РЕШЕНИЕ
№ 13308
гр. ***, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110158224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу „ЗД
***“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4018,91 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, на бул. „***, причинени
виновно и противоправно от водача на МПС „Мерцедес 550Х“ с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на *** г. около *** часа в гр. ***, бул. „*** е настъпило ПТП по
вина на водача на лек автомобил „Мерцедес 550Х“ с рег. № ***, който при движение навлиза
в аварийна пътна лента и удря в задната лява част спрелия на аварийни светлини лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са причинени
имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско +“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в причинна
връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил. Твърди, че
щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е платил
обезщетение в размер на 7546,78 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер на 15
лв. Посочва, че в резултат на ПТП лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *** не е могъл да
се придвижва на собствен ход, поради което същият бил репатриран от ***, за което
заплатил в полза на *** на *** и сумата от 491,04 лв. Счита, че в негова полза е възникнало
регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 8037,82 лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е
изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е заплатил част
от претендираната сума в размер на 4033,91лв., при което част от вземането е останало
неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗД ***“
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
1
водача на увреждащия автомобил. Оспорва доказателствената стойност на двустранния
констативен протокол. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът на лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег.
№ ***, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №
*** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „Мерцедес 550Х“ с рег. № ***; изплащане от страна на ищцовото
дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско +“ в сочения в
исковата молба размер; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца на сума в размер
на 4033,91 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, в гр. *** на бул. „ ***,
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, управлявана от
Р. К., и автобус „Мерцедес 550Х“, с рег. № ***, управляван от Г. П.. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като
за лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *** е посочено заден ляв калник, задна броня,
задна лява гума, задна лява джанта, праг ляв и др. Протоколът е подписан от двамата водачи,
като Г. П. е посочила в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен
от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат
2
в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.
Свидетелят Р. К., водач на процесния лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***,
посочва, че е участвала в ПТП през есента на *** г. Разказва, че е пътувала от гр. *** към
гр. *** със служебния автомобил за събитие в МОЛ „***“. На около *** километър от
автомагистралата отбила в крайна дясна лента на аварийни светлини, за да въведе локация за
мол-а, тъй като не знаела как да стигне до там. В този момент чула силен шум, а след това
усетила силен трясък. Видяла, че я подминава полицейска кола, а след нея – автобус.
Категорична е, че ударът е бил от автобуса. Посочва, че с водача на автобуса подписали
двустранен констативен протокол. Уточнява, че ударът настъпил, след като била спряла в
аварийната лента с пуснати светлини.
Свидетелят Г. П., водач на автобус „Мерцедес 550Х“, с рег. № *** разказва, че карал
фенове за мач в ***, като на „***“ ги чакали полицаи, които да ги съпроводят до стадиона.
Полицейският автомобил бил с пуснат буркан и се движел в аварийната лента пред автобуса.
Посочва, че в аварийната лента имало спряло МПС, което полицаите заобиколи. Свидетелят
обаче видял спрелия автомобил в последния момент, опитал се да го заобиколи, но не успял
и закачил калника му. Поддържа, че видял другия автомобил в аварийната лента в последния
момент, тъй като нямал видимост към нея заради полицейския автомобил, който се движел
пред него.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
на *** г., около *** часа, автобус „Мерцедес 550Х“, с рег. № ***, се движи по бул. „***“, с
посока от АМ „***“ към ул. „***“, и в района на № ***, при извършване на маневра за
заобикаляне, водачът реализира ПТП със спрелия в крайна дясна лента за движение лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***. Видно от приетата по делото схема за организацията
на движението с вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка, реализирана през ***
г. и констатациите в заключението мястото, където е възникнало първоначалното
съприкосновение е както следва: по дължина на пътното платно – на бул. „***“, в района на
№ ***, в посока от АМ „***“ към ул. „***“, а по широчина на пътното платно – в най-
дясната лента за движение по посока на двата автомобила. Съобразно доказателствата по
делото и установените увреждания по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, експертът
е приел, че автомобилът не е могъл да се придвижи безопасно на собствен ход и е следвало
да се използва ***. Съгласно експертното заключение стойността необходима за услугата
***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 503,04 лв. Според вещото
лице водачът на автобус „Мерцедес 550 Х“, с рег. № ***, е имал техническа възможност да
предотврати произшествието ако при извършване на маневрата за заобикаляне е оставил
достатъчно странично разстояние до спрелия в дясната лента за движение лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № ***. Водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, не е
имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като в момента на
удара се е намирал в спряло състояние пред автобус „Мерцедес 550 Х“, с рег. № ***.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Тойота Ярис“, с
рег. № ***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие.
При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. Й.
потвърди, че към момента на удара лек автомобил „Тойота Ярис“ е бил в спряло състояние в
аварийната лента.
От гореизложената доказателствена съвкупност, настоящия състав приема, че по
3
делото е доказано, че именно действията на водача на автобус „Мерцедес 550 Х“, с рег. №
***, съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху
управляваното от него моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с
пътните условия, в т.ч. с конкретните условия на видимост, не е могъл да спре в рамките на
опасната зона, и е реализирал ПТП със спрелия в крайна дясна лента за движение лек
автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***Анотирана съдебна практика, с което виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при определяне на дължимото обезщетение
съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена
стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
В случая съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ***, изчислена на
база пазарни цени към датата на ПТП е 7546,78 лв., а по средни пазарни цени – 8332,22 лв.
Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то, като е посочило,
че всички те се намират в причинна връзка с процесното ПТП. Експертът е констатирал, че
към релевантния момент увреденият автомобил е бил на 2 години, считано от датата на
първоначалната му регистрация. Същевременно, по делото е приетата като писмено
доказателство фактура № *** г. за сумата от 7546,78 лв. с ДДС, издадена от автосервиза
„***“ ООД с посочено основание: поръчка № ***, модел „Тойота Ярис“, с рег. № ***. С
оглед изложеното съдът намира, че дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се определи по пазарни цени, а не по средни пазарни цени, доколкото в случая от
доказателствата по делото се установява, че реално заплатената от ищеца сума за
авторемонтните дейности е 7546,78 лв. Това е и реално претърпяната от ищеца
имуществена вреда, като съдът счита, че присъждане на сума в по-висок размер – този
определен от вещото лице по средни пазарни цени, би довело до неоснователно обогатяване
на ищеца за сметка на ответното дружество.
На следващо място, видно от приетите по делото писмени доказателства – фактура №
***.*** г., и опис към нея, и преводно нареждане от ****** г., се установява, че във връзка с
процесното ПТП е използвана услугата на *** за репатритане на увредения автомобил
4
„Тойота Ярис“, с рег. № ***, тъй като същият не е могъл да се придвижва на собствен ход, в
какъвто смисъл са и констатациите на вещото лице по САТЕ.
Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, които възлизат на сумата от 15 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 8052,82 лв. /7546,78 лв. +
491,04 лв. +15 лв./.
Въпреки гореизложеното съдът намира, че е основателно направеното възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като по делото безспорно е установено, че водачът
на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № *** е бил спрял неправилно в нарушение на
разпоредбата на чл. 58а, т. 1 ЗДвП, според която при движение по скоростен път на водача е
забранено да спира пътното превозно средство за престой извън специално обозначените за
това места.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – писмени и
гласни такива, както и от заключението на САТЕ, се установява, че водача на лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. № ***, е нарушила посочената правна норма, като е спряла в
аварийната лента, без да са били налице основанията, изключващи забраната за спиране в
лентата за принудително спиране, като напр. повреда на пътното превозно средство,
здравословни проблеми на водачите и пътниците и т.н. Това от своя страна, с оглед
установения механизъм на ПТП, безспорно е довело до това, че поведението на
застрахованото лице от ищеца – пострадал от процесния деликт, е допринесло обективно за
настъпването на ПТП.
При определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалото лице е от значение доказването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на увреждането, като съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. При определяне степента на съпричиняването подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие. (Решение № 97 от 06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., Решение № ЗЗ от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 96
от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.
д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на
ВКС, ТК, II т. о., Решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 52 от 08.05.2008 г. по т. д. № 1498/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 150/18.12.2017 г. на ВКС
по т. д. № 1834/2016 г., ТК, II т. о.).
В случая, настоящият съдебен състав намира, че при обективно съпоставяне на
доказателствата по делото съпричиняването следва да бъде определено в размер на 20 %,
доколкото очевидно не може да се пренебрегне нарушението на правилата за спиране за
престой извън специално обозначените за това места, респ. спиране в лентата за
принудително спиране, освен в изброените случаи, което е допринесло за настъпването на
ПТП. В тази насока, обаче трябва да се отбележи, че поведението на водача на лек
автомобил „Тойота Ярис“ не може да доведе до по-голям размер на компенсацията на вини.
Това е така, тъй като въпреки, че водача на увреденото МПС макар да е спряла в лентата за
принудително спиране, без да са налице предвидените в закона изключения, даващи право
на водачите да спират там, спирането е било кратковременно – докато „въведе локацията за
мол-а“, при това с включени аварийни светлини. В същото време от показанията на
разпитания свидетел П., както и от заключението на САТЕ, се установи, че водачът на
автобус „Мерцедес“ е имал техническа възможност да предотврати настъпване на
5
процесното ПТП, в случай, че е управлявал моторното превозно средство със скорост,
съобразена с пътните условия, в т.ч. с конкретните условия на видимост, за да може да спре,
респ. да заобиколи спрелия в крайна дясна лента за движение лек автомобил „Тойота Ярис“,
с рег. № ***Анотирана съдебна практика.
С оглед приетият размер на съпричиняването, то излиза, че претенцията следва да
бъде редуцирана с 20 %, което с оглед приетият размер от 8037,82 лв. се равнява на сумата
от 1607,56 лв., поради което предявеният иск е основателен за сумата от 6430,26 лв., като
при отчитане на извършеното извънсъдебно плащане, което следва да бъде зачетено
претенцията е основателна до размера от 2396,35 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 4018,91 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху главницата от 2396,35 лв., считано от подаване на исковата
молба в съда – 02.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира
и доказва извършване на разноски в общ размер на 1253,03 лв., от които 160,76 лв. –
заплатена държавна такса, 50 лв. – депозит за свидетел, 200 лв. – депозит за САТЕ, и 842,27
лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане се установява от приетите по
делото договор за правна защита и съдействие, фактура № *** г. и преводно нареждане от
*** г. Съобразно уважената част от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
„***“ АД има право на разноски в размер на 747,14 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „ЗД ***“ АД се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. В производството ответникът е направил разноски
в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. – депозит за свидетел, 200 лв. – депозит за САТЕ, и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
„ЗД ***“ АД има право на разноски в размер на 141,31 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 2396,35 лв., представляваща остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, на бул. „***, причинени
виновно и противоправно от водача на МПС „Мерцедес 550Х“ с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от 02.10.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2396,35 лв. до пълния предявен размер от
4018,91 лв.
ОСЪЖДА „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 747,14 лв. – сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
да заплати на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
сумата от 141,31 лв. – сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
6
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7