Решение по дело №572/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260038

 

гр. Тутракан, 22.12.2021 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

            при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 572/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

 

            Делото е първоначално образувано пред Районен съд – гр. Тутракан (ТнРС) под № 480/2019 г. Делото е прекратено пред ТнРС и изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Сливен, тъй като е установено, че обичайното местопребиваване на детето е в гр. Сливен. Районен съд – гр. Сливен (СлРС) е повдигнал препирня за подсъдност, в резултат на което Окръжен съд – гр. Сливен е постановил делото да бъде разгледано от настоящия съд.

1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 127, ал. 2 от СК от А.Н.Ф., упълномощил като процесуален представител адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, с които е предложено     

1.1. предоставянето на упражняването на родителските права по реда на чл. 127, ал. 2, предл. 2 от СК по отношение на детето М. А.Н. на майката и определяне на местоживеенето му при нея на основание предл. 1 от същият текст;

1.2. определянето на режим на лични отношения по чл. 127, ал. 2, предл. 3 от СК на бащата с детето.

1.3. Ищецът твърди, че с ответницата заживели на семейни начала през 2008 г. в дома на родителите му в с. Преславци, общ. Тутракан, обл. Силистра. На 22.12.2009 г. от съвместното им съжителство се родило детето М. А.Н..

1.4. Твърди се, че през 2010 г. ищецът заминал на работа в ФРГ, за да може да осигурява повече средства за семейството си. Ответницата и детето останали в дома му в с. Преславци. Ответницата по това време не работела. До 2013 г. регулярно ѝ изпращал средства, за да може да посреща нуждите на семейството. През м. август 2013 г. в Германия ищецът се разболял тежко - получил тежък епилептичен припадък, в следствие на което в периода 17.08.2013 г. - 07.09.2013 г. бил лекуван в Евангелистка клиника „Н. Д.-Н.“ в Дуисбург, ФРГ. Извършена му била операция на мозъчна аневризма. Скоро след изписването му от болничното заведение се прибрал в България, при близките си. Състоянието му било изключително тежко, продължил да получава епилептични припадъци със загуба на съзнанието и гърч на крайниците.

1.5. Ищецът твърди, че през 2014 г. бил освидетелстван от ТЕЛК при МБАЛ Силистра, първоначално му била определена 78 % намалена трудоспособност. През 2016 г. бил преосвидетелстван, както и през 2018 г. След завръщането му от Германия в гореописаното здравословно състояние, той не можел да работи и да осигурява средства за издръжка на семейството. Ответницата също не работела. Нямали никакви доходи. В първата година след завръщането му в страната нямал и отпусната пенсия. Налагало се да ги издържат баща му, който по това време бил вече пенсионер, брат му, с който живеели в общо домакинство, и неговата леля, която от години работела в Гърция.

1.6. Ищецът твърди, че около една година след завръщането му в страната ответницата му била каза, че ще започне работа в гр. Силистра, като го убедила с детето да отидат да живеят в апартамента на леля му в града. Съгласил се. Поддържали ежедневен контакт, често ги посещавал. Около месец по - късно ответницата спряла да отговаря на телефонните му обаждания, и като я потърсил в жилището в гр. Силистра установил, че тя го била напуснала заедно с детето. Съседи му казали, че е заминала посред нощ. Подал жалба в полицията, тъй като не знаел къде може да открие ответницата и къде е отвела детето. Ответницата не се свързала с него в продължение на повече от една година. Не знаел къде живее, бил напълно лишен от контакт със сина си.

1.7. Твърди се, че повече от година след напускането ответницата се свързала по телефона с негови роднини и поискала от леля му да ѝ прати 500 лв., за да изпрати детето на гости при тях. Леля му ѝ изпратила поисканите пари и ответницата позволила ищецът да прекара с детето в дома му около 10 дни, а после, според уговорката им, негови близки завели детето в гр. Димитровград, където майката живеела по това време. След този случай ответницата била прекъснала всякаква връзка с ищеца. Не отговаряла на позвъняванията му, на практика нямал никаква връзка с нея и детето.

1.8. Ищецът твърди, че живее в общо домакинство с баща си и брат си. В жилището имало необходимите удобства за отглеждане на дете. За детето имало обособена самостоятелна стая, с всичко, необходимо за него. Изключително много страдал от обстоятелството, че не може да общувам със синът си. Той бил единственото му дете и бил съм силно привързан към него. Баща му и брат му, също били привързани към детето.

1.9.  Ищецът твърди, че последният път, когато видял синът си, било през 2015 г., когато майката се съгласила да го „даде” и той прекарал десет дни с баща си и неговите близки.

1.10. Твърди се, че през 2019 г. ответницата завела дело в РС - гр. Сливен за присъждане на издръжка за детето и с Решение № 958/23.08.2019 г. по гр. д. № 3307/2019 г. по описа на РС - гр. Сливен съдът осъдил ищеца да заплаща издръжка за детето в размер на 150 лв., както и била присъдена издръжка и за минало време. Едва след завеждане на горепосоченото дело разбрал какъв е адресът на ответницата.

2. Ответника Ш.Ш.С. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Исковата молба е връчена чрез служител на МВР на 06.12.2019 г. Постъпила е единствено молба чрез Агенция „Закрила на детето“ гр. Сливен до ТнРС за изменение на постановените  привременни мерки.

3. Дирекция „Социално подпомагане - гр. Сливен е представила Социални доклади изх. № ПР/Д-СН/247-001/12.11.2019 г. (СД-1) (л. 24), № ПР/Д-СН/268-005/17.12.2019 г. (СД-2) (л. 57) и Становище изх. № ПР/Д-СН/107-003/17.06.2020 (СД-3), в който не взема становище по предявените искове. При изготвянето на първият социален доклад майката категорично е отказала контакт на служителите на ДСП с детето. Извършен е оглед на първия етаж от жилищна сграда, с административен адрес: *********.

4. Постановени са привременни мерки с Протоколно определение от 21.11.2019 г. (л. 41), които са изменени с Протоколни определения от 20.05.2020 г. (л. 138) и 19.06.2020 г. (л. 194).

 

От фактическа страна

 

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

5. По делото са изслушани показанията на свид. С. Н.Ф. (брат на ищеца), К. А. К. (кмет на с. Преславци), А. А. Т. (сестра на лицето, с което майката съжителства на семейни начала) (л. 38, 135, 195, 299).

6. На 20-21.07.2008 г. майката е извършила убийство на рожбата си – новородено от женски пол веднага след раждането, поради което с Решение № 210/17.11.2018 г. по АНД № 228/2008 г. на ТнРС е освободена от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 120, пр. 2 от НК (л. 74). 

7. На 22.12.2009 г. е родено детето М. А.Н., което е на 12 г. към настоящия момент, видно от изготвената справка от НБДН (л. 12).

8. От показанията на свид. Ф. и К. се установява, че страните първоначално живеели заедно в с. Преславци. Ищецът заминал за ФРГ, като майката и детето останали в селото. Бащата изпращал ежемесечно по 500 – 600 евро.  

9. През 2013 г. бащата претърпял във ФРГ е мозъчен кръвоизлив, поради което с Решение № Решение № 371/04.02.2014 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Силистра” АД е установена 78% работоспособност с водеща диагноза: „Вътремозъчен кръвоизлив - субкортикален, състояние след мозъчна аневризма. Десностранна лека хемипареза. Сензомоторна афазия. Симтоматична епилепсия. ГТКП, ХБ - II ст. СМФ, ум. ст.” Същият е преосвидетелстван няколко пъти, като процентът на трайно намалена работоспособност е намален на 60%. Срокът на последното освидетелстване изтича на 01.12.2021 г. (л. 7 - 14 от гр. д. № 480/2019 г.).

10. Свид. Ф. споделя, че след лечението във ФРГ ищецът се завърнал в с. Преславци, като състоянието му било тежко. Същият първоначално не говорел изобщо, но с времето започнал да говори „по малко”.

11. През 2012 - 2013 г. майката заминала с детето за гр. Силистра (установила се в апартамент на лелята на ищеца), където твърдяла, че намерила  работа като шивачка. Първоначално бащата и детето се чували всеки ден, но след това майката прекъснала контактите.

12. Две години бащата нямал никаква информация за майката и детето. Свид. Т., твърди, че в този период майката и детето били в гр. Тервел, като М. бил малко „запуснат” втори клас, защото боледувал и го тормозели „циганчетата”.  

13. През 2014 – 2015 г. (според свид. Ф.) майката установила контакт с бащата и поискала лелята на бащата да заплати определена парична, сума за да „пусне” детето при бащата. След заплащането на сумата детето прекарало около 10 дни в с. Преславци при бащата, след което било закарано от свид. Ф. в гр. Димитровград. Майката отново прекъснала контактите с бащата.

14. През м. септември 2019 г. (според свид. Т.) майката заедно с детето и братът на свидетелката В. Т.(с който майката живее към момента на семейни начала) се преместили да живеят в гр. Сливен.   

15. На 10.09.2019 г. е влязло в сила[1] Решение № 958/23.08.2019 г. по гр. д. № 3307/2019 г. на Районен съд - гр. Сливен, с което ищецът е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка считано от 14.06.2019 г. издръжка в размер на 150 лв. Със същото решение ищецът е осъден да заплати и издръжка за минало време за периода от м. юни 2018 г. до м. юни 2019 г. в размер на 1 800 лв. (л. 15 от гр. д. № 480/2019 г).

16. В резултат на заведеното дело според свид. Ф. ищецът разбрал, че детето му   живее в гр. Сливен, което се потвърждава от показанията на свид. Т..

17. От депозираното писмо от ОУ „Димитър Петров” – гр. Сливен се установява, че детето към 26.11.2019 г. е бил ученик в IV клас, с допуснати 58 извинени отсъствия поради болест. Успехът му бил много добър. Поведението му било примерно (л. 54). В СД-2 от м. декември е посочено, че детето е постъпило в училището като третокласник, като знанията му са били на нивото на първокласник. Към момента (м. декември 2019 г.) детето с се справяло добре с учебния материал и имало изграден свой приятелски кръг.

18. На 21.11.2019 г. съдът е постановил привременни мерки, като е определил режим на лични контакти на бащата.

19. На 02.12.2019 г. е издаден амбулаторен лист от личния лекар на детето д-р П., като в анамнезата е посочено: „Детето е притеснено. Бащата налага психически тормоз на семейството включително и на детето” (л. 221). На същата дата е издаден протокол от ЛКК, с който детето било освидетелствано с водеща диагноза: „Други неблагоприятни жизнени събития в детството (л. 61).

20. На 06.12.2020 г. свид. Ф. и направил опит за среща с детето в гр. Сливен, но тя е осуетена, тъй като майката не е осигурила явяването на детето. Посочила е, че последното било болно. В последващите две седмици на ищеца отново било съобщено от майката, че няма да може да се види с детето.

21. На 20.12.2019 г. свид. Ф. осъществил личен контакт с детето в гр. Сливен. По време контакта, детето се чуло и с баща си, използвайки телефона на свид. Ф.. Свид. Т.  и Ф. твърдят, че срещата минала спокойно, чичото и детето били на разходка. Чичото купил на детето шоколад и бонбони. Свид. Ф.  твърди, че детето се радвало да го види. Свид. Т. твърди, че след срещата детето било притеснено и вечерта се напишкало в леглото. 

22. На 13.03.2020 г. свид. Ф. и направил опит за среща с детето в гр. Сливен, но тя била осуетена, тъй като майката не осигурила явяването на детето (л. 133).

23. На 13.04.2020 г. е постановено Решение № 362/13.04.2020 г. на Районен съд – гр. Сливен, с което е отхвърлен иска на майката за лишаване на бащата от родителски права (л. 182).

24. На 20.05.2020 г. е издаден друг протокол от ЛКК за освидетелстване на детето, с водеща диагноза: „Невротично разстройство, неуточнено” и диагноза на придружаващо заболяване: „Други неблагоприятни жизнени събития в детството (л. 158). Посочено, че детето се оплаква от напрегнатост, безсъние, многократно пробуждане, по време на сън издава звуци.

25. На 21.05.2020 г. детето е посетило личният си лекар д-р Пенкова поради респираторно заболяване, като в анамнезата е отбелязано, че детето го е страх от среща с билогичния му баща. Издадено в направление за консултация с психиатър. (л. 214)

26. През м. май и юни 2020 г. продължили затрудненията на ищеца да осъществи контакт с детето посредством брат си, поради липса на съдействие от страна на майката. Същата обещавала да съдейства детето да гостува в с. Преславци за Байрама, след което ядосано отказвала.

27. Контактите между бащата и детето от постановяването на привременните мерки се осъществявали по телефона, като то използвало предимно телефона на свид. Т..

 

 

 

28. Условия за отглеждането на детето

28.1. По отношение на майката: По делото не може да се установи, къде живее същата. Майката в СД-2 от м. декември 2019 г. категорично отказва да посочи точното си местожителство. Майката не е посочила адреса и на служителите ма МВР (л. 110).

28.2. По отношение на бащата: От твърденията на детето се установява, че същият живее в с. Преславци, в къща, където за детето има обособена стая.

28.3. По отношение на трети лица:

28.3.1. Събраните по делото доказателства се установява, че детето реално живее заедно със свид. Т. в двуетажна къща на посочения от майката адрес: **********.

28.3.2. Майката и свид. Т. сочат, че майката и семейството ѝ обитават първия етаж от къщата, които твърдения не се кредитират от съда, тъй като те не кореспондират със събраните по делото доказателства. Анкетираните от соц. работници съседи твърдят, че майката в непозната на адреса. Съдебният призовкар също въпреки многократните си посещения, който не е установил майката на адреса. Самото дете твърди   пред соц. работници (че е налице и др. жилище). Майката от своя страна също отказва да посочи на соц. работници и служителите на МВР „другото” жилище. (вж. т. 28.1).

28.4. От друга страна, детето при всички посещения от соц. служители, служителите на МВР и свид. Ф. е намерено именно на адреса на свид. Т..

28.5. Контактите между бащата и детето също се осъществяват основно от телефона на свид. Т.       

28.6. Детето спи заедно със свид. Т. в една стая.

28.7. Свид. Т. в голяма част от случаите води детето на лекар.

28.8. Всички тези разгледани в своята съвкупност налагат извода, че детето живее на адреса, но не и майката, което налага логическия извод, че детето живее със свид. Т..

 

29. Полагани грижи за детето, предоставяне на средства за издръжката му, възможности за предоставяне на средствата.

29.1. По отношение на майката:

29.2. От СД-1 се установява, че майката не работи и разчита изцяло на финансовата подкрепа на бащата на последното си дете – Валентин Топалов. 

29.3. По отношение на бащата:

29.3.1. Според свид. Ф. доходите на бащата се състоят от пенсия, възлизаща на 186 лв., от които той заплаща 150 лв. за издръжка на детето, а останалата сума се разходва за лекарствата му.  

29.4. По отношение на трети лица: Както вече бе отбелязано, съдът приема, че грижите за детето се осъществяват преимуществено от свид. Т. (вж. т. 28.3).

 

30.  Емоционална връзка на детето с родителите и други лица

30.1. По отношение на майката се установява следното:

30.1.1.  Според СД-2 от м. декември 2019 г. детето било привързано към майка си и нейният съжител Валентин Топалов.  

30.2.  По отношение на бащата се установява следното:

30.2.1. В СД-2 от м. декември 2019 г. е посочено, че връзките на бащата с детето са прекъснати. Детето изпитвало притеснения от срещите с баща си и не желаело да посещава дома на бащата в с. Преславци, тъй като бил неразбран от близките си. В обратен смисъл са показанията на свид. Ф., който твърди, че детето желае да посети баща си на търси одобрението на майка си, което в случая липсва.   

 

30.3. По отношение на трети лица:

30.3.1. СД-2 от м. декември 2019 г. детето било привързано и към свид. Т..

30.3.2. Свид. Ф. твърди, че детето се радвало и на неговите посещения.

 

31. Родителски капацитет

31.1. По отношение на майката се установява следното:

31.1.1. Майката демонстрира от една страна пълно неразбиране на нуждата на детето да обува пълноценно с двамата родители, а от друга страна и абсолютно неуважение към функциите на служителите на ДСП, МВР и самия съд.

31.1.1.1. Съгласно СД-1 майката се противопоставя на преспиването на детето у бащата, като се аргументира със здравословното състояние на последния.

31.1.1.2. В СД-1 майката се противопоставя и на среща между соц. работници и детето. Същото е потвърдено в заявление пред директора на ДСП - гр. Сливен, в което е посочено, че А. било „изтормозен от шамари, плюене по масите пред детето, хвърли пантоф […] реакции неадекватни и нектруаел… ”. Доказателства за такова поведение на бащата не са приведени.

31.1.1.3. В СД-2 от м. декември 2019 г. отново е посочено, че майката осуетява контактите между социалните работници и детето. Същата отново категорично заявява, че няма да съдейства и на контактите на бащата с детето въпреки определения от настоящия съд режим на лични отношения на детето с бащата, тъй като същото било болно.

31.1.1.4. В Становището на ДСП от м. юни 2016 г. е посочено, че майката подкрепя нежеланието на детето да гостува в дома на баща си. Детето било силно обезпокоено от срещите и бълнувало. Въпреки това майката категорично отказва да ползва социална услуга на ДСП – гр. Сливен, включваща интензивна работа на детето с психолог.

31.1.2. Нещо повече същата категорично поставя собствените си нужди да удовлетвори финансовите си интереси и да наложи егото си пред интересите на своето детето. 

31.1.3. След като е прекъснала за две години контакта с бащата, майката веднага след установяването си в гр. Сливен завежда дело за издръжка. След образуването на настоящото производство, майката завежда иск за лишаването на бащата от родителски права, при положение, че няма данни бащата да отказва да заплаща издръжката и да се е дезинтересирал от детето (което е било и основание за отхвърляне на иска от Районен съд - гр. Сливен).  

31.1.4. Тази търсена от майката конфронтация с бащата, не е спестена на детето, а напротив същото е въвлечено от конфликта, в резултат на което ЛКК е констатирала у детето определена неврологична симптоматика. Причинно - следствената връзка между тази симптоматика и поведението на бащата (чиито контакт с детето се изчерпва с със стандартни фрази „Обичаш ли ни?” и „Обичам ви.”, разменени по телефона) и свид. Ф. (който го води на сладкарница и му купува бонбони) остава неуточнена.

31.1.5. Такава връзка обаче лесно може да бъде открита между състоянието на детето и експанзивното поведение на майката, която многократно акцентира пред социалните служители, медицинските експерти и самия съд, че семейството ѝ е подложено на психически тормоз от ищеца, като се стреми по този начин да легитимира нейното неявяване и това на детето пред настоящия съд, създавайки медицинска документация.

31.1.6. Пренебрегването на интересите на детето в този личене конфликт е още по - ясно изразено при отказа ѝ да се възползва от препоръчаните от ДПС социални услуги и да осигури на детето подкрепа от психиатър или психолог.            

31.2. В този контекст съдът не намира за нужно да се спира на засиления емоционален мотив, обуславящ вземането на решения от майката, който лишава детето от нужната сигурност и спокойствие. В тази връзка може да бъде обърнато внимание, че същата е осъдена за убийство на рожба. След раздялата с ищеца майката сменя многократно местожителството си (гр. Силистра, гр. Тервел), заживявайки междувременно с друг мъж, от когото има дете и установявайки се в крайна сметка в гр. Сливен, на неустановен по делото адрес. Емоционалността в решенията на майката рефлектира съответно и върху решенията, свързани с осъществяване на правото на лични контакти с бащата, което се изразява в даване на съгласие за осъществяване на срещи, които впоследствие не се състоят.

31.3.  По отношение на бащата: От показанията на свид. Ф. и К. се установява, че бащата взема редовно лекарствата си, посещава невролог, не е агресивен и вече може да говори (като все още има думи, които му е трудно да изговаря). Същият не е в състояние да пътува с автомобил. Последното се установява и от личното изслушване на бащата (л. 234).

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

32. Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето

 

33. Общи положения

34. Съдът намира, че предоставянето на упражняването на родителските права по смисъла на чл. 127 от СК (респ. чл. 59 от СК) на единият родител е обвързано с определянето на местоживеенето му при него, поради следните причини:

34.1.1. Съгласно чл. 2, § 9 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 „терминът „право на упражняване на родителски права“ включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето.”.

34.1.2. Българският законодател също е отчел значимостта на местоживеенето, като факт, обуславящ упражняването на родителските права, доколкото в чл. 127, ал. 1 от СК, (респ. чл. 59, ал. 1 от СК) е изведена предпоставката за постигане съгласие относно упражняването на родителските права (респ. предоставянето им от съда по реда на ал. 2), а именно липсата на общо местоживеене на родителите. В този смисъл различното местоживеене на родителите налага местоживеенето на детето да бъде определено по правило (по арг. от чл. 126 от СК) при единият от родителите, което пък от своя страна влече поемането на по – голямата част от задълженията по чл. 125 от СК от родителя, при когото е определено местоживеенето на детето. Поради тази причина законодателят е предвидил на този родител да бъде предоставено съответно и упражняването на родителските права, свързани с полаганите непосредствени грижи.

34.1.3. Това предоставяне обаче не освобождава другият родител от родителските му задълженията, нито пък го лишава от свързаните с тях права. Единственото ограничение, което чл. 127 от СК (респ. чл. 59 от СК) предвижда, е режимът на лични отношения. След като на родителят, при когото детето няма да живее, се определя възможност да осъществява лични контакти с детето си в определени времеви граници, то по аргумент от обратното правата му да поиска осъществяването на контакти в останалото време са ограничени (ако разбира се родителят, при когото е определено местоживеенето, желае да ги ограничи). В основата на това ограничение стои отново определеното местоживеене на детето, тъй като по този начин се гарантира изграждането на стабилна и константна среда, в която ще се отглежда детето и от която то може да бъде изведено за непродължителни периоди, за да поддържа контакт с другия родител.  

34.1.4. Такава е и логиката на чл. 59, ал. 7 от СК, който предвижда, че при определянето на местоживеенето на детето при лица, различни от родителите, съдът определя режим на лични отношения между родителите и децата. Т. е. отново местоживеенето на детето е факторът, обуславящ възможностите за упражняването родителските права.

34.2. Тези изводи от своя страна обосновават разбирането, че предоставянето на родителските права на някой от родителите не е в интерес на детето, когато не е в негов интерес да бъде определяно местоживеенето му при някой от тях. (било поради факта, че детето фактически живее при трети лица, било поради обстоятелството, че при трети лица е създадена по – благоприятна среда за оглеждането му.). Предоставянето на упражняването на тези права на родителя в тези случаи се явява изпразнено от съдържание, тъй като от една страна нито един от родителите няма да може да определя местоживеенето на детето (доколкото то ще бъде определено от съда при трето лице или институция по реда на чл. 59, ал. 7 от СК или чл.  28 от ЗЗдет.), а от друга страна родителят, на който формално е предоставено упражняването, ще е носител на права в същият обем, както и другият родител (и двамата родители разполагат с всички права освен това да определят местоживеенето на детето – вж. т. 34.1.3). Т. е. създава се привидна концентрация на права, каквато в същност не е налице.

34.3. Такава хипотеза е уредена при брачният процес в хипотезата на чл. 59, ал. 7 от СК, който предвижда, че „По изключение, ако интересите на децата налагат това, съдът може да постанови те да живеят при дядо и баба или в семейство на други роднини или близки, с тяхно съгласие. Ако това не е възможно, детето се настанява в приемно семейство, в специализирана институция, посочени от дирекция "Социално подпомагане" или му се предоставя социална услуга - резидентен тип”. По арг. от чл. 59, ал. 2 от СК съдът е длъжен да се произнесе служебно относно местоживеенето на децата, което налага меките по чл. 59, ал. 7 от СК също да бъдат приложени служебно.  

34.3.1. Чл. 127, ал. 2 от СК изрично препраща към чл. 59 от СК, поради което разпоредбата на чл. 59, ал. 7 от СК е приложима и в настоящото производство. 

 

35. В конкретният случай

35.1. Съдът намира, че предоставянето на упражняването на родителските права на майката е изключено, с оглед липсата на родителски капацитет, условия, в които да отглежда детето и липсата на материалните  възможности да задоволи нуждите на детето.

35.2. Упражняването на родителските права не може да бъде предоставено и на бащата с оглед здравословното му състояние а и с оглед липса на заявено от него намерение в тази насока.

35.3. В тази връзка съдът вижда възможност грижите за детето да бъдат възложени на свид. Т. или на свид. Ф..

35.4. Разгледани през тази призма интересите на детето, налагат запазване на сегашното му местоживеене. По този начин могат да бъдат избегнати усложненията в неврологичното му състояние, като ще се запази жизнената му среда - битовите условия, приятелския кръг, учебното заведение, което посещава и т. н. Грижите за детето ще продължат да бъдат полагани от лицето, което е поело отглеждането на детето и към настоящия момент - свид. Т..

35.5. От друга страна, свид. Т. при изслушването си прави впечатление на зрял и улегнал човек, със значително по перспективни виждания за развитието на детето от тези на майка му. Свид. Т. осъзнава напълно и нуждата детето да общува пълноценно с двамата си родители, като не случайно контактите между бащата и детето се осъществяват предимно с нейно съдействие.

35.6. Последното налага извода, че с оглед изложените по - горе съображения  определянето на местоживеенето на детето при родителите му не е в негов интерес на детето, което обуславя и извода, че се явява безпредметно да му бъдат предоставено упражняването на родителските права.      

35.7. В тази осн. чл. 59, ал. 7, изр. 2, предл. 1 от СК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да постанови детето да живее при А.Т..

 

35.8. Доколкото същата ще осъществява заместваща грижа за детето, по арг. от чл. 137, ал. 4 от СК от ДПС - гр. Сливен с нейно съдействие могат да бъдат предприети подходящи мерки за закрила на детето съгл. чл. 23 от ЗЗДет.

 

III. Относно режима на лични отношения

 

35.9. Съгласно последното изречение чл. 59, ал. 7 от СК на същата разпоредба на родителите следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като бъде определен по - широк режим на бащата и бъде ограничен режима на майката, с оглед въздействието, което оказва върху детето и стремежът ѝ да ограничи контактите на бащата с М.. В тази връзка на родителите следва да бъде определен режим на лични отношения, както следва:

35.10. на майката -  извън периода на учебните ваканции: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от петък до неделя;

35.11. на бащата:

35.11.1. извън периода на учебните ваканции: всяка първа и трета седмица от месеца, с преспиване, от петък до неделя;

35.11.2. по време на учебните ваканции:

35.11.2.1. от първия до последния ваканционен ден на всички ваканции, с изключение на лятната;

35.11.2.2. през първата половина от лятната ваканция.

35.12. Следва да закрепено, че периодът на лични контакти ще се осъществява от 15:00 ч. на първия ден от периода до 18:00 ч. в последния ден от периода.

35.13. На осн. чл. 59, ал. 8 от СК по отношение на режима на бащата следва да бъде въведено задължение А.Т. да осигури явяването на детето в ДСП - гр. Сливен, отдел „Закрила на детето“ в началото на всяка една ваканция, откъдето същото ще бъде вземано от бащата или брата на бащата - С. Н.Ф.. Това правило няма да се прилага за периодите извън на учебните ваканции.

35.14. Това задължение естествено може да отпадне по договорка между А.Т. и бащата.

35.15.  Бащата съответно следва да бъде задължен да върне детето на адрес: ******* В случай, че А.Т. не изпълни задължението да осигури явяването на детето в ДСП - гр. Сливен, бащата и брата на бащата ще могат да вземат детето от учебното заведение, което то посещава или от мястото, което детето фактически обитава.

 

IV. По исковете за заплащане на месечна издръжка

 

36. Съдът, съобразявайки т. 25 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС и чл. 137, ал. 3 и чл. 143, ал. 4 от СК, намира, че родителите на детето следва да бъдат осъдени да заплащат издръжка на детето си чрез лицето, при което детето ще живее. И двете страни по делото остават носители на задължението по чл. 143 от СК, но тъй като детето не живее при нито един от тях, в интерес на детето е средствата да бъдат получавани от лицето, при което то живее.  По отношение на ищеца издръжката следва да бъде присъдена служебно, с оглед задължението на съда при разрешаването на въпроса за родителските права да се произнесе служебно и по въпроса за издръжката.

37. Към настоящият момент е определена издръжка на бащата от 150 лв., като същото задължение следва да бъде вменено и на майката.

 

Разноски

 

38. Майката дължи на основание чл. 77 от ГПК и държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК върху размера на присъдената месечна издръжка в размер на 216 лв.

 

39. Настоящото съдебно решение следва да се прилага във всички негови части след влизането му в сила, като до този момент в сила остават постановените привременни мерки.

 

40. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОСТАНОВЯВА детето М. А. Н., с ЕГН **********, да живее при А.А.Т., с ЕГН **********, която да полага за него грижи съгласно чл. 137 от СК, на адрес: **********.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Ш.Ш.С. , с ЕГН **********, с детето М. А. Н., с ЕГН **********, като родителят има право да го вижда, с преспиване: извън периода на учебните ваканции: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от петък до неделя.

Периодът на лични контакти ще се осъществява от 15:00 ч. на първия ден от периода до 18:00 ч. в последния ден от периода.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А.Н.Ф., с ЕГН **********, с детето М. А. Н., с ЕГН **********, като родителят има право да го вижда, с преспиване:

1. извън периода на учебните ваканции: всяка първа и трета седмица от месеца, от петък до неделя;

2. по време на учебните ваканции:

2.1. от първия до последния ваканционен ден на всички ваканции, с изключение на лятната;

2.2. през първата половина от лятната ваканция.

 

Периодът на лични контакти ще се осъществява от 15:00 ч. на първия ден от периода до 18:00 ч. в последния ден от периода.

 

А.А.Т., с ЕГН **********, се задължава да осигури явяването на детето в ДСП - гр. Сливен, отдел „Закрила на детето“, в началото на всяка една учебна ваканция, откъдето същото ще бъде вземано от бащата или брата на бащата - С. Н.Ф., с ЕГН **********. Детето ще бъде връщано на адреса: *********. В случай, че А.Т. не изпълни задължението да осигури явяването на детето в ДСП - гр. Сливен, бащата и брата на бащата могат да вземат детето от учебното заведение, което то посещава или от мястото, което детето фактически обитава.

 

ОСЪЖДА майката Ш.Ш.С., с ЕГН **********, да заплаща на детето М. А.Н., ЕГН **********, чрез А.А.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на влизане в сила на решението, до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, платима до 10-то (десето) число на месеца за текущия такъв, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до момента на окончателното плащане. 

 

ИЗМЕНЯ Решение № 958/23.08.2019 г. по гр. д. 3307/2019 г. на Районен съд - гр. Сливен относно начина на изплащане на постановената издръжка, като:

ПРЕУСТАНОВЯВА задължението на А.Н.Ф., с ЕГН ********** да за изплаща на детето М. А. Н., с ЕГН **********, месечна издръжка чрез неговата майка Ш.Ш.С. , с ЕГН **********.

ОСЪЖДА бащата А.Н.Ф., с ЕГН **********, да заплаща на детето М. А.Н., ЕГН **********, чрез А.А.Т., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от датата на влизане в сила на решението, до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, платима до 10-то (десето) число на месеца за текущия такъв, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от изпадането в забава до момента на окончателното плащане. 

 

ОСЪЖДА Ш.Ш.С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан държавна такса върху размера на присъдената издръжка, която такса възлиза на 216 лв. (двеста и шестнадесет лева), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай че таксата не бъде внесена доброволно.

 

ПРЕДЛАГА на ДСП - гр. Сливен по тяхна преценка да предприемат подходяща мярка за закрила по чл. 23 от ЗЗДет по отношение на М. А. Н., с ЕГН **********.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на всяка от страните, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и на А.Т..

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на ДСП – гр. Сливен за сведение и изпълнение.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: