№ 3646
гр. Варна, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Х. В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Х. В. Тодорова Колева Гражданско дело №
20233110115030 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от „С. 99" ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ***** срещу „П.А.Т." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище
и адрес на управление: гр.***** иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1
ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД и чл. 294, ал. ТЗ, за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
против ответника в следния размер: 20 148.48 лв. /двадесет хиляди сто четиридесет и осем
лева и 0.48 ст./ с ДДС, представляваща дължима цена за доставени стоки /25 440 кг.
слънчогледов експелер на цена за кг. от 0,660/ по издадена фактура №
**********/11.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Дружеството ищец, в качеството му на доставчик е доставило на ответника 25 440 кг.
слънчогледов експелер /кюспе/ на цена за кг. от 0,660, на обща стойност 20 148.48 лева. За
извършената доставка е издадена и товарителница 435700/11.04.2023г. и фактура №
**********/11.04.2023г.. Неплатеното задължение към настоящия момент възлиза на
исковата сума.Въпреки приемането на стоката и изправността на ищеца, до настоящия
момент ответникът - купувач не е изпълнил задължението за плащане на дължимата цена на
доставената стока. Задължението е изпълнимо, като за ищеца е налице правен интерес от
получаване на реално изпълнение. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № 6353/2023г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Върху просрочената
главница ответникът дължи и обезщетение за забава от датата на заявлението. Ето защо
обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си.
В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва по основание и размер заявените претенция. Не въвежда конкретни
възражения за недължимост на сумата.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответникът е
възразил в законоустановения срок.
Като писмено доказателство по делото е прието копие на фактура №
**********/11.04.2023г. на стойност 20 148.48 лв. с ДДС, издадена от ищеца, в качеството
му на доставчик на стоки – 25 440 кг. слънчогледов експелер. Получател на услугите е
ответникът. Фактурата е двустранно подписана.
Представена е двустранно подписана товарителница 435700/11.04.2023г. за
извършената доставка на стоката.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ,
заключението на вещото лице, по която установява следното: В счетоводството на ищеца
фактура № **********/11.04.2023г. е отразена по дебита на сметка 411 анал. „П.А.Т. " ЕООД
и кредита на с-ка 702 „Приходи от продажба на стока". Фактурата е включена в Дневника за
продажбите по ЗДДС за данъчен период м.04.2023г. По предоставения дневник фактура №
**********/11.04.2023г. е отразена на ред 30. По данни от системата на Агенцията по
приходите фактурата е включена в дневника за покупките на ответника, което означава, че
фактура № **********/11.04.2023г. е отразена в счетоводната документация на „П.А.Т."
ЕООД. По фактура № **********/11.04.2023г. няма плащане от ответника и дължимата сума
е 20 148.48 лв.. По счетоводни данни от хронологията на сметка 411 „П.А.Т." ЕООД за
период 01.01.2023-31.12.2023г. и получения отговор от ТД на НАП /приложен на л. 55 от
делото/ вещото лице приема, че процесната фактура № **********/11.04.2023г във връзка с
изискванията на ЗДДС е включена в дневника за продажбите по ДДС и справката-
декларация за период м.04/2023г.
От постъпилата информация от НАП /приложена на л.55 от делото/ се установява,
че ответникът „П.А.Т." АД с ЕИК ***** е включил в дневника за покупките процесната
фактура и е ползвал данъчен кредит.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
2
Настоящата инстанция приема, че е сезирана с иск с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Искът е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415
ГПК и е процесуално допустим.
От представената по делото двустранно подписана фактура №
**********/11.04.2023г. се установява, че страните са се намирали в договорни отношения
през процесния период, породени от договор за покупко-продажба на стоки.
Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на
закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и
купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза.
Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е.,
за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С
факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда
целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде
вещите, а за купувача да плати цената им. Страните са юридически лица регистрирани в
Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя
характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския
закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Събраните по делото доказателства установяват, че между страните е сключен
валиден договор за покупко-продажба на стоки. Такъв не е обективиран в нарочна писмена
форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил фактура №
**********/11.04.2023г.. В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо
съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е
дадено с действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи по
делото, доколкото същата двустранно подписана, включена е в дневника за покупки,
декларирана е и ДДС е ползван като данъчен кредит.
Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване
на търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурата е
редовно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява
също, че ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводената фактура. От
това следва, че ответникът е признал и приел доставените стоки. Затова с оглед редовното
осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по фактурата по аргумент на чл.
55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за
наличието на облигационни правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на
които ответникът е приел доставените от ищеца в негова полза стоки, срещу което в тежест
на ответника е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимата за стоките цена.
Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата фактура. В
3
случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му
противопостави конкретни възражения по сделката.
Отразяване на фактурата в дневника за покупки на ответника, вкл. ползването на
данъчен кредит, представляващи извънсъдебно признание на факти, говори в полза на
извода, че стоките са доставени от ищеца и приети от ответника, което аргументира за
решаващия състав извода, че по правоотношението, възникнало от договор за продажба,
ищецът е изпълнил задълженията си и в тежест на ответника е възникнало насрещно
задължение за заплащане на договорената цена.
Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил
доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си
задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски
правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура.
Исковата претенция се явява основателна в предявения размер.
Следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
По разноските:
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
то следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските направени в заповедното
производство, съобразно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на
ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат
на сумата в общ размер на 1253 лева /403 лева дължимата и заплатена държавна такса; 250
лева – депозит за вещо лице; 600 лева - платено възнаграждение за един адвокат/.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.А.Т." ЕООД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.***** дължи на „С. 99" ЕООД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата 20 148.48 лв. /двадесет хиляди
сто четиридесет и осем лева и 0.48 ст./ с ДДС, представляваща дължима цена за доставени
стоки /25 440 кг. слънчогледов експелер на цена за кг. от 0.660/ по издадена фактура №
**********/11.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА „П.А.Т." ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** ДА ЗАПЛАТИ на „С. 99" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
4
управление: гр. *****, сумата от 902.97 лева - разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 6353/2023г. на ВРС и 1253 лева - разноски в исковото производство, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5