№ 93
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110110751 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ..., ЕИК: ..., срещу „...” ЕАД, ЕИК ....,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 508,40 лева
(петстотин, и осем лева и четиридесет стотинки) главница, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... за
нанесени имуществени вреди на лек автомобил марка „...“, с рег. № ...,
причинени в резултат на реализирано ПТП на 19.01.2017 г. в гр. С., по вина на
водач на л.а. „...“, с рег. № ...., застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответника, с включени ликвидационни разноски, ведно със
законна лихва върху главницата за периода от датата на подаването на
исковата молба в съда – 1.03.2022 г., до датата на окончателно изплащане на
сумата, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 154,93 лева
(сто петдесет и четири лева и четиридесет стотинки) за периода от 1.03.2019
г. до 1.03.2022г. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че на 19.01.2017 г. в ... е настъпило пътнотранспортно
произшествие (ПТП), документирано с протокол за ПТП , съставен от ОПП
СДВР с № .../19.01.2017 г. Посочва се, че автомобил с ДК № ...., при
движение в една и съща посока реализира ПТП с движещия се от дясната му
страна л. а. „...“ ДР№ ..., след което напуска мястото на произшествието без
да спре. В Протокол за ПТП са описани повреди по „...“ ДР№ ..., а именно:
ляво странично огледало за обратно виждане. За увредения л. а. „...“ ДР№ ...
се посочва, че бил сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” със ..., Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ... и
период на застрахователното покритие 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г. След
събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по застраховка
„Каско” на МПС на 20.01.2017 г. била образувана при ищеца ликвидационна
преписка (щета) № .... Застрахованият лек автомобил бил огледан от експерти
на застрахователното дружество за причинени в резултат на горепосоченото
ПТП щети и с банков превод на 13.03.2017 г. било изплатено
1
застрахователното обезщетение на доверен автосервиз, отстранил повредите
по пострадалия автомобил в размер на 493,40 лв. Обезщетението се твърди да
е било платено на базата на възстановяване на автомобила в доверен сервиз,
посочен от застрахователя, за сметка на същия. С включени ликвидационни
разноски в размер на 15 лв., обезщетението възлиза, според исковата молба на
сумата от 508,40 лв. Твърди се, че с плащането на застрахователното
обезщетение, ... изпълни задълженията си по договора за имуществена
застраховане, а именно да изплати одобреното по щетата застрахователно
обезщетение. Ищецът посочва, че за МПС с ДР № .... е налична валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
Застрахователна компания „...“ ЕАД и ..., в качеството си на застраховател,
встъпва в правата на увредения по силата на факта, че е изплатило
застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за него
възниква суброгационно право срещу застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач. Ищецът излага доводи, че е поканил ответника да възстанови
изплатената като застрахователно обезщетение сума и към писмото - покана с
изх. № ... от 16.11.2017 г., получено от ответника на 30.11.2017 г., предявил
списък с щети, сред които и щета с № ..., като приложил необходимите
документи, доказващи основанието и размера на регресната си претенция. До
подаване на исковата молба, регресната претенция не била платена. Посочва
се в исковата молба, че длъжникът е в забава, считано от 30.12.2017 г. С
исковата молба се претендира законна лихва върху главницата от 508,40 лв.
за периода от 01.03.2019 до 01.03.2022г„ чиито размер възлизал на 154,93 лв.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не
оспорва факта, че към дата 19.01.2017 г„ относно превозното средство с per.
№ ...., е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, с период на покритие от 16.10.2016 г. до 16.10.2017 г., между
собственика на посочения лек автомобил и „...“ ЕАД. Твърди, че в конкретния
случай претенциите на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение -
главница и мораторна лихва, се явяват погасени по давност, предвид
предявяването им извън законоустановените срокове. Оспорва факта на
настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие,
участието на водач на лек автомобил с per. № .... в него, механизма на
реализиране на инцидента, причинените вреди, наличието на вина и
противоправност на деянието, реализирано от страна на водача на
горепосочения лек автомобил. Сочи, че не са представени доказателства, от
които по категоричен начин да бъде установено, че водач на лек автомобил с
per. № ...., действително е участвал в пътния инцидент на дата 19.01.2017 г., в
..., при който да са причинени щети по автомобил марка „...“, модел „....", с
per. № .... Оспорва се твърдението на ищеца, че в конкретния случай щетите
по автомобил „...", модел „....“, с per. № ..., са настъпили в причинна връзка с
описания в исковата молба инцидент и механизъм на събитието. Твърди, че
водачът на автомобил „...“, модел „....", с per. № ..., е съпричинил събитието,
тъй като към момента на настъпване на инцидента не се е движил възможно
най - вдясно в пътната си лента и с това е възпрепятствал останалите
участници в движението при извършване на маневри, включително
преминаване в съседна пътна лента. Оспорва обстоятелството, че вследствие
на процесния инцидент по автомобил „...", модел „....", с per. № ..., са
2
настъпили щети, които следва да бъдат обезщетени в размер на 493.40 лв.
Счита, че в конкретния случай заплатената от ищеца сума по Фактура № ...,
издадена „..." ЕООД, значително надвишава средните пазарни цени за замяна
и ремонт на увредения детайл. Счита, че не е налице основание за
присъждане на сумата в размер на 15 лв. (петнадесет лева) - ликвидационни
разходи. Оспорва претенцията на ищеца за дължимост на мораторна и
законна лихва, начислена върху главницата. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа
предявения иск, а ответникът го оспорва.
Съдът, на основание чл. 235 ГПК, като взе предвид събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на
страните, както и правните норми, уреждащи спорните отношения,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иск с правна квалификация чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увредено лице; плащането на застрахователно
обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, което представлява покрит застрахователен риск: деяние –
настъпилото ПТП, противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ автомобил, вреда –
щетите по МПС, застраховано при ищеца; причинна връзка между това
деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди;
наличие на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора.
По иска с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличие на главен дълг и отправена до ответника покана за плащане.
С доклада по делото е отделено като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към 19.01.2017 г. относно
превозното средство с peг. № ...., е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, с период на покритие от 16.10.2016 г.
до 16.10.2017 г., между собственика на посочения лек автомобил и „...“ ЕАД.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-
автотехническа експертиза (л.112-117), което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, и от което се установява, че
механизмът на настъпване на ПТП е следният: на 19.01.2017 г., около
08:50 часа, лек автомобил „...”, с рег.№ ...., се движи по ул. „...“, и в района
срещу № 9, водачът предприема маневра за изпреварване, при която
реализира ПТП със спрелия от дясната му страна лек автомобил „... ...”, с рег.
№ ..., след което напуска мястото на ПТП. Всички увреждания по лек
автомобил „... ...”, с рег.№ ..., отразени в описа на застрахователя се намират в
пряка и причинно- следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „... ...”, с рег.№
..., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493,40 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер между 15,00 лв. и 25,00 лв. Стойността, необходима за възстановяване
на лек автомобил „... ...”, с рег.№ ..., изчислена на база средни пазарни цени,
3
включително при използване на части от алтернативни доставчици, към
датата на ПТП е 489,80 лв.
Съгласно показанията на свидетелката И. Т. при процесния инцидент
управляваният от свидетелката лек автомобил „...“ бил на ул. „...“, когато
покрай него преминал друг автомобил, който се движел бързо, и го ударил. В
резултат на удара било счупено страничното огледано на автомобила,
управляван от свидетелката. Същата запомнила номера на автомобила.
Свидетелката заявява, че ул. „...“ е малка квартална уличка, на която от едната
страна има паркирали автомобили и разминаването между две коли става
трудно, и когато едната се движи много бързо, и не се съобрази, че трябва
бавно да се размине, се получава удар.
Съгласно показанията на свидетеля Г. М. същият живее в гр. С., на ул.
„...“. Свидетелят заявява, че преди години получил призовка от КАТ – гр. С.
за това, че някой е предявил претенции, че е ударил автомобила му на ул.
„...“. По това време свидетелят шофирал джип „...“, модел „...“. Свидетелят
отишъл в КАТ, дал обяснение, в което казал, че не е имал участие в ПТП,
описал, че няма щети по колата, след това и от КАТ - С. огледали автомобила
и случаят приключил. Свидетелят твърди, че всичките му автомобили винаги
са били застраховани в „...“ АД. Свидетелят не е завеждал щета към
застраховател във връзка с този случай. Заявява, че няма спомен някога през
живота си да е имал удар с друг автомобил на ул. „...“ и никога не е имал ПТП
на тази улица. Свидетелят твърди, че ул. „...“ не е много тясна улицата, но
обикновено има много паркирали коли и е трудно разминаване на две коли,
трябва да се изчакват.
Съгласно протокол за ПТП, рег. № ... (л.107), съставен по данни на
водача на автомобил „...“, ДР № ... – И. Т., автомобил с рег. № .... се движи по
ул. „...“ в посока бул. „...“ и срещу № 9 става участник в ПТП с автомобил
„...“, ДР № ..., и напуска мястото на ПТП.
Съгласно декларация от 17.02.2017 г. (л.101), представена пред КАТ от
свидетеля Г. М., на 19.01.2017 г. свидетелят е пътувал с колата си по ул. „...“,
но не е разбрал да е реализиран удар между неговия автомобил и друг
автомобил и по неговия автомобил нямало никакви следи от удар.
Съгласно Наказателно постановление № .../02.05.2017 г. на Г. М. е
наложено административно наказание „глоба“ за това, че на 19.01.2017 г.,
около 08:30 ч. при движение по ул. „...“ в посока към бул. „...“ управлявал л.а.
„...“, с рег. № .... и срещу бл. ..., поради недостатъчен контрол върху
управляваното МПС реализирал ПТП с л.а. „...“ с рег. № ..., след което не
спрял, за да установи последиците от ПТП. Няма данни за връчване на
наказателното постановление на Г. М..
Между страните не се спори, че към датата на ПТП за увредения л.а.
„...“ с рег. № ... е бил сключен застрахователен договор за имуществена
застраховка „Каско” със ..., Клауза - „П“ - Пълно каско, с полица № ... и
период на застрахователното покритие 14.10.2016 г. - 13.10.2017 г., както и че
ищецът е заплатил сума в размер на 493,40 лв. по Фактура № ..., издадена „..."
ЕООД за замяна и ремонт на увредения детайл.Тези обстоятелства несъмнено
се установяват и от представените по делото писмени доказателства -
застрахователна полица, общи условия, възлагателно писмо, фактура,
платежно нареждане от 13.03.2017 г.
При съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства
4
чрез разпита на свидетелите И. Т. и Г. М., чиито показания следва да бъдат
кредитирани като ясни, последователни, убедителни и кореспондиращи със
заключението на вещото лице по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, настоящият съдебен състав приема за установено, че процесното
произшествие е настъпило при движението на автомобил „...“ с рег. № ... по
ул. „...“, където срещу № 9 водачът реализира ПТП с движещия се от дясната
му страна автомобил „...“ с ДР № ..., което обективно и неизбежно е довело до
увреждане на автомобил „...“, изразяващо се в счупване на ляво странично
огледало за обратно виждане. Водачът на автомобил „...“ с рег. № ... напуска
местопроизшествието без да спре.
Съдът не счита, че между показанията на свидетелката Т. и свидетелят
М. има противоречие – напротив, твърденията на свидетеля М., че не помни
да е участвал в процесното ПТП кореспондират с описаното от свидетелката
Т. поведение на водача на лекия автомобил с рег. № ..., който след като
минава покрай управлявания от нея лек автомобил (по това време същият е
бил паркиран) и реализира ПТП чрез удар в лявото странично огледало за
обратно виждане, продължава движението си без да спре. Напълно е
възможно свидетелят М. да не е възприел настъпването на процесното ПТП,
още повече, че щетите от същото се ограничават до лявото странично
огледало за обратно виждане на лекия автомобил рег. № .... Същевременно
обаче фактът, че свидетелят М. не е възприел процесното ПТП и не е спрял за
изясняване на последиците от него не представляват обстоятелства, които
изключват вината за настъпването му. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелката Т., че именно водачът на лек автомобил рег. № ... е нанесъл
щетите по управлявания от нея лек автомобил – установява се, че свидетелят
М. живее именно на ул. „...“ и че на 19.01.2017 г. е управлявал лекия си
автомобил рег.№ ... по тази улица (така декларацията от 17.02.2017 г.,
представена пред КАТ), като тези обстоятелства са в подкрепа на твърденията
на свидетелката Т..
В този смисъл съдът приема, че по делото е доказано, че действията на
водача на автомобил „...“ с рег. № ... съставляват граждански деликт. Той е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, установени
в чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Деянието на посочения водач е противоправно и в пряка
причинна връзка от него са настъпили твърдените увреждания на
застрахования при ответника автомобил. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1/2021 от 1.08.2022 г. по тълк. дело № 1 по описа за 2021 г. на ОСГТК на
ВКС пострадалият съпричинява вредата тогава, когато е създал реална
възможност за настъпването или е превърнал създадената от делинквента
реална опасност в действителност. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че водачът на л.а. „...“, с рег. № ..., с поведението
си не е създал предпоставка за настъпване на вредоносния резултат. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че ул. „...“ е тясна улица,
като предвид паркиралите МПС от едната страна на улицата, разминаването
между автомобилите е затруднено.
Ответникът своевременно е релевирал по делото – с депозирания
писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна
давност.
По въпроса за погасителната давност спрямо регресните
5
суброгационни искове на застрахователя съществува задължителна практика,
обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Този въпрос се разрешава
непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение
№ 178 от 21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
173 от 30.10.2009 г. по т. д. № 455/2009 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 53 от
16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г., ТК, I ТО, решение № 2 от 02.02.2011 г. по
т. д. № 206/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 15 от 04.02.2011 г. по т. д.
№ 326/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение № 127 от 18.10.2019 г. по т. д. №
2835/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО и др. С посочената съдебна практика е
разяснено, че регресните суброгационни искове на застрахователя и
Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна
погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в
който застрахователят, съответно Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица, а не от момента на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая застрахователят е изплатил обезщетение на 13.03.2017 г.
Същевременно, исковете са предявени на 1.03.2022 г., т.е преди изтичане на
5-годишния давностен срок. Ето защо възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението следва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Действителната стойност на увреденото
имущество е възприето като горна граница и в специалната норма, уреждаща
обезщетението в полза на третото увредено лице при задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – чл. 499, ал. 2 КЗ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото –
съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество, а според чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка, т. е. това е пазарната цена на
новите резервни части /от които не се приспада обезценка, в случай, че
ремонтираната вещ не е нова/ плюс разходите за тяхната доставка, ремонт,
строително-монтажни работи, които обикновено се извършват, за да се
възстанови повредената вещ в първоначалното й състояние.
В тази връзка следва да се отбележи, че от заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обективно, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „... ...”, с рег.№
..., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 493,40 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „... ...”, с рег.№
..., изчислена на база средни пазарни цени, включително при използване на
части от алтернативни доставчици, към датата на ПТП е 489,80 лв.
Предвид обстоятелството, че в глава XIV, т. 69 от Общите условия на
ищеца за застраховка на моторни превозни средства „Каско“ (л.14) е
предвидено, че застрахователят обезщетява застрахования до размера на
6
вредата от настъпилото застрахователно събитие, и застрахователят е
изплатил застрахователното обезщетение на доверен автосервиз, отстранил
повредите по пострадалия автомобил в размер на 493,40 лв., съдът намира, че
размерът на дължимото от ответника обезщетение следва да се определи на
база на средните пазарни цени, но не и при използване на части от
алтернативни доставчици, тъй като в застрахователния договор и общите
условия към него не е предвидено използването на части от алтернативни
доставчици, а и на увреденото лице се дължи възстановяване на състоянието
на вещта отпреди увреждането. Поради това на ищеца се дължи пълния
размер на заплатеното застрахователно обезщетение от 493,40 лв.
На застрахователя се дължи и сумата от 15 лв. ликвидационни разноски,
която предвид заключението на вещото лице, съдът не намира за прекомерна.
Предвид изложеното искът по чл. 411 КЗ е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 508,40 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Видно от представеното по делото писмо на л. 32, на 16.11.2017 г.
ищецът ЗАД „...“ е изпратил на ответника „...“ АД покана за плащане на суми
в 30-дневен срок по 17 бр. регресни претенции, като под № 14 е вписана
регресната претенция, предмет на настоящото производство. В писмото е
посочено, че съдържащите се в преписката документи са подробно описани в
регресната покана към всяка от тях. Писмото е получено от ответника на
30.11.2017 г., поради което с изтичане на 30-дневния срок, ответникът е
изпаднал в забава за плащане на дължимата сума.
Предвид обстоятелството, че размерът на законната лихва за забава
върху сумата от 508,40 лв. за периода 1.03.2019 г. – 1.03.2022 г., изчислен от
съда на основание чл. 162 ГПК, съвпада с претендирания такъв от 154,93 лв.,
искът следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, разноски се дължат на ищеца. В откритото
съдебно заседание, проведено на 4.12.2023 г. ищецът е направил искане за
присъждане на разноски и е представил списък на разноските. Същият
доказва разноски в размер на 100 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за
изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, 50 лв. депозит за разпит на
свидетел и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо 500 лв. Поради това, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 500 лв. разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. ..., да заплати на ЗАД „...“, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., сумата от 508,40 лева (петстотин и осем лева и
четиридесет стотинки) главница, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № ... за нанесени
имуществени вреди на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., причинени в
резултат на реализирано ПТП на 19.01.2017 г. в гр. С., по вина на водач на л.а.
„...“, с рег. № ...., застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при
ответника, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва
7
върху главницата за периода от датата на подаването на исковата молба –
1.03.2022 г., до датата на окончателно изплащане на сумата, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 154,93 лева (сто петдесет и
четири лева и четиридесет стотинки) за периода от 1.03.2019 г. до 1.03.2022 г.
ОСЪЖДА „...“ ЕАД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. .... да заплати на ЗАД „...“, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ...., сумата от 500 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8