Р Е Ш
Е Н И Е
№173
гр. Враца, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА
и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
адм. дело № 113
по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК
вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен от Ю.В.Г. ***, чрез пълномощника * Д.Х. ***, против Областна Дирекция
на МВР - Враца иск за заплащане на сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
отменено с влязло в сила решение НП № 18-0967-000683/11.06.2018г., издадено от
Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“. Претендира се
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска – 14.02.2020г. до окончателното ѝ заплащане, както и направените
по делото разноски.
Твърди се, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП.
Ищцата, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск.
Ответникът - Областна
Дирекция на МВР - Враца, редовно призован, представител не се явява и не е
ангажирано становище по иска.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на предявения иск.
По делото са
представени писмени доказателства. Изискано и приложено е АНД № 72 по описа за
2019 г. на РС – Враца, предмет на разглеждане по което е било НП № 18-0967-000683/11.06.2018г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и
от приетите писмени доказателства се установява, че с НП № 18-0967-000683/11.06.2018г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, на ищцата
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 /две хиляди/
лева на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата.
НП е обжалвано пред
Районен съд – Враца, където е образувано АНД № 722/2018г. по описа на същия
съд. С решение № 209 от 11.10.2018 г. въззивният съд е отменил издаденото НП.
В производството пред
районния съд ищцата е ползвала адвокатска защита, видно от приложения договор
за правна защита и съдействие № 25 от 10.07.2018 г. /л. 8 от АНД № 722/2018
г./, с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 200 лева.
Решението на районния съд е обжалвано пред
Административен съд – Враца от АНО, като по касационната жалба е образувано КАН
дело № 641/2018 г. по описа на същия съд. Производството по това дело е
приключило с Решение № 12/14.01.2019 г., с което е обезсилено решението на
районния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС -
Враца.
В производството пред АдмС – Враца ищцата е ползвала адвокатска защита,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2018 г. /л. 11
от КАНД № 641/2018 г./, с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 200
лева.
С решение № 237 от 26.06.2019
г., постановено по АНД № 72/2019 г. по
описа на Районен съд – Враца е отменено цитираното по-горе НП. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца,
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. НП се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният
характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните НП като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи,
че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от Началник група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна
полиция“, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са
юридически лица.
Предвид това
предявеният иск е насочен към надлежен ответник и е процесуално допустим за
разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е
и основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на гражданите и юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод
изпълнение на административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл.
203 и сл. АПК, към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В случая безспорно е
налице отменен акт – НП № 18-0967-000683/11.06.2018г., издадено от Началник
група към ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, отменено с влязло в сила решение
№ 237 от 26.06.2019 г., постановено по АНД
№ 72/2019 г. по описа на Районен съд – Враца. Този факт е безспорен
между страните, при което е доказано наличието на първата изискуема
предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен акт.
Именно
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е
предпоставка за ангажиране на адвокатска защита чрез сключване на договор за
правна защита и съдействие при съдебното му обжалване, последица от което е и
заплащането на адвокатски хонорар за процесуално представителство. Ако НП не
беше издадено, за ищцата нямаше да е налице право на обжалване, съответно
нямаше да плати хонорар за това. Макар да не е задължително ползването на
адвокатска защита при обжалване на НП, в случай, че не е в
състояние само да организира защитата си, ангажирането на професионален защитник
/адвокат/ е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите
права и интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за
обезпечаването на успешния, а в случая и окончателен изход на
административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за
осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна
връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена последица от него. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно
дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на
Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТР при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации
съдът намира, че е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие
на причинна връзка между отменения акт - НП и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното,
искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по
основание. От приложените договори за
правна защита и съдействие от 10.07.2018
г. и от 12.11.2018г. се установява, че договореното възнаграждение е заплатено
в брой и в пълен размер. Същите са надлежно оформени, удостоверяват извършено
плащане преди постановяването на решение по спора и имат характер на разписки
за посочените в тях като заплатени суми, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява доказан и по размер.
По изложените
съображения, настоящият състав приема за доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр.
с чл. 203 АПК. Предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да се
уважи.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
общо 310,00 лева, от които 10,00 лева за платена държавна такса и 300,00 лв. –
възнаграждение за един адвокат съгласно представен
договор за оказване на правна защита и съдействие от 11.02.2020 г.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ю.В.Г. *** сумата от 400,00 (четиристотин) лева
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло
в сила решение НП № 18-0967-000683/11.06.2018г., издадено от Началник група към
ОДМВР - Враца, сектор „Пътна полиция“, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 14.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на Ю.В.Г. *** направените по
делото разноски в общ размер на 310,00 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: