Р Е Ш Е Н И Е
28.06.2018 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
III, г. о.
Районен съд – Дупница състав
06.06. 2018
на Година
Михаил Малчев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 88 2018
дело № по описа за година.
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.К.К. с ЕГН:********** срещу М.А.А. с ЕГН:**********, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск за собственост. Ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е собственик на ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 65565.601.264.1.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сапарева баня, с административен адрес гр.Сапарева баня, ул.“Роза“ № 8, представляващ самостоятелен обект - първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор 65365.691.264, с площ на етажа 91.26 кв.м., и ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.3., представляващ „Гараж 2", находящ се в същата сграда № 1, с площ от 17.90 кв.м. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.
Ищцата твърди, че по време на брака й с А.Д.А. в периода от 1995г. до 1999г. са построили двуетажна жилищна сграда и гараж, разположени в ПИ с идентификатор 65365.691.264, с административен адрес гр. Сапарева баня, ул. „ Роза” №8. С оглед на това счита, че двуетажната жилищна сграда и гаража, които са изградили по време на брака, са притежавани в режим на съпружеска имуществена общност от двамата съпрузи. С влязло в сила решение №374 от 03.07.2006 г. бракът й с А.А. е прекратен, като семейното жилище - първия етаж от двуетажна жилищна сграда е предоставен на нея за ползване до навършване на пълнолетие на сина им Кирил А.. Чрез договор за прокупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 113, том П, рег. №4552 дело № 278/17.11.2017г. на нотариус Ася Радкова с район на действие ДРС, бившият й съпруг е прехвърлил на ответника М.А. без нейно знание и съгласие правото на собственост върху целия първия етаж на жилищната сграда с идентификатор 65565.601.264.1.1 и гараж с идентификатор 65365.601.264.1.3. Доколкото бившият й съпруг е притежавал право на собственост само върху ½ ид. ч. от тези обекти, то договорът за продажба не е породил прехвърлително действие по отношение на нейната собствена ½ идеална част.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с които се оспорва иска като изцяло неоснователен по подробно изложени съображение. Ответникът твърди, че неговият праводател и баща А.А. е бил изключителен собственик на жилищната сграда и гаража, които са били строени и завършени през 1992г., две години преди сключването на гражданския брак с ищцата. С молба вх. № 447/02.02.1989г. до председателя на ИК на ОБНС гр. Сапарева баня Димитър А.А. /дядо на ответника/ моли да му бъде предоставен за закупуване парцел като крайно нуждаещ се, с оглед построяване на жилищна сграда за задоволяване нуждите на семейството му и най-вече за двете му подрастващи деца. Със заповед № 152/25.07.1989г. на председателя на ИК на ОБНС Сапарева баня на Димитър А.А. е отстъпено и учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху държавен парцел № III, кв. 100 по плана на гр.Сапарева баня. Въз основа на тази заповед е сключен и Договор № 56 от 25.07.1989г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя, в който подробно са уговорени сроковете за строежа и цените, както и други съществени условия. След навършване пълнолетие на баща му А.Д.А., по силата на резолюция от 19.04.1990г. на председателя на ИК на ОБНС Сапарева баня, заповедта и договора са изменени под същите номера, като в тях освен името на Димитър А.А. е вписано и името на А.Д.А.. Сключен е и договор за групов строеж по чл. 192 ал.1 от ЗТСУ от 24.07.1990г. между Димитър А. и А.А., в който ясно са уговорени условията на строителството и обектите от сградата, които всеки един от тях получава като индивидуална собственост. Изготвен е одобрен архитектурен проект №109/02.08.1990г. отново на името на двамата - Димитър А. и А.А.. Сградата е построена окончателно, по стопански начин, с общи усилия и за сметка на строителите до края на 1992г. От изложеното става ясно, че имотът, предмет на прехвърлителната сделка , описана в приложения нотариален акт е лична собственост на прехвърлителя А.А., а не представлява съпружеска имуществена общност.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С молба вх. № 447/02.02.1989г. до председателя на ИК на ОБНС гр. Сапарева баня Димитър А.А. /дядо на ответника/ моли да му бъде предоставен за закупуване парцел като крайно нуждаещ се, с оглед построяване на жилищна сграда за задоволяване нуждите на семейството му и най-вече за двете му подрастващи деца.
Със заповед № 152/25.07.1989г. на председателя на ИК на ОБНС Сапарева баня на Димитър А.А. е отстъпено и учредено право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху държавен парцел № III, кв. 100 по плана на гр.Сапарева баня. Въз основа на тази заповед е сключен и Договор № 56 от 25.07.1989г. за отстъпено право на строеж върху държавна земя, в който подробно са уговорени сроковете за строежа и цените, както и други съществени условия. По силата на резолюция от 19.04.1990г. на председателя на ИК на ОБНС Сапарева баня, заповедта и договора са изменени под същите номера, като в тях освен името на Димитър А.А. е вписано и името на А.Д.А.. Носителите на правото на строеж са се задължили в пет годишен срок, считано от 25.07.1989г. да завършат строежа съгласно одобрен архитектурен проект, като ако строежът не бъде осъществен в двугодишен срок те следва да заплатят допълнително съответна парична такса.
Видно е от договор за групов строеж, че на 24.07.1990г. е сключен договор за групов строеж по чл. 192 ал.1 ЗТСУ между Димитър А. и А.А., в който ясно са уговорени условията на строителството и обектите от сградата, които всеки един от тях получава като индивидуална собственост. В индивидуална собственост А.Д.А. получава жилище №1, находящо се на първия етаж от сградата и гараж №2, а Димитър А.А. получава жилище №2, находящо се на втория етаж от сградата и гараж №1. Изготвен и одобрен е архитектурен проект №109/02.08.1990г., където отново фигурират имената и на двамата - Димитър А. и А.А..
Видно е от разрешение за строеж №126/02.08.1990г. и протокол за дадена строителна линия и ниво №69/06.08.1990г., издадени от ОБНС Сапарева баня, че строежът на процесната жилищна сграда е започнал на 06.08.1990г.
Не е спорно между страните, а и от събраните в производството писмени доказателства се установява, че А.Д.А. и С.К.К. са сключили граждански брак на 09.10.1994г. в гр.Сапарева баня. С влязло в сила решение №374 от 03.07.2006г. по гр. д. №374/2005г. по описа на ДРС е прекратен гражданския брак между А.Д.А. и С.К.К. по вина и на двамата съпрузи, като семейното жилище - първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.Сапарева баня, ул.“Роза“ № 8, е предоставено за ползване на С.К.К. и малолетните й деца.
Чрез договор за прокупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 113, том П, рег. №4552 дело № 278/17.11.2017г. на нотариус Ася Радкова с район на действие ДРС, А.Д.А. е прехвърлил на сина си М.А.А. правото на собственост върху целия първия етаж на жилищната сграда с идентификатор 65565.601.264.1.1 и гараж с идентификатор 65365.601.264.1.3.
От свидетелските показания на Иван Л. Георгиев и Марияна Иванова Златанчева се установява, че строежът на процесната къща е започнал през 1990г. и до 1992г. е бил завършен грубият строеж – къщата е била покрита. Свидетелят Иван Л. Георгиев лично е участвал в постояването на къщата от основи до „карабина“, като първата година е положена първата плоча и е изграден приземният етаж, който е бил предвиден за гаражи. На следващата година са изградени двата жилищна етажа и покрива на къщата. Използваните материали за строителството са закупувани от Димитър А. и са били чисто нови. Съдът кредитира свидетелските показания на двамата свидетели, доколкото те имат непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които дават показания, последните кореспондират изцяло на събраните по делото писмени доказателства и са последователни. Липсват освен това данни за някаква заинтересованост на тези свидетели.
Според свидетелите Кирил Стоилов Калвин и Ивайло Кирилов Калвин, които са съответно баща и брат на ищцата, строителството на къщата е започнало през 1998г., в което двамата свидетели са взели активно участие. За строежа са били използвани втора употреба тухли четворки, добити от къщи в с.Сапарево, които свидетелят Кирил Стоилов Калвин е закупил и съборил. Строежът е продължил 2-3 години. Съдът не дава вяра на техните свидетелски показания, отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на спора по смисъла на чл.172 ГПК и изолираност (противоречат на писмените доказателства). Също така те не кореспондират дори с твърденията на самата ищцата, която заявява, че къщата е построена между 1995г. и 1999г.
Не подлежат на обсъждане останалите събрани по делото доказателства, тъй като те не се отнасят до обстоятелства, релевантни към предмета на доказване по делото.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
Целта на установителния иск е да се внесе
яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него
защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се
потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на
собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права
върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.
При установителните искове /включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
От твърденията на ищцата и ангажираните от нея доказателства може да се заключи, че за нея съществува правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за право на собственост.
По делото се установява по категоричен начин, че сградата в която са разположени, първият жилищен етаж и гаража, върху които С.К.К. твърди, че притежава ½ ид. ч. от правото на собственост, е завършена до степен на „груб строеж“ през 1992г. Твърденията на ищцата, че по време на брака й с А.Д.А. в периода от 1995г. до 1999г. са построили двуетажна жилищна сграда и гараж, находящи се в гр.Сапарева баня, ул.“Роза“ № 8, освен че са опровергани от събраните в производството доказателства, са и напълно противоречиви на житейската логика. Безспорно се установява от протокол за дадена строителна линия и ниво №69/06.08.1990г., че процесният строеж е започнал през м. август 1990г. Към 09.10.1994г., когато А.Д.А. и С.К.К. са сключили граждански брак, правото на строеж, ако не е било реализирано, би било погасено по давност съгласно чл.67 ЗС, доколкото от учредяването му на 25.07.1989г. са изминали повече от пет години. Също така липсват данни носителите на правото на строеж Димитър А.А. и А.Д.А. да са заплащали допълнителната парична такса, уговорена като дължима в случай, че строежът не бъде осъществен в двугодишен срок от 25.07.1989г.
От събраните в производството доказателства безспорно се установява, че през 1992г., когато правото на строеж е реализирано (строежът на сграда е завършен), А.Д.А. е придобил еднолично правото на собственост върху жилище №1, находящо се на първия етаж от сградата и гараж №2 съгласно договора за групов строеж, от 24.07.1990г., сключен с другия носител на правото на строеж върху държавна земя. Към момента на сключването на гражданския брак между С.К.К. и А.Д.А. - 09.10.1994г., процесните първи жилищен етаж и гараж са били лична собственост на последния съгласно чл.20, ал.1 СК (отм.) вр. с чл.19, ал.1 СК (отм.), който кодекс се е прилагал до 01.10.2009г. и намира приложение в разглеждания случай поради прекратяването на брака през 2006г. Поради изложеното тези обекти не са обхванати от режима на съпружеската имуществена общност, както неоснователно твърди ищцата, респективно не са трансформирани в обикновена дялова съсобственост при прекратяването на брака съгласно чл.27 СК (отм.). Може да се направи извод, че ищцата напълно неоснователно се позовава на т.4 от Постановление №5 от 31.10.1972г. на ВС и претендира включване в съпружеската имуществена общност на процесните първи жилищен етаж и гараж.
По силата на сключения договор за прокупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 113, том П, рег. №4552 дело № 278/17.11.2017г. на нотариус Ася Радкова с район на действие ДРС, ответникът М.А.А. е придобил валидно от прехвърлителя А.Д.А. правото на собственост върху целия първия етаж на жилищната сграда с идентификатор 65565.601.264.1.1 и гараж с идентификатор 65365.601.264.1.3.
Обстоятелството дали към момента на сключването на договора за покупко-продажба ищцата е притежавала право на ползване по силата на чл.107 СК (отм.) по отношение на първия етаж от жилищната сграда, представляващ бивше семейно жилище, до навършване на пълнолетие на децата, е неотносимо към валидността на договора и неговото прехвърлително действие. В случай, че С.К.К. действително притежава такова временно право на ползване до навършване на пълнолетие на родените от прекратения брак децата, то тя може да противопостави това право на новия собственик на имота - М.А.А. и да ползва съответната част от етажа за съответния период до навършването на пълнолетие и на другото родено от брака дете Кирил А.А..
По изложените по-горе съображения съдът намира, че от страна на ответника е доказано придобиване на собствеността върху процесните обекти на основание деривативно придобивно основание – договор за покупко-продажба. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищцата следва да заплати на ответника сторените разноски в производството в размер общо на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.К.К. с ЕГН:********** срещу М.А.А. с ЕГН:********** отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че не е собственик на ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 65565.601.264.1.1. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сапарева баня, с административен адрес гр.Сапарева баня, ул.“Роза“ № 8, представляващ самостоятелен обект - първи жилищен етаж, находящ се в сграда № 1 разположена в ПИ с идентификатор 65365.691.264, с площ на етажа от 91.26 кв.м., и ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор 65365.601.264.1.3., представляващ „гараж 2", находящ се в същата сграда № 1, с площ от 17.90 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С.К.К. с ЕГН:********** да заплати на М.А.А. с ЕГН:********** сумата от 500 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: