за допълнително определените задължения за ЗОВ, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

На първо място, прави впечатление, че в жалбата до настоящата инстанция възраженията относно определените задължения за ЗОВ са, че е налице презумпцията, че РЛ дължи осигурителни вноски върху установените суми за облагане, тъй като са констатирани доходи от трудова дейност, което налага извода за неправилно приложение на чл.124а от ДОПК от страна на приходната администрация.

На второ място, съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл.122 -124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл.124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2019 и 2020 г. и допълнително установените доходи от ревизираното лице, представляват доход от дейността на самоосигуряващото се лице и, като такъв, следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Ц. Ц. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. Върху така определената база, органът по приходите, на основание чл.124а от ДОПК е определил задълженията на лицето за задължителни осигурителни и здравни вноски за тези две години. Правилно в годишния осигурителен доход на лицето следва да се включи и установеният недеклариран доход, в резултат на констатираното несъответствие на доходите спрямо имущественото и финансово състояние на жалбоподателя.

Няма спор по делото, че Ц. Ц. е декларирал и внесъл част от декларираните авансови осигурителни вноски за 2019 и 2020 г., въз основа на подадени декларации обр.1 и обр.6 за двете процесни години. РЛ попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като едноличен собственик на капитала на "Арбанаси груп“ ЕООД и „БГ фуудс инвест“ ЕООД. По смисъла на чл.5 ал.2 от КСО, Ц. Ц. е самоосигуряващо се лице - ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

На основание чл.6 ал.9 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО лицето е длъжно да внася и окончателни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО. След като са събрани доказателства, че лицето е получило доходи, които не представляват осигурителен доход по смисъла на КСО и ЗЗО, органът по приходите правилно е приел, че установените по реда на чл.122 от ДОПК доходи са доходи от трудова дейност, и, като такива, следва да се третират като осигурителен доход. Липсват каквито и да било данни, да са установени доходи по чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.

В случая, следва да се съобрази и правилото на чл.124 ал.2 от ДОПК, според което, в производството по обжалване на РА, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от с. к., фактическите констатации в него, се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Правилото ясно и точно указва кому лежи доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионния акт, издаден в производството по чл.122 от ДОПК, като придава отнапред материална доказателствена сила на съдържащите се в същия констатации. Ревизираното лице следва да докаже нетрудов произход на средствата за 2019 и 2020 г., превишаващи доходите/приходите му, с които е разполагало, с каквито доказателства, каза се по-горе, лицето не разполага.

В подкрепа на горния извод са и писмените обяснения, дадени от Ц. Ц. в хода на ревизионното производство - вх. № 94-00-1220¹/23.03.2023 г. (л.656, т.3), в която последният сочи, че няма доходи от трудови и извън трудови правоотношения; не е упражнявала свободна професия и не е отдавала имущество под наем, живее с родителите си и е на тяхна издръжка, управител е в „БГ фуудс инвест“ ЕООД. Каза се по-горе, освен на последно соченото дружество Ц. Ц. е едноличен собственик на капитала още на „Котас“ ЕООД и „Арбанаси груп“ ЕООД.

Предвид събраните по делото доказателства и изложеното по-горе, съдът намира, че безспорно е установено, че получените доходи/приходи от Ц. са в резултат на извършваната от нея трудова дейност, за която са дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО върху така установения от органите по приходите доход.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл.4 или чл.4а ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекратяване (чл.10 ал.1 от КСО).

На основание чл.4 ал.3 т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4 ал.4 от КСО).

Осигурителните вноски за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО, в т. ч. за лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6 ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл.6 ал.9 от КСО).

Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5 ал.2 във връзка с чл.6 ал.8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл.4 ал.3 т.1, 2 и 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл.26 ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация ("Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" – образец ОКд-5) по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1 ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

От изложеното е видно, че започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност от самоосигуряващите се лица се декларира единствено с утвърдената от изпълнителния директор на НАП "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице" – образец ОКд-5, което в случая е извършвано от жалбоподателя.

Или иначе казано, налице всички доказателства, че Ц. е упражнявал трудова дейност в „Арбанаси груп“ ЕООД и „БГ фуудс инвест“ ЕООД, предвид факта, че са подавани декларации обр.1 и обр.6 от същите дружества, дейността им е проследователна и непрекъсната в едни и същи обекти – питейно заведение и ресторант, разполагащи с регистрирани фискални устройства с дистанционна връзка с НАП за отчитане на оборотите от дейността.

В този смисъл, съдът намира за неоснователно възражението в насока, че органите по приходите не са се съобразили с Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г., постановено по ТД № 8/2020 г. по описа на ВАС, тъй като в случая, по категоричен начин, още в хода на ревизионното производство е установено, че недекларираните доходи, придобити от Ц. Ц. са от трудова дейност.

При така изложеното от фактическа и правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна и в тази част, поради което РА, като правилен и законосъобразен, следва да бъде потвърден.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 3 452.00 (три хиляди четиристотин петдесет и два) лева, съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/09.07.20904 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц. Г. Ц., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], против Ревизионен акт № Р-16001624000655-091-001 от 10.09.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с Решение № 452 от 01.11.2024 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 5 072.35 лв. и лихви – 2 495.20 лв. и за 2020 г. – 2 856.75 лв. и лихви – 1 115.63 лв.; вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 4 332.44 лв. и лихви – 2 152.28 лв. и за 2020 г. в размер на 4 259.44 лв. и лихви 1 744.11 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. – 2 359.20 лв. и лихви – 1 161.39 лв. и за 2020 г. – 2 302.40 и лихви – 942.76 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г в размер на 1 464.00 лв. и лихви – 738.85 лв. и за 2020 г. – 1 439.58 лв. и лихви – 589.23 лв. (общо – главница 24 085.58 лв. и лихви – 10 939.45 лв.)

ОСЪЖДА Ц. Г. Ц., [ЕГН], с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите – София сумата от 3 452.00 (три хиляди четиристотин петдесет и два) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.