Решение по дело №8220/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1513
Дата: 21 юли 2022 г.
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20215330208220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1513
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330208220 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
009027/23.09.2021год. на Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на
ВЛ. Д. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.”...” №... е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2,
вр. с чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
наказание по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание от
повереник.
Въззиваемата страна –ПП-Пловдив, не изпраща представител но в
писмено становище по делото оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.09.2021г. жалбоподателя Д. управлявал МПС – л.а. Фолксваген
1
Голф негова собственост с рег.№ ... по път № ІІ-86 в посока гр.София. При км
8+300метра пътя описвал десен завой. Около 19.40ч навлизайки в кривата на
този завой настъпило ПТП между автомобила на жалбоподателя и насрещно
движещ се автомобил Фиат с рег.№ .... След сблъсъка, който бил челно в ляво
за двата автомобила, този на жалбоподателя продължил движението си и се
установил на значително разстояние от предполагаемото място на удара.
Другият автомобил пък се завъртял обратно на посоката си на движение и се
установил след удар в мантинелата и спрял до нея. На место пристигнал
свид.Г.М. – *** при ПП Пловдив, който констатирал горното и извършил
проверка на жалб.Д.. Първият приел, че водачът се е движил с несъобразена
скорост с пътните условия и затова е напуснал своята пътна лента. По този
начин навлезнал в насрещната и така настъпило ПТП. За горното на
12.09.2021г. свид.М. съставил АУАН № 012393, серия АВ за нарушение по
чл.20, ал.2 ЗДвП от жалбоподателя, а възоснова на него било издадено и
процесното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на актосъставителя Г. В. М. разпитан като свидетел и от
събраните в хода на делото писмени доказателства – АУАН, протокол за
ПТП, справка за водач/нарушител и заповеди 2бр. съдът кредитира
показанията на свидетеля само досежно частта им, че на посоченото време и
място в акта и НП е настъпило ПТП с участието на жалбоподателя.
Актосъставителя не е очевидец, не са били и установени такива. Другият
водач безспорно е заинтересован от изхода на делото, тъй като в противен
случай той би могъл да бъде отговорен за ПТП. Ето защо всеки от двамата не
може да бъде надежден източник на доказателства по делото.
От своя страна жалбоподателят Д. оспорва констатацията на
актосъставителя относно приетата от последния фактическата обстановка, а
именно че Голфът е навлязъл в лентата за насрещно движение. Твърди, че
всъщност другият водач е напуснал своята лента и така настъпило ПТП.
Макар последното възражение също да не се доказа, то все пак тежестта на
доказване в настоящото производство е на административно наказващият
орган. Действително свид.М. се позова на своя дългогодишен опит като
полицейски служител и посочи, че според него поради положението на двете
МПС след удара, приел че жалбоподателя е напуснал своята лента, защото
2
пред него имало десен завой, а Фиатът се установил след удара в лява част на
пътя. Последното обаче според настоящата инстанция би могло да се
установи само след изготвена експертиза от вещо лице инженер, който при
наличие на подробни данни за местоположението на двете МПС и пътната
обстановка след удара, аргументирано да обоснове проверими изводи.
Напрактика към момента има само субективно мнение на полицейския
служител, който макар и автоконтрольор, не е лице със специални знания в
областта на физиката и движението на телата. Липсва и подробен протокол за
оглед на местопроизшествие с отбелязване на всички правнорелевантни
факти, поради което към момента настоящата инстанция не би могла да
назначи експертиза, защото последната не би имало с какви конкретни данни
да работи. Изготвената план – схема към протокола за ПТП е само примерна
като дори свид.М. посочи, че може да не е съвсем точна, тъй като е без
конкретно измерени отстояния. Самият актосъставител в показанията си също
не можа да посочи никакви конкретни отстояния, както между двата
автомобила, така и отстоянието им от предполагаемото мястото на удара.
Всъщност не би имало никаква пречка ударът да е настъпил в лентата на
жалбоподателя и двете МПС пак да приключат пътя си по указания в схемата
начин. В процесния казус няма никакви данни и за скоростта на двете МПС,
което е в пряка връзка с механизма на ПТП. Ето защо настоящата инстанция
намира възражението за основателно. Видно от самия АУАН и НП, че в тях
фигурира като нарушение движение с несъобразена скорост с пътните
условия , а именно десен завой. Не става ясно обаче нито каква е била
скоростта на движение на жалбоподателя, нито с каква точно по-ниска
скорост е трябвало да се движи, при което е било възможно да се избегне
настъпването на ПТП. Защото , ако не са изяснени тези обстоятелства, то не
може да се говори за настъпило ПТП по тези причини. Не е установен по
несъмнен начин мястото на настъпване на удара между двете МПС. Не са
отразени никакви обективни данни, които да сочат, че това място е било
именно в лентата на другия участник, а не в тази на жалбоподателя. Не става
ясно и каква е била организацията на движение на място. Ако обаче
жалбоподателя се е движил с по-висока скорост от разрешената, то
нарушението вече би било по чл.21 от ЗДвП, а не по чл.20 от с.з. При всички
случаи липсата на конкретика обаче е ограничила правото на защита на
жалб.Д. да организира адекватна защита и това съществено е нарушило права
3
на страна в процеса.
Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно
постановление.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н.с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-009027/23.09.2021год. на
Началник Група в Сектор ПП – Пловдив, с което на ВЛ. Д. Д., ЕГН
********** от гр.П., ул.”...” №... е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лева за нарушение по чл.20, ал.2, вр. с
чл.179, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред ПАС по реда на АПК и на основанията
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4