Решение по дело №2305/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 718
Дата: 2 юни 2023 г.
Съдия: Мария Бойчева
Дело: 20221100902305
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 718
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100902305 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:


Производството е по предявени искове с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът “Е.М.З.” EАД (с предишно наименование “ЧЕЗ Р.Б.” АД), ЕИК
****, твърди, че притежава Лицензия за разпределение на електрическа
енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е собственик на
разпределителната мрежа на лицензионната територия.
Твърди, че на 23.06.2021 г. служители от отдел “Нетехнически загуби”
към “Е.М.З.” EАД са извършили проверка на обект “кафе-ресторант”,
находящ се в гр. София, ж.к. “Студентски град”, ул. “****, с ползвател –
ответника “А.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ****. Твърди, че е установено, че обектът е
неправомерно присъединен към разпределителната мрежа, поради което
консумираната електрическа енергия не се измерва и не се заплаща. Твърди,
че в момента на проверката е съставен Констативен протокол (КП) №
1026482/23.06.2021 г. в присъствието на Л. С. В. - независим свидетел, който
не е служител на ЕРМ Запад, което е удостоверено с подписа му в
констативния протокол. Твърди, че с оглед на това е спазена разпоредбата на
чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. Твърди, че в констативния протокол са направени при
проверката констатации, че електромерът на място не е монтиран от ЧЕЗ и не
е заведен в масива на ЧЕЗ; монтиран е вътре в заведение, намиращо се
(залепено) за ТП “бл. 55”; по гореописания начин консумираната
електрическа енергия през това присъединение не се измерва от електромер
на дружеството и не се заплаща към него, а захранва цялата електрическа
инсталация към заведението.
Твърди, че присъединението е неправомерно и доколкото нямали данни
1
за лицето, което ползва заведението, са се свързали с органите на МВР,
представители на които са пристигнали на място. Представител на полицията
се е подписал и на съставения констативен протокол. Твърди, че за
установяване ползвателя на обекта служител на ищцовото дружество си е
купил произволен артикул, предлаган в заведението, и въз основа на
издадената касова бележка са установили кой е ползвателя на обекта –
ответното дружество. Твърди, че от справка в търговския регистър е видно,
че това дружество е със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “****,
т.е. няма съмнение, че е ползвател на обекта на същия адрес. Твърди, че на
дружеството е изпратено писмо с изх. № NTZ161296/25.06.2021 г., с което
същият е уведомен за извършената проверка и за това, че са уведомени
органите на МВР и му е изпратен съставения констативен протокол.
Твърди, че на база констативния протокол от ищцовото дружество е
извършено преизчисляване на сметката по реда на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ за
периода 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г. Твърди, че в резултат на издаденото
предложение за корекция на сметка, съдържащо начисленото количество
електроенергия и начина на изчисленията, е издадена процесната фактура №
**********/21.04.2022 г. Твърди, че процесната фактура съдържа и
единичните цени и е издадена съгласно корекцията на сметка, извършена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ. Твърди, че с писмо с
изх. № **********/21.04.2022 г. са изпратили до потребителя изготвената
справка за преизчислените количества електроенергия и процесната фактура.
Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 30 389,47 лева, представляваща главница за неплатена
електрическа енергия по фактура № **********/21.04.2022 г., дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 26.12.2020 г. до
23.06.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа
енергия, извършена въз основа на констативен протокол №
1026482/23.06.2021 г., и за сумата от 312,34 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 30 389,47 лева за периода от 10.05.2022 г. до
16.06.2022 г., както и за законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба (22.07.2022 г.) до окончателното й плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, 71 състав.
Ищецът претендира направените по делото разноски.
Ответникът “А.Ф.Б.” ЕООД подава отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове като неоснователни. Доводите на ответника за
недопустимост на иска касаят материалноправната легитимация на ответната
страна, т.е. основателността на претенцията, поради което се разглеждат по
съществото на спора. Ответникът сочи, че не е собственик, нито ползвател на
процесното помещение.
Сочи, че “А.Ф.Б.” ЕООД е наемател на бистро до бл. 57, в район
“Студентски”, съгласно договор за наем от 19.08.2019 г., сключен с
наемодателя “К.****” ООД, ЕИК ****. Сочи, че наетият от дружеството имот
е с административен адрес: гр. София, ул. “****, който е различен от
посочения във фактурата от 21.04.2022 г. имот “.........обект УПИ
1026482......”. Твърди, че за наетия имот, посочен в договора за наем, е
открита партида на името на наемодателя в “ЧЕЗ Електроразпределение” ЕАД
и ответното дружество заплаща дължимата консумирана електрическа
2
енергия ежемесечно по банков път.
Оспорва твърденията на ищеца за нерегламентирано ползване на
електроенергия за периода от 26.12.2020 г. до 23.06.2021 г. като
неоснователни. Сочи, че извършената проверка на 23.06.2021 г. и изготвеният
констативен протокол са несъотносими. Сочи, че приложеният като
доказателство финансов бон, не доказва твърдените факти, още повече, че
проверката е осъществена в наетия обект по договор за наем, който няма
нищо общо с обекта, за който се търси заплащане на нерегламентирано
ползване. Сочи, че не е ясно защо се претендира плащане именно за
посочения в исковата молба период, както и че ако е имало някакви
неуточнени фактически обстоятелства към “А.Ф.Б.” ЕООД, същите следва да
се отразяват ежемесечно в получаваните фактури за заплащане на потребена
енергия.
Ответникът претендира направените по делото разноски.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове
и изложените твърдения, както и оспорва възраженията на ответника. Сочи,
че без правно значение по спора е, че наемното правоотношение наемателят
заплаща някакви суми за електроенергия на наемателя, както и по какъв
начин двете страни по договора за наем са уредили отношенията. Сочи, че за
спора по настоящото дело от значение е констатираното неправомерно
ползване на електроенергия по описания начин в констативния протокол.
Сочи, че за имота няма открита партида за електроенергия и същият е
неправомерно присъединен към мрежата. Сочи, че дори и да имаше, пак е
възможно да е налице неправомерно присъединяване, по което да се ползва
електроенергия, която не се заплаща. По възражението относно периода, за
който се претендира електроенергията, сочи, че периодът е нормативно
определен в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
В допълнителния отговор ответникът поддържа направените
оспорвания и възражения срещу предявените искове. Сочи, че представените
фактури за извършени плащания към наемодателя “К.****” ООД са първични
счетоводни документи и доказват извършените плащания на потребена
електрическа енергия. Сочи, че за ползвания търговски обект са коректни
клиенти на ищцовото дружество.


Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приложеното заповедно производство е видно, че на 31.08.2022 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав, с която
е разпоредено длъжникът “А.Ф.Б.” ЕООД да заплати на заявителя “Е.М.З.”
EАД сумата от 30 389,47 лева, представляваща главница за дължима сума на
клиент, фактурирана при установен случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и
чл. 56 от ПИКЕЕ по фактура № **********/21.04.2022 г. за период от
26.12.2020 г. до 23.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 22.07.2022
г. до изплащане на вземането, сумата от 312,34 лева, представляваща лихва за
3
забава за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022 г., както и държавна такса в
размер на 614,04 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 08.09.2022 г.
Срещу издадената заповед е подадено от “А.Ф.Б.” ЕООД възражение по
чл. 414 от ГПК с вх. № 193416/16.09.2022 г., с пощенско клеймо от 13.09.2022
г.
По делото не се спори, че ищецът притежава Лицензия за разпределение
на електрическа енергия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, и е
собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия, в която
се намира и процесният електроснабден имот.
Представена е фактура № **********/21.04.2022 г., издадена от
ищцовото дружество на ответника на стойност от 30 389,47 лева, с основание:
сума по констативен протокол съгласно приложението.
Представени са Общите условия на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на “ЧЕЗ Р.Б.” АД.
Представен е от ищеца и Констативен протокол № 1026482/23.06.2021
г., съставен от служители на ищцовото дружество и в присъствието на Л. С.
В. - независим свидетел, който не е служител на ЕРМ Запад, в който е
посочено, че електромерът на място не е монтиран от ЧЕЗ и не е заведен в
масива на ЧЕЗ; монтиран е вътре в заведение, намиращо се (залепено) за ТП
“бл. 55”; по гореописания начин консумираната електрическа енергия през
това присъединение не се измерва от електромер на дружеството и не се
заплаща към него, а захранва цялата електрическа инсталация към
заведението; установява се промяна в схемата на свързване, липсва средство
за търговско измерване.
Представени са от ищеца писма и справка за преизчислени количества
електрическа енергия на потребителя “А.Ф.Б.” ЕООД.
Представен е и фискален бон от касов апарат на името на “А.Ф.Б.”
ЕООД.
Представен е от ответника договор за наем на търговски обект от
19.08.2019 г., сключен между “К.****” ООД, като наемодател, и “А.Ф.Б.”
ЕООД, като наемател, по силата на който наемодателят отдава на наемателя
за временно възмездно ползване недвижим имот – бистро на две нива,
находящо гр. София, район “Студентски”, до блок № 57.
Представени са от ответника фактури, издадени от “К.****” ООД на
“А.Ф.Б.” ЕООД за консумативни разноски, включително електроенергия за м.
12.2020 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г. Останалите представени от ищеца
фактури са за консумативни разноски извън процесния период 26.12.2020 г. -
23.06.2021 г. или за наем, поради което се явяват неотносими към предмета
на спора.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Б. Г.. Вещото лице дава
заключение, че съгласно направените констатации на стр. 3 от Констативен
протокол № 1026482/23.06.2021 г., в ТП “Бл. 55” е извършено неправомерно
присъединяване към електрическата мрежа НН, при което потребената по
него електрическа енергия в процесния обект – “Кафересторант NESSA”, не
се измерва от средство за търговско измерване и не се заплаща.
Вещото лице Г. дава заключение, че методиката и периодът за
4
преизчисляване на електроенергията за доначисляване по Констативен
протокол № 1026482/23.06.2021 г. е правилно приложена в изготвената
“Справка за преизчислени количества електрическа енергия” и е в пълно
съответствие с чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Вещото лице дава заключение, че изчисленията на сумата по фактура №
**********/21.04.2022 г., издадена от “Е.М.З.” EАД на ответното дружество
“А.Ф.Б.” ЕООД са извършени по действащите към момента на корекцията
цени съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ.
Вещото лице дава заключение, че описаното в Констативен протокол №
1026482/23.06.2021 г. свързване към електроразпределителната мрежа НН е
неправомерно действие, резултат от външна намеса и целенасочена човешка
дейност.
Вещото лице дава заключение, че техническите параметри на
констатирания епектромер, монтиран в процесния обект, позволяват през
него да премине количество електроенергия, равно на използваното във
фактура с № **********/21.04.2022 г. за същия период от време.
Вещото лице посочва, че поради липса на данни за показанията на
електромера от началото на процесния период, както и поради неполучени
отговори (към 04.05.2023 г.) на поставените въпроси към “ЕРМ Запад”, не
може да определи количеството електроенергия, което е преминало през
електромера монтиран в процесния обект, за периода на преизчислената по
ПИКЕЕ електроенергия.
При разпита призованият по искане на ищеца свидетел Л. В. казва, че
като сътрудник на Федерацията на потребителите е присъствал на проверката
на служители от “ЧЕЗ Р.Б.” АД на обект в Студентски град, до бл. 55, в
трафопост на ЧЕЗ. Казва, че при проверката е видял, че е имало кабелно
присъединение с всички фази и нула към един прекъсвач, който техниците
установили, че не е техен. Казва, че кабелът минавал по шахтата на кабелите,
които излизат навън и влизал в прилепено към трафопоста заведение, като
техниците се опитали да влязал в сградата, но тя била затворена. Казва, че
след като са разпитали продавачите наоколо, се обадили на телефон 112 и
дошла патрулна кола. Казва, че след като са отворили заведението, в което
влизал кабелът, се установило, че заведението има консумация, тъй като
работили хладилници и други прибори, а кабелът бил закачен за електромер,
който не е регистриран към ЧЕЗ и не се плаща по него. Казва, че бил съставен
протокол, който бил подписан от техниците, от свидетеля и от органите на
МВР.
При разпита воденият от ищеца свидетел Н.М., който работи като
техник “Ел. системи”, контрол НТЗ в ищцовото дружество, казва, че на
23.06.2021 г. при проверка на трафопост, ТП блок 55 в разпределителната
уредба на трафопоста установили, че от изходящите фазови клеми на един от
2
прекъсвачите А3 излиза кабел, тип САВТ, със сечение 25 мм, който
преминава през колекторната тръбна мрежа, и в другия си край влиза в
заведението, намиращо се непосредствено до трафопоста, с адрес съгласно
табелката ул. ****. Казва, че никой не е отворил в заведението, за да проверят
електромера, който би трябвало да отчита електрическата енергия,
консумирана от този кабел. Казва, че след това по базата данни на ЧЕЗ са
направили справка за конкретното заведение, намиращо се на адреса, но в
масива на ЧЕЗ не бил открит електромер, който е регистриран за това
5
заведение. Казва, че след като разпитали, са установили, че заведението се
ползва от “А.Ф.”. Казва, че на отсрещната страна на улицата имало друго
заведение, което се ползва от А.Ф., което работело и където им казали, че
ключът бил в управителя, който шял да дойде, а след това им казали, че
управителят бил извън София и не можел да дойде. Свидетелят казва, че
поискали съдействие от органите на МВР и влезли в заведението, където
установили монтиран някакъв електромер, марка Макел, който не е
регистриран в масив на ЧЕЗ, имало работещи фризери, хладилници, работещ
касов апарат, около който имало фискални бонове и от който служителите на
МВР извадили фискален бон. Казва, че касовият апарат бил регистриран на
“А.Ф.”, с техния ЕИК. Казва, че на място е съставен констативен протокол за
проверката.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.


При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56 от
ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответника за неплатена електрическа енергия по
фактура № **********/21.04.2022 г., съгласно корекция въз основа на
констативен протокол № 1026482/23.06.2021 г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 71 състав.
В чл. 107 от ЗЕ е уредена възможността операторът на
електроразпределителната мрежа да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК за вземанията си за доставена
електрическа енергия, както и за оказаните от тях услуги по горецитирания
закон, независимо от техния размер, какъвто е процесният случай.
От приложеното заповедно производство се установява, че издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на ответника на
08.09.2022 г. За да се посочи крайният срок за подаване на възражението
срещу заповедта за изпълнение, в чл. 414, ал. 2 от ГПК е предвидено, че
възражението се прави в едномесечен срок от връчването на заповедта, който
не може да бъде продължаван. С връчването на заповедта се приема, че
длъжникът е запознат с нея и може да реши дали да подаде възражение или
не срещу посоченото в заповедта вземане. В случая възражението е подадено
от ответника по пощата на 13.09.2022 г., видно от пощенското клеймо. С
оглед на това и предвид нормата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, съдът намира, че
възражението е подадено от длъжника в рамките на законоустановения
едномесечен срок от узнаването за заповедта за изпълнение.
Разпореждането на заповедния съд с указанията по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, че с оглед подаденото от длъжника възражение в едномесечен срок от
връчване на разпореждането заявителят “Е.М.З.” EАД може да предяви иск за
установяване на вземането си по издадената в негова полза заповед за
изпълнение, е връчено на заявителя на 16.11.2022 г. чрез ССЕВ (разпечатка на
л. 32 от приложеното ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен
6
съд, 71 състав).
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е
депозирана пред Софийски градски съд на 15.12.2022 г. от ищеца “Е.М.З.”
EАД против възразилия длъжник “А.Ф.Б.” ЕООД.
С оглед на горното съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск – подадено е от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и в указания
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК е предявен от кредитора иск за
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 71
състав.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че искът по чл. 422 от ГПК
се явява процесуално допустим срещу ответника - “А.Ф.Б.” ЕООД.
Разпоредбата на чл. 422 от ГПК е специална процесуална норма, която
гарантира възможността на кредитора да упражни правото си на иск за
установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.
В настоящото производство кредиторът е този, който следва да
установи съществуването на вземането си. За да бъде уважен предявеният по
реда на чл. 422 от ГПК положителен установителен иск, чрез събраните по
делото доказателства следва да бъдат установени от ищеца юридическият
факт, от който произтича претендираното вземане – наличие на основание за
преизчисление на електроенергия за процесния период в обект – “кафе-
ресторант”, находящ се в гр. София, ж.к. “Студентски град”, ул. “****; че
електроенергията е начислена съгласно констатациите на протокола от
23.06.2021 г., като проверката въз основа на която е издаден протоколът е
извършена съгласно действащите правила; че е осъществено твърдяното
неправомерно присъединение към мрежата; че е налице забава от страна на
ответника за заплащане на сумата по фактура за посочения период; размера на
претендираните вземания. В тежест на ответника е да установят направените
срещу иска възражения и да докаже погасяването или плащането на
претендираната от ищеца сума.
С оглед твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства
съдът намира, че в случая възникналите между страните отношения са
уредени от разпоредбите на Закона за енергетиката и Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от КЕВР (обн. ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 г.).
С Правилата за измерване на количеството електрическа енергия се
определят реда и условията за установяване на случаи на неизмерена,
неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която
има измерени показания в невизуализирания регистър на средството за
търговско измерване. С правилата се определя и правото на оператора на
съответната мрежа да извърши едностранно корекция (преизчисляване) на
количеството електрическа енергия, подлежаща на плащане, за определен
период, при спазване на посочените правила и ред за уведомяване на клиента.
Корекцията се извършва при установяване на обективния факт на
констатирано неотчитане или неточно отчитане на доставената електрическа
енергия и цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване на блага, като не се дължи доказване на виновно поведение на
7
абоната (в този смисъл Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г. по
описа на ВКС, Т.К., II Т.О.; Решение № 60116/17.02.2022 г. по т.д. № 971/2020
г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
Редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа
енергия са уредени в Раздел IX от ПИКЕЕ. При извършване на проверка по
реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен
протокол, който се подписва от негов представител и от ползвателя, а при
отсъствие на ползвателя или негов представител или при отказ – протоколът
се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на
оператора (чл. 49, ал. 1-3 от ПИКЕЕ).
Съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, при установяване
неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи
операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа
енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на констатиране на
присъединяването, като количеството електрическа енергия се изчислява по
една втора от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при
24-часово натоварване. Преизчисляването се извършва въз основа на
констативния протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ.
В случая се установява от събраните по делото писмени доказателства и
свидетелските показания, които съдът кредитира като ясни и
непротиворечиви, че при извършена проверка на трафопост, ТП “бл. 55”, се
установява неправомерно присъединяване чрез кабел на залепеното към
трафопоста заведение с адрес: гр. София, ж.к. “Студентски град”, ул. “****,
като консумираната електроенергия чрез този кабел не се отчита чрез
регистриран електромер в базата данни. Съгласно приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, описаното в Констативен протокол №
1026482/23.06.2021 г. свързване към електроразпределителната мрежа НН е
неправомерно действие, резултат от външна намеса и целенасочена човешка
дейност. Налице е една от предвидените в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ хипотези за
преизчисляване на количествата електрическа енергия, доставена за обекта на
ползвателя.
От заключението на вещото лице се установява също, че техническите
параметри на констатирания епектромер, монтиран в процесния обект,
позволяват през него да премине количество електроенергия, равно на
използваното във фактура с № **********/21.04.2022 г. за същия период от
време.
Неоснователни са възраженията на ответника относно представения по
делото констативен протокол. Същият е съставен в предвидената от ПИКЕЕ
писмена форма и е подписан от представители на оператора на
електроразпределителната мрежа и от един свидетел, който не е служител на
оператора (чл. 49, ал. 1 и 3 от ПИКЕЕ).
По делото се установява от събраните писмени доказателства, че
ползвател на обекта е ответникът “А.Ф.Б.” ЕООД. Неоснователни са
направеното в отговора на исковата молба възражение на ответника, че
наетият имот не съвпада с този на гр. София, ул. “****, както и доводите в
писмените бележки, че заведението на ответника е на отсрещната страна на
улицата, а не провереното такова. Напротив, от представения от ищеца
фискален бон и от показанията на свидетелите се установява, че именно на
този адрес е извършена проверката и е установено, че касовият апарат е
8
регистриран на името на ответното дружество. От справка в Търговския
регистър се установява, че именно това е и седалището и адреса на
управление на ответното дружество. От показанията на свидетеля Н.М. се
установява, че ответното дружество имало и друго заведение на отсрещната
страна на улицата, а също така, че в проверения обект е установен касов
апарат на името на “А.Ф.Б.” ЕООД.
Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване
на количествата електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за “задължения към обществото”. Преизчислената
сума се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора на мрежата. Така
установеното правило на чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ, че вземането за сумата от
преизчисляването възниква в полза на оператора на мрежата, кореспондира
със задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа да
поддържа и модернизира мрежата и съответно да поема загубите по същата,
включително за неотчетената електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване към електрическата мрежа.
В ПИКЕЕ е предвидено, че отговорен за неотчетената електрическа
енергия е ползвателят на мрежата. В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че именно ответникът “А.Ф.Б.” ЕООД е
ползвател по смисъла на ПИКЕЕ на обекта през процесния период и същият
не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска за плащане на
процесната сума за преизчисляване на количествата електрическа енергия
съгласно чл. 56, ал. 2 вр. с ал. 1 от ПИКЕЕ.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
методиката и периода за преизчисляване на електроенергията за
доначисляване по Констативен протокол № 1026482/23.06.2021 г. е правилно
приложена в изготвената “Справка за преизчислени количества електрическа
енергия”, съобразно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Недоказано и поради това неоснователно е направеното от ответника
възражение, че за ползвания от ответника имот е открита партида на името на
наемодателя “К.****” ООД в “ЧЕЗ Електроразпределение” ЕАД и това
дружество е заплащало консумираната електроенергия. От една страна, по
делото са представени само фактури, издадени за част от процесните месеци
от третото за делото лице наемодател “К.****” ООД на “А.Ф.Б.” ЕООД за
електроенергия, но в същите не е посочен за кой обект са издадени, а видно
от свидетелските показания ответникът е имал и друго заведение в гр. София,
ж.к. “Студентски град”. Във фактурите не е посочено и за какво количесто
(kWh) електроенергия се издават. В допълнение, ответникът не представя и не
посочва доказателства за плащането на електроенергията към търговец на
електрическа енергия или доставчика от последна инстанция, поради което не
може да се приеме, че консумираната в процесното заведение електроенергия
е заплатена.
По изложените съображения съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, при условията на главно и пълно доказване, ищецът доказва
съществуването на вземането си към ответника, предявеният положителен
установителен иск за сумата от 30 389,47 лева е основателен и следва да бъде
9
уважен.

Искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК, което се установява в настоящия
случай. Поради това и с оглед уважаването на главния иск, следва да бъде
уважен и акцесорният иск за законната лихва върху главницата от 30 389,47
лева за периода от 22.07.2022 г. до окончателното й плащане.
Основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата
от 30 389,47 лева за периода от 10.05.2022 г. до 16.06.2022 г., която на
основание чл. 162 от ГПК съдът изчислява с помощта на калкулатор,
достъпен в интернет, в размер на 312,34 лева, поради което претенцията на
ищеца в този размер следва да бъде уважена.


По разноските:
Разноските в заповедното производство:
Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда предявения
по реда на чл.422 от ГПК иск, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и предвид искането на ищеца,
на същия следва да бъде определено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева, съгласно
чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
В случая с оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство от 664,04 лева, от
които 614,04 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение.

Разноските в исковото производство:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски по настоящото дело в общ размер на 1 454,04 лева, от
които 614,04 лева – държавна такса, 800 лева – депозит за вещо лице, 40 лева
– депозит за свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение.
Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и
материалния интерес, надвишаващ 10 000 лева, настоящият състав намира, че
съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в полза на ищеца следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
С оглед горното и изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноси в исковото производство в общ размер на 1 754,04 лева.


Водим от изложеното, СЪДЪТ

10
РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ вр. с чл. 56
от ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземането на “Е.М.З.”
EАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Младост”, бул. ****, бл. БенчМарк Бизнес Център, против
“А.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Студентски”, ул. “Проф. арх. ****, в размер на
30 389,47 лева (тридесет хиляди триста осемдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща главница за неплатена
електрическа енергия по фактура № **********/21.04.2022 г., дължима по чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ за периода от 26.12.2020 г. до
23.06.2021 г. съгласно корекция на данните за пренесена електрическа
енергия, извършена въз основа на констативен протокол №
1026482/23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.07.2022 г. до окончателното й плащане, и в размер на 312,34 лева (триста
и дванадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна
лихва върху главницата от 30 389,47 лева за периода от 10.05.2022 г. до
16.06.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Студентски”, ул. “Проф. арх. ****, да заплати на “Е.М.З.” EАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Младост”, бул. ****, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 664,04
лева (шестстотин шестдесет и четири лева и четири стотинки) - разноски
в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39544/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 71 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “А.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Студентски”, ул. “Проф. арх. ****, да заплати на “Е.М.З.” EАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Младост”, бул. ****, бл. БенчМарк Бизнес Център, сумата от 1 754,04
лева (хиляда седемстотин петдесет и четири лева и четири стотинки) -
разноски в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11