РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Велико Търново, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова
при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова адм.д. № 746 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
Същото е образувано по подадена жалба от М.Н.С. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, против Решение № Ц1012-04-94#1/05.11.2020г. на Директор на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от 15.08.2015г. до 17.09.2017г. общо в размер на 13 262,27 лв., от които главница в размер на 9 406,00 лв. и лихви от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането в размер на 3 856,27 лв.
В жалбата се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на административно процесуалните правила и
противоречие с целта на закона. Счита за неправилен извода
на осигурителния орган, че през процесния период не е упражнявала трудова дейност за „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД, тъй
като е налице действителен трудов договор, представени са всички изискуеми
документи преди неговото сключване, платени са всички осигурителни вноски. Твърди,
че е изпълняла реално трудовите си задължения към дружеството и са налице
всички законови предпоставки за изплащане на сумите за парично обезщетение. Излага
съображения и за липса на мотиви в обжалваното решение. Намира, че изводите на административния
орган за неправилни, изградени при неправилно изяснена фактическа обстановка. С
тези съображения от съда се иска да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез упълномощения процесуален представител - адвокат М., поддържа подадената жалба по съображенията, изложени в нея. Допълва, че паричното обезщетение е получено добросъвестно, поради което не се дължи възстановяване. Счита че органът е превишил своите правомощия като е приел трудовия договор за недействителен преди да има произнасяне по този въпрос от съда, в резултат на което всички издадени от административния орган решения и разпореждания са незаконосъобразни. Претендира присъждането на разноски в производството, като представя списък с разноски.
Ответникът по жалбата -
Директорът на ТП на НОИ – Велико Търново, чрез процесуалния си представител ...В.,
счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли съда да остави жалбата без
уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прилага списък с разноски.
Съдът, като съобрази
възраженията на жалбоподателката, релевирани в жалбата, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК и съгласно правомощията си по чл. 168
от АПК, приема за установено следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 31.07.2015г. жалбоподателката М.Н.С. е сключила трудов договор №4 от същата дата с работодателя „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД , регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 КТ, за заемане на длъжност „технически сътрудник“ в офис на ул. „Възрожденска“ №16, на пълно работно време (8 часа), считано от 01.08.2015г. Със Заповед №5/01.11.2017г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.11.2017г., поради промяна на изискванията за заеманата длъжност и след използване на 30 работни дни неплатен отпуск за периода от 18.09.2017 г. до 31.10.2017 г., който се признава за трудов стаж според българското законодателство. В периода на действие на трудовия договор от осигурителя „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД са представени данни за М.Н.С. относно правото на парично обезщетение от ДОО към следните болнични листове и заявление-декларация:
1. Удостоверения по образец към болнични листове:
- № Е20152303112 за периода - 15.08.2015 г. - 28.09.2015 г., включително, с причина за неработоспособността - бременност;
- № Е20153408396 за периода - 17.09.2015 г. - 28.10.2015 г., включително, с причина за неработоспособността - майчинство;
- № Е20151842327 за периода - 29.10.2015 г. - 27.12.2015 г., включително, с причина за неработоспособността - майчинство.
2. Заявление-декларация по образец съгласно приложение № 2 към чл. 4, т. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) и удостоверение по образец съгласно приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с вх. № 04-999-05-00107725/06.01.2016 г. при бременност и раждане за остатъка до 410 дни по чл. 50, ал. 1 и 5 и чл. 50а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода от 28.12.2015 г. до 27.09.2016 г., вкл.;
3. Заявление-декларация съгласно приложение № 7 към чл. 4, т. 6 от НПОПДОО и удостоверение по образец съгласно приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с вх, № Р-14-04-000-09-**********/07.10.2016 г. за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 28.09.2016 г. до 17.09.2017 г., включително.
По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО със Заповед № ЗР-5-04-00756197/19.05.2020 г. на оправомощено лице за ръководител на ТП на НОИ - Велико Търново на основание чл. 107 от КСО на контролен орган в ТП на НОИ - Велико Търново - старши инспектор по осигуряването, е възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД - гр. Велико Търново. В хода на проверката до управителя на осигурителя - д.в.е изпратено писмо изх. № 1043-04-470#8/12.06.2020г., с което е изискано трудовото досие на М.С., както и доказателства за извършвана трудова дейност от лицето. В отговор от управителя са представени обяснения с вх. № 1043-04-470#16/22.06.2020 г.
