Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София,
14.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Радка Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНЧХД № 2881/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда от 26.03.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 17407/2016 г. на
СРС, НО, 5 състав, подсъдимата С.И.Б. е призната за невинна в това да е
извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. 146, ал. 1 НК и по чл. 148,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, а подсъдимият Х.К. е признат за
невинен по обвинението му по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. На основание чл. 189, ал. 3 НПК тъжителката Р.Д. – Н. е осъдена да заплати
на Х.К. сумата от 400 лв., разноски по делото за вещи лица, 3000 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и банкови такси за направените преводи в
размер на 8,20 лв. На същото основание тъжителката Р.Д. – Н. е осъдена да
заплати на С.И.Б. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 2500 лв. На основание чл. 190, ал. 2 НПК тъжителката е осъдена да заплати и сумата от 10 лв. за държавна такса
за два изпълнителни листа.
От присъдата е останала недоволна тъжителката Р.Д. – Н., която я е обжалвала
чрез поверениците си в законоустановения срок. Във въззивната си жалба и
допълнението към нея тъжителката твърди, че присъдата е неправилна и иска
нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати
за виновни и осъдени за престъпленията, предмет на обвинението. Твърди, че
съдът изцяло е подменил фактическата част на обвинението по чл. 148 вр. чл. 146 НК, като това е довело до произнасяне по непредявено обвинение. На следващо
място в жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за допуснато
процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като районният съд не е
положил усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства и не е обсъдил
всички събрани доказателства, като се излагат конкретни възражения по
доказателствения анализ в мотивите. Твърди се, че по отношение на част от
инкриминираните твърдения е налице липса на мотиви. Към допълнението се
представят писмени материали под опис и се иска тяхното приобщаване като
писмени доказателства. Иска се допълнително назначаване на съдебна стилистично-лингвистична
експертиза с цел установяване на езиковите особености на текста на процесните
публикации във в. „Уикенд“ и тяхното авторство със задача да се даде отговор
дали използваните стилистични, изразни и езиково-художествени лингвистични
средства са използвани от един и същи автор. Прави се искане да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която след достъп до електронната поща *****@icloud.com да даде
отговор достоверни
ли са датата на получаване, посоченият подател и съдържанието на електронното писмо от
27.09.2016 г., приложено като доказателство към въззивната жалба; от кой електронен адрес е изпратено горепосоченото
писмо; кой е
IP адресът на подателя, какъв е видът му (статичен или динамичен) и кой е
интернет доставчикът, поддържащ този IP адрес, както и
да изследва
прикачения към посоченото ел. писмо файл с наименование “*****_New_Media1.doc”,
като
установи: кой е авторът на файла; кой е операторът, направил последно запазване на
информация във файла; какви са имената на собственика на компютърното
устройство, на което е създаден и съхранен файла; какви са датата и точният час
на създаване на файла и на последното запазване на информация в него. Прави се искане за издаване на съдебни удостоверения пред съоветния
мобилен оператор, който е поддържал мобилната услуга в периода август –
септември 2016 г., за посочените в жалбата номера, ползвани от подсъдимите, за
да се установи кое физическо лице или дружество е страна по договора за мобилна
услуга, както и справка за входящите и изходящи обаждания за периода от 15.08-10.10.2016
г. Освен това се иска и трето съдебно удостоверение, което да послужи пред ТР,
за да се снабди тъжителката с друго такова, в което да бъдат удостоверени
изброените в допълнението към жалбата обстоятелства. В заключение се поддържа,
че неправилната преценка на събраните доказателства е довела до постановяване
на незаконосъобразен извод, че подсъдимите са невинни.
В разпоредително заседание по
реда на чл.327 и сл. НПК на 22.10.2019 г. въззивният съд е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие с допускане на нови гласни доказателства.
В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция поверениците на
тъжителката молят съдът да уважи така подадената въззивна жалба и да отмени
оправдателната присъда на районния съд като незаконосъобразна. Считат, че по
делото е събран достатъчен по обем доказателствен материал, като от съвкупния
анализ на доказателствата може да се направи категоричен извод за авторството
на двамата подсъдими К. и Б. по отношение на деянията, за които им е повдигнато
обвинение, както и по отношение на фактическия състав на престъпленията,
описани в частната тъжба. Поддържат, че присъдата е постановена при липса на мотиви
и след превратно тълкуване на доказателствения материал и недостатъчното му
обсъждане, което е довело до незаконосъобразни изводи за липса на извършване на
престъпление от страна на двамата подсъдими. Моли съдът да отмени изцяло
оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае двамата
подсъдими К. и Б. за виновни по така повдигнатите им обвинения с частната тъжба
и да ги осъди заплатят направените от тъжителката разноски. Същевременно излагат
съображения, че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразна присъда,
като изцяло е подменил фактическия състав на предявените обвинения, доколкото е
подменил посочените от тъжителката изрази, пасажи и твърдения в статията с
произволно избрани такива от нея и е разгледал тях, като е коментирал
относителността на събраните доказателства към приетата по делото експертиза и
е включил в присъдата абсурдни заключения за признания на обвиняемия, които
явно не са по това дело. Твърдят, че съдът е кредитирал показания на свидетел,
които са компрометирани, а е игнорирал доказателствата, които доказват авторството
и на двамата подсъдими.
Защитникът на подсъдимия К. оспорва въззивната жалба. Счита за недоказани
както разгласяването на позорни обстоятелства, така и авторството на деянието
от К.. На следващо място намира за доказана истинността на заявените
обстоятелства, като предлага на съда, в случай че приеме, че подсъдимият е автор
на изявленията, да установи липсата на субективния елемент на престъплението. С
оглед на това намира постановената по отношение на подзащитния си присъда за
правилна и моли да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимата Б. намира, че частният тъжител не се е справил
с възложената му от закона доказателствена тежест да събере правнорелевантните
доказателства, с които да установи твърденията си. Намира наличните дефицити в
мотивите за несъществени, доколкото се отнасят за писмени доказателства, които
съдът не кредитира. Счита, че изложените от тъжителя твърдения за липса на
доказателствен анализ са неверни, а събраната доказателствена маса не дава
възможност на съда за едни по-пространни мотиви. В заключение моли съдът да
потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована.
В правото си на лична защита подсъдимият К. заявява, че никога не е
казвал нещо клеветническо срещу Р.Д., нито за г-н Г., а твърденията на
тъжителката, че ѝ пречи, са неверни. В предоставеното му право на
последна дума иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.
В последната си дума подсъдимата Б. се присъединява към изразените доводи
от защитника си.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
При провеждане на първоинстанционното съдебно производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 и т. 2 от НПК, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане от районния съд.
Наказателното производство за обида и клевета, съгласно чл. 161, ал.1 НК,
се образува по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуалният
документ, в който се инкриминират фактите, за които се иска повдигане на
обвинение, а в разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата се
дава правната им квалификация. С връчването на тъжбата и разпореждането се
повдига и конкретното обвинение, по което се провежда наказателното
преследване. Поради това и законът е възвел императивни изисквания към
съдържанието на тъжбата в чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като тя очертава фактическите
рамки на обвинението, по което следва да се защитава подсъдимият и съдът дължи
произнасяне.
В процесния случай с депозираната на 7.10.2016 г. пред СРС тъжба тъжителката
Р.Д.-Н. иска осъждане на подсъдимия Х.К. за това, че изрекъл по неин адрес следните
клеветнически твърдения, с които ѝ приписал извършване на престъпления:
„Кипърският бизнесмен Х.К.: „Р.Д. открадна фирмата ми с над 4 милиона евро!“; „явно
целта е била друга – да ме махнат тихомълком от фирмата“; „Според Х.К. Р.Д. не
просто е замесена, тя е в главната роля в дръзката афера.“; „Няма да се оставя
да бъда измамен така дръзко!“; „С две думи заверените от нотариус Тютюнджиев
документи са пълни фалшификати“, като е посочено, че изразите са индивидуализирани
в приложената към тъжбата публикация по време и място и са били разпространени
чрез печатно произведение.
С тъжбата се иска и осъждане на подсъдимата С.И.Б. за това, че е описала
и публикувала следните клеветнически твърдения за Р.Д.-Н., с които ѝ
приписала извършване на престъпления, също индивидуализирани в приложената към
тъжбата публикация по време и място и разпространени чрез печатно произведение:
„Ограбеният чужд инвеститор…“, „Такъв пладнешки грабеж...“, „Изключва го от
компанията без да го уведомят…“, „Веднага, след като научава, че фирмата му е
открадната, Х.К. започва опити да си я върне през съда“, „Завлеченият чужденец
се жалва в Брюксел…“, „Заверените документи са фалшификати и от Агенция по
вписванията са си затваряли очите…“, „Историята с откраднатата фирма на Х.К.…“,
„Чуждият инвеститор твърди, че усмихнатото лице на „Мармалад“ Р.Д. е сложила
ръка върху фирмата.“, „Телевизионната водеща и зет ѝ В.Г. слагат ръка
върху солидна инвестиция, гръмна международен скандал“ в съставена от нея
статия, публикувана на 14-та и 15-та страница на вестник „Уикенд“ в брой 39
(672) от 1.10.2016 г.
На 11.10.2016 г. било депозирано допълнение към частната тъжба (л. 35) от
поверениците на тъжителката, в което е посочено, че се прави доуточнение на
някои от фактите и обстоятелствата, отразени в тъжбата. Посочено е, че в
процесната статия е записано от нейния автор С.Б.: „Фотоволтаикът започва
работа и както обяснява К. работи „Повече от добре“.“ и „Близо четири години
съдружието върви по мед и масло“, с които изрази се твърди, че е направено внушение,
че подсъдимият К. бил изряден бизнесмен, а тъжителката въпреки това била решила
да му „открадне фирмата“. Изложени са и твърдения за причинени от Х.К. щети на
бизнеса поради наличие на множество задължения на управляваните от него
дружества.
С разпореждане от 6.11.2016 г. (л.
44) съдията-докладчик при СРС е дал ход на тъжбата, като посочил, че се повдига
обвинение срещу Х.К. за престъпление по чл. 147 от НК и срещу С.И.Б. за
престъпление по чл. 148 от НК. В разпореждането е посочено, при това непълно,
единствено цифровото изражение на повдигнатото обвинение, като липсва словесно
описание на инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответните
престъпления.
С депозирани на 13.03.2017 г.,
преди даване ход на съдебното следствие, молби (л. 104 и л. 106) частната
тъжителка чрез своя повереник е направила искане по чл. 287, ал. 6 от НПК за
конкретизация и изменение на обвинениeто, като е поискала включването на следните обстоятелства:
1.
По отношение на подсъдимата С.Б.
– за това, че в качеството си на автор на статия, публикувана на 14-та и 15-та
страница на вестник „Уикенд“ в брой 1-7.Х.2016 г.:
-
разпространила следните
обидни и позорящи квалификации относно личността на Р.Д. – Н.: „наглата история
около фирмата“, „дръзката афера“, „скандал в стил „Гнили ябълки““, „скандал ала
„Гнили ябълки““, „пладнешки грабеж“, „историята с откраднатата фирма“, „гнили
ябълки“, „ще бъдат опраскани“, „скандал“, „не просто замесена, а в главната
роля в тази афера“;
-
разгласила по публичен начин
неверни и позорящи Р.Д. – Н. обстоятелства: „Телевизионната водеща и зет
ѝ В.Г. слагат ръка върху солидна инвестиция. Гръмва международен
скандал.“, „Днес, шест години по-късно, чуждият инвеститор твърди, че
усмихнатото лице на „Мармалад“ Р.Д. е сложила ръка върху фирмата.“, „Скандалът
има и огромно финансово измерение, което е над 4 милиона евро – внушителна сума
по всички международни стандарти“, „Съответно и никой не му предлага да бъде
финансово обезщетен, след като е изваден с ловък финт от компанията.“, „ Те и
двамата с К. подписват в банката документи, с които се правят различни
разплащания на общата им фирма. Това е рутинна процедура, която ги събира всеки
месец, защото според дружествения договор под всички платежни документи трябва
да са подписите и на тримата. При поредната им среща партньорите не обелват и
дума за промяна.“, „Чевръсти служители на Агенцията по вписванията на бърза
ръка са вписали промените“.
2.
По отношение на подсъдимия Х.К.
– за това, че е изказал и разгласил по публичен начин неверни и позорящи Р.Д.-Н.
обстоятелства, обективирани като негов цитат в статия, публикувана на 14-та и
15-та страница на вестник „Уикенд“ в брой 1-7.Х.2016 г.:
-
„Р.Д. открадна фирмата ми с
над 4 млн. евро!“ – в заглавието на статията
-
„…но явно целта е била друга,
Да ме махнат тихомълком от фирмата, без да се усетя и активите да бъдат
продадени.“, „но явно от Агенция по вписванията са си затворили очите. Давам си
сметка, че В.Г. не ме е излъгал, когато се хвалеше, че има свои хора в в тази
Агенция“ – в текста на статията.
Тъжителката е посочила също,
че квалификацията на престъпленията, дадена от съдията-докладчик с
разпореждането за даване ход на тъжбата, е непълна, поради което – неясна.
Отбелязано е, че спрямо К. съдът е посочил единствено разпоредбата на чл. 147 НК без да уточния коя е относимата хипотеза, като по същия начин е процедирал и
с обвинението на подс. Б., като е квалифицирал обвинението й по чл. 148 НК, без
да уточни конкретната хипотеза, макар че разпоредбата съдържа няколко различни
хипотези. Твърди се, че с посочване на
общата квалификация не може да се изведе конкретният състав на престъпление, а
така не се конкретизира и предметът на доказване и се затруднява адекватността
на защитата (в молба, приложена на л. 104).
В следващото съдебно
заседание на 15.03.2017 г. съдът е докладвад молбите на тъжителката от
11.01.2017 г. и 13.03.2017 г. и е връчил преписи за подсъдимите. Нито в това,
нито в следващите заседания съдът се е произнесъл по искането за фактическо
допълване на обвинението.
На 1.06.2018 г. повереник на
тъжителката е депозирал искане за отвод на съдията (л. 200), в което
бездействието на съда да квалифицира в пълнота твърдяното престъпление на всеки
от подсъдимите се приема за предубеденост, като се посочва и че пропускът наред
с това е абсолютно отменително основание на присъдата. Подчертава се, че
неправилната квалификация компрометира бъдещото развитие на производството.
В заседанието, проведено на
19.06.2018 г., съдът е оставил без уважение направеното искане за отвод, както
и исканията за конституиране на тъжителката като граждански ищец, а издателят
на медията „Н.М.Г.“ – като граждански ответник. В същото съдебно заседание
съдът е дал ход на делото и е отразил, че го докладва с прочитане на частната
тъжба. Съдът не се е произнесъл по молбите на тъжителката за включване на нови
обстоятелства. Не е докладвана и правната квалификация на деянията. След това
подсъдимите са запитани дали разбират обвинението си.
По настояване на поверениците на тъжителката в
края на съдебното заседание съдът е допуснал промяна в правната квалификация на
деянията, извършени от подсъдимите, като е приел, че същите следва да се считат
за обвинение срещу С.И.Б. в престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146,
ал. 1 от НК и чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК и срещу Х.К. в
престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. Съдът не е връчил
препис от определението на подсъдимите, като същевременно не се е произнасъл по
фактическото съдържание на обвинението, не е посочил кои са инкриминираните
изрази, съответно към деянието на кой от двамата подсъдими се включват и за кое
престъпление. По отношение на правната квалификация по чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК не се
извършва конкретизация на конкретната форма на изпълнително деяние по чл. 147,
ал. 1 НК, не се въвеждат факти относно по-тежко квалифицирания състав на чл.
148, ал. 2 НК, като не се уточняват настъпилите тежки последици. Така
измененото правно основание на обвинението не е предявено на подсъдимите и нито
в това заседание, нито в следващото на 23.10.2018 г. те не са били запитани
дали разбират в какво се изразява променения му обхват.
С присъдата съдът се е произнесъл по обвинение
за престъпление с квалификация по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. чл. 146, ал. 1 от НК
– такава, каквато е приел съдът с определението от 19.06.2018 г. По отношение
на обвинението за клевета обаче съдът се е произнесъл по правна квалификация по
чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 от НК, каквато никога не е
била възвеждана в обвинението.
За първи път в присъдата
районният съд е посочил изразите, за които е приел, че има повдигнато обвинение
и е признал подсъдимите за невиновни. Видно от съдържанието на диспозитива,
съдът се е произнесъл по изрази, които не са били включени в тъжбата или в
допълнителната молба с посочено основание чл. 287, ал. 6 НПК, като същевременно
не се е произнесъл по всички посочени от тъжителката изрази.
Съдът се е произнесъл по
следните непредявени с тъжбата и молбата изрази: в обвинението на подс. К.–
„Чевръсти служители на Агенция по вписванията на бърза ръка са вписали
промените“; в обвинението на подс. Б. – „…но явно от Агенцията по
вписванията са си затворили очите. Давам си сметка, че В.Г. не ме е излъгал,
когато се хвалеше, че има свои хора в тази Агенция“ и „телевизиите у нас
отказват да се занимават с този казус, тъй като ставало дума за тяхна колежка –
известна телевизионна водеща“.
Съдът не се е произнесъл
по следните изрази, инкриминирани в тъжбата – по обвинението на подс. К.–
„Според Х. К.Р.Д. не просто е замесена, тя е в главната роля в дръзката афера“;
„Няма да се оставя да бъде измамен така дръзко“; „С две думи заварените от
нотариус Тютюнджиев документи са пълни фалшификати“; по обвинението на подс.
Б.: „ограбеният чужд инвеститор…“; „пладнешки грабеж“; „Изключва го от
компанията без да го уведомят…“; „Веднага,
след като научава, че фирмата му е открадната, Х. К.започва опити да си я върне
през съда“; „Завлеченият чужденец се жалва в Брюксел…“. Липсва произнасяне и по
изрази, възведени с молбата по чл. 287, ал. 6 НПК по отношение на обвинението
на подс. Б.: „скандал в стил „Гнили ябълки“, „пладнешки грабеж“, „историята с
откраднатата фирма“, „Фотоволтаикът започва работа и както обяснява К. работи
„Повече от добре“, „Близо четири години съдружието върви по мед и масло“,.
На следващо място, при
обсъждането на съставомерността на поведението на подсъдимите, конкретните думи
и изрази не са обсъдени по начин, който да позволява да бъде изяснена волята на
съда за всеки един от тях поотделно с оглед на това дали съдът ги е приел за
обективно позорящи, но верни; за такива, които обективно не се позорящи или за
такива, които не представляват унизително отнасяне към тъжителката. В мотивите
липсва ясно излагане на приетата за установена фактическа обстановка. Вместо
това е пресъздадено резюме на твърденията на частната тъжителка и заключението
на съдебно-лингвистичната експертиза, обект на изследване на която са били и
думи и изрази, присъстващи в тъжбата и допълненията, но невключени в
съдържанието на присъдата.
На основата на изложените
констатации по повдигането на обвинението и произнасянето по него от първата
инстанция въззивният съд намира, че допуснатите съществени процесуални
нарушения засягат основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло
дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава съществено крайния
съдебен акт.
Нарушено е
основното процесуално право на частната тъжителка по чл. 80 НПК да инкриминира
в обвинението на всеки от подсъдимите изразите, които счита, че са позорни или
й приписват престъпление, или които е приела като унизително обидно отношение,
както и своевременно съдът при повдигане на обвинението да квалифицира
инкриминираните твърдения като конкретен фактически състав на престъпление,
така че недвусмислено да е изяснен предметът на доказване по начин, който
позволява тъжителката, осъществяваща функцията на обвинението, да разбере в
пълнота доказателствената тежест, която носи, а подсъдимите адекватно да се
защитават. Както беше посочено, по дела, образувани по тъжба на пострадалия,
процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик
приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и
в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна
квалификация на фактите на твърдяното престъпление. В конкретния случай първо в
разпореждането съдът не е положил дължимото усилие да посочи правната
квалификация на всеки от изразите, за които тъжителката повдига обвинение. След
това е задълбочил процесуалното нарушение, тъй като не се е произнесъл по
допълването на обвинението от тъжителката в срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Това е
следвало да стане с нарочен съдебен акт, който да бъде връчен на подсъдимите,
защото има пряко отношение към статута им на подсъдими. За разлика от делата, образувани въз основа
на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от
наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на
пострадалия, съгласно чл. 252, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен
процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от
разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй
като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по
този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на
съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на
престъплението, предмет на разглеждане. Поради това и определението на съда от 19.06.2018
г., с което е била извършена допълнителна конкретизация на обвинението, е
следвало да бъде връчено и да бъде осигурен 7-дневен срок на подсъдимите за
запознаване. Същевременно съдът е постановил определението за правната
квалификация на престъпленията, след като вече е бил докладвал обвинението,
поради което на практика окончателното обвинение никога не е било докладвано от
съда, съответно не е вземано становище по него от подсъдимите. В този смисъл
изобщо липсва надлежно предявяване на обвинение. Това е внесло съществена
неяснота по отношение на обвинителната функция и нейната реализация.
Допуснатото процесуално нарушение е било фатално, защото видно от съдържанието
на диспозитива и мотивите на присъдата, съдът се е произнесъл по обвинение,
което не само не е било предявено с доклада в заседанието на 19.06.2018 г., но
изобщо не е било и включено в тъжбата и допълнението към нея. Видно от
въззивната жалба на тъжителката, подадена чрез поверениците й, тя съдържа
съответно искане за отмяна на присъдата, което се основава и на изтъкнатия
недостатък на присъдата.
На следващо място
въззивният съд констатира, че мотивите на присъдата не отговарят на
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото от тях не става ясно как е формирано
вътрешното убеждение на съда нито за релевантните факти, нито за приложимото
материално право. Правото на съда да взема решението си по вътрешно убеждение е
суверенно, но не и безконтролно. Напротив – като резултат от логическа дейност,
която следва да се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на
всички обстоятелства по делото, то подлежи на контрол. Именно необходимостта
от осигуряване на ефективна възможност
да бъде извършена проверка за наличието или липсата на логически грешки при
осъществяването на дейността по решаване на делото налага да бъдат излагани
изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 НПК. Липсата на мотиви е основание за безусловна
отмяна на съдебния акт, защото не позволява на настоящия съдебен състав да
разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора
първа инстанция”, въззивният съд трябва да има за основа годен
първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. В този смисъл е
безпредметно да бъдат обсъждани останалите доводи в жалбата за неправилността
на присъдата по отношение на повдигнатите обвинения.
Липсата на произнасяне на
първостепенния съд с крайния съдебен акт по възведените в тъжбата деяния също
не може да бъде преодоляна за първи път от въззивния съд, чийто правомощия,
както беше посочено, са да провери правилността на присъдата, а констатираната
липсва означава по същество липса и на валиден предмет на въззивен контрол.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че изтъкнатите
съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК
могат да бъдат преодолени на стадия, на който са допуснати. Предвид липсата на
валидно повдигане и предявяване на обвинение, съдебното разглеждане в първата
инстанция следва да започне от първия стадий на съдебната фаза – този на подготвителните
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, от друг състав на
първоинстанционния съд.
Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и
т. 2 вр. чл. 334, т. 1 НПК Софийският градски съд, Наказателно отделение, III въззивен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда на Софийския районен съд от 26.03.2019 г., постановена по
н.ч.х.д. № 17407/2016 г. на СРС, НО, 5 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския районен
съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно
заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.