Решение по дело №127/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.108 ЗС във вр. с чл.537, ал.2 ГПК, и чл.93 ЗС във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Образувано е по молба на ОЦК -К., представлявано от С. С., в която се твърди, че дружеството - ищец било съсобственик в идеални части от 41.53% на недвижим имот, представляващ четириетажна масивна сграда "Здравно- възстановителна база- Райковски ливади", намираща се в к.к. П., със застроена площ 1152кв.м., построена в неурегулиран поземлен имот № ***4, подробно описани в исковата молба. Твърди, че собствеността си върху описания имот придобил по силата на договор за гражданско дружество от 05.03.93г. между него и ДФ „.". Договорът бил изменен с допълнително споразумение от 1994г. и като съдружници с общ дал били приети "В. Х.ЕАД и "М.Б. дол" ЕАД. На 04.02.98г. "В. Х. , в ликвидация, прехвърлило на "М. Б. дол", своята част от общия дял в дружеството, в резултат на което съсобственици на сградата към момента на построяването й били „. Х. с дял 51.16%, ОЦК - К. с дял 41.53% и "М.Б. дол" с дял 7.31% идеални части.

Тази съсобственост била потвърдена с влезли в сила съдебни решения за допускане на дебла между посочените съсобственици, а именно решение №475/20.07.01г. по Г.дело №559/2000г. на РС-С., и оставилите го в сила решения №71/25.03.02г. по в.Г.дело №600/2000г. на ОС-С. и решение №98/05.06.03г. по Г.дело №462/02г. на ВКС. Твърди, че на 07.09.05г. „. Х. се разпоредило с повече от притежаваната от него идеална част, като прехвърлило собствеността чрез покупко- продажба по нотариален акт № **, том **, рег № **2, дело № **/05г. на **-ти нотариус с район на действие РС-С., върху целия имот на „. 2. ЕООД- С., впоследствие преобразувано в О.. Продажбата не произвела прехвърлителен ефект над притежаваната от прехвърлителя част, тъй като никой не можел да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Твърди, че от момента на продажбата и понастоящем сградата се владеела и държала от ответника " П. 2. О. - С. без основание, в резултат на което ищецът пропускал да реализира ползи и добиви от съсобствената вещ, които за периода 07.09.05г. до 01.09.2010г. възлизали на 50 000лв.

Моли съда /с уточнение на л.67/ да признае за установено по отношение на „. Х. - С. и „. 2.О.- С., че той е собственик на 41.53% от имота по исковата молба, да осъди „. 2. О.- С. да му предаде владението върху описаната част, да осъди второто дружество да му заплати обезщетение за пропуснати ползи от съсобствената вещ в размер на 50 000лв., за периода 07.09.2005г. до 01.09.2010г., както и да отмени нот.акт № **, том **, рег № **2, дело № **/05г. на **-ти нотариус с район на действие РС-С., на основание чл.537, ал.2 ГПК, и му присъди направените по делото разноски.

Ответникът „. Х. - С., оспорва предявените срещу него искове. Поддържа, че било неоснователно твърдението, че сделката от 07.09.05г. нямала прехвърлителен ефект. Било налице знание и съгласие на ищеца за сделката, тъй като той подписал меморандум от 20.05.05г.. Искът бил недопустим по отношение на искането за осъждане да се предаде владението върху идеални части от недвижим имот. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „. 2. О.- С., оспорва съединените искове изцяло. Искът по чл.108 ЗС бил недопустим и неоснователен, тъй като било недопустимо да се претендира ревандикация на идеални части от недвижим имот. Отделно искът бил неоснователен, тъй като ответникът бил собственик на целия спорен имот, по силата на покупко-продажба с първия ответник от 07.09.05г. Прави възражение за придобивна давност от 5 години от този момент, от който бил придобил имота с кратката придобивна давност като добросъвестен владелец, по смисъла на чл.70 ЗС, до 07.09.2010г. Владението му до момента не било нарушавано, нито ищецът бил претендирал плащане на обезщетение под някаква форма до предявяване на иска. Тъй като първият иск бил неоснователен, неоснователни били и исковете за обезщетение и за отмяна на нотариалния акт. В с.з. чрез адв. П. поддържа възраженията и претендира направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Фактите по делото са изцяло спорни, видно от становищата на страните и процесуалните им представители. Затова, и за пълнота на изложението, приетите за установени от съда факти, се излагат в хронологичен ред.

Актът за държавна собственост № **1/30.01.87г., който установявал, че недвижим имот, терен от 3дка, ведно с построената в него четириетажна сграда върху 1152кв.м., са предоставени за оперативно управление на ДФ „.", не е представен по делото. Съдържанието му, заедно с това на акт за държавна собственост № *4/14.01.94г. и протокол за размяна на държавна собственост от 31.01.94г., е възпроизведено в протокол на държавна приемателна комисия от 29.11.94г. за установяване на годността на ползуването на строеж "Здравно- възстановителна база "Р. л."- П., в заповед за отписване от актовите книги на държавните имоти /деактуване/ № *4- ДС/30.08.2000г. на областен управител на област Смолян и констативен нотариален акт № **, том *, рег. № **0, дело № *0/2000г. на *-ри нотариус с район на действие РС-С., а така също в заключението на съдебно-техническата експертиза, приета по делото без оспорване.

От съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че по силата на разрешение за строеж №2/23.01.87г., одобрени архитектурни проекти, протоколи за дадена строителна линия и ниво №3/27.01.1987г., ДФ „." е реализирала строителство, в качеството на инвеститор, и е получила акта по отменения ЗТСУ, с който завършва строителството, а именно протокола на държавната приемателна комисия от 29.11.04г. и разрешение за ползване №4/30.11.94г., вече като „. Х. ЕАД- С.. Междувременно с договор за дружество от 05.03.93г. между ДФ „." и дружеството, на което ищецът е правоприемник "О. ц. к." О., страните по договора са се съгласили в р. І, т.1, че съдружниците обединяват усилията си за изграждане на сградата върху терена, предоставен на ДФ”." и съгласно одобрени проекти. Съдружниците договорили дяловете им да бъдат в съотношение 70 към 30 % в полза на ДФ „.", а построената със съучастието на съдружниците да е тяхна обща собственост, или съсобственост, според чл.359 ЗЗД. Впоследствие договорът за дружество претърпял изменение, по отношение на съотношението в притежаваните от съдружниците дялове, според допълнително споразумение към договора за дружество от 19.01.94г. и недатирано споразумение от 1994г. Според последното, по т.1 като трета страна съдружник в дружеството се включвала и "В.х. " ЕАД, в съвместно притежаван дял с "М.Б. дол" ЕАД, а разпределението на дяловото участие се изменяло, както следва : за „. Х. ЕАД- 51.16 %, за „. комбинат " О. - К. -41.53 % и за "В. Х. ЕАД, съвместно с "М. Б. дол" ЕАД- общо 7.31%.

Това съотношение, но вече като дялове в допуснат до делба недвижим имот, е приел и делбеният съд по влязло в сила решение №475/20.07.01г. по Г.дело №559/2000г. на РС-С., в сила от 05.06.03г. Тъй като в диспозитива на съдебното решение липсва подробно описание на имота, допуснат до делба, като се имат предвид исковата молба и договора за дружество с измененията му, следва да се приема, че допусната до делба е именно сградата, "Здравно - възстановителна база "Р. л.", а не и прилежащият й терен. Това е така, защото с договора за дружество, т.6 и т.7, съсобственост се уговаря на построеното върху терена, а не и върху последния, който изрично се изключва от делба.

С договор за покупко-продажба от 07.09.05г., обективиран с нотариален акт **, том **, рег. № *2, дело № */05г. на **-ти нотариус с район на действие РС-С., „.- Х. -С. е продал на „. 2. ЕООД-С., цялата сграда със застроена площ 1152 кв.м. и терена с площ 4152кв.м., за сумата от 400 000лв., които чрез представените платежни нареждания се установява, че са надлежно внесени. Към нотариалното дело е придставено удостоверение за тежести, според което към момента на продажбата нито към сградата, нито по отношение на терена са били вписани ипотеки, възбрани или искови молби. Липсвали са реституционни претенции по ЗСПЗЗ, имотът е бил отписан от книгите на недвижимите имоти, държавна собственост.

Спорно е правното значение на подписания на 20.05.05г. меморандум между „. холдинг " - С. и "ОЦК"-К.. По него, в чл.1, ал.1, страните, след като са се съгласили, че са съсобственици на сградата по силата на влязло в сила съдебно решение на делбата, но незавършено делбено производство по Г.дело №559/2000г. на РС-С., са приели, че продажбата му ще се извърши от „. Х. , срещу цена и при други условия, определени съобразно договора. В чл.1, ал.2 страните са договорили, че купувачът, цената, срокът и начинът на плащане и другите условия по договора за покупко-продажба се определят съгласувано от съсобствениците. Няма данни по делото за дадено от ищеца, или третия съсобственик, съгласие по тези въпроси, след съгласуване. Напротив, членовете на съвета на директорите на „. Х. - С., на 02.09.05г. /л.187/ единодушно са решили да продадат целия недвижим имот сграда и терен, със съзнанието за висящото делбено производство и подписания меморандум. Или спорен е въпросът, дали този меморандум може да се приеме за изрично писмено пълномощно „. Х. - С., да продаде от името и за сметка на ОЦК - К., притежаваните от последното 41.53 % идеални части от сградата на „. 2. ЕООД- С., за съответната на притежаваната част цена на сградата от 385 000лв., а също дали това упълномощаване е отразено по съответния начин в нотариалния акт за покупко- продажба.

По делото не се спори, че ответникът „. 2.ЕООД - С., е придобил владението върху имота на 16.08.05г., за което е представен и приемателно- предавателен протокол, на л.215 от делото. Протоколът е подписан поради плащането от този ответник на продажната цена, както и въз основа на заместването по договор от 10.08.05г. /л.216/ от „. 2. ЕООД на купувача по предварителен договор с „. Х. . Спорно е дали от този момент, респ. от 07.09.05г., когато е изповядана продажбата пред нотариус, е упражнявал добросъвестно владение върху имота. Действително, както при сключване на продажбата, така и към 13.03.06г. и 20.02.06г., нито върху терена, нито върху сградата е имало вписани искови молби, възбрани, обезпечения или други, т.нар. тежести. По делото като свидетел е разпитан св. П. Ч., участвал в покупко-продажбата като представител на ответника „. 2. О.. Свидетелят работел като домакин, първо в „. Х. , а от 2005г. в „. 2. О., като охранител. Целият останал персонал на базата бил презназначен от „. холдинг " в „. 2. О.. Според свидетеля, след есента на 2005г. сградата не се ползувала за почивна база, а за нощувка на строителни работници, които работели в к.к. П.. Св. Ч. си спомня, че до преди 2005г. ОЦК - К. разполагало с 10-15 стаи в сградата, в които почивали семейства на работещи в последното дружество, около Коледа и Нова година, до продажбата на сградата. Според свидетеля, служители на ОЦК - К. почивали в сградата последно към 2001-2002г. / за което не е сигурен/, което е период доста по-ранен от предното му изявление за такъв вид ползване от ищеца, до продажбата на сградата през 2005г. В тази им част, съдът не приема показанията на свидетеля за достоверни, с оглед на евентуалната му заинтересованост, като служител на ответника „. 2., и поради липсата на ясен спомен за този период на свидетеля. Затова съдът приема, че с протокола от 16.08.05г. на практика ответникът „. Х. - С. е предал на ответника „. 2. О.- С. фактическата власт върху имота. Едновременно с това и във връзка с показанията на свидетеля Ч., към този момент „. Х. е упражнявал фактическата власт върху имота не само за себе си, а и за останалите съсобственици ОЦК - К. и "М. Б. дол" . Това е така, защото при приемането на почивна база, състояща се от множество апартаменти и т.н., ползуването на част от които е било запазено за ищеца, следва да се приеме, че купувачът „. 2. О. се е сблъскал с това обстоятелство още при предаването на имота на 16.08.05г., още повече че персоналът на базата е преминал на работа при него. Промяната на предназначението на обекта от този ответник от почивна база в база за отдаване под наем на строителни работници, няма данни да е било извършено по начин, който представлява отблъсване на владението на другите съсобственици, и промяна на основанието на владението, от държане за всички съсобственици, във владение за себе си. Или манифестирането на самостоятелно владение от купувача на имота, няма данни да е било придружено с външно изявено намерение за промяна на основанието на владението, доведено до знанието на останалите съсобственици.

По делото са изслушани съдебно-техническа експертиза за идентичност на имота, както и съдебно-икономическа, за оценка на обезщетението за ползуването му, които не са оспорени. Според съдебно-техническата експертиза, налице е идентичност между имота "Здравно - възстановителна база " Р. л.", в к. к. П. и имота, описан в нот. акт № **, нот.дело № **/05г. по описа на **-ти нотариус, с район на действие РС-С.. Според съдебно-икономическата експертиза, основната дейност на „. 2.О. била управлението и експлоатацията на хотел „.", находящ се в к.к. П., местността "Р. л." /идентичен със "Здравно-възстановителна база- Райковски ливади"/. Хотелът бил закупен от едноименното дружество през м. септември 2011г., и оттогава до датата на проверката през м .ноември 2011г. формирал основните приходи и разходи на дружеството, от отдаване под наем. От 07.09.05г., датата на продажбата, до 31.12.05г. дружеството реализирало загуба от 14 378.34лв.. През следващите три години, 2006-2008г. хотелът бил отдаван под наем на строителни фирми за настаняване на работници, които участвали в изграждането на курортното ядро "Р. л.". През тези три години дружеството реализирало печалба от 223 593.23лв. През 2009 и 2010г. с настъпването на финансовата криза и довършването на строителните обекти в курорта, използването на базата се влошавало, като дружеството не реализирало приходи от наеми на обекта, като същевременно отделяло разходи за охрана и опазване на същия. През последните две години, дружеството реализирало загуба от 47 062.87лв.. Тази тенденция продължавала и през 2011г., като реализираната загуба до м. септември била в размер на 38 672.38лв. През 2007г. дружеството получило приходи от неустойки, несързани пряко с експлоатацията на обекта, затова вещото лице не ги е включило в печалбата на дружеството за процесния период. Или общият размер на реализираната печалба от експлоатацията на обекта от отдаването му под наем за периода 07.09.05г. до 30.09.2011г. възлизала на 62 479.64лв. Въпреки поставената задача да изчисли обезщетението под формата на наем върху процесния обект за периода 07.09.05г. - 01.09.2010г., вещото лице е включило в изследвания период и цялата 2011г. до 30.09.2011г., когато загубата от експлоатацията на дружеството възлизала на 38 672.38лв. Затова по отношение на изчислението на получената за процесния период печалба от отдаването на имота под наем, заключението е необосновано. Точната сума на печалбата за периода 07.09.05г. - 01.09.2010г., с изключване на неустойката от 60 000лв. и загубата за 2011г. от 38 672.38лв., възлиза на 123 920.84лв. 41.53 % от тази сума възлизат на 51 464.32лв.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Относно иска по чл.108 ЗС.

В тежест на ищеца по този иск е да установи, че е собственик на процесния имот, че е лишен от владението му, че ответникът го владее, както и че владението му е без правно основание. В конкретния случай ищецът поддържа, че е собственик на идеална част от сграда, изразена в проценти, или 41.53% идеални части от четириетажна масивна сграда "Здравно- възстановителна база "Р. л.", или хотел „." в местността "Р. л.", к.к. П..

Това твърдение е основателно. Основателността му следва от зачитане влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата №475/ 20.07.01г. по Г.дело №559/2000г. на РС-С., в сила от 05.06.03г., по реда на чл.297 ГПК. Макар ответникът „. 2.О.- С., да не е обхванат от обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата, то е задължително за него и настоящия съд на посоченото основание, включително по въпросите относно допуснатия до делба имот, съделителите и квотите им. В този смисъл и ТР №1/2009г. на ОСГК и решение №849/07.07.2010г. по Г.дело №5063/08г.на ІVг.о. на ВКС. По настоящото дело няма данни как е завършило делбеното производство, но на общо основание това са факти и обстоятелства, за които не са посочени и представени доказателства до приключване на устните прения. Затова първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС, установяването на собствеността на ищеца спрямо двамата ответници, е налице. Установяването на нещо друго, например, че имотът е изнесен на публична продан и продаден, на общо основание би било обстоятелство по чл.235, ал.3 ГПК. Затова разпореждането от „. Х. с идеална част над притежаваната от него по нот.акт № **, том **, рег. № **2, по нот.дело № */05г. на *-ти нотариус с район на действие РС-С., не е породило правни последици. Подписаният на 20.05.05г. меморандум между ищеца и „. Х. , няма характера на изрично упълномощаване на последния да се разпореди от името и за сметка на ОЦК - К. с притежаваната от него идеална част в полза на „. 2. ЕООД, за цена от 385 000лв. за сградата.

Втората и третата предпоставки, владение или държане и липса на правно основание за него, са налице по отношение на ответника „. 2. О.. Неоснователен е доводът, че иск по чл.108 ЗС с предмет реивиндикация на идеална част от недвижим имот, е недопустим. В случай, че съсобственик на идеална част е лишен изцяло от владението върху вещта, редът за защита на правата му е именно чл.108 ЗС относно притежаваната идеална част. Така решение №2048/95г. на ІVг.о. Доводът на ответника „. 2. О., че бил добросъвестен владелец на цялата сграда и затова я е придобил с кратката придобивна давност, считано от 07.09.05г., е неоснователен. На първо място, този ответник е установил фактическа власт върху имота не на 07.09.05г. въз основа на договора за покупко-продажба, а въз основа на приемателно- предавателния протокол от 16.08.05г. за предаване на обекта. Така владението е установено не на годно правно основание, което е в състояние да прехвърли собственост, а на друг акт. Затова не следва да се смята, че на 16.08.05г. ответникът „. 2. О. е установил добросъвестно владение върху имота. Към този момент „. Х. е владеел имота не само за себе си, а и за останалите съсобственици. Спорно е, дали прехвърлянето на имота с нотариален акт от 07.09.05г. е поставило началото на добросъвестно давностно владение за купувача за идеалната част, на която продавачът- прехвърлител не е бил собственик.

Съдът приема отговорът на този въпрос за отрицателен. Това е така, тъй като макар формално да са налице предпоставките на чл.70 ЗС, не могат да се приемат последиците на този текст за приобретателя -купувач. Това е така, на първо място, защото липсата на изрично пълномощно от съсобственика ОЦК в полза на „. Х. за продажба на идеалната му част, води до липса на съгласие в последващата продажба, или в тази й част сделката е недействителна, по чл.26, ал.2 ЗЗД. А владението въз основа на недействителна сделка никога не е добросъвестно. Този мотив не е решаващ, тъй като не е излаган в исковата молба и ответниците не са защитавали срещу такива доводи, но се излага за пълнота. На второ място, макар нотариалният акт да е годно правно основание да прехвърли собствеността на „. Х. върху притежаваната от него идеална част, той не е годно правно основание за прехвърляне на собствеността на останалите съсобственици. Затова, за частта над действително прехвърлената 51.16 %, покупко-продажбата не е правно основание, което да е обективна предпоставка за добросъвестно владение. То ограничава вещта, спрямо която се проявяват последиците на добросъвестното владение, затова владението на по-голяма част от имота от тази, която е прехвърлена, не може да доведе до прилагане спрямо нея на последиците на добросъвестното владение. Така Таджер във "Владение", С., "Софи-Р", 2001г., гл.ІV, т.3, стр.126. Най-сетне, макар добросъвестността да се предполага до доказване на противното при възникване на придобивното основание, тази презумпция на чл.70, ал.1, изр.2 ЗС, е оборена от ищеца, тъкмо чрез свидетелските показания на св. Ч., който не само е участвал в сделката като представител на купувача, но и е бил част от персонала на базата при предаването на обекта, а за тях е било ясно, че сградата има и други съсобственици освен „. Х. . Затова, макар да не е имало вписани искови молби, тежести и пр. за обекта, следва от всички обстоятелства по делото да се приеме, че добросъвестността на купувача, като незнание на недостатъците на правното основание, е била изключена.

Тъй като владението на имота се осъществява само от „. 2. О., а и няма искане да се осъди „. Х. да предаде владението, искът следва се уважи, както е предявен.

Относно иска по чл.93 ЗС във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Владението на ответника „. 2. О. на частта от имота, принадлежаща на ищеца, е без основание. Приходът от наем, като граждански плод на вещта, по смисъла на чл.93 ЗС, с който ответникът неоснователно се е обогатил, подлежи на връщане. Няма възражение за изтекла давност за тази претенция по чл.116, б."в" ЗЗД, затова ответникът следва да се осъди да възстанови на ищеца 50 000лв., предявена част от 51 464.32лв., за ползуването на имота от 07.09.05г. до 01.09.2010г. съответстващи на припадащата му се и съответна на притежаваната идеална част от 41.53% от сградата.

Относно иска по чл.537, ал.2 ГПК.

Тук съдебната практика е разделена. Преобладаващата практика приема, че е недопустимо да се отменят нотариални актове, които материализират диспозитивни актове, т.е. разпоредителни сделки, допустимо е да се отменят само охранителни нотариални актове, основани на т.нар. констативни нотариални актове и тези издадени по обстоятелствена проверка Тази практика е и задължителна по чл.290-293 ГПК с оглед на решение №396/17.01.2011г. по Г. дело №898/09г. на ІІг.о. на ВКС. Съдът приема, че иск по чл.537, ал.2 ГПК е допустим и относно нотариални актове, които обективират разпоредителни сделки. Аргументите в защита на тази теза са в две насоки. Едната е, че нотариалният акт е единство от нотариално удостоверяване /охранителен акт/ и разпоредителна сделка / диспозитивен елемент/. Тъй като искът по чл.537, ал.2 ГПК е акцесорен, с уважаването на главния иск относно собствеността, не е допустимо да има различно произнасяне по акцесорния иск. Отмяната на охранителния акт, в съответствие с произнасянето по главния иск, гарантира правната сигурност, и не засяга действителността на сделката в останалата част. Предвид вписването на съдебното решение, произнасянето гарантира правата освен на страните, а така също и на третите лица. Затова искът е основателен относно искането за отмяна на нот. акт, в частта му относно притежаваните от ищеца 41.53% от сградата, и неоснователен в останалата част.

Ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца направените по делото разноски от 9693лв.

Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на „. холдинг " - С., със седалище и адрес на управление бул. „. Г. Д. №57, представляван от Н. В. и Н. Б. и „.2. О.- С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г. С.,район Л., ул. "Б."№ *, офис *, представлявано от Д. П. и съдебен адрес Г. С., ул. "И."№ *, .*, ап.*, адв. Г. П. по иск на „. комплекс " -К., ЕИК **, със седалище и адрес на управление Г. К., бул ."Б." № *, представлявано от С. С., че последното дружество е собственик на 43.51 % идеални части от четириетажна масивна сграда "Здравно-възстановителна база "Р. л., в местността "К.", к.к. П., С. област, с обща застроена площ 1152кв.м., състояща се от четири хотелски етажа, бизнесцентър, ресторант с кухненски блок, зала за игри, дневен бар, рецепция, спортен комплекс със сауна, фитнес -център и басейн, перално помещение със сушилня и гладачно, парокотелно и други обслужващи помещения, съответно с идентификатори № **., *, *., *, *, построена в поземлен имот с площ 4150 кв.м., идентификатор № * по кадастралната карта и кадастралния регистър на Г. С., С. област, и ОСЪЖДА „. 2. О.- С., представлявано от Д. П., да предаде на ОЦК - К. владението върху описания имот.

ОСЪЖДА на основание чл.93 ЗС във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „. 2.О.- С. да заплати на ОЦК -К. обезщетение за ползуването на описания имот в периода 07.09.2005г.- 01.09.2010г. в размер на 50 000лв.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК по иск на ОЦК - К. нот. акт № *, том *, рег .№ *2, дело № */05г. на *-нотариус с район на действие РС-С., в частта, удостоверяващ продажбата от „. холдинг " - С. на „. 2. О.- С. на частта над 43.51 % от имота, описан по-горе, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, като неоснователен.

ОСЪЖДА „. холдинг " -С. и „. 2. О.-С. да заплатят на ОЦК -К. разноски по делото от 9 693лв.

Решението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписване, имотен регистър.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: