О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският
окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Веселка
Николова и прокурора Николай Лалов,
като
разгледа докладваното от съдията Веселка Иванова ЧНД № 185 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на А.Г.Б., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са
приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наказанието и неизтърпения остатък, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание
участието на осъдения е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора по
скайп. Същият поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на
Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност
на молбата по съображения, че с поведението си осъденият не е дал достатъчно доказателства
за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание
лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното
производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на
молбата с аргумент, че е налице само една от предпоставките за условно
предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното
наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения,
с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд,
след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени
доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:
А.Г.Б. изтърпява
наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, определено като общо на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК по ЧНД № 533/2020 г. по описа на
РС-Ботевград измежду наложените му по НОХД № 525/2020 г. и по НОХД № 129/2020
г. и двете по описа на РС-Ботевград за извършени престъпления по чл.206, ал.6,
т.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 и по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.28, ал.1 НК.
За времето от 12.03.2020
г. до 12.06.2020 г. осъденият е изтърпявал активирано по реда на чл.68, ал.1 НК
наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 651/2018 г. по описа на
РС-Ботевград, от която дата-12.06.2020 г. е започнал да търпи общото наказание
от 1 година лишаване от свобода. Към датата на постановяване на настоящото
определение-29.03.2021 г., от това наказание осъденият е изтърпял 10 месеца и 28
дни, от които 9 месеца и 17 дни фактически, от предварителен арест-1 месец и 7
дни, а от работа 4 дни. Остатъкът за изтърпяване е 1 месец и 2 дни. От
изложеното е видно, че фактически е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му
наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно, налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът
следва да прецени дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. В
тази връзка на изследване и преценка подлежат всички данни за неговата личност
и действителните доказателства за неговото поправяне и положително личностно
развитие по време на наказанието.
Представените от
затворническата администрация доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по
чл.155 ЗИНЗС и индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС сочат липсата на
реален напредък и трайна позитивна промяна в нагласите и начина на мислене на осъдения
Б.. Според доклада по чл.155 ЗИНЗС първоначалната оценка за риск от рецидив при
осъдения е била 61 точки в средни граници, а към момента е повишена на 63
точки, като се запазва в рамките на средните стойности. Рискът от вреди за
обществото също е в средни граници, което се определя от криминалното му
минало, свързано с предходно осъждане за идентично на едно от престъпленията по
съвкупността-кражба. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от
свобода е нисък /не показва враждебни нагласи и склонност към насилие в
конфликтни ситуации/, а от извършване на бягство е среден, поради склонността
на осъдения към импулсивно, безразсъдно и рисково поведение. В изготвения план
за осмисляне на престоя в затвора са поставени като цели и задачи формиране на
самокритичност и усвояване на трудови умения и навици чрез възлагане на
конкретни трудови задачи.
От личното досие е
видно, че по време на престоя си в затвора осъденият е бил назначен на работа
на външен работен обект "Земеделско стопанство" по чл.80 ЗИНЗС, но е полагал
труд само 6 дни, тъй като впоследствие отказал да изпълнява възложените му
трудови задачи. Това поведение е оценено от изготвилия доклада като проява на
мързеливост и немотивираност от страна на Б. да участва в трудовия процес и да
изгражда трудови навици.
В затвора осъденият не
е наказван, нито награждаван.
Отбелязано е също така,
че въпреки проведената корекционна дейност с осъдения продължават да са
проблемни зоните умения за мислене и отношение към престъплението, тъй като той
е със слаба критичност към криминалното си поведение, омаловажава последствията
от него и е склонен да повтаря едни и същи грешки, което е индиция за утвърден престъпен
модел на поведение и сочи на неустойчивост в нагласите за промяна на досегашния
начин на живот.
С оглед на това е
предложено корекционната работа с осъдения да продължи с цел изграждане на
по-трайна мотивация за законосъобразно поведение след освобождаването му.
Крайната оценка на
затворническата администрация е, че осъденият Б. все още не е дал категорични
доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Отрицателно мнение
относно условното предсрочно освобождаване на осъдения е изразено и в
становището на началника на Затвора гр.Враца.
Доводите във всеки един
от посочените доказателствени източници са еднопосочни и покриващи се по
смислово съдържание. В тази насока съдът не намира причина да не им се довери,
доколкото те изхождат от лицата, имащи най-преки впечатления от поведението на
осъденото лице, като част от администрацията на пенитенциарното заведение,
пряко ангажирана с изпълнение на наказанието и с процеса на поправяне на
осъдения.
Приложените и
анализирани по-горе писмени доказателства дават основание за извод, че към
настоящия момент с поведението си осъденият А.Б. не е дал убедителни
доказателства за своето поправяне, съгласно чл.439а НПК. От изготвените доклади
е видно, че няма убедителни данни за сериозен поправителен процес при него. В
тази връзка бяха оценени стойностите на риска от рецидив-63 точки, които макар
и в средния диапазон, са завишени с 2 пункта в сравнение с първоначалните
стойности, което навежда на извод за наличие на реална опасност от криминален
рецидив и причиняване на вреди. Съдът съобрази и дефицитните зони при осъдения,
които са почти същите, както и в началото на неговото наказание и от които е видно,
че той не осъзнава наличните си проблеми, слабо критичен е, омаловажава
нанесените вреди от извършените правонарушения и не полага достатъчно усилия за
преодоляване на утвърдения престъпен модел на поведение /индикатор за което са
осъжданията му за извършени в съвкупност две престъпления против собствеността/.
В негативен аспект следва да се отчете и липсата на положително отношение към
труда, с оглед нежеланието му в затвора да работи, без уважителни причини за
това, което говори за ниска степен на поправяне и превъзпитание.
Обобщено, за периода на
изтърпяване на наказанието осъденият Б. не е дал категорични доказателства за
своето поправяне. След като не е критичен към престъпното си поведение, не осъзнава
в необходимата степен наличните си проблеми и не полага достатъчно усилия за
преодоляването им, не може да се приеме, че той е трайно позитивно променена
личност. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето говорят, че при
него съществува риск от бъдещо противоправно поведение. С оглед на всичко това
съдът намира, че по отношение на Б. следва да продължи процесът на поправително
въздействие в условията на пенитенциарното заведение.
При това положение съдът
приема, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно
освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно осъденият А.Б. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората
предпоставка, тъй като той все още не е дал убедителни доказателства за
поправянето си. Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му
наказание.
При горните съображения
и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на осъдения А.Г.Б., роден на *** ***, понастоящем в Затвора гр.Враца,
български гражданин, с ЕГН ********** да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието от 1 година лишаване от
свобода, наложено му като общо по ЧНД № 533/2020 г. по описа на РС-Ботевград, с
остатък 1 месец и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: