РЕШЕНИЕ
№ 952
Хасково, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на първи
ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар МАРИЯ КОЙНОВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260700880 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Териториална дирекция на НАП Пловдив, подадена чрез пълномощник, против Решение
№184 от 19.06.2023 г., постановено по АНД №380 по описа на Районен съд –
Хасково за 2023 година.
В касационната жалба се твърди, че преценката на
районния съд, обусловила отмяната на Наказателното постановление, била
неправилна и необоснована. Неправилен бил изводът на районния съд за
недоказаност извършването на описаното в НП нарушение, тъй като извършеното
административно нарушение било установено и доказано по безспорен начин. В хода
на извършена проверка било констатирано, че „Ара – 91 Андонови и сие“ СД
извършвало сделки с валута в наличност по занятие по смисъла на §1, т.13, б.„в“
от ДР на ВЗ, без да е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи
дейност като обменно бюро, с което била нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от
Валутния закон. Това обстоятелство се доказвало както от извършена в хода на
проверката контролна покупка на валута от проверяващите, за която било издадено
бордеро по образец и фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
функциониращо в обекта фискално устройство, така и от факта, че към момента на
проверката обменното бюро функционирало, извършени били и други сделки с
валута, а на видно място пред него било поставено табло, съобразено с
нормативните изисквания, на което били обявени курсовете „купува“ и „продава“
на валутите, с които дружеството извършвало сделки. Сделките с валута в
наличност по занятие се извършвали от страна на дружеството, независимо от
извършеното служебно заличаване на извършеното вписване в публичния регистър на
лицата, които извършват дейност като обменно бюро.
Касаторът намирал за неоснователно отправеното
възражение, че дружеството не е уведомено от НАП за извършеното служебно
заличаване от регистъра, като твърди, че редовно уведомяване за заличаването по
смисъла на чл.10, ал.2 от Наредба №4/09.08.2003 г. на МФ не било елемент от
фактическия състав на нарушението по чл.3, ал.1 от Валутния закон. Регистърът
бил публичен и в тази връзка всяко лице, включително дружеството, можело да
направи проверка относно актуалния си статус. Освен това изискванията към
търговците били завишени, що се касаело до спазване на законодателството,
регулиращо осъществяваната от тях търговска дейност, и дружеството следвало да
осъществява дейността си по начин, който да съответства на нормативните
изисквания.
Излагат се и съображения, че основание за
заличаването било налагането на санкция на лицето по Валутния закон през
последните две години, и след като наказателното постановление за това било
връчено, лицето следвало да очаква и заличаване на основание чл.10, ал.1, т.3
от Наредбата, респективно да не извършва дейност след това заличаване.
Незнанието на правилата не било оправдание за неспазването им.
В случая по преписката се съдържали
доказателства, че на дружеството е било изпращано съобщение за заличаване от
регистъра, върнато неполучено, което означавало, че компетентният
административен орган бил положил необходимите усилия за известяване на лицето,
което не следвало да черпи за себе си благоприятни последици от собственото си
бездействие.
Твърди се също, че в случая размерът на
административното наказание бил определен в предвидения законодателно минимум,
въпреки наличните доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, като
се имало предвид продължителния период, през който санкционираното дружество
извършвало сделки с валута в наличност по занятие и високата степен на
обществена опасност на нарушението.
Претендира се решението на районния съд да бъде
отменено и вместо него да се потвърди наказателното постановление.
Ответникът, „Ара – 91 Андонови и сие“ СД, чрез
процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
да се остави в сила решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита оспореното решение на Районен съд – Хасково за правилно и
законосъобразно, и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното решение Районен съд – Хасково е
отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП)
№693768-/01.03.2023 г., издадено от Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл.18, ал.4 от Валутния закон (ВЗ), за нарушение разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Валутния закон, на „Ара – 91 Андонови и сие“ СД, [населено
място], е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева; на основание
чл.18, ал.8 от ВЗ дружеството е лишено от право да упражнява дейност за срок от
1 (един) месец, на основание чл.18, ал.9 от ВЗ е разпоредено запечатване на
обект, представляващ обменно бюро, находящ се в [населено място], [улица] е
наложена забрана за достъп до него за срок от 1 (един) месец.
Наказанието е наложено за установено с АУАН
№ от 12.12.2022 г. административно нарушение, изразяващо се в това, че при
извършена на 12.09.2022 г. проверка в търговски обект, обозначен като обменно
бюро, находящ се в [населено място], [улица] стопанисван от „Ара – 91 Андонови
и сие“ СД, е констатирано, че търговецът извършва обмяна на валута в нарушение
на чл.3, ал.1 от Валутния закон, а именно извършва сделки с валута в наличност
по занятие, по смисъла на §1, т.13, б.„в“ от ДР на ВЗ, без да е вписано в
публичния регистър на лицата, извършващи дейност като обменно бюро – при
извършената проверка в регистъра е констатирано, че лицето е служебно заличено
считано от 21.10.2021 г. на основание чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №4/08.08.2003
г. на МФ за условията и реда за вписване в регистъра и изискванията към
дейността на обменните бюра.
За да отмени Наказателното постановление,
районният съд е приел за доказано, че на 12.12.2022 г. е извършена проверка от
служители на НАП в търговския обект обменно бюро, стопанисван от „Ара – 91
Андонови и сие“ СД, в хода на проверката е извършена контролна покупка на
валута, и е установено, че дружеството извършва сделки с валута в наличност по
занятие, без да е вписано в публичния регистър на лицата, извършващи дейност
като обменно бюро, тъй като е служебно заличено в регистъра считано от
21.10.2021 г. Съдът е приел, че изложената в Акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и е преценил, че деянието, за което на
дружеството е наложена имуществена санкция, е обявено от закона за наказуемо.
Не е констатирал непълноти в съдържанието на АУАН и НП, или допуснато
съществено процесуално нарушение при съставянето на тези актове, което да води
до отмяна на НП.
Въз основа на представените по делото писмени
доказателства – Протокол за служебно заличаване и Съобщение за служебно
заличаване, съдът е приел, че дружеството е заличено от регистъра на 21.10.2021
г., но съобщението за това е връчено на управителя на дружеството на 19.12.2022
г. Въззивният съд е направил извод, че според доказателствата жалбоподателят,
чрез своя управител, е узнал за заличаването най-рано на датата на проверката –
12.09.2022 г. и официално на 19.12.2022 г. при връчване на Съобщението за това.
Като е цитирал и обсъдил съдържанието на разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.10,
ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2003 г. за условията и реда за вписване в регистъра
и изискванията към дейността на обменните бюра, съдът е преценил, че органът,
контролиращ вписването в регистъра, е следвало задължително да уведоми лицето,
извършващо дейност като обменно бюро, при служебното му заличаване от този
регистър, и като не е било сторено това следва, че към датата на проверката
проверяваното дружество не е знаело и не е било уведомено по описания в чл.10,
ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2003 г. ред за направеното служебно заличаване
считано от 21.10.2021 г. Въз основа на това въззивният съд е преценил, че
вмененото на дружеството административно нарушени не е доказано да е извършено.
Касационната инстанция на първо място приема, че
решението на районния съд е постановено при напълно и правилно изяснена
фактическа обстановка, която подробно е описана в проверяваното решение и не е
спорна между страните. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а
фактическите и правните му изводи са направени след съвкупна преценка и анализ
на събраните по делото доказателства.
Настоящата инстанция намира, че при правилно
изяснената от районния съд фактическа обстановка, следва да се споделят и
правните му изводи за недоказаност от обективна страна на нарушението, вменено
на „Ара – 91 Андонови и сие“ СД.
Противно на твърдението в касационната жалба,
Районен съд – Хасково правилно е тълкувал закона, като е посочил в решението
си, че задължението за писмено уведомяване на заявителя за заличаването на
негово вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като обменно бюро,
предвидено в чл.10, ал.2 от Наредба №4 от 08.08.2003 г., е релевантно за
процесното административно нарушение. Независимо, че с издаден от държавен
експерт по приходите Протокол за служебно заличаване с дата 21.10.2021 г., на
основание чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №4 от 08.08.2003 г. служебно е заличена
извършената регистрация на „Ара – 91 Андонови и сие“ СД, извършващо дейност
като обменно бюро, то това обстоятелство не е станало известно на заличеното
дружество до датата на извършената му проверка – 12.12.2022 г., при което с
извършването на дейност като обменно бюро дружеството не е нарушило
разпоредбата на чл.3, ал.1 от ВЗ, тъй като към този момент същото е разполагало
с Удостоверение за вписване в регистъра на лицата, извършващи дейност като
обменно бюро №503, издадено на 02.06.2021 г. от Изпълнителния директор на НАП.
Правилно въззивният съд е отхвърлил и
възраженията на административнонаказващия орган, че към датата на проверката на
дружеството е било известно служебното му заличаване от регистъра. Тези
възражения се преповтарят и в касационната жалба, обосновани със съображенията
за публичност на регистъра.
Настоящият съдебен състав намира, че регистърът
на лицата, извършващи дейност като обменно бюро, предвиден в чл.3, ал.3 от ВЗ
действително е публичен, т.е. всички заинтересовани субекти могат да извършват
справки по него относно вписаните в регистъра лица, но конкретно условията и
реда за вписване в този регистър, по силата на законовото препращане в чл.3,
ал.5, се определят в наредбата, издадено от министъра на финансите, каквато е
Наредба №4 от 08.08.2003 г., съгласно §8 от ПЗР на същата. В тази Наредба е
регламентирана както процедурата по вписване в регистъра, въз основа на
подадено писмено заявление по образец и изискуеми документи, така и (чл.11,
ал.5) съставянето на Удостоверение за вписване и приложения към него, един
екземпляр от които се изпраща на вписаното лице, а също и задължението (чл.10,
ал.2) заявителят писмено да бъде уведомен за отказа за вписване, или за
заличаването на вписването.
При нормативно регламентирания ред за вписване и
заличаване на вписването в публичния регистър, не следва да се очаква от
надлежно вписан в регистъра правен субект да преустанови дейността на обменното
бюро единствено въз основа на предположения или очаквания за евентуалното
наличие на основания за отписването му, или да му се вмени задължение да
извършва самостоятелно проверка на актуалния си статус в регистъра, каквито са
наведените от касатора доводи. В случая няма доказателства санкционираното
дружество да черпи права от свое неправомерно поведение, доколкото на същото не
е бил известен факта на извършената служебна дерегистрация, за да съобрази
поведението си с това обстоятелство.
Административнонаказателната отговорност се
ангажира при доказано административно нарушение, което изисква да е установено
от фактическа страна деянието (действие или бездействие), а от обективна страна
да е доказана неговата противоправност – обективно несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение, както и да е налице причинна
връзка между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички
елементи на нарушението може да се приеме, че законосъобразно е ангажирана
административно наказателната отговорност на наказаното лице.
В процесния случай не е
доказана противоправността на поведението на санкционираното юридическо лице,
поради което правилно районният съд е отменил наказателното постановление.
При постановяването на
обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и на
процесуалните правила. Решението е валидно, допустимо и съответстващо на
закона, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба направените
разноски за настоящото производство в размер на 800 лева, представляващи
заплатеното възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и
съдействие от дата 12.07.2023 г.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №184 от 19.06.2023 г.,
постановено по АНД №380 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция на НАП Пловдив, да заплати на „Ара – 91 Андонови и сие“
СД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],
разноски по делото в размер на 800 (осемстотин) лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |