РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Девня, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба от М. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. *******срещу
Наказателно постановление №7707 от 02.06.2022 г., издадено от Началник на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с което за нарушение по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а” от Закона за пътищата
/ЗП/ вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл. 53 ал. 1 от ЗП на
въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3 000
лева.
С жалбата се иска цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно. В писмен вид въззивникът, чрез
проц. представител депозира допълнителни съображения към въззивната си
жалба, в които излага подробни аргументи за процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, изразяващи
се в несъставомерност на вмененото нарушение от субективна страна,
неяснота и непълнота на възведеното административно обвинение. Счита, че
допуснатото нарушение е маловажно и моли съдът да приложи разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно моли за намаляване размера на наложената
санкция.
В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна – Началника на отдел „Контрол по
1
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна
проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
надлежно оправомощен съгласно представената Заповед № РД-11-
247/31.03.2022 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано по начин даващ възможност
на нарушителя да разбере за какво именно нарушение се ангажира
административно – наказателната му отговорност, за да може да организира
защитата си по правилен начин. Става ясно от описаното в двата акта, че
нарушението се изразява в движение на тежко по смисъла на чл. 7 от
цитираната Наредба ППС без необходимото разрешително за дейности от
специалното ползване на пътищата, което движение, съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1
б. „а” от ЗП е забранено.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалвания административен акт:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 09.05.2022 г. в около 12, 00 часа въззивникът М. Е. Л.
осъществявал движение като водач на ППС с четири оси с две управляеми
оси, марка „***”, модел Г 410 с рег. № СВ *** КХ по път III – 2901, км. 22. На
50 м. преди опорен пункт гр. С., в посока с. В. – гр. С., непосредствено преди
разклона за гр. В.. бил спрян за проверка от служители на дирекция „АРОК”
2
при АПИ, които извършили замервания на управляваното от въззивника МПС
с ролетка 1303/18/5м/ и с електронна везна модел CAPTELS ORA 10 №785,
при което било измерено натоварване на двойната задвиждаща ос на ППС 26,
080 т. при максимално допустимо натоварване на оста 18 т., съгласно чл. 7 ал.
1 т. 5 б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, т.е. установено било
претоварване на оста с 8, 080 т. При поискване, водачът не представил
надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно
средство, поради което контролните органи приели, че е допуснал нарушение
на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. и му съставили АУАН, който той подписал без възражения. Въз
основа на така съставения акт било издадено обжалваното пред настоящата
съдебна инстанция наказателно постановление, с което АНО наложил на
въззивника санкция в размер към средния в посока към максималния.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от кредитираните като безпристрастно дадени показания
на свид. К., подкрепени от приобщените писмени доказателства –
експедиционна бележка; разпечатка от електронна везна; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за проведено обучение,
заявление за проверка ведно с приложение №1 към него, сертификат за
съответствие, ЕС декларация за съответствие. Съдът дава вяра на
свидетелските показания, като добросъвестно дадени от лице, даващо
показания под страх от наказателна отговорност за непосредствено възприети
от него факти по време на изпълнение на служебните му задължения. Няма
данни по делото, които да дават на съда основание да подложи на съмнение
показанията на разпитания свидетел. Основната фактическа констатация за
измерено претоварване на задвижващата ос на МПС, управлявано от
въззивника, съдът счита за доказана по несъмнен начин въз основа на
показанията на свид. К., извлечението от електронната везна, както и от
съдържанието на АУАН №9028/09.05.2022 г., подписан от нарушителя без
възражения срещу отразените в него стойности. От представените от страна
на административно- наказващият орган в съдебната фаза на процеса писмени
доказателства се установява, че електронната везна и ролетката, с които са
извършени замерванията са от одобрен тип технически средства, ел. везната е
преминала периодична проверка съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, а свид. К. има
компетентност да борави с такъв тип измервателно средство.
Съгласно чл. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или
състав от ППС са тези, които имат: 1./ допустима максимална маса, по-голяма
от стойностите по чл. 6 и 2./ натоварване на ос, по-голямо от стойностите по
чл.7. Установените при проверката стойности на процесното ППС
надвишават максимално допустимите параметри за осово натоварване за
конкретния вид превозно средство, визирани в нормата на чл. 7 от Наредбата.
В настоящия случай правилно контролните органи са преценили, че
3
управляваното от въззивника ППС е тежко по смисъла на Наредбата, тъй като
при разстояние между осите 1, 42 м. натоварването на двойната задвижваща
ос е било 26, 080 т., при максимално допустимо натоварване на оста 18 т.
съгласно чл. 7 ал. 1 т. 5 б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ. Отговорността на водача в
случая е ангажирана като лице, допуснало нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“
от ЗП вр. чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., която изрично
предвижда, че при движение на тежки ППС без разрешително се съставя акт
на водача.
Съгласно чл. 8 ал. 1 от Наредба №11, движението на извънгабаритни
ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се
разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при МВР – чл. 8 ал. 2 от Наредбата.
Съгласно §1 т. 8 от ДР на ЗП, „специално ползване на пътищата“ е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно чл. 26 ал. 2 т. 1 буква „а“ от ЗП, за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Разрешенията се
издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от съвета
длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете
за съответните общини – за общинските пътища.
От цитираните разпоредби следва, че управляваното от въззивника
тежко ППС е трябвало да се движи само с разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, каквото в случая не е представено, поради което
правилно е прието, че е нарушена забраната по чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП, за
което нарушение разпоредбата на чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП предвижда налагането
на глоба от 1000 до 5000 лева.
Правилно е отчетено от АНО също така, че не се касае до маловажен
случай на нарушение. Нарушението е формално. От събраните по делото
доказателства не се установява то да се отличава със значително по - ниска
4
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от
посочения вид. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС
с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност
от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на
ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Съдът намира за неоснователно и оплакването, че водачът не следва
да носи административно - наказателна отговорност за вмененото му
нарушение. Чл. 53 ал. 1 от ЗП предвижда, че отговорни за нарушения на
посочените в нея разпоредби от ЗП са всички физически лица и не поставя
изискване за специално качество на субекта на нарушението. В качеството си
на шофьор на тежкотоварно ППС, съгласно представения трудов договор,
въззивникът е следвало да знае максимално допустимите стойности по
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. и да вземе необходимите мерки, за да се увери,
че не превозва товар над тези стойности. Като водач на ППС и то по професия
такъв, следва да е запознат с всички изисквания на нормативните актове,
регламентиращи правилата за ползване на пътищата. Преди да започне
движението по пътищата с конкретно ППС водачът следва да се убеди, че са
налице всички предвидени в Закона за пътищата предпоставки – документи
за платени такси, разрешения, и т. н., които му позволяват да ползва
конкретния път. Разбира се, отговорността, която се следва на основание на
чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без
изискуемото разрешително не игнорира изискването на чл. 15 ал. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на
извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са
длъжни да подадат в Агенция "Пътна инфраструктура" или в съответното
областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец. Отговорността за неизпълнение на
тази законова разпоредба, спрямо задължените лица може да бъде ангажирана
на самостоятелно правно основание. С оглед легалното определение на
превозвач, дадено в §1 т. 5 от ДР на Закона за автомобилните превози, и
субекта, и вида на санкцията, предвидената в чл. 54 от ЗП, е очевидно, че за
допуснати от превозвачите нарушения на чл. 26 ал. 1 т. 1 букви „в“ и „г“, т. 2,
ал. 2 и ал. 5 от ЗП се прилага санкционната норма на чл. 54 ал. 1 пр. 2 от ЗП.
Въведеното задължение за собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС не освобождава водачите на съответното ППС от задължение да спазват
правилото на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. "а" от ЗП. Нарушението, за което е
санкциониран въззивникът не е, че не е подал заявление за издаване на
съответно разрешително или че не е направил необходимото за издаването
му, а за това, че управлява тежко ППС без да има издадено съответно
5
разрешително. Т. е. обстоятелството, че водачът който не е собственик на
автомобила няма задължението по осигуряването на такова разрешително, не
прави деянието му несъставомерно.
При определяне наказанието за допуснатото нарушение наказващият
орган не е съобразил факта, че същото се явява първо нарушение за
въззивника /при липса на данни за други такива/ и че той не е извършвал
превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност
„шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в
положение на зависимост, и който всъщност /а не въззивникът/ е имал
правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение. С оглед на
това и наложеното наказание се явява явно несправедливо и несъобразено с
обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН. При изтъкнатите аргументи, съдът
намира, че наказанието следва да бъде наложено в минимален размер – 1000
лева, поради което в тази част, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №7707 от 02.06.2022 г.,
издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София срещу М. Е. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
ГЛОБА от 3 000 лева на 1 000 лева /хиляда лв., 00 ст.)/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6