Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Любомир
Игнатов
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№6979 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С
решение №72887 от 15.04.2020г., постановено по гр.дело №61526/2017г. по описа
на СРС, ГО, 60 с-в, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.100, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът „А.П.Е.Т.“ЕООД (в
несъстоятелност) с ЕИК *****дължи на „Енерго- Про Енергийни услуги“ЕООД с ЕИК *****(с
правоприемник „Е.Е.у.“ЕАД с ЕИК*****) сумата от 3039,15 лева- стойност на използвана
електрическа енергия през периода от 01.05.2016г. до 31.10.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение 08.12.2016г. до окончателното изплащане и сумата от 86,29 лева- лихва
за забава върху главницата за периода от 27.06.2016г. до 24.11.2016г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 23.12.2016г. по ч.гр.д.№72024/2016г. на СРС, 60-ти състав, като ответникът е
осъден да заплати на ищеца направените в заповедното и исковото производства
разноски в общ размер на 961,57 лева.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна
жалба от ответника „А.П.Е.Т.“ЕООД (в несъстоятелност). Жалбоподателят поддържа,
че е наемател на имота в който е доставяна електрическа енергия по процесния
договор и през процесния договор не е ползвал фактически имота, тъй като е бил
отстранен от него по силата на обезпечителна заповед на 19.05.2016г. Моли
решението на СРС да бъде отменено, а исковете- отхвърлени. Не претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция „Е.Е.у.“ЕАД в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна.
Моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Жалбоподателят- ответник не е подал в срок отговор на
исковата молба, поради което и предвид липсата на особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.133 от ГПК, правото му да прави възражения и
оспорва истинността на представените от ищеца документи, е преклудирано.
Независимо от това, ответникът не е оспорил в първоинстанционното производство
както съществуването на облигационно правоотношение по процесния договор, така
и фактическото доставяне на електрическа енергия от страна на ищеца през
процесния период. Възраженията на ответника са свързани с твърденията му, че
поради отстраняването му от имотите фактически не той е лицето, потребило
въпросната електрическа енергия (в тази връзка ответникът във въззивната си
жалба е описал подробно на първите девет страници факти, обстоятелства и
правоотношения с трети лица, които са абсолютно неотносими към настоящия спор).
Както правилно е отбелязал и първостепенният съд, твърденията на ответника
относно това кой фактически е потребил доставената от ищеца електрическа
енергия по процесния договор, са ирелевантни за спора и биха могли да бъдат
евентуално предмет на бъдещи искове на ответника срещу лицето потребило
енергията, на плоскостта на неоснователното обогатяване. За процесното
количество са издадени данъчни фактури от ищеца на ответника (общо шест на
брой), като две от тях са и осчетоводени от последния и по тях е ползван
данъчен кредит. Ответникът не се е възползвал нито от уговорената с договора
възможност при дълготрайна невъзможност за електропотребление да уведоми ищеца,
нито е предприел действия за прекратяване на договора (съответно. Чл.8, ал.2 и
чл.36, ал.1 от договора).
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
– потвърдено като правилно.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба
следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 540 лева. Възражение за прекомерност не е направено в законоустановения
срок.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №72887 от
15.04.2020г., постановено по гр.дело №61526/2017г. по описа на СРС, ГО, 60 с-в.
ОСЪЖДА „А.П.Е.Т.“ЕООД (в несъстоятелност) с
ЕИК *****да заплати на „Е.Е.у.“ЕАД с ЕИК***** сумата от 540лв. (петстотин и четиридесет
лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/