В отговор на изпратено писмо изх. № 1043-04-470#10/17.06.2020 г. от ТД на НОИ – Велико Търново от М.С. са представени обяснения с писмо вх. № 1043-04-470#26/14.07.2020 г. с информация относно изпълняваната от нея длъжност при осигурителя.
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-04-00788407/24.07.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Велико Търново, в който контролните органи са приели, че липсват доказателства М.С. да е упражнявала трудова дейност в „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД - гр. Велико Търново. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-04-00788382/24.07.2020 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т. 1 от КСО за периода от месец 08.2015г. до месец 10.2017г., връчени на 24.07.2020г. на управителя на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД - гр. Велико Търново. Същите не са обжалвани в законоустановения срок и след влизането им в сила са изпълнени от осигурителя.
Предвид резултатите от извършената
проверка, обективирани в цитирания по –горе констативен протокол, с
Разпореждане № РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО при ТД на НОИ –Велико Търново е разпоредено възстановяване на
неправомерно получено парично обезщетение за бременност и раждане и парично
обезщетение за отглеждане на малко дете до навършването му на 2-годишна възраст
в размер на 9 406 лв. главница и лихва от датата на неправомерно
полученото обезщетение до датата на разпореждането в размер на 3 856,27
лв. с мотива, че през периода от 15.08.2015г. до 17.09.2017г. М.Н.С. не е
упражнявала трудова дейност в „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД - гр. Велико Търново. В тази
насока е формиран и извод, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените
лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО – след като
реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение.
Недоволна от издаденото разпореждане, М.Н.С. го е
оспорила пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново, който с Решение №
Ц1012-04-94#1/05.11.2020 г. е отхвърлил като неоснователна и недоказана
жалбата. В мотивите на цитираното решение, горестоящият орган се е позовал на
резултатите от проверката, обективирани в Констативен протокол №
КП-5-04-00788407/24.07.2020 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ
- Велико Търново, като част от фактическите основания, обуславящи
потвърждаването на разпореждане № РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТД на НОИ –Велико Търново за
възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение.
Потвърдителното решение на административния орган е съобщено на жалбоподателката
на 11.11.2020 г., а жалбата срещу него до съда е подадена чрез административния
орган по пощата на 25.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.23 от
делото) и входирано в ТД на НОИ – Велико Търново на 27.11.2020г.
Като писмени доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо изх. № 12103-04-19#1/03.12.2020г.
на ТП на НОИ – Велико Търново, както и приложените към жалбата доказателства и
тези, представени в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника, а именно: РКО № 28/25.09.20215 година и РКО № 44/20.11.2017 година,
Удостоверение изх. № 040202000220372/27.10.2020 г. от ТД на НАП Велико
Търново,Уведомително писмо от управителя на „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД до ТП на НОИ - Велико
Търново, декларация от П.М.П. и Д.В.В..
Приобщени към доказателствения материал са представените от ответника писмо
изх. № 1013-04-629#1/07.06.20201 година на ТП на НОИ Велико Търново, както и съдебно
удостоверение с изх. № 3288/07.06.2021 година на Районен съд – Велико Търново,
писмо изх. №
Ц1012-04-82#22/01.02.2021 г., писмо от ОД на МВР-Велико Търново с рег. №
36600-3663/11.02.2021 г., регистър на трудовите договори на „ПИ ЕМ СТУДИО“ ЕООД, амбулаторен лист №
825/14.08.2015 г., издаден от доктор А. П., както и искова молба до Районен съд
- Велико Търново с вх. № 8859/08.06.2021 г., предявена от директора на ТП на
НОИ - Велико Търново с правно основание чл. 74, ал. 3 от КТ.
В хода на съдебното дирене по искане на процесуалния
представител на жалбоподателката са разпитани в качеството на свидетел Д.В.В., И.Т.П.
и П.М.П..
Според показанията на свидетеля В., който е собственик
и управител на „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД, през процесния период жалбоподателката е
била назначена в дружеството на трудов договор на длъжност „технически
сътрудник“ като работата й била свързана с обработка на документи на компютър,
приемане на обаждания и не е била журналист на терен. За да бъде назначена на
длъжността провел събеседване и след като преценил, че може да се справи с
работата, е назначена. Твърди, че през този период обема на работа се увеличил
и се нуждаел от още персонал, предвид сключен договор за провеждане на
журналистически разследвания и репортажи с телевизия. В последствие, по
независещи от него причини, договорът бил прекратен, работата намаляла и вече
се нуждаел от служител, който да изпълнява няколко вида дейности, в т.ч. и да
работи с камера. Поради това се наложило длъжностната характеристика да бъде
променена и трудовият договор с М.С. бил прекратен, тъй като нямала умения за
работа с камера. Посочва, че работната заплата се изплащала в брой, но имало
служители, назначен по европейски програми, при които се е изплащала и по
банков път. Твърди, че дейността на представляваното от него дружество е
специфична и сложна и по – дългият период на обучение е необходим, за да се
разберат качествата на лицето. Заявява, че не е съгласен с направените от
органа констатации и задължителни предписания, но поради ред причини последните
не са обжалвани по съдебен ред. След като жалбоподателката е излязла в отпуск
по майчинство не е назначаван друг служител точно на нейното място, но е имало
лица, които са работили като видеооператори, но са назначавани на длъжност
„технически сътрудник, тъй като не са имали нужното образование за това.
Свидетелят потвърждава след предявяване, че положеният
подпис е негов в следните документи и същите изхождат от счетоводството на
представляваното от него дружество, а именно: материалите по делото, намиращи се от страница 13 до
70, както и РКО № 28/25.09.20215 година и РКО № 44/20.11.2017 година,
Удостоверение изх. № 040202000220372/27.10.2020 г. от ТД на НАП Велико
Търново,Уведомително писмо от Управителя на „ПИ ЕМ Студио“ до ТП на НОИ Велико
Търново, декларация от Д.В.В..
Свидетелите П. и П. също потвърждават, че с жалбоподателката
М.С. са работили заедно в „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД, която помагала и работила на
компютър в офиса на дружеството в град Велико Търново, на ул. „Баба Мота“. Свидетелят
П. посочва, че не е присъствал при провеждане на интервюто за назначаването на М.С.
и не е изпълнявал конкретни задачи съвместно с нея, тъй като заемал длъжността
„оператор“ като работата му не била свързана с целодневно присъствие в офиса.
След получаване на задачите за деня започвал тяхното изпълнение, а в офиса на
дружеството стоял не повече от половин час. Св. П. заемал длъжността
„журналист“ и при изпълнение на трудовите си задължения бил предимно на терен,
след което отивал в офиса, където пишел материалите. Нямали индивидуални
компютри, а служителите се разбирали помежду си кой ще използват, тъй като не
на всеки компютри имало всичко необходимо за съответната работа. И двамата свидетели посочват, че са
получавали работната заплата в брой като единствено св. П. заявява, че първите
шест месеца част от работната заплата е получавана по банков път във връзка с
проект. На свидетеля П. е предявена декларация от 08.10.2020г./л.17 от делото/
и същият потвърждава направеното в нея волеизявление.
По реда на чл. 176, ал.1 от ГПК във вр. чл.144 от АПК
са изслушани обясненията на жалбоподателката М.С.. След предявяване същата
потвърждава, че положения подпис върху трудовия договор от 31.07.2015г. /л.66 и л.101 от делото/.
При
така установените факти и на база събраните по делото доказателства съдът
намира следно от правна страна:
Жалбата е редовна и процесуално допустима – подадена е в предвидения
преклузивен срок по чл. 118, ал.1 от КСО, от страна в административното
производство, притежаваща правен интерес, срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решението на
директора на ТП на НОИ – Велико Търново, както и Разпореждане №
РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Велико Търново, е валиден
индивидуален административен акт, издаден от административен орган в кръга на
неговата компетентност и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и
правни основания за произнасянето, поради което същият отговаря на изискванията
за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила при неговото издаване, представляващи основание за отмяната му
По приложение на
материалния закон съдът намира следното:
Оспореното
решение, предмет на съдебен контрол, и потвърденото с него разпореждане на
органа по осигуряването, е издадено на основание чл.114, ал.1 от КСО, съгласно
която разпоредба недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се
възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от
кодекса. Периодът от 15.08.2015г. до 17.09.2017г., очертан с цитираните по –
горе болнични листове и подадени заявления - декларация, за който ответникът
със своето решение изисква възстановяване на изплатено обезщетение общо в
размер на 9 406 лв. главница и лихва в размер на 3856,27 лв., представлява
обезщетение за бременност и раждане по чл. 50 от КСО и за отглеждане на дете до
2-годишна възраст по чл. 53 от КСО. Административният орган е приел, че е
налице недобросъвестност при получаването им. Прието
е, че към датата на настъпване на осигурените рискове (15.08.2015г.) не е
възникнало основание за осигуряване на лицето съгласно разпоредбите на чл.10 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. В мотивите органът се е позовал на издадения
Констативен протокол от 24.05.2020г. и дадените задължителни предписания на
работодателя за заличаването на данни по чл.5,ал.4, т.1 от КСО по отношение на М.С..
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателката
е сключила трудов договор с „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД на 31.07.2015г. за
изпълняване на длъжността „технически сътрудник“ в офиса на дружество в град
Велико Търново, ул. „Възрожденска“ №16, считано
от 01.08.2015г., с месечно трудово възнаграждение в размер на 380 лв.,
който факт е надлежно отразен в официален документ-трудова книжка, и
регистриран по реда на чл. 62, ал.3 от КТ в съответната ТД на НАП. От
намиращите се в административната преписка документи се установява, че от
15.08.2015г. жалбоподателката се е възползвала от законовото си право да получи
обезщетение за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете до 2 –
годишна възраст.
Не се спори между
страните по делото, че М.Н.С. отговаря на изискването по чл. 48а от КСО и притежава
12 - месечен осигурителен стаж, като липсва изискване стажът да е реализиран
непосредствено преди датата на настъпване на осигурения риск. Спорният момент в
настоящото производство е дали към датата на настъпване на осигурителния риск
жалбоподателката е имала право да получи парично обезщетение за бременност и
раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст като осигурено лице по смисъла на КСО.
При спазване на чл. 163, ал. 1 от КТ и на чл. 3,
ал. 1 и чл. чл.4, т. 1 от НПОПДОО, работодателят на жалбоподателката е представил
пред ТД на НОИ нужните документи, в които е декларирано обстоятелството, че към
деня на настъпване на временната неработоспособност лицето е осигурено за
съответния риск. На 15.08.2015 г. е настъпил
осигурителният риск бременност и раждане /45 дни преди датата на раждане/, а на
*** г. М.Н.С. е родила детето си (Удостоверение за раждане №********** –
л. 72 от делото).
Настоящият съдебен състав намира за необоснована основната теза, въз основа на която административният орган е извел правните изводи в решението си за това, че оспорващата не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал.3, т.1 от ДР на КСО. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя, че „осигурено лице“ е ФЛ, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По силата на чл. 10, ал. 2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена. А съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
Съдът намира, че материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да тълкува и прилага при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение е сключването на трудов договор между работника и работодателя, съобразно чл. 61 от КТ, който е и основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От момента на валидно възникналото трудово правоотношение със сключване на трудовия договор, работникът може да упражни даденото му от закона субективно право да ползва отпуск за бременност и раждане, или респективно за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Това право е законово установена възможност, чието реализиране не е свързано със започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение (Решение № 4547 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева). Предназначението на обезщетенията за майчинство е да заместят трудовите доходи, от които жената се лишава в периода непосредствено преди раждане, както и след него във връзка с отглеждане на детето.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че М.Н.С. е
полагала труд и е изпълнявала своите трудови задължения при работодателя „ПИ ЕМ
Студио“ ЕООД“ в периода от 01.08.2015 г. до 15.08.2015г., когато е излязла в отпуск поради бременност и
раждане по чл. 163 от КТ. По принцип законът не поставя изискване какъв период
от време определено лице следва да полага труд преди да се възползва от
възможността да получи обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на
малко дете до 2 – годишна възраст по чл. 48а и чл. 50 от КСО, а трайно застъпваното
от административния орган разбиране, че упражняването на законово
регламентирано право на бъдеща майка да получи обезщетение за бременността си и
за отглеждане на своето дете в кратък времеви период след сключване на трудов
договор непременно е свързано с липсата на упражнена трудова дейност, съдът
намира за неправилни и противоречащи на житейската логика и морал. В настоящия
случай по безспорен начин се доказа, че непосредствено преди да излезе в отпуск
по чл. 163 от КТ жалбоподателката е полагала труд при своя работодател в офиса
в град Велико Търново. Видно от обясненията на управителя на „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД – Димитър В., дадените както
в хода на извършената проверка на осигурителя, така и от показанията му в
съдебно заседание, същият познава М.С., която осигурявала офис – обслужването
на дружеството, обработвала документи на компютър и приемала обаждания по
телефона. Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел В., който излага идентични твърдения като тези,
дадени в обясненията на жалбоподателката пред съда и на другите двама разпитани
по делото свидетели – св.П. и св. П. относно естеството на извършваната трудова
дейност, мястото на извършването й и времето, през което е извършвана.
Свидетелските показания на тримата свидетели са непротиворечиви помежду си, а
наред с това са имали и непосредствени впечатления от работата на М.С..
Междувременно св. П. и св. П. потвърждават, че през времето, в което са
работили в дружеството, са имали контакт с жалбоподателката в офиса и макар да
не са изпълнявали съвместни задачи предвид естеството на заеманата от тях
длъжност (оператор на камера и журналист), при посещението на офиса С. им
помагала и оказвала съдействие, когато е необходимо. Съставени са ведомост за
заплати от м. август 2015г. до м. октомври 2017г., в които оспорващата фигурира
като служител на „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД, както и присъствена форма за отработени
дни за същия период и няма данни тези документи да са подправени и неавтентични.
В представената при проверката присъствена форма за м. август 2015г. и
м.февруари 2016г. вместо имената на жалбоподателката са вписани имената на
трето лице – М.Н.Г., но видно от представените справка за трудови договори,
начален инструктаж за безопасност и здраве при „Пи Ем Студио“ ЕООД, ведомост за
заплати за целия процесен период и присъствени форми, във всички тях фигурират
имената на М.Н.С. и няма назначено лице с имената М.Н.Г., при което съдът
намира, че това несъответствие е в резултат на техническа грешка. Наред с това, не е
спорно, че от осигурителя са начислени и внесени дължимите осигурителни вноски
за ДОО за процесния период, трудовото възнаграждение е изплатено на
жалбоподателката, а работодателят е дружество, което не е преустановявал
дейност и има счетоводна отчетност, за което обстоятелство сочат финансовите
резултати на дружеството за периода 2015 г.-2018 г. Налице са данни за
упражнявана трудова дейност и за възникнало основание за осигуряване за периода
от 01.08.2015г. до 17.09.2017г. при
осигурителя. Предвид това, съдът намира, че към момента на отпускане на
паричното обезщетение за осигурителния риск бременност и раждане и отглеждане
на дете до две години е била налице предпоставката за това, тъй като към деня
на настъпване на този риск жалбоподателката е била осигурено лице по смисъла на
КСО.
Не може да бъде споделен от съда и формираният в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане извод на административния орган за недобросъвестност при получаване на сумата за обезщетение от ДОО. Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правно начало, което изисква точно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО не се съдържа легална дефиниция на понятието „добросъвестност“ при получаване на осигурителни плащания. С оглед на общите принципи на правото, за добросъвестно получени следва да се считат тези суми, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане поради наличието на определени обстоятелства.
Съгласно трайно установената непротиворечива практика на Върховния административен съд, недобросъвестността не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. В конкретния случай по отношение на жалбоподателката не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки, съдържащи се в хипотезата на правната норма чл. 114, ал. 1 от КСО, послужила като основание за издаване оспореното решение. Съдът намира, че липсват фактически установявания и доказателства, които да установяват наличие на недобросъвестно поведение на М.Н.С.. Наред с това, с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. От събраните по делото доказателства не се установява наличния фактически състав от цитираната правна норма. За процесния период, през който жалбоподателката е получавала парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане няма доказателства едновременно с това да е упражнявала и трудова дейност.
В оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО, което е предмет на пряк съдебен контрол, а също и в потвърденото с него разпореждане, липсват мотиви, обосноваващи недобросъвестност на М.Н.С.. Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права ( в този смисъл Решение № 6632 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3915/2021 г., VI о., докладчик съдията С.И.). Изводът на ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново за нейната недобросъвестност не произтича от анализ на конкретни прояви или поведение на лицето, целящи да заблудят органът относно осигурителни права, а почива на вероятностни съждения, базирани на краткия времеви период между сключения трудов договор и упражненото право за получаване на обезщетение по чл. 48а и чл. 50 от КСО.
За да потвърди разпореждането на контролния
орган за възстановяване на изплатените на жалбоподателката обезщетения за
бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2 –годишна възраст, в
оспореното пред съда решение директорът на ТД на НОИ – Велико Търново се е
позовал и на събраните данни при извършената на осигурителя проверка,
приключила с издаването констативен
протокол и дадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по
чл. 5, ал. 4, т.1 от КСО по отношение на М.С., които не са били предмет на
самостоятелен съдебен контрол и след влизането им в сила са изпълнени от
осигурителя. В този случай освен че трудовото
правоотношение е заличено, но жалбоподателката не е участвала в това административно
производство, респ. не е разполагал с възможност да защити правата си,
доколкото задължителните предписания са дадени на работодателя. Но наред с това,
след като административният орган е преценил, че след изплащане на сумите за
парични обезщетения за бременност и раждане и след извършена проверка от
контролните органи са събрани данни, от които е установено, че извършените
осигурителни плащания са без правно основание, то материалноправното основание
за възстановяването им би било чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, а не както е прието
по чл. 114, ал.1 от КСО. Това също обуславя материална незаконосъобразност на
оспореното решение.
И на последно място, съгласно нормата на чл. 75, ал.5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена от съда, каквато хипотеза не е налице в настоящия казус. Недействителността на трудовите договори намира своето систематично място в Глава пета от Кодекса на труда и за да бъде обявен за такъв един трудов договор, то съдът трябва да се произнесе по реда на Глава осемнадесета от КТ, което става по реда на ГПК от общите съдилища. Нито към датата на приключване на административното производство и издаване на решението и потвърденото с него разпореждане за възстановяване на недобросъвестно получени плащания, нито до приключване на устните състезания в съдебното производство, е налице произнасяне на компетентния районен съд с влязло в сила решение за обявяване на недействителността на цитирания трудов договор. От ответника е представен препис на искова молба с вх. №8859/08.06.2021г. с правно основание чл. 74, ал. 3 от КТ е поискано от ВТРС да прогласи недействителността на сключения между М.С. и „ПИ ЕМ Студио“ ЕООД трудов договор №4 от 31.07.2015г., но производството пред районния съд е висящо и не е било налице влязло в сила решение относно прогласена от съда недействителност на договора към момента на издаване Разпореждане № РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново и потвърждаващото го Решение № Ц1012-04-94#1/05.11.2020г. на Директор на ТП на НОИ – Велико Търново. Отделно от това, уведомлението към ТД на НАП – Велико Търново по чл.62, ал.5 от КТ относно сключения трудов договор от същата дата е подадено от работодателя още на 31.07.2021г., а липсата на определена информация в него към датата на неговото сключване не винаги обуславят неговата недействителност по арг. от чл. 74, ал. 1 от КТ. Отделно от това следва да се има предвид и разпоредбата на чл.74, ал. 6 от КТ, според която недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани. Независимо от горното, не е в компетенциите на административния съд да се произнася инцидентно по действителността на трудов договор в съдебно производство по оспорване на административен акт.
Предвид изложеното съдът
намира жалбата за основателна, а оспореното решение на директора на ТД на НАП –
Велико Търново, с което е отхвърлил жалбата против разпореждането на орган по
осигуряването за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.
При този изход на спора, в полза на жалбодателката следва да се присъдят
направените по делото разноски, като се претендират такива единствено за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно договор за защита и
съдействие от 21.04.2021г. и представения списък с разноски.
Настоящото съдебно производство е по жалба срещу решение, издадено по
оспорване на разпореждане от категорията по чл.117, ал.1, т. 2, буква „д“, но
тъй като сумата е над 1000 лв., на основание чл. 119 от КСО настоящото решение
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд - Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Н.С. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес
***, Решение № Ц1012-04-94#1/05.11.2020г. на Директор на ТП на НОИ – Велико
Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-04-00811135/15.09.2020 г. на
ръководител на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с
което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично
обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода от
15.08.2015г. до 17.09.2017г. общо в размер на 13 262,27 лв., от които главница
в размер на 9 406,00 лв. и лихви от датата на неправомерно полученото
обезщетение до датата на разпореждането в размер на 3 856,27 лв.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Велико Търново да
заплати на М.Н.С. с постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***, разноски по
делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.
137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: