Определение по дело №4353/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260360
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Владимир Григоров Вълков
Дело: 20131100904353
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 юли 2013 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

....

 

гр. София,  14.02.2023 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-13 състав в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков  

 

с участието на секретаря Весела Станчева, като разгледа дело по несъстоятелност № 4353 по описа за 2013 г. докладвано от съдията и за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предмет на разглеждане е възражение с вх.№ 316017/16.12.2022 г. на "Т.С." ЕАД срещу допълнителен списък на неприети вземания № 11, обявен в Търговски регистър на 12.12.2022 г., съставен от синдика В.П.А., в производството по несъстоятелност на „М.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, с който списък не е прието вземането, възникнало след откриване на производството по несъстоятелност на кредитора "Т.С." ЕАД, с предмет незаплатена топлинна енергия за стопански нужди, потребена от длъжника в производството по несъстоятелност. Иска се тези вземания да бъдат приети в производството по несъстоятелност.

Синдикът В.А. подава становище, с което смята възражението за неоснователно с довод, че не е налице договорна връзка между страните за периода на претендираните вземания. По същество и при отчитане на новопредставените доказателства от възразилия кредитор обосновава извод за приемане на възражението като основателно поради новосъбраните писмени доказателства в настоящото производство.

 

Съдът след като взе предвид постъпилото възражение и приложените към нея документи приема,че възражението е основателно поради следното :

Законът утвърждава ред за легитимация на кредиторите в производство по несъстоятелност, овластявайки синдика да прецени дали и доколко твърдяното вземане е и документално удостоверено – чл. 685 ал. 2 ТЗ. Тази преценка може да бъде оспорена от кредитора, ако вземането не бъде прието, в който случай и съдът е ангажиран да провери на собствено основание налице ли са предпоставките за приемане на предявеното вземане.

По делото бяха представени протоколи от проведено общо събрание на етажните собственици (л. 68 по делото), което съгласно изискванията на Закона за енергетиката (по-долу ЗЕ) е взело решение за извършване на монтаж на уреди за дялово разпределение на отоплителни тела в сградата в режим на етажна собственост. Представен е и договор от 2012 г. (л.71-74 по делото) с лице, извършващо услугата дялово разпределение съгласно чл. 139а и сл. ЗЕ. "Т.С." ЕАД прилага допълнително множество фактури за доставена топлоенергия, както и договори за продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, слючени с „М.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност за всеки от обектите, макар и за срок, изтекъл преди процесния период (л.75 и сл. по делото).

От събраните доказателства се налага еднозначен извод, че имотите, за които е начислена и остойностена претендираната от кредитора топлинна енергия, се намират в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа. По силата на чл. 110 ал. 2 ЗС режимът на топлинната енергия се приравнява на този на движимите вещи. В контекста на размяна на благата, регламентирана от облигационното правоотношение приложими се явяват правилата за родово определените вещи. Предметът на договора бива определен при доставката на топлинната енергия, която се осъществява с постъпване на топлоносителя в сградната инсталация. Съгласно чл. 156 ал. 2 т. 3 ЗЕ границата на собственост се намира в абонатната станция – техническото съоръжение, обезпечаващо циркулиране на топлоносителя в сградната инсталация. Етажната собственост е лишена от правосубектност, а и собствениците са предпочели да влязат в индивидуални отношения с доставчика. Оттук следва, че доставчикът на топлинна енергия изпълнява задължението си чрез предаване на топлинна енергия за нуждите на цялата сграда, но задължени за нейната цена са всички собственици на обособени имоти.

Всеки собственик на самостоятелен обект е в правото си да прецени дали и доколко да ползва топлинна енергия в своя имот, но и е обвързан да поеме своя дял от отдадената топлинна енергия в общата сграда (чл. 153 ал. 6 ЗЕ). Естеството на енергията не позволява ограничаване до конкретен потребител, поради което и етажните собственици остават задължение за косвено потребената енергия. Те са и в правото си да предприемат достъпните мерки за ограничаване на топлинните загуби до отделните имоти, за да редуцират този общ дълг. Затова и основание за облигационната връзка е пряко или косвено възползване от доставена в сградата топлинна енергия.

Предвид относителното действие на договора, визиран в чл. 149б ЗЕ, той не е в състояние да повлияе върху нормативно установения механизъм за разпределение на цената на топлинната енергия, а се явява средство за внасяне на яснота в индивидуалните отношения. Дори и да не бъде сключен такъв договор, отговорността на етажния собственик произтича от решението на общността да ползва топлинна енергия и факта, че такава е била доставена. В този смисъл индивидуалният интерес на етажния собственик е подчинен на идентифицирания общ интерес.

С оглед очертания облекчен механизъм за утвърждаване легитимацията на кредитор в открито производство по несъстоятелност при преценката си съдът е ограничен от изрично противопоставените възражения. В процеса не се оспорва, че за твърдяния период в сградата е доставяна топлинна енергия. Няма също така спор и че нормативно регламентираният механизъм за определяне на относителния дял в общо формираната за сградата цена на доставена топлинна енергия е съобразен.

Тъй като предмет на настоящото производство не е контрол върху преценката на синдика, нито пък окончателно разрешаване на спор за съществуване на вземането, нормата на чл. 692 ал. 1 ТЗ ангажира съда да одобри списъка на приетите вземания. Специфичната процедура, обусловена от повдигнатия спор, не променя принципно утвърдения интерес – съдът да верифицира списъка на приетите вземания, а единствено обуславя този резултат от осигурена възможност за проверка на противоречиви тези. При тези съображения настоящият състав приема, че списъкът на неприети вземания не подлежи на контрол, а достигнатият извод, че предявените вземания са и документално удостоверени, обуславя включването им сред подлежащите на удовлетворяване в производството вземания.

Кредиторът не претендира привилегия, поради което и тези вземания следва да бъдат приети с ред на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 692, ал. 3 ТЗ, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания вземанията на "Т.С." ЕАД, ЕИК ******, както следва: 1) сума в общ размер на 648.34 лева, от която 48/.05 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., както и по изравнителни сметки от м. 11.2019г., за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г. и 161.29 лева - лихва, за топлоснабден имот - Ателие А1, находящ се в гр. София. ж.к. ******, 2) Сума в общ размер на 1177.15 лева, от която 956.22 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., както и по изравнителна сметка от м.11.2019г., за периода от м.05.2018г., до м.04.2019г. и изравнителна сметка от м.07.2020г., за периода от м.05.2019г. до м.06,2019г., и 220.93 лева - лихва, за топлоснабден имот - Магазин М 6, находяща се в гр. София, ж.к. „******, 3) Сума в общ размер на 749.17 лева, от която 588.14 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 31.07.2020г., както и по изравнителни сметки от м.11.2019г., за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., и от м.01.2022г., за периода от м.07.2020г. - до м.07.2020г., и 161.03 лева - лихва, за топлоснабден имот - Ателие Б1, находящ се в гр. София, ж.к. „******, 4)  Сума в общ размер на 680.20 лева, от която 518.14 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., както и по изравнителни сметки от м.11.2019г., за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., и 162.06 лева - лихва, за топлоснабден имот - Ателие Б 2, находящо се в гр. София, ж.к. „******, 5) Сума в общ размер на 671.55 лева, от която 507.02 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 31.07.2020г., както и по изравнителна сметка от м.11.2019г., за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., и 164.53 лева - лихва, за топлоснабден имот - Апартамент Б 27, 6) Сума в общ размер на 1135.15 лева, от която 928.12 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., както и по изравнителни сметки от м.09.2020г„ за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г., и за периода от м.07.2019г. до м.03.2020 г., и 207.03 лева - лихва, за топлоснабден имот - Апартамент Б 6, находяща се в гр. София, ж.к. „