Решение по гр. дело №17333/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 септември 2025 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20251110117333
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17322
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110117333 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу К. К. Я. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 76089/2024г. по описа на СРС,
40-ти състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 29520/10.07.2025г., а
именно: 189,86лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-
30.04.2024г., ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до изплащане на вземането,
31,30лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
05.12.2024г., 49,27лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.11.2021г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до изплащане на
вземането, и 10,54лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
15.01.2022г.-05.12.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в ***********************************, аб. № **********, топлинна
енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът
дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в
етажната собственост, както и лихва за забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Не
оспорва размера на начислената топлинна енергия, нито счетоводното отразяване на
вземанията. Отрича да има качеството потребител за имота, като счита, че такова няма
и наследодателя му Л. Я.. Твърди, че живее от двадесет години извън страната. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането за м.12.2021г.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
1
изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът се намира в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да
проведе пълно и главно доказване, че ответникът има качеството потребител /клиент/
на топлинна енергия за имота, което означава да установи, че е собственик/вещен
ползвател на имота, който е топлоснабден, или че с него има сключен изричен договор
за доставка на топлинна енергия.
По делото е представен списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна
сграда на *****************************, в който под № 10 са посочени имената на
Л. Г. Я., ЕГН: **********- ************, аб. № ********** и е положен подпис.
Представена е справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009г., съгласно която майка на ищцата е Л. Г. Д. Я., ЕГН: **********.
От приетото удостоверение за наследници, издадено от Столична община, се
установява, че Л. Г. Д. Я., ЕГН: **********, като е оставила за свой законен наследник
дъщеря си К. К. Я..
Според писмо от Агенция по вписванията, в стар-архива на Агенцията по
вписванията не се съхраняват документи за сграда ***********************,
находяща се в ****************************.
Представена е и приета данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от К. К.
Я. – Д. пред община Лозенец. В нея е декларирала, че е придобила по наследство
гараж с РЗП от 20,98 кв. м., но не е упоменат номерът на гаража. В тази връзка, от
2
отдел „ОП Лозенец“ посочват, че справката би могла да е неточна или непълна.
При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото не е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца, чиято е тежестта, относно релевантния факт за
собствеността върху имота. Нито едно от събраните доказателства не представлява
титул за собственост. Налице е разминаване между имената и единния граждански
номер на лицето, посочено в списъка на собствениците на л. 17, и лицето, което е
наследодател на ответника съобразно удостоверението за наследници и справката от
ЕСГРАОН. В представената декларация по чл. 14 ЗМДТ, която сама по себе си не е
достатъчна да послужи като доказателство, чрез което да се проведе пълно доказване
относно собствеността, липсва индивидуализиране на гаража чрез неговия номер,
поради което не може да се изгради извод, че се отнася именно за процесния такъв.
При липса на други доказателства, които в своята съвкупност и взаимовръзка да водят
до еднозначен и категоричен извод относно релевантния факт, съдът е длъжен да
приложи последиците от неизпълнението на процесуалното задължение за
провеждането на пълно доказване, изразяващо се в извеждане на извод за
ненастъпване на този факт.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
облигационно правоотношение между страните по спора по договор за доставка на
топлинна енергия за имота, от което следва, че ответникът не се явява пасивно
материално легитимиран да отговаря за стойността на доставената топлинна енергия и
предявените спрямо него искове подлежат на отхвърляне. Предвид обусловеността на
акцесорните искове за лихва за забава от изхода по обуславящите искове за главните
вземания, на отхвърляне подлежат и първите.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът, който обаче не е доказал направата на такива. Претендира се адв.
възнаграждение от процесуалния представител за извършено безплатно
представителство, като приема, че адв. Г. има право на такова. При съобразяване
разясненията, дадени в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., ниският
материален интерес, приключването на производството в едно открито съдебно
заседание, което е минимумът по ГПК, липсата на събиране на гласни доказателства и
експертизи, наличието на отделени за безспорни обстоятелства и въобще липсата на
правна и фактическа сложност на делото, възнаграждението следва да бъде
определено на 300лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
срещу К. К. Я., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
****************************************************, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 76089/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, поправена по реда на чл. 247 ГПК с определение № 29520/10.07.2025г., а
именно: 189,86лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-
30.04.2024г. до имот, находящ се ***********************************, аб. №
**********, ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до изплащане на вземането,
3
31,30лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2022г.-
05.12.2024г., 49,27лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
01.11.2021г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 19.12.2024г. до изплащане на
вземането, и 10,54лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
15.01.2022г.-05.12.2024г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. К. П. Г.-Б., член на
САК, личен № ****************, с адрес:
*******************************************************, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. сумата от 300лева, представляваща адв. възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство на ответника в производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4