№ 32786
гр. София, 12.04.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело №
20221110103942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 14529/27.01.2022 г. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу
Л. КР. Б.. Претендира се вземане в размер на 200,00 лева – главница по
Договор за потребителски кредит № ......... от 20.02.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на заявлението – 27.01.2022 г. до изплащането на
вземането, 17,44 лева – договорна лихва за периода от 05.04.2018 г. до
05.07.2018 г., 131,40 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, 30 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране,
10,50 лева – обезщетение за забава за периода от 06.04.2018 г. до 05.07.2018
г. и 114,13 лева – обезщетение за забава за периода от 05.07.2018 г. до
26.01.2022 г.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз
основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса
допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
1
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
/основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет
допълнително услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата
по договора за кредит обуславят извода, че горепосоченото ограничение е
превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни – чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място съдът счита, че задължението за заплащане на такса
за събиране на просрочени задължения се поражда от неизпълнението на
главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед
посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за
възникването на процесното такова за такса, то следва да се приеме, че целта
на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на
практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се
позовава заявителят, е да се покрият административните разходи на
кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на
кредит, а отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да
изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита,
тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2
ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, които ограничават
отговорността на потребителя, поради което са нищожни – чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви
иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № 14529/27.01.2022 г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу Л. КР. Б. ПО
ОТНОШЕНИЕ НА сумата 131,40 лева – неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №
......... от 20.02.2018 г. и сумата 30 лева – такса разходи за извънсъдебно
събиране.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3