№ 1300
гр. Варна, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501978 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. Н. П.
чрез адвокат А. И. против решение № 2405 от 25.06.2024 г., постановено по
гр.д.№ 20233110113650 на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с
което е отхвърлен предявеният иск с правно основание член 59 от ЗЗД от
въззивника срещу Н. Н. К. и М. Н. К. за осъждането им да заплатят на ищеца
по делото сумата от 1 080 лева, представляваща обезщетение за държането без
основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на собственото му
строително скеле, състоящо се от 4 броя страници, 4 броя поцинковани
метални дъски за ходене по тях и 8 броя стабилизиращи щанги, с която сума
ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца ведно със
законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; както
и е осъден И. Н. П. да заплати на Н. Н. К. и М. Н. К. сума в размер на 500 лева,
представляващи сторени по делото разноски, на основание член 78, алинея 3
от ГПК. Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд
е направил извод за наличие на право на задържане по член 91 от ЗЗД за 2
ответниците, като не е съобразил, че не е налице никоя от изискуемите
предпоставки за това, а именно: вещта е заключена от ответниците, които не
са позволили на ищеца да я вземе, докато не им плати наем, тоест те са
недобросъвестни държатели на вещта; ищецът е държал вещта на основание
1
сключен между тях предварителен договор за покупко-продажба на имота,
който договор е обявен за окончателен със съдебно решение, а искът на
ответниците срещу ищеца за заплащане на обезщетение за това, че е държал
вещи в имота им, е отхвърлен като неоснователен. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска за сумата от 1
080 лева.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба чрез адвокат С. И., с който същата се
оспорва, като същевременно се излага, че решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът твърди, че между Н. и М. K. като наследници на Л. и Н. K.,
починали съответно на 14.02.2020 г. и на 18.04.2021 г., и И. П. е съществувал
валидно сключен на 27.01.2012 г. предварителен договор за изграждане на
жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сградата, ведно с
анекс от 08.06.2018 г., който договор е бил обявен за окончателен с решение №
384 от 04.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 1648 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд - Бургас, влязло в сила на 29.06.2023 г. Жилищната сграда,
находяща се в град ***, била изградена, като ответникът оставил в нея свои
вещи, една от които строително скеле, състоящо се от 4 броя страници, 4 броя
поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 броя стабилизиращи щанги.
След уговорка между страните през месец юни 2020 г. ищецът взел част от
своите вещи, като се разбрал с ответниците да вземе останалата част,
включително и скелето, по-късно след като организира подходящ транспорт.
Но след този момент сградата била заключена и въпреки разменените
съобщения по електронна поща и проведените разговори, както и отправена
от ищеца до Н. К. нотариална покана, връчена му на 04.03.2021 г., той не бил
допуснат да си вземе останалите вещи, включително и скелето. През месец
март 2021 г. ищецът получил нотариална покана от ответниците, с която те не
се противопоставяли той да си вземе вещите, но след заплащане на
обезщетение за съхраняването им. Ищецът твърди, че осъществява строителна
дейност и е бил лишен от ответниците да ползва строителното си скеле, чиято
месечната наемна цена на подобно скеле е 2 299,44 лева и с тази сума
ответниците са се обогатили за негова сметка като са упражнявали фактическа
власт върху скелето му без основание.
Предявява иск за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 1 080
лева /след изменение на иска чрез намаляването му в открито съдебно
2
заседание, проведено на 10.06.2024 г./, представляваща обезщетение за
държането без основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на
собственото му строително скеле, състоящо се от 4 броя страници, 4 броя
поцинковани метални дъски за ходене по тях и 8 броя стабилизиращи щанги, с
която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца
ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответниците в срока за отговор по член 131 от ГПК са депозирали
отговор на исковата молба, според който считат, че предявеният иск е
неоснователен. Оспорват твърдението, че ответниците до 06.08.2023 г. не са
предоставили възможност на ищеца да прибере вещите си от сградата в град
***, включително и процесното строително скеле. Твърдят, че ищецът е бил
поканен три пъти от тях да вземе всички негови движими вещи, находящи се в
обекта, включително и процесното строително скеле. Първата покана била от
13.06.2020 г. На 15.06.2020 г. ищецът е отказал да вземе всички свои вещи,
включително и скелето, за което е съставен констативен протокол. П. бил
предупреден от ответниците, че ще заплаща обезщетение за това, че в обекти -
собственост на ответниците -, ще му бъдат съхранявани вещите и те няма да
могат да ползват обектите. На 30.01.2021 г. ответниците повторно уведомили
ищеца с втора покана, че дължи парично обезщетение за това, че в имот –
тяхна собственост – се съхраняват негови движими вещи, като му е изрично
посочено и месечно обезщетение в размер на 200 лева, считано от 16.06.2020
г. Уведомлението било изпратено на ищеца по e-mail на неговата електронна
поща от електронната поща на ответницата Н. К.. До П. е изпратена и
нотариална покана № 1699, том І, акт 112 от 08.03.2021 г. на нотариус с peг.№
449, отправена от Н. и М. K., в която е посочено, че ищецът дължи парично
обезщетение, за съхраняване на вещите му в размер на 200 лева на месец,
съгласно отправената му покана от 30.01.2021 г., като в поканата е посочено,
че той може да вземе вещите си по всяко време, като посочи дата за това, след
заплащане на дължимите парични суми за съхранението им. Нотариалната
покана е връчена на ищеца през месец март 2021 г. Ответниците твърдят, че
непредаването на вещите от ответниците на ищеца без последния да заплати
дължимото обезщетение за съхраняването им за периода от 04.03.2021 г. до
29.06.2023г, когато са му предадени вещите, е оправдано, освен поради
правата които имат ответниците по член 91 ЗЗД и поради факта, че първата
покана до ищеца е отправена преди завеждането на исковата молба пред
Окръжен съд - Бургас, а впоследствие всички останали разменени покани
между страните са били връчвани преди влизане в сила на решението на
Окръжен съд - Бургас. Излагат, че ищецът е нямал други строителни обекти и
че процесното скеле не му е било необходимо, тъй като през релевирания
период П. не е осъществявал нито строителна, нито ремонтна дейност, за
която да му е нужно скелето, още повече, че той не е притежавал и не
притежава понастоящем качеството „строител“. Сочат, че не са
осъществявали фактическа власт върху скелето, не са го ползвали и не са
3
лишавали ответника от възможността да го ползва, не са се обогатявали за
сметка на ищеца от ползване на скелето. Ответниците са съхранявали скелето
и са упражнили право на задържане върху него. Иска се отхвърляне на
предявения иск.
Възззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка с изключение на частта, спрямо
която страните имат наведени доводи, че е неправилно установена, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
досежно фактическата обстановка.
В правната теория и съдебната практика се приема, че вземането с правно
основание член 59 от ЗЗД възниква при наличието на следните предпоставки:
1/ обогатяване на едно лице за сметка на друго; 2/ обедняване на това лице,
свързано с обогатяването на първото; 3/ връзка между обедняването и
обогатяването; 4/ липса на основание за обогатяването; и 5/ липса на друг иск
/вещен, деликтен, договорен/, с който обеднелият да се защити. Тоест, в
исковия процес в тежест на ищеца по иска с правно основание член 59, алинея
1 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на
ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и
обогатяването.
По принцип всяко владение без основание води до обогатяване за
владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което се дължи
обезщетение по силата на член 59, алинея 1 от ЗЗД. Фактическата власт може
да се упражнява чрез различни действия, включително чрез поставяне на вещи
в имота на собственика, което е възможно да се извършва лично от владелеца
/държател/ или чрез трето лице. Когато собственик на вещ е лишен от нейното
ползване, тъй като същата се държи и ползва от друго лице - несобственик, то
обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него
наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на вещта.
И тъй като пропускът следва да е реален, а не хипотетичен, то това
предположение за сигурно увеличаване на актива, въведено като твърдения за
обедняване от страна на ищеца по иск с правно основание член 59 от ЗЗД,
трябва винаги да се изгражда на доказана реална възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. В практиката се приема, че ако се
установи, че ответникът ползва вещта без правно основание, то отговорността
му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би
плащал за ползване на същата вещ/имот, като обедняването на собственика е в
същия размер – пазарния наем за процесната вещ/имот, който последният би
получил за спорния период. Допълнително се обосновава, че когато се касае
до вещ, която има стопанско предназначение и е собственост на правен
субект, който има качеството на търговец, собственикът би могъл да
реализира доходи от него, като го използва в търговската си дейност или го
4
предоставя на трети лица за осъществяване на извършвана от тях търговска
дейност.
В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки наведените от ищеца
твърдения, че осъществява строителна дейност и е бил лишен от ответниците
да ползва строителното си скеле за тази си дейност не се явяват доказани по
делото. Не се спори, че праводателите на ищците и ответника са сключили
предварителен договор на 27.01.2012 г., за довършване на жилищна сграда,
находяща се в град ***, в груб строеж срещу прехвърляне в собственост на
ответника на обекти от сградата. Съобразно договореното ответникът е
изпълнил задълженията си, като е ползвал различни вещи, включително и
строително скеле, които вещи след завършване на строежа са останали в имот
– собственост на ответниците. Другите вещи без строителното скеле са били
върнати на ищеца на 29.06.2023 г. Безспорно се доказва посредством
събраните по делото доказателства, че ищецът е имал възможност да вземе
скелето си, за което е бил поканен от представителя на бащата на ответниците
свидетеля Н. на 13.06.2020 г. На 15.06.2020 г. обаче П. по собствено желание е
решил да го остави в сградата. С последващи нотариални покани от
ответниците на 30.01.2021 г. и на 08.03.2021 г. на ищеца е посочено, че може
да си вземе скелето, след като заплати обезщетение за съхранението му.
Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато
на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата,
отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи
достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е
могла да настъпи положителна промяна. Такива изводи не могат да се
извлекат нито от писмените доказателства, нито от гласните, от които се
установява единствено, че процесното скеле е било оставено от ищеца в имота
на ответниците и е престояло да в посочения период, въпреки отправените
покани, включително и нотариална, от двете ответници. Доколкото вече бе
направено заключение, че не е налице нито обедняване за ищеца, нито
обогатяване за ответниците, то не следва да бъдат обсъждани останалите
предпоставки на вземането с правно основание член 59 от ЗЗД.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и съобразявайки разпоредбите на член 78,
алинея 3 от ГПК, на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски. Пред
настоящата инстанция те са реализирилаи такива в размер на 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2405 от 25.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 20233110113650 на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав.
ОСЪЖДА И. Н. П. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Н. Н. К.
ЕГН ********** с адрес в *** и М. Н. К. ЕГН ********** с адрес в *** сума в
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи сторени по делото пред
въззивната инстанция разноски, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3,
точка 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6