П Р О Т О К О Л
гр.София, 08.07.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публично съдебно заседание на осми юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ |
Съдебен секретар РЕНИ АТАНАСОВА
Прокурор ЮЛИАНА ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане НЧД № 1234 по описа за 2021
година, докладвано от СЪДИЯ НИКОЛОВ.
На
именното повикване в 10:00 часа в залата се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
М.Д.Ц. се явява лично и със служебния си защитник АДВОКАТ Б.Х..
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ се представлява от ИНСПЕКТОР Т.Г., упълномощена да
представлява началника на Затвора – гр.София със заповед № Л-220 от 16.06.2021
година.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ: Представям и моля да приемете справка,
касаеща изтърпяното от осъдения наказание „Лишаване от свобода“, както и
неговия остатък; доклад за осъдения Ц., изготвен от инспектори при Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Затвора – гр.София, ЗОЗТ „Кремиковци“ и
доклад за пробационен надзор.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
СЧИТА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание и
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА СЪЩОТО.
Осъденият
е със снета самоличност и разяснени права.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРОДЪЛЖАВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме възражения по така представените в днешното съдебно
заседание писмени документи, да се приемат. Нямаме други доказателствени
искания.
СЪДЪТ,
с оглед изявлението на страните по приемането на представените в днешното
съдебно заседание доказателства, както и с оглед липсата на други доказателствени
искания, на основание чл.283 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени документи, включително и днес
представените такива от процесуалния представител на началника на Затвора –
гр.София.
НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ: Началникът на затвора изразява отрицателно
становище по повод условното-предсрочно освобождаване на осъденото лице, като
се мотивирам с това, че е налице само и единствено първата предпоставка,
формалната, за условно-предсрочно освобождаване. Осъденият действително е изтърпял
две трети от наложеното му наказание, но не е дал достатъчно убедителни доказателства
за своето поправяне, поради което и целите и задачите на наложеното наказание
не са изпълнени. Рискът от рецидив и вреди към обществото е в средни стойности.
Има актуални проблемни зони, по които работата следва да продължи, като следва
да се вземе предвид и значителния остатък до изтърпяване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам, че не са налице условията за условно-предсрочно освобождаване по отношение
на лишения от свобода М.Д.Ц.. Действително налице е първата кумулативно дадена
в закона предпоставка, а именно лишеният от свобода е изтърпял повече от две
трети от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Не е налице обаче
другата кумулативно дадена предпоставка, а именно да са налице доказателства,
от които да е видна трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице.
Видно от становището на затворническата администрация, същото е отрицателно,
като е посочено, че корекционият процес не е завършен и целите на чл.36 от НК към
настоящия момент не са постигнати. Ето защо намирам, че молбата следва да бъде
оставена без уважение.
Адв.Х.:
Поддържам подадената молба от подзащитния ми М.Ц. за условно-предсрочно
освобождаване. Считам, че молбата е основателна и следва да бъде уважена. От представената
справка от Затвора – гр.София е видно, че към настоящия момент Ц. е изтърпял
общо 14 години, 10 месеца и 12 дни, като остатъкът е 4 години, 1 месец и 18
дни. Както е отбелязано в справката от началника на затвора, е налице първата
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. На практика към този момент Ц. е изтърпял
две трети от наложеното му наказание.
По
отн на отрицателното становище, което е изразено от началника на Затвора е, че въпреки
наличието на първата предпоставка, не е налице втората кумулативно дадена предпоставка
във връзка с чл.439а от НПК, визирайки чл.36, от НК, а именно, че целите на наложеното
наказание не са изпълнени в своята съвкупност.
По
отношение на представените в днешното съдебно заседание както справка, така и
становище на началника на затвора и доклад за пробационен надзор и доклада на
служител, който отговаря непосредствено за изпълнението на наказанието на Ц., е
видно отново проявата на формализъм по отношение изготвянето на становището. На
практика докладът, който е представен от инспектор Н., едно към едно съвпада с
предходния доклад, а именно, че опасността от рецидив и оценката на риска
остава към средните зони, а именно 66 точки. В тази връзка в предходното
съдебно заседание съм изложил аргумента, че в предходната подадена молба от
подзащитния ми отново за условно-предсрочно освобождаване, а именно от
представения доклад по НЧД № 1762 от 2020 година от 08.06.2020 година е видно,
че към тогавашния момент, към 08.06.2020 година, оценката на риска от рецидив е
определена на 59 точки. След като от този момент подзащитният ми няма нито едно
наказание, а има само награди, е необяснимо за мене как от 59 точки към
настоящия момент опасността от рецидив е отишла на 66 точки. Именно поради тази
причина считам, че изготвеният доклад е формалистичен и не отговаря на
моментното състояние на изпълнението на наказанието на подзащитния ми Ц..
Следва
да се отбележи, че Ц. многократно е награждаван от администрацията на затвора и
именно тези награди и цялостното му поведение е довело до промяна на първоначално
определения строг режим на общ, като мнението на инспектор М. към настоящия
момент е, че следва режимът да бъде променен от общ на открит тип и е необяснимо
поради какви причини повече от половин година администрацията на затвора не е
предприела мерки за промяна на режима на базата на цялостното поведение и
наградите на подзащитнтия ми Ц..
Отделно
от това, от представения доклад за пробационен надзор е видно, че е отбелязано,
че се индикира успешен процес за поправяне и превъзпитание, който според тях
все още не е завършен, но демонстрираните положителни резултати по отношение
промяната в поведението и нагласите на лишения от свобода следва да се затвърдят
с евентуална пробационна мярка при изменението на присъдата прилагането на
чл.70 от НК, като на основание чл.42а, ал.2, т.2 условното-предсрочно освобождаване
да продължи със задължителни периодични срещи с пробационен служител в рамките
на максимално допустимия изпитателен срок.
Именно
поради изложените аргументи считам, че подадената молба дава на подзащитния ми
дава основание да стигнем до извода, че с поведението си през изминалите 14 години
и 10 месеца Ц. е доказал с цялото си поведение, че има право спрямо него да
бъде приложен чл.70, ал.1 от НК. Само индивидуалният план за присъдата, за
който се твърди, че не е изпълнен в цялост, с оглед постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК, не е основание да бъде отказано условно-предсрочно
освобождаване. Именно поради изложените аргументи ви моля да постановите акт, с
който да одобрите подадената молба за условно-предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Ц.: Поддържам заявеното от защитника ми. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
посл дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ
М.Ц.: Ако е възможно, да ми уважите молбата.
СЪДЪТ
СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
НАСТОЯЩИЯТ
СЪДЕБЕН СЪСТАВ, след тайно съвещание, въз основа на материалите по делото,
исканията и доводите на страните, като взе предвид и молбата на осъдения М.Д.Ц.,
НАМИРА за установено следното:
Производството
е по чл.437 и следващите от НПК. Същото е образувано по молба на осъдения Ц., с
която същият моли, при наличие на предпоставките на чл.70, ал.1 от НК, да бъде
предсрочно-условно освободен от изтърпяване на определеното му наказание
„Лишаване от свобода“ поради придобито право с оглед изискванията на закона.
Видно
от приложените в кориците на затворническото досие за осъдения М.Д.Ц. документи,
от същите се установява, че последният е неколкократно осъждан, като към
момента същият търпи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 19 години, което
му е наложено с присъда по НОХД № 2152 от 2008 година по описа на СГС, с която
по реда на чл.25, вр.чл.23 от НПК са групирани отделно наложени наказания на
осъдения Ц. за престъпления по чл.116 от НК, по чл.150 от НК, по чл.196 от НК и
по чл.198 от НК.
Съдът,
видно от днес представената от процесуалния представител на началника на Затвора
– гр.София справка за изтърпяното от осъдения наказание „Лишаване от свобода“,
констатира, че Ц. към днешна дата – 08.07.2021 година, фактически е изтърпял 13
години, 9 месеца и 16 дни, от работа 1 година и 26 дни, като от същата тази
справка се установява, че към днешна дата остатъкът от наказанието „Лишаване от
свобода“, което осъденото лице следва да изтърпи, е 4 години, 1 месец и 18 дни.
Макар
към днешна дата осъденият М.Д.Ц. да е изтърпял повече от две трети от
наказанието му „Лишаване от свобода“, изискуемо съгласно разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.2 от НК, то с оглед съвкупния анализ на всички приложени по делото,
включително и такива, прилоижени към затворническото досие на осъдения
документи, съдът счита, че не са налице всички изискуеми от разпоредбата на чл.70,
ал.1 от НК предпоставки, за да постанови предсрочно-условно освобождаване от
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, което осъденият Ц. търпи към
настоящия момент, тъй като съдът намира, че все още към настоящия момент не са
налице категорични и безспорни доказателства, установяващи, че осъденият със
своето поведение в пенитенциарното заведение е дал необходимите и категорични
доказателства, че реално се е поправил.
За
да се приеме, че осъденото лице реално се е поправило, то съдът приема за необходимо
да бъде установено по категоричен, несъмнен и безспорен начин, че в съзнанието
и поведението на Ц. е настъпила такава промяна, която да сочи на неговото реално
поправяне до степен, обосноваваща отпадането на всички основания и причини,
които са довели до това наказание и ефективното му изтърпяване.
В
тази връзка съдът следва да отбележи, че М.Д.Ц. е осъждан за тежки умишлени
престъпления, включително и за такива против правата на гражданите, характеризиращи
се с изключително висока степен на обществена опасност, едното от които е
убийство, извършено при условията на квалифициращи обстоятелства по чл.116 от НК.
С
оглед извършване на цялата инкриминирана продукция, то чрез наложеното на
осъдения Ц. общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 19
години, в максимална степен се цели постигане на поправяне и превъзпитание на
осъденото лице, така че да бъде за в бъдеще преодоляно извършване от негова
страна на каквото и да е било общественоопасно деяние.
Видно
от доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ при Затвора –
гр.София, ЗО „Кремиковци“, оценката на риск от рецидив при осъдения Ц. към
момента на изготвяне на този доклад е определена на 66 точки – средни
стойности, като рискът от сериозни вреди за обществото също е посочен в средни
стойности.
Отбелязано
е в този доклад, че по отношение на осъдения все още не са постигнати целите на
наказанието в пълнота, което налагало корекционната дейност с Ц. да продължи.
Тези
констатации относно оценката на риск от рецидив и рискът за сериозни вреди за
обществото, също са преповторени в днес представения доклад, изготвен от
инспектори „Социална дейност и възпитателна работа“ към ЗОЗТ „Кремиковци“.
Отрицателни
становища за условно предсрочно освобождаване за осъдения са изразили и главният
инспектор на ЗОЗТ „Кремиковци“ и началникът на Затвора – гр.София.
В
тази връзка съдът намира да посочи, че в предходни доклади изрично са
анализирани всички зони, при които са установени дефицити, касаещи поведението
на Ц..
Видно
от представения в днешното съдебно заседание доклад са констатирани подобрения
единствено в две зони – трудова заетост и начин на живот и обкръжение.
По
отношение на останалите дефицитни зони в съзнанието и поведението на осъденото лице,
а именно отношение към правонарушения, образование и обучение, управление на
финанси, злоупотреба с алкохол, умения за мислене, не се констатират промени в
положителен аспект.
В
тази връзка съдът е длъжен и да посочи, че в кориците на затворническото досие
на осъдения е приложено диференцирано психо-диагностично заключение за осъдения
Ц., което е направено тази година, в края на месец февуари и от което се
установява, че при изследването на осъдения са отчетени гранични към високи
стойности по скалата „враждебност“, която е когнитивният компонент на
агресивното поведение при осъдения.
В
това заключение отново е препоръчано с осъдения да се работи в посока
подобряване на самоконтрола и за промяна към законосъобразен начин на живот.
Все
пак съдът отчита в позитивна светлина демонстрираното от осъдения през
последните няколко години поведение в пенитенциарното заведение, което, видно и
от приложените в кориците на делото доклади, води и до намаляване на оценката
на риск, както и тази за вреди към обществото, но с оглед все пак
констатираните към настоящия момент оценки на риск от рецидив и вреди към
обществото, които са средни стойности и данните за все още наличните дефицити в
съзнанието и поведението на Ц., с които съдът е длъжен да се съобрази с оглед
разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НК, настоящият съдебен състав приема, че все
още при осъдения към настоящия момент не е приключил процесът за
ресоциализацията му към спазване на обществените норми за поведение, необходима
за интеграцията му в обществото.
Съдът
приема, че самото формално спазване на режима в пенитенциарното заведение не
може да се приеме като единствено доказателство за поправяне на осъдения, още
повече, че спазването на реда в пенитенциарното заведение е вменено като задължение
на лишените от свобода с оглед разпоредбата на чл.96 от ЗИНЗС.
В
тази връзка следва да се отбележи, че в последните няколко години наистина
осъденият е награждаван, но преди това многократно е наказван за дисциплинарни
нарушения в периода 2014-2016 година.
Обстоятелството,
че осъденият полага труд също само по себе си според настоящия съдебен състав
не е достатъчно съдът да приеме че осъденият реално се е поправил, още повече, че
самото полагане на труд се зачита, като се намалява срокът на наказанието „Лишаване
от свобода“ и видно от днес представената справка, установяваща това
обстоятелство, положеният от осъдения труд е отчетен, като му е намалено
наказанието „Лишаване от свобода“.
От
всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че молбата на осъдения М.Д.Ц.
за постановяване на предсрочно-условно освобождаване от изтърпяване на останалата
му част от наказанието „Лишаване от свобода“ следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.Д.Ц., ЕГН **********, за условно-предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“
за срок от 19 години, наложено му по присъда, постановена по НОХД № 2152 от 2008
година по описа на СГС.
Определението
на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС по
реда на глава 22 от НПК.
След
приключване на делото затворническото досие на осъдения да се върне в Затвора –
гр.София.
Препис
от протокола от днешното съдебно заседание да се издаде на служебния защитник
за послужване пред НБПП.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:48 часа.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
СЕКРЕТАР: |
|