№ 12852
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110107839 по
описа за 2022 година
Й. В. В. е предявила срещу „В.К.“ ООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сума в размер
на 1257,90 лева, представляваща начислена по Договор за паричен заем .... 14 №
5731447/10.09.2021 г. такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
заем.
Ищцата твърди, че между нея и ответника бил сключен Договор за паричен заем ....
14 № 5731447/10.09.2021 г., по силата на който дружеството предоставило кредит в размер
на 2000 лева със срок на погасяване до 04.12.2022 г. на 30 двуседмични погасителни вноски
при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 % и ГПР от 49,37 %. Излага, че според
договора за извършена от кредитора допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка
за паричен заем“ заемателят дължи такса в размер на 1257,90 лева, която била дължима през
периода на кредита съразмерно и била добавена във всяка една погасителна вноска от
погасителния план. Поради това размерът на общото задължение по кредита възлизал на
3774,30 лева. Ищцата излага, че не дължи начислената такса за експресно разглеждане на
кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си таксата
представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено задължението
за заплащане на таксата, за нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречието с добрите нрави, тъй като изпълнението водело до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните и се третират неравноправно
икономически слаби участници в оборота. Счита, че таксите и/или комисионните, които се
1
събират, следва да бъдат точно и ясно посочени в договора. Твърди, че клаузата уреждаща
допълнително възнаграждение за допълнителна услуга – експресно разглеждане на
документи, е нищожна поради противоречието със закона, тъй като тази такса няма пряко
отношение към насрещната престация, дължима от ответника, а е услуга, свързана с кредита
и усвояването му /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/. Излага съображения, че е нарушено императивното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не било посочено изрично как е образуван
ГПР, а последният бил посочен единствено като процентна величина. Ищцата твърди, че
сключеният с ответника договор е недействителен на сочените от нея основания, поради
което следва да върне единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други
разходи по него. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба е заплатила сума по
кредита в общ размер на 214 лева за главница и лихва. С оглед на тези съображения Й. В. В.
счита, че не дължи сумата 1257,90 лева, представляваща такса за експресно разглеждане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е подало насрещна искова молба срещу
Й. В. В., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер на 2365,14 лева, от която 1947,14
лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 5731447/10.09.2021 г., ведно
със законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и 418 лева,
представляваща договорна лихва за периода 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г. Ищецът по
насрещния иск заявява, че по силата на сключения с Й. В. В. договор за паричен заем е
предоставил на последната сума в размер на 2000 лева, а от своя страна ответницата по
насрещните искове следвало да я върне на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 125,81 лева. „В.К.” ООД твърди, че в погасителната вноска се включвала освен
главница и лихва и такса за експресно разглеждане, начислена поради желание на Й. В. В. да
се ползва от тази услуга. Тъй като кредитополучателят не представил допълнително
обезпечение, съгласно поетото задължение по договора, му била начислена и неустойка в
размер на 838,80 лева. Ответницата по насрещните искове заплатила само първата вноска по
кредита, като след това преустановила погасяването на задълженията си по процесния
договор, с оглед на което „В.К.” ООД обосновава правния си интерес от предявяването на
насрещните осъдителни искови претенции.
В законоустановения срок ответницата по насрещните искове е депозирала отговор
на насрещната искова молба, с който счита за основателна претенцията на „В.К.” ООД за
сумата от 1786 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем
„Standart 14“ № 5731447/10.09.2021 г. и оспорва претенциите за сумата 161,14 лева -
главница по договора и за сумата 418 лева, представляваща начислена и неизплатена
договорна лихва. Излага съображения за недействителност на процесния договор за паричен
заем, тъй като фиксираният годишен лихвен процент в размер на 40,32 % нарушавал
добрите нрави и водел до неравноправие между страните, единият в качеството си на
потребител, а другият – на доставчик на финансови услуги. Заявява, че размерът на
договорената възнаградителна лихва надхвърля повече от четири пъти законната, с оглед на
което уреждащата я клауза противоречи на добрите нрави. Сочи, че е налице заблуждаваща
2
търговска практика от страна на ищеца по насрещните искове като последният не е посочил
действителния размер на ГПР, а го е вписал в договора единствено като процентна
величина. Това от своя страна довело до неравноправност и нищожност на клаузата,
уреждаща дължимостта и размера на ГПР. Твърди, че „В.К.” ООД недобросъвестно я е
увредило като не е предоставило информация за кредитната сделка, в т.ч. за размера на
всички разходи, поради което тя не е могла да разбере икономическите последици на
поетото от нея задължение и не е могла да прецени дали да сключи процесния договор.
Счита, че поради недействителността на договора за паричен заем и на основание чл. 23
ЗПК следва да върне единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други
разходи. Моли съда да отхвърли насрещните искови претенции за сумата над 1786 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ №
5731447/10.09.2021 г., до пълния предявен размер от 1947,14 лева и изцяло претенцията за
сумата от 418 лева - начислена и неизплатена договорна лихва.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен Договор
за паричен заем № 5731447/10.09.2021 г., по силата на който на Й. В. В. е предоставен заем
в размер на 2000 лева, както и че Й. В. В. дължи на „В.К.” ООД сумата 1786 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ №
5731447/10.09.2021 г.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. В сключения между
страните договор за потребителски кредит е уговорено заемателят да дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1257,90 лева,
която е включена в седмичната погасителна вноска. Никъде обаче не е описано в какво се
изразява услугата, за която се дължи заплащането на тази такса. В тежест на ответника е да
докаже, че тази клауза съответства на императивните законови норми, свързани с
потребителската защита, което по необходимост включва пълното описание, което в
случая липсва. С оглед на това, тази клауза се явява абсолютно неясна за потребителя,
който не може да разбере за какво се дължи цената по нея. Съдържанието на клаузата не
може да бъде извлечено само от самото наименование – такса за експресно разглеждане на
документи, без да е описано подробно точно какво
представлява услугата, която се включва в нея. Таксата за експресно разглеждане
представлява допълнително задължение, несвързано пряко с договора. Възнаграждението за
нея е дължимо независимо дали последната е предоставена, т. е. заплаща се независимо от
предоставянето на услуга. Необосновано е предвиждането на допълнително задължение за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, тъй като по този начин
се договоря допълнително възнаграждение за кредитодателя, което би трябвало да се
3
включва в предоставяната от него услуга. Наличието на подобна клауза води до значително
неравновесие в правата на длъжника и на кредитора по договора (т.е. на потребителя на
кредита и на търговеца), а следователно представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, която норма е приложима на основание чл. 24 ЗПК. Неравноправните
клаузи са нищожни (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), а за наличие на основание за нищожност съдът
следи служебно. Ето защо тази клауза има неравноправен характер и като такава се явява
нищожна, а предявеният установителен иск е основателен.
Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. По тях в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
правоотношение по договор за паричен заем, като е предоставил на ответника съответната
парична сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, заедно с
претендираната възнаградителна лихва; стойността на непогасената част от заема, както и
че оспорените клаузи са действителни, в т.ч. индивидуално уговорени.
Ищцата е физическо лице и като такова има качеството потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния
закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява
редица типични случаи.
Приетата по делото ССчЕ установява, че по процесния договор за заем № 5731447 от
10.09.2021 г. са постъпили общо две плащания в общ размер на 214 лева. Непогасеният
остатък от задълженията според начина на отразяване на получените плащания от ответника
е както следва: непогасен остатък от главницата – 1947,14 лева; непогасен остатък от
договорната лихва за периода 08.10.2021 г. – 04.11.2022 г. – 485,38 лева. Изчисленият размер
на неплатените задължения при отнасяне на всички плащания само за погасяване на
главница и договорна лихва, без отчитане на друг вид задължения по заема, са както следва:
непогасен остатък по главница – 1876,58 лева; непогасен остатък за договорната лихва за
периода 05.11.2021 г. – 04.11.2022 г. – 425,82 лева.
В процесния договор за заем е предвидено, че заемодателят е предоставил на
заемателя сума в размер на 2000 лева, което обстоятелство не е спорно, а заемополучателят
се е задължил да я върне на 60 седмични вноски в размер на 125,81 лева всяка, в която сума
обаче са включени е допълнителни задължения на заемополучателя. Доколкото вещото лице
по ССчЕ посочва, че непогасеният остатък от главницата без отчитане на друг вид
задължения по заема, като същевременно са съобразени направените плащания, е в размер
на 1876,58 лева, то съдът намира, че предявеният насрещен иск следва да бъде уважен до
този размер, като съдът отчете и обстоятелството, че ответницата по насрещния иск
признава, че дължи сума в размер на 1786 лева.
Ищецът по насрещния иск претендира и заплащане на договорна лихва за периода
11.09.2020 г. - 08.06.2021 г. От своя страна възнаградителната лихва представлява печалбата
на кредитора за ползването на паричната сума, дадена в заем на длъжника. Същата се дължи
4
през време на действие на договора и доколкото ползването на отпуснатата в заем на
длъжника сума продължава. Възнаградителната лихва не се дължи за период, през който не е
налице валиден договор за заем, доколкото от момента на сключване на договора за
кредитора се поражда правото да иска лихва върху сумата, предосатвена в заем. Това
тълкуване съответства на предвиденото в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК
разрешение, като уговорка в различен смисъл би представлявала неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, т. 14 ЗЗП, доколкото би наложила изпълнение на задължение на
потребителя при невъзникнало задължението на кредитора да осигури ползването на
заемната сума през срока на договора. Поради това претендираната възнаградителна лихва
за период преди сключване на договорае в противоречие с характера на института на
възнаградителната лихва. Процесният договор за заем е сключен на 10.09.2021 г. докато
възнаградителна лихва се претендира за предходен период, 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г.,
поради което съдът намира, че предявеният акцесорен насрещен иск следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 50,31 лева за държавна такса.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 450
лева, което следва да бъде намалено до 426 лева с оглед направеното възражение за
прекомерност и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Ответникът има право на разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно уважената част от предявените насрещни искове в размер на
739,16 лева, от направени разноски в размер на 94,60 лева - държавна такса по предявените
насрещни искове, 300 лева – депозит за експертиза и 600 лева – адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде намалено до 537 лева с оглед направеното възражение за прекомерност
и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Определени по компенсация разноски се дължат на ответника в
размер на 688,85 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. В. В., ЕГН **********, срещу
„В.К.“ ООД, ЕИК ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. В. В. не дължи на
„В.К.“ ООД сумата от 1257,90 лева, представляваща начислена по Договор за паричен заем
.... 14 № 5731447/10.09.2021 г. такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем.
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, да заплати на „В.К.“ ООД, ЕИК ..., на
основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1876,58 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 5731447/10.09.2021 г., ведно със
законната лихва от 15.02.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД над сумата от 1876,58 лева до пълния претендиран
размер от 1947,14 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 418 лева,
5
представляваща договорна лихва за периода 11.09.2020 г. - 08.06.2021 г.
ОСЪЖДА Й. В. В., ЕГН **********, да заплати на „В.К.“ ООД, ЕИК ..., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 688,85 лева лева - разноски в производството.
ОСЪЖДА „В.К.“ ООД, ЕИК ..., да заплати на адв. П. Й. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 426 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6