Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, ………….2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІ състав, в публично заседание на дванадесет
април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
при секретаря Виржиния Миланова и с участието
на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
адм.дело N 534 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
С решение № 2963/05.03.21г., постановено по адм.д.№ 11653/20г. Върховният
административен съд е обезсилил решение №
1245/26.08.2020г., постановено по адм.д.№ 1004/2020г. по описа на
Административен съд гр.Варна и е върнал делото за ново разглеждане. В решението
си Върховният административен съд е дал указания относно новото разглеждане на
делото първоинстанционният съд да разгледа и прецени иска, и постанови
решението си спрямо призовавания по делото ответник- Агенция „Митници“.
Предмет на делото е предявеният от „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от П.Д.П., чрез адв.Ж., иск против Агенция „Митници“,
представлявано от органа издал незаконосъобразния акт- Териториална дирекция
„Северна морска“ с правно основание чл.1 ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. АПК с цена от
360лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатено адвокатско възнаграждение за воденото съдебно производство по
оспорване на издаденото НП № 364/2018/2019 на директора на ТД „Северна морска“
в Агенция „Митници“, отменено с решение по НАХД № 2751/19г. на ВРС, оставено в
сила с решение по к.адм.д.№ 3066/2019г. на Адм.съд-Варна, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че е
претърпял имуществени вреди в размер на 360лв. за една съдебна инстанция- ВРС,
представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
произтичащи от воденото съдебно производство по оспорване на издаденото, но
отменено изцяло наказателно постановление № 364/2018/2019/15.05.2019г. с решение по НАХД № 2751/2019г. на ВРС,
оставено в сила с решение по к.адм.д. №3066/2019г. по описа на Адм.съд-Варна. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение
в размер на 360лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна– Агенция
„Митници“, чрез процесуалния си представител ю.к. С., оспорва предявеният иск.
Счита, че е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.
Представителят на
Окръжна прокуратура Варна изразява становище, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен. Счита, че са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ, тъй
като е налице незаконосъобразен административен акт, както и имуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от издаването му, поради което искът
следва да се уважи.
След като разгледа
твърденията на страните и доказателствата по делото, административният съд
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по
делото НАХД № 2751/2019 г. по описа на ВРС се установява, че с решение № 1813/10.10.2019
г. е отменено наказателно постановление №364/2018/2019/15.05.2019
г., издадено от заместник директора на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“,
с което на ищеца за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ и на основание чл.
234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер от
793.92 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания. С решение № 11/08.01.2020 г. по к.адм.д. № 3066/2019 г. на Адм. Съд-
Варна е оставено в сила решение № 1813/10.10.2019 г. по НАХД № 2751/2019 г. на
ВРС.
От представеното по НАХД №2751/2019г. по описа на ВРС пълномощно се
установява, че дружеството е упълномощило адв.Ж. да подаде жалба против НП № 364/2018/2019 г., както и да завежда и води делото до окончателното му
свършване във всички инстанции, а от представеният договор
за правна защита и съдействие се установява, че предмет на договора е изготвяне
и подаване на жалба против НП № 364/2018/2019 г., както и процесуално представителство пред
компетентния РС и че договореното адвокатско възнаграждение е 360лв. с ДДС,
дължимо след издаване на фактура. От фактура № 526/03.06.19г. се установява, че
издадена от адв.Ж. на дружеството за 360лв. с ДДС и предмет- изготвяне на
жалба, завеждане и водене на дело срещу НП № 364/2018/2019г., а от
представеното б.б. от 04.06.19г. се установява, че дружеството е заплатило на
адв.Ж. фактури от №515 до №570/03.06.19г., съгласно опис, видно от който
включително и възнаграждението по ф.№ 526/03.06.19г.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен в срок, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
За да бъде ангажирана
отговорността на ответника по иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва
да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на
правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на
административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и
непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и
причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или
бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния
резултат.
Вредата трябва да се
явява пряко, непосредствено и закономерно следствие от акт, действие или
бездействие от вида посочен в чл.203 ал.1 от АПК, както и да е налице
причинно-следствена връзка между доказана вреда и отмененият акт, респ.
действието или бездействието, които трябва да са административни.
Безспорно по делото е,
че издаденото от Заместник-Директор на
Териториална Дирекция Северна морска в Агенция „Митници“ наказателно
постановление № №364/2018/2019 г. е отменено с влязло в
сила на 08.01.20г. решение №1813/10.10.2019г. по НАХД № 2751/2019г. на РС-Варна /оставено в сила с решение № 11/08.01.2020
г. по к.адм.д. №3066/19г. на Адм.съд-Варна/, като това обстоятелство по категоричен начин
се установява и от писмените доказателства по делото.
Съгласно Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015г. независимо че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност, неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
В конкретния случай
наказателното постановление е издадено от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност,
неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност и настоящата
инстанция приема, че е налице първата от трите кумулативно предвидени от закона
предпоставки за ангажирането на отговорността на ответника, а именно–отменен
незаконосъобразен административен акт /издадено наказателно постановление/.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само
незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с
която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални
блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и
непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които
са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат
и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно
въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени - не трябва да има опосредена връзка между вредите и
отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и
място, следващо противоправния резултат.
Съгласно Тълкувателно
решение №1/15.03.2017г. по т.д. №2/2016г. на ВАС при предявени пред
административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В решението
е прието, че след като едно от условията на АПК за образуване на производство
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен
или /и/ съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на
адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена
вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена
последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Прието е, че безспорно,
потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът
е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД №2751/2019г. на РС-Варна, видно от представеният по него договор за
правна защита и съдействие. Договореното и заплатено възнаграждение от ищеца-
жалбоподател в производството пред ВРС е в размер на 360лв. с ДДС. Съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размера
на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по
нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая е
договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
при обжалване на издаденото НП пред ВРС, като същото е съобразено с фактическа
сложност на делото и е в установения в наредбата минимален размер, като съгласно
§2а от ДР на наредбата е начислен и дължимият данък върху добавената стойност,
който се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение.
Налице е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /наказателно
постановление/ и е непосредствена последица от него, съгласно ТР №1/17г.
Налице са и трите
предпоставки на чл.1 ал.1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
При този изход на спора
и предвид направеното искане, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 745лв., от които 25лв.- ДТ и 720лв.-адвокатско
възнаграждение за две инстанции. Съгласно чл.10 ал.3 ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част на иска.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Милки Груп
Био“ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.Д.П. сумата
от 360лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно
издадено НП № 364/2018/2019г. от Заместник-Директор на Териториална
Дирекция Северна морска в Агенция „Митници“, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска-15.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „Милки Груп
Био“ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.Д.П. направените
по делото разноски в размер на 745лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: