Р Е Ш Е Н И Е
№............../............................г. , гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1.
М.Иванова-Даскалова
2.Станислава Стоева
при секретар Ангелина Георгиева и с
участието на прокурор Александър Атанасов от Окръжна прокуратура - Варна
изслуша докладваното от съдия Мария Иванова - Даскалова КАНД № 2777/2021г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Аграра“ ООД - гр. Варна срещу Решение №812/05.11.2021г. по НАХД №3510/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № РЗ-001/06.08.2021г. на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, с което на дружеството за
нарушение на чл.82 т.1 от Закона за защита на растенията на основание чл.164
ал.2 от ЗЗР е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. и е осъдено
да заплати на ОДБХ– Варна сумата от 120лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С жалбата се претендира
отмяна на решението на ВРС на основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК като постановено
при неправилно приложение на закона. Оспорва се основния извод на съда, че дружеството
е осъществило състава на описаното в НП нарушение на чл.82, т.1 от ЗЗР, с оглед
на което е намерена за основателно и законосъобразно ангажирана имуществената
му отговорност за него. Неправилно РС разрешил основния спорен въпрос по делото
– извършило ли е реклама на изброените в НП дванадесет препарата за растителна
защита, за които през годините са издадени заповеди на Директора на БАБХ за
забрана на употребата им, с факта на фигурирането им в он-лайн-платформата му. Поддържат
се аргументите за противоречие на направения от въззивния съд извод с разпоредбата
на чл.3, т.31 от Регламент №1107/2009г. на ЕО, който дефинира рекламата като „средство
за повишаване на продажбата или употребата на ПРЗ посредством печатни или
електронни медии“. Изтъква се обстоятелството, че на сайта на дружеството има хиляди
продукти, някои от които с характеристиките на препарати за растителна защита със
съответната информация за тях, като забраняваните за употреба от тях не били
продавани и рекламирани. Продуктите, които се забранявали за употреба не се премахвали,
а при узнаване на забраната за ползването им, това се отбелязвано при
информацията за съответния продукт, за да бъдат удовлетворени критериите и
стратегии на фирмата, която поддържала електронната страница. С твърденията за липсата
на извършена от дружеството реклама на посочените в НП продукти, се иска отмяна
на Решението на РС и отмяна на НП като неправилни и незаконосъобразни.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Депозирана
е уточняваща молба с пояснение на искането в касационната жалба, като се
заявява оспорване като неправилно на Решението на ВРС изцяло. В съдебно
заседание явилият се процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Представя подробни писмени бележки и списък на разноските, които се претендират
за присъждане при отмяна на решението и на НП, като направени пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът – Областна дирекция
по безопасност на храните – Варна чрез упълномощения юрисконсулт депозира
писмено възражение със становище за неоснователност на касационната жалба.
Излага доводите поради които счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, както и потвърденото с него НП, поради което моли да бъде
оставено в сила. В съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде
оставена без уважение. Намира Решението на ВРС за правилно и съобразено със
закона, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност при уважаване на
жалбата и присъждане на разноски на касатора прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и предлага решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалбата е
подадена в срока по чл.211, ал. 1 от АПК, при спазване изискванията на АПК, от
лице с активна процесуална легитимация, поради което е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи
на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно
чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението следи и
служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Решението на РС-Варна е
валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка за правилността на
приложението на материалния закон от ВРС, въз основа на фактическите
установявания в решението му, с оглед забраната в чл.220 от АПК. ВРС преценил събраните
доказателства и описал в решението установеното от фактическа страна за случая
и за административнонаказателното производство, както следва: Проверката била
извършена на 18.03.2021г. по повод сигнал за реклама на неразрешени продукти за
растителна защита /ПРЗ/ в ОДБХ – Варна. Проверен
бил сайта на „Аграра“ООД – **** и се установило, че там фигурират ПРЗ както следва:
-"Ранер 240
СК"- 500 мл., вписан с реф. № *** /3492-1/, забранен със Заповед № РД
11-1662/12.08.2019г. на Изп. директор на БАБХ;
-"Пиринекс сюприйм
ЗВ"- 1л., реф. № ***, забранен със Заповед № РД 11-485/14.02.2020г. на
Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Калипсо 480
СК" - 20 мл., реф. № *** /4166-1/, забранен със Заповед № РД
11-1631/13.07.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Протеус 110
ОД" - 20 мл., реф. № *** /1862-1/, забранен със Заповед № РД
11-1630/13.07.2020г. на Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Суперсект
екстра" - 20 мл., реф. № *** /305-1/, забранен със Заповед № РД
11-624/25.03.2019г. на Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Крю 4 СК" -
5л., реф. № *** /3916-1/, забранен със Заповед № РД 11-2153/31.10.2019г. на
Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Базис 75 ДФ"
- 60г., реф. № ***, забранен със Заповед № РД 11-2023/20.10.2016г. на
Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Ротер ВГ" -
20г." , реф. № *** /3569-1/, забранен със Заповед №РД 11-732/19.03.2020г.
на Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Стелар 210
СЛ" - 5 л., реф. № ***/3485-1/, забранен със Заповед № РД
11-770/30.04.2015г. на Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Реглон форте"
- 5 л., реф. № *** /2323-1/, забранен със Заповед № РД 11-489/11.03.2019г. на
Изпълнителния директор на БАБХ;
-"Аканто плюс"
- 5 л., реф. № ***/3495-1/ , забранен със Заповед № РД 11-2624/01.12.2017г. на
Изпълнителния директор на БАБХ;
-Аканто 250 СК - 5л.,
реф. № ****/3496-1/, забранен със Заповед № РД 11-2626/01.12.2017г. на
Изпълнителния директор на БАБХ.
Тези ПРЗ не фигурирали в
списъка на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за
растителна защита в официалния публичен регистър на БАБХ - София, а били в списъка
на ПРЗ с прекратени или отнети разрешения.
РС установил, че това е
преценено като осъществено от дружеството на 18.03.2021г. рекламиране чрез
сайта с цел продажба на тези 12 неразрешени ПРЗ, което в съставения на
03.06.2021г. срещу „Аграра“ ООД акт за установяване
на административно нарушение е квалифицирано като нарушение на чл.82, ал.1 от
Закона за защита на растенията. РС установил, че срещу акта са постъпили
възражения от дружеството, които Директорът на ОДБХ – Варна разгледал и намерил
за неоснователни и въз основа на акта и материалите в преписката издал НП №
РЗ-001/06.08.2021г., в което изцяло възприел фактическите установявания на
актосъставителя и квалификация на извършеното като нарушение на чл.82, ал.1 от
ЗЗР, за което на основание чл.164, ал.2 от ЗЗР наложил на дружеството имуществена
санкция от 1000лева.
В решението РС посочил,
че кредитира писмените доказателства представени с административнонаказателната
преписка, сред които са констативните протоколи, разпечатки на сайта, фактури и
т.н., както и показанията на разпитаните свидетели Д., Т. и Г.. В КП №003071/19.03.2021г.
актосъставителят Д. отразила, че при извършената инспекция на място в
селскостопанската аптека на дружеството не е установено наличие на посочените в
сигнала забранени ПРЗ, както в приемното, така и в складовото помещение. В
съдебно заседание свид. Д. заявила, че при проверката на място в
селскостопанската аптека не са установили наличие на тези 12 ПРЗ, както и в
склада за съхранение, който е за търговия на едро с ПРЗ. Свид.Т. посочила, че на
сайта информацията за процесните 12 ПРЗ била същата, каквато била дадена за
всеки продукт в описанието за употреба и нямало изтъкнато предимство. Свид. Г.,
който поддържа сайта на дружеството заявил в показанията си, че при поддръжката
на сайта следвали най-добрите практики на гугъл и поради това за целите на оптимизацията
посъветвали управителя на дружеството да не се изтриват страници с информацията
за продуктите, за да има видимост за потребителя, а да се поставя подходящо
съобщение, че продуктът не е наличен, че не се продава и др. В представените с
преписката и приети по делото фактури и разпечатки от дневниците не фигурирал
нито един от въпросните 12 препарати. На приетите с преписката разпечатки от сайта
на дружеството за препаратите е видно, че е посочено наименованието им и
информацията за състава, употребата, производителя им и т.н. На приложената
разпечатка от 02.04.2021г. за препарата „Ранер 240 СК-500мл“ например още при
наименованието му е отбелязано, че е забранен със заповед №РД ***/12.08.2019г.
С оглед изложеното и по
аргумент от мотивите в решението на РС, между страните не е имало спор, че за
описаните в НП дванадесет препарата за растителна защита на сайта на
дружеството е стояла информацията за наименованието им, състава, употребата,
производителя и т.н., но те не са налични и не се съхраняват и предлагат в
обектите на дружеството – в агроаптеката и склада на едро, нито фигурират в
издадените от дружеството фактури и в дневниците за дейността му сред
продуктите, които доставя и продава.
Въз основа на установеното
от доказателствата с Решение №812/05.11.2021г. въззивният съд отхвърлил като
неоснователни оплакванията в жалбата, които са идентични с направените във
възражението срещу акта за неправилно прието в НП, че дружеството е рекламирало
12 ПРЗ които са забранени, с цел увеличаване на продажбите им. РС потвърдил НП
№ РЗ-001/06.08.2021г. като издадено от компетентен орган, въз основа на редовно
съставен АУАН, от компетентно лице и в законовите срокове, в производство
проведено при спазване на правилата, без допуснати нарушения, които да са
съществени и такива ограничаващи правото на защита. РС заключил, че НП е правилно
и законосъобразно издадено въз основа на изводите, че в него нарушението е описано
пълно и точно, с посочване на фактите и обстоятелствата за съставомерните му
елементи, при правилно приложение на закона. РС намерил за правилно приложена
към конкретно установените факти и обстоятелства административнонаказателната
разпоредба на чл.164 ал.2 от ЗЗР, която предвижда налагане на имуществена
санкция на юридическо лице или ЕТ, който извърши нарушение по ал.1, изразяващо
се в рекламиране на продукти за растителна защита в нарушение на чл.81 или в
нарушение на забрана по чл.82.В случая
обвинението е за нарушение на забраната в чл.82, т.1 от ЗЗР на първата хипотеза,
която забранява рекламата на неразрешен продукт за растителна защита. При тези
изводи съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗР който разписва, че рекламата на продукт за
растителна защита се извършва в съответствие с условията на разрешението му за
пускане на пазара и употреба в Република България и с изискванията на чл.66 от
Регламент (ЕО) № 1107/2009, РС взел предвид определението на понятието
„реклама“ в този регламент.
Съгласно чл.3 т.31 от Регламент
1107/2009г. на ЕО „реклама“ означава средство за повишаване на продажбата или
употребата на продукти за растителна защита /насочено към лица, различни от
притежателя на разрешение, лицето, пускащо продукта за растителна защита на
пазара, и техните представители/ посредством печатни или електронни медии.
РС счел публикуването на
сайта на препаратите с листовките им, указващи сферата на тяхното приложение за
равнозначно на излагането на стоки в магазин и представляващо реклама на
същите, до която достъп имат неограничен кръг адресати. С поставянето на общодостъпно
място на листовките за забранените продукти можело да се насърчат потребителите
да ги потърсят за закупуване не само от „Аграра“ЕООД, но и от други търговци. Поради
това заключил, че в НП правилно е преценено, че дружеството е осъществило
състава на нарушение по чл.164, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗР, изпълнителното
деяние на което се осъществявало само с рекламирането на дванадестте
неразрешени ПРЗ и е без значение дали са налични в склада му и дали ги е
продавало.
Решението е постановено
при неправилно приложение на материалния закон. В обстоятелствената част на
АУАН и в НП е описано конкретно изпълнително деяние, в извършване на което
дружеството е обвинено и за което се санкционира, като издателят му носи
тежестта докаже, че на 18.03.2021г. дружеството чрез сайта на страница www.sortovisemena.bu
е рекламирало 12-те броя продукти за растителна, които са забранени с цитирани заповеди
на ИД на БАБХ, издадени през периода 2016-2020г. с цел увеличаване на
продажбите им.
Събраните по делото
доказателства не удостоверяват „Аграра“ЕООД да е извършвало продажба или
предоставяне за употреба, нито дори да е съхранявало в склада или в
агроаптеката си който и да било от посочените в обвинението 12 продукти за растителна
защита. РС не е установил от събраните в производството писмени доказателства и
свидетелски показания, информацията за
тези продукти в сайта да е била поставена по начин, който да насочва специално
към тях вниманието на посетителите на сайта, нито тези продукти са били
изведени като промоционални стоки или по друг начин, което да подкрепи изводите,
че те се рекламират, че информацията за тях на сайта се явява средство за
повишаване на продажбата и/ или на употребата им. Поради това настоящият състав
на АС-Варна намира за неправилна с оглед конкретните факти и обстоятелства
преценката на въззивната инстанция, че от дружеството е осъществена „реклама“
по смисъла на чл.3 т.31 от Регламент 1107/2009г. на ЕО. Поставянето на
посочените в НП 12 броя продукта за растителна защита в онлайн-магазина на
дружеството се явява изброяване на предлагания асортимент от продукти /за
растителна защита и други/ с основната информация за тях, а не за реклама.
Събраните писмени и гласни доказателства изцяло кореспондират с обясненията
дадени от дружеството още във възраженията срещу АУАН, че в сайта въпросните 12
ПРЗ са били качени с информацията за тях когато са били разрешени за употреба,
заедно с още много други продукти и стоки, общо над 15 000, с които дружеството
търгува и поради динамиката заради постоянната поява на нови продукти и
преустановяване на производството, ползването или забраната на някои от тях, тези
промени трудно се отразявали на сайта. Писмените доказателства и показанията на
свидетелите изцяло кореспондират със заявеното още във възраженията на
дружеството и в показанията на свидетеля поддържащ сайта, както и от
разпечатката от сайта приета с преписката, че продуктите с основната информация
за тях са качвани на сайта, а в последствие информацията за тях при издаването
на заповед за забрана за ползването им не е актуализирана чрез премахването на
тези страници от сайта, а чрез добавяне като забележка на информация за
издавената заповед за забрана за ползването им. Това е причината поради която и
проверяващите при проверката на сайта констатират, че на него стои информацията
и за конкретните 12 продукта за растителна защита, които през годините са били
забранени за ползване, а не с цел рекламирането им на 18.03.2021г. за да повишат
продажбите им или употребата им. В тази връзка още във възражението срещу АУАН
от дружеството са изтъкнали обстоятелството, че при проверките извършени от
органите на ОБДХ-Варна, за които са съставени КП №***/22.03.2021г. и КП №***/02.04.2021г.
е установено, че дружеството не съхранява в приемното си помещение, нито в
складовете си нито един от изброените 12 ПРЗ и не продава такива, че не е
извършвало доставки на такива продукти и не фигурират такива ПРЗ във фактурите
за продажбите му. Поради това и тъй като от писмените доказателства и от
показанията на актосъставителя не се установява на ел. сайт върху тези 12 ПРЗ
да е бил поставен акцент – визуален или друг, който да ги отличава от
останалите продукти от асортимента, неправилен е извода, че дружеството ги е
рекламирало с цел цели да повиши тяхната продажба или употреба. Неправилен е
извода на наказващия орган и на ВРС, че е доказано извършването на 18.03.2021г.
от „Аграра“ ООД на описаното в НП нарушение на забраната в чл.82, т.1 от ЗЗР –
рекламиране на изброените 12 неразрешени продукти за растителна защита, за
което незаконосъобразно е ангажирана имуществената му отговорност на основание
чл.164 ал.2 от ЗЗР като му е наложена имуществена санкция от 1000лв. Това е
основание за отмяна на НП, а като достигнал до противоположния извод и го
потвърдил като правилно и законосъобразно, въззивния съд е постановил
неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което НП да бъде отменено.
При този изход на спора,
своевременно на направените искания от представителя на „Аграра“ ООД за
присъждане на разноски за двете инстанции следва да бъде уважено. По своевременно
направеното възражението на представителя на ответника за прекомерност на размера
на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение касационният състав
взе предвид доказателствата за осъществените активни процесуални действия пред
въззивната и пред касационната инстанция от адвоката, вкл. явяването му в
проведените открити съдебни заседания и обстоятелството, че 300лв. е минималния
размер по чл.18, ал. 2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на
адвокатското възнаграждение за една инстанция за производството по оспорване на
НП за налагане на санкция от 1000лв. Поради това възражението за прекомерност е
неоснователно. Ответната страна - Областна дирекция по безопасност на храните –
Варна следва да бъде осъдена да заплати на касатора „Аграра“ ООД-гр.Варна сумата
от 600лева, представляваща заплатените от дружеството адвокатски възнаграждения
от по 300лв. за производството пред РС-Варна и пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 812/05.11.2021г. по НАХД №
3510/2021г. по описа на Районен съд – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№РЗ-001/06.08.2021г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на
храните – Варна, с което на основание чл.164 ал.2 от ЗЗР на „Аграра“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за нарушение на чл.82 т.1 от
Закона за защита на растенията.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на
храните – Варна да заплати на „Аграра“ ООД - гр. Варна с ЕИК *** сумата в
размер на 600/шестстотин/лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: