Р Е Ш
Е Н И Е
№ 162
гр. Перник, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на
секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно
дело № 761/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 3, във вр. с ал. 1
от КСО.
Образувано е по
жалба, подадена от А.Т.М., ЕГН ********** *** против Решение №
КПК-20/09.09.2019 г., издадено от Директора на Териториално поделение – Перник
на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане № Д-13-999-00-**********/26.07.2019
г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при
Териториално поделение – Перник при Националния осигурителен институт, с което
на основание чл. 40, ал. 4 от КСО, във вр. с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване е спряно
производството по отпускането/изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20197539898 за
периода 03.07.2019 г. – 01.08.2019 г.
Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспореното
решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че
разпореждането на ръководителя по изплащането на обезщетения, е издадено без да
е налице някоя от посочените в чл.
40, ал. 4 от
КСО предпоставки. Искането към съда е да отмени обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – Перник и потвърденото с него разпореждане
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Р., в представени
писмени становища е заявил, че
поддържа жалбата. Искането към съда е да я уважи, като отмени оспореното
решение на Директора на ТП на НОИ – Перник и потвърденото с него разпореждане. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът – Директор на териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Счита
същата за процесуално недопустима, поради отсъствие на правен интерес у
подателя и. Съображенията и за това се основават на разпореждания, издадени
след оспорваното, с които е отказано изплащането на процесното обезщетение. Изложени
са и аргументи
за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда да прекрати производството, поради процесуална недопустимост
на жалбата, алтернативно – да отхвърли
оспорването, като неоснователно. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд
– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл.
168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл.
146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл.
147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл.
118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл.
118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Настоящият
състав счита за неоснователно направеното от ответника в последното съдебно
заседание възражение за недопустимост на жалбата, поради отпадане на правния
интерес за оспорване на подателя и в резултат на издаване на разпореждане №
О-13-999-00-**********/18.11.2019 г., с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО
е отказано изплащането на парично обезщетение и което е потвърдено с Решение №
КПК-3/03.01.2020 г., предмет на оспорване по адм. д. № 104/2020 г. по описа на
Административен съд - Перник. Съображенията за това са следните:
По
аргумент на чл. 147, ал. 1 от АПК правен интерес от оспорване на
административен акт е налице, когато с него се застрашават или нарушават права,
свободи, или законни интереси или се създават задължения за оспорващия. С
издаването на акта по чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО безспорно се засяга правото на
осигуреното лице да получи своевременно парично обезщетение за времето, в което
е неработоспособно и не може да реализира доходи от полагане на труд. Това
засягане обуславя и правния му интерес да оспори разпореждането, респективно
решението на директора на ТП на НОИ, с което то е потвърдено. Върху него не
влияе последващо издаване на разпореждане по чл. 40, ал. 3 от КСО, с което се
отрича съществуването на същото осигурително право. Това е така, защото всеки
от административните актове има различни правни последици и нарушава в различна
степен и за различен времеви период конкретното осигурително право. По тази
причина всеки от тях подлежи на самостоятелно оспорване от адресата им.
Правният интерес на последния се обуславя само от разпореденото с обжалвания
акт и върху него не влияе засягането на същото осигурителното право по друг начин с друг
административен акт. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
жалбоподателят има правен интерес да оспори акта, предмет на настоящото съдебно
производство.
Разгледана по
същество подадената от него жалба
е основателна по следните съображения:
На 02.07.2019 г. по реда
на чл.
7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния
осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по
обжалването им, в Електронния регистър на болничните
листове и решенията по обжалването им са постъпили данни за болничен лист №
Е201975539898,
издаден от „****” ООД на А.Т.М. за периода от 03.07.2019
г. до 01.08.2019 г.
На 25.07.2019 г. в
Информационната система за електронен обмен на документи и данни, в
съответствие с изискването на чл.
8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, осигурителят „****” ЕООД, ЕИК **** е представил
удостоверение, с вх. № Р-14-13-000-00-0005710120/25.07.2019 г., относно правото за изплащане
на парично обезщетение на жалбоподателя
по болничен лист № Е201975539898.
Със заповед № ЗР-5-21-00530415/26.02.2019 г. на ръководителя
по контрол на разходите на ДОО
и на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е
възложено на инспектор
по осигуряването при ТП – София
на НОИ да извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя „****” ООД, като е определен срок за това – 20 дни от
връчването на заповедта.
При преценка правото
на парично обезщетение и размера му по отношение на жалбоподателя и наличие на
основание за осигуряване на същия
по чл.
10, ал. 1 от КСО, ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТД – Перник на НАП е приел, че възложената със
заповед № ЗР-5-21-00530415/26.02.2019 г. на
ръководителя по контрол на разходите на ДОО при ТП на НОИ – София град проверка на
осигурителя „****”
ЕООД и данните в информационната система на НОИ, обосновават извода за наличие
на доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ
за изплащане на претендираното обезщетение за временна неработоспособност. По
тези съображения и на основание чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО е издал разпореждане № Д-13-999-00-0000961665/26.07.2019 г., с което е спрял
производството по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност
по болничен лист № Е20197539898, издаден на А.Т.М. за периода от 03.07.2019 г. до 01.08.2019 г.
Разпореждането е
връчено на жалбоподателя
на 31.07.2019
г. и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО той е подал жалба срещу
него, с вх. № 1012-13-48/08.08.2019 г. В срока по чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал
решение № КПК-20/09.09.2019 г., с което е отхвърлил последната, като
неоснователна. Същото е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното
обжалване са представени писмени доказателства – други болнични
листове, издадени на жалбоподателя, разпореждания за спиране на
отпускането/изплащането на паричните обезщетения по тях, както и експертни
решения на ТЕЛК, с които не се потвърждават тези болничните листове. Те са
неотносими към правния спор, тъй като касаят факти, които не са от значение за
преценка основателността на настоящото оспорване. Представено е и писмо изх. №
1030-13-625#4/29.07.2019
г., подписано от директора на ТП – София град при НОИ, с което директорът на ТП
– Перник на НОИ е уведомен за извършените действия във връзка с възложената
проверка на осигурителя „****” ЕООД. Приложена е и декларация вх. № 1030-13-625#13/04.09.2019
г. от Б.Б.А., вписана като управител на дружеството, считано от 11.10.2017 г.,
в която е посочено, че последното не е развивало дейност и не е наемало
работници по трудово правоотношение.
Представено
е и експертно решение ****, взето на заседание ****.2019 г. на ТЕЛК, влязло в
сила на 11.11.2019 г., с което не е потвърден процесния болничен лист №
7539898Е2019 г., което е постъпило в ТП на НОИ – Перник с писмо вх. №
1029-13-1154#2/14.11.2019
г.
При така
установеното, настоящият състав на Административен съд - Перник, прави следните
правни изводи:
Оспореното решение е
валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. № 1012-13-48/08.08.2019
г., по
реда на чл.
117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл.
117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл.
117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от
компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП – Перник на НОИ. Обективирано е в
посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано
в чл.
59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал.
Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически
и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда,
срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО за спиране на административното
производство по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна
неработоспособност
по болничен лист № Е20197539898.
Настоящият състав
намира, че така направеният извод не съответства на закона. Разпореждането на
ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Перник,
предмет на съдебен контрол е издадено на основание чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр. с чл.
47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи
от държавното обществено осигуряване. Цитираните
разпоредби уреждат правомощието на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството по изплащането на паричните обезщетения и помощи от ръководителя
на ТП на НОИ, да спре производството по отпускане и изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност,
когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на
разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая
фактите, изложени като основание за издаване на разпореждането, предмет на
съдебен контрол, не сочат за наличие на основание по чл.
40, ал. 4, т.
2 от КСО за спиране на административното производство.
Нормата е приложима когато пред решаващият административен орган са представени
доказателства по смисъла на чл.
37 от АПК, представляващи конкретни данни за
правно-релевантни факти, даващи основание за отказ/прекратяване изплащането на
обезщетение. Посоченото в разпореждането обстоятелство, че по отношение на
осигурителя "****"
ЕООД е възложена и се провежда проверка от контролните органи на ТП на НОИ не
представлява доказателство по смисъла на чл.
40, ал. 4, т.
2 от КСО и не е основание за спиране на производството по
отпускане/изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на осигурено при него лице. Възложената
проверка и извършените в хода и действия, за които са представени доказателства
от ответника, сочат единствено за съмнение у административния орган за
неспазване на осигурителното законодателство от осигурителя „****” ЕООД, което не е сред
изчерпателно изброените предпоставки в чл.
40, ал. 4, т. 2 от
КСО за спиране на производството. /в този смисъл Решение №
4929 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2018 г., Решение № 5003 от
3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2018 г. /
Независимо, че в
разпореждането, предмет на съдебен контрол, като допълнително основание за
издаването му е посочено наличието на данни в информационната система на НОИ,
които могат да доведат до издаване на отказ за изплащане на претендираното
обезщетение, доказателства за такива не са ангажирани нито в административното,
нито в съдебното производство. Освен това те не са и индивидуализирани, за да
може да се приеме, че действително касаят относими към административно правния
спор факти, които от своя страна представляват основание за отказ да се отпусне
заявеното обезщетение.
Представеното
експертно решение ****, взето на заседание ****.2019 г. на ТЕЛК, влязло в сила
на 11.11.2019 г. също не може да бъде преценено като фактическо основание на
оспореното разпореждане, тъй като е постановено и влязло в сила след издаването
на последното и на решението на директора на ТП – Перник на НОИ, с което е
потвърдено. Същото е становището на настоящия състав по отношение на
декларацията, подадена на 04.09.2019 г. от управителя на дружеството –
осигурител. Декларираните факти са обективирани пред ответника след издаване на
спорното разпореждане и по тази причина не могат да бъдат негово основание.
Предвид изложеното
настоящият състав
намира, че ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите неправилно е приложил разпоредбата
на чл.
40, ал. 4, т. 2 от КСО и е спрял производството по изплащане
на обезщетение за временна неработоспобност, без да е налице предвидената
в нормата предпоставка. Като е потвърдил разпореждането по реда на
административния контрол по чл.
117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Перник е издал
незаконосъобразен акт. Затова постановеното решение следва да бъде отменено. На
основание чл. 173, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и
потвърденото с него разпореждане за спиране на производството по изплащане на
парично обезщетение по представения болничен лист.
Предвид изхода на
спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 150
лв.
Мотивиран
от изложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение № КПК-20/09.09.2019 г.,
издадено от Директора на Териториално поделение – Перник на Националния
осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане №
Д-13-999-00-**********/26.07.2019 г., издадено от ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите при Териториално поделение – Перник при Националния
осигурителен институт, с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във вр.
с чл. 47, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване е спряно производството по отпускането/изплащането на
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на А.Т.М.,
ЕГН ********** *** по болничен лист № Е20197539898 за периода 03.07.2019 г. –
01.08.2019 г.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Национален осигурителен институт – Перник да заплати на А.Т.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на
основание чл.
119, във вр. с чл.
117, ал. 1, т. 2, б. Ж от КСО.
СЪДИЯ: /п/