РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р E Ш Е Н И Е
№ 1932/22.10.2021г.
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в публично заседание на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Калоян Димитров,
като разгледа докладваното от съдия
Несторова КАНД № 1768 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 260097 от 25.05.2021 г., постановено по
АНД № 193/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III н. с., с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0239-001706/18.12.2020 г. на началника на
РУП към ОД на МВР - Пловдив, РУ - Асеновград, с което на С.И.П. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 3000 лева и
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл.104б т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ на основание чл.175а
ал.1 предл. трето от ЗДвП.
Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП по изложени
съображения за необоснованост, тъй като според касатора, неправилно РС –
Асеновград е преценил събраните по делото доказателства. Претендира разноски по
делото.
Ответникът по касационната жалба – началник на РУ –
Асеновград при ОД на МВР гр. Пловдив, не изразява/изразява становище по
допустимостта и основателността на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на РС – Асеновград е правилно
и законосъобразно.
Пловдивският административен съд, като провери
законосъобразността на първоинстанционното решение и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
по чл.211
ал.1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което
е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 260097/25.05.2021 г., постановено по
АНД № 193/2021 г. Асеновградския районен съд е потвърдил Наказателно
постановление /НП/ № 20-0239-001706/18.12.2020 г. на началника на РУП към ОД на
МВР - Пловдив, РУ - Асеновград, с което на С.И.П. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 3000 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП
на основание чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Асеновград е
приел, че от събраните доказателства се установява по безспорен начин, че е
осъществен съставът на визираното в НП административно нарушение, като при
издаването му не са допуснати процесуални нарушения. Правилно нарушението е
квалифицирано като такова по чл.104Б т.2 от ЗДвП, както и че се явяват неоснователни
възраженията на жалбоподателя П. относно наличие на път за обществено ползване.
В тази насока съдът е развил подробни мотиви. Като неоснователно е прието и
възражението на П. в насока, че с действията си водачът не е целял именно
полученият ефект, като е прието, че от субективна страна, в разрез с правилата,
П. по недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила,
неоправдано с други препятствия. Съдът е изложил подробни мотиви, че в случая
не са налице условията за маловажност.
Установено, че НП е издадено от компетентен орган, който правилно
е приложил съответната на нарушението санкционна норма в производство, което не
опорочава НП и не налага неговата отмяна като незаконосъобразно.
С други думи казано, РС - Асеновград е приел, че нарушението
и нарушителят са доказани по несъмнен начин, а при издаването на НП не са спазени всички законоустановени изисквания.
Фактическите констатации и правните изводи, формирани от
първостепенния съд, се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Касационната инстанция, съобразявайки приобщените писмени и
гласни доказателства, приема, че със своите действия водачът е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и
правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б т.2 от ЗДвП
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че
касационният жалбоподател е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия – „като извършва резки маневри,
преднамерено изважда МПС извън контрол чрез предаване до загуба на сцепление на
задните гуми /дрифт/. Този метод на управление на превозното средство несъмнено
представлява ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел,
несъобразена с предназначението му за превоз на хора и товари. Противно на
застъпеното в касационната жалба становище, че завъртането не е било
преднамерено и не е част от поведението, което се обобщава с понятието „дрифт““, касационният състав намира, че
подобен метод на управление е присъщ на съответната категория професионални
водачи, които следва да го практикуват на указаните места и по време на
организирани мероприятия, но не е присъщ на ежедневното движение по път за
превоз на стоки и хора, още повече, когато е прилаган от водач със сравнително
голям опит, придобил своята правоспособност още през 1998 г., преди
констатиране на вмененото му нарушение. Освен в приложените писмени
доказателства, индиции за подобно неправомерно управление се съдържат и в
показанията на разпитаните служители на МВР, станали очевидци на рисковото
управление от страна на ответника в настоящото производство, така и от тези,
дадени от св. Сюлюш, който твърди, че водачът не могъл да вземе добре едни
завой, като после не могъл да направи добре и последващата втора маневра,
поради което колата поднесла и гумите превъртели. Последно сочените показания,
каза се, също са индиция, с оглед обстоятелството, че водачът „уж“ не е могъл
да овладее автомобила, който очевидно се е движил с несъобразена скорост.
Поради изложеното съдът намира, че водачът е осъществил
виновно приписаното му нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, като за неоснователни
и недоказани. Съдебният състав не възприема хипотетичните твърдения, заложени в
касационната жалба, за наличие на други фактори, които биха могли да бъдат
причина за поведението на превозното средство на пътя. Простъпката не разкрива
белезите на „маловажно“ нарушение и закономерно е била санкционирана по реда на
чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП.
В обобщение на изложеното, касационната инстанция счита, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява виновното извършване на нарушението, вменено на
жалбоподателя. Районният съд е достигнал до правилен извод, което налага постановеното
от него съдебно решение да бъде потвърдено.
При този изход
на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на
разонски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от АПК във
връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХXІI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260097 от 25.05.2021 г., постановено
по АНД № 193/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, III н. с.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.