№ 497
гр. Търговище, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20223530100018 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл.50
от ЗЗД
Ищецът, твърди в исковата си молба, че е на 10.08.2016 година в гр.Търговище, на
кръстовището на ******** е настъпило ПТП, при което управлявания от ответника лек
автомобил е причинил вреди на правомерно движещия се автомобил. Установено е, че
ответникът е виновен за настъпилото произшествие, с оглед на това, че е нарушил правилата
за движение по пътищата и е отнел предимството на другия автомобил марка „Ауди“ с ДК
№ ****. Към датата на застрахователното събитие, управлявания от ответника лек
автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При ответника е
постъпило уведомление за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на което е
заведена щета. Установен е размерът на щетите, и ищецът твърди, че в качеството си на
застраховател на пострадалия автомобил е изплатил обезщетение, в размер на 617 лв. По
реда на чл.410 от ГПК се е снабдил със заповед за плащане на парично задължение, за това
обезщетение, но заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това
ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на
вземането му против ответника, което е в размер на 617.00 лв., сумата от 188.01 лв., лихва за
забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и да му бъдат
присъдени, направените по делото разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, упражни правото си на
отговор. С отговора са навеждат твърдения за неоснователност на предявения иск. Позовава
1
се на изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1394/21 по описа на РСТ, по
заявление на ищеца и в негова полза е издадена заповед за изпълнение № 664 от 28.09.2021
година против ответника, за сумата от 617 лв. главница, ведно със законната лихва от
27.09.2021 година, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за причинени
при ПТП вреди, сумата от 188.01 лв., представляваща лихва за забава от 23.09.2018 година
до 23.09.2021 година. Заповедта е връчена на ответницата при условията на 47, ал.5 от ГПК,
обстоятелство обуславящо правния интерес от предявяването на иска.
Съгласно приложения по делото протокол за ПТП № 1553335 от 10.08.2016 година,
гр.Търговище, на кръстовище на ******************* е настъпило ПТП, при което лекият
автомобил, управляван от ответника предприема маневра „завой на ляво“ и навлиза в
лентата за движение на насрещно движещия се лек автомобил, като му отнема
предимството. В резултат на последвалия удар по двата автомобила са причинени вреди.
Пострадалият правомерно движещ се автомобил е имал застраховка „Каско на МПС“,
валидна за периода 18.12.2014 г. до 17.12.2018 година, при ищеца. Заведена е щета при
застрахователя № 34016030100283 от 17.08.2016 година. Извършен е опис на вредите и е
изготвена съответно оценка, съгласно която стойността на вредите възлиза на 607.00 лв. и
10.00 лв., ликвидационни разноски. Доказателство в тази насока, са приложената по делото
застрахователна преписка. На 21.12.2016 година, застрахователят е издал фактура за
изплащане на обезщетение, в размер на 607.00 лв., на собственика на товарния автомобил.
Съгласно банковото извлечение, сумата е преведена по сметка на получателя на 03.01.2017
година.
От изготвената по делото техническа експертиза, заключението на която бе прието
без възражения от страните се установява, че по застрахования при ищеца автомобил, има
причинени имуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 10.08.2016 година.
Съществува причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди.
Вредите причинени на автомобила са на стойност 605.00 лв.
Съобразявайки изложеното, съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният
иск е с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.3 от КЗ. В това
производство следва да бъде установено, съществува ли вземане на ищеца, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение, против ответника. Следва да бъде установено характера на
вземането и основанието, от което произтича то. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.
3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу лицето причинило вредата.
Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер. В това производство
следва да бъде установено, от една страна, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на
2
задълженията му по застрахователното правоотношение. Това е безспорно установено по
делото. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на
деликта. За да се ангажира отговорността за вреди е достатъчно да са налице следните
предпоставки: наличие на вреди; връзка между тях и и деянието, виновното поведения на
причинителя на ТПТ. Всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД за носене на
деликтната отговорност на прекия причинител – ответникът, като водач на автомобила са
налице. Наличието на тези предпоставки е безспорно установено по делото. Извод сочещ,
ангажиране отговорността на ответника. Вината му е установена към момента на
извършване на деянието, за което е съставен съответния протокол за ПТП, подписан без
възражения от негова страна.
За пълнота на изложението, следва да се обсъди възраженията на ответника за
нередовност на връчването на регресната покана. Доколкото с исковата молба се
претендира и обезщетение за забава, чийто начален момент действително би бил датата на
получаване на поканата за плащане, съображения за това дали писмото е получено на адреса
на ответника, кога и от кого, се явяват напълно релевантни за процеса. Видно от
приложените на л.26 и л.27 регресна покана и обратна разписка за връчването и, поканата е
връчена лично на ответника на 20.03.2017 година. От тази датата, последният е в забава.
Претенцията за лихва е за периода 23.09.2018 г. до 23.09.2021 година. В тази връзка обаче е
необходимо да се посочи, че евентуалното неуведомяване на ответника за претенцията на
ищеца по никакъв начин не се явява основание за освобождаване на лицето от
отговорността за разноските.
Ответникът се позовава на изтекла давност, която от своя страна е погасила това
регресно право на ищеца. Твърди, че това вземане на ищеца се погасява с три годишна
погасителна давност, която към момента на предявяване на иска е изтекла. Съдът намира
това възражение на ответника за неоснователно. Трайно установената съдебна практика, е
че за регресните искове се прилага общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, която
започва да тече от датата на изплащане на застрахователното обезщетение. Това е така
поради факта, че основанието за тези искове не е застрахователното правоотношение, а
възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на плащането на сумата от
застрахователя. В настоящия случай застрахователят е изплатил застрахователното
обезщетение на пострадалия на 03.01.2017 година, видно от приложеното на л.23 от делото
банково извлечение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, което прекъсва давността е депозирано на 27.09.2021 година, т.е. в рамките на
пет годишната давност. Това правопогасяващо възражение на ответника е неоснователно.
По отношение на вземането за лихва за забава е, съгласно чл.111 ЗЗД се прилага
тригодишната давност. В случая се претендира лихва за забава за периода 23.09.2018 г. до
23.09.2021 година, период по отношение на който давността не е изтекла, с оглед
прекъсването и на 23.09.2021 година.
Поради горното, съдът намира, че е установено съществуването на вземането на
ищеца против ответника в размер на 617 лв., за което е издадена заповед за изпълнение на
3
парично задължение, по реда на чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 27.09.2021 г., както и вземането за сумата от 188.01 лв., представляваща лихва
за забава за периода 23.09.2018 г. до 23.09.2021 година.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати, направените от ищеца в това
производство разноски, които са в размер на 850 лв., представляващи 50 лв., заплатена
държавна такса, 300 лв., възнаграждение за особен представител, 300 лв., юрисконсултско
възнаграждение и 200 лв., депозит за експертиза, както и разноските в заповедното
производство, в размер на 75 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на ЗАД“Армеец“ АД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“, № 2, представлявано от Ц.
Р.- юрисконсулт от В. Й. С. ЕГН ********** от ********, представлявана от назначения и
особен представител адв. С. С. АК-Търговище, в размер на 716.00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 27.09.2021 г., на основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1,
т.3 от КЗ, сумата от 188.01 лв., представляваща лихва за забава за периода 23.09.2018 г. до
23.09.2021 година, за което е издадена Заповед № 664 от 28.09.2021 година за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1394/21 по описа на РСТ,
СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА В. Й. С. ЕГН ********** от ********, представлявана от назначения и
особен представител адв. С. С. АК-Търговище да заплати на ЗАД“Армеец“ АД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“, № 2,
представлявано от Ц. Р.- юрисконсулт, направените по делото разноски в размер на 850 лв.
ОСЪЖДА В. Й. С. ЕГН ********** от ********, представлявана от назначения и
особен представител адв. С. С. АК-Търговище да заплати на ЗАД“Армеец“ АД ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“, № 2,
представлявано от Ц. Р.- юрисконсулт, направените по ч.гр.д.№ 1249/21 по описа на РСТ, в
размер на 75 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4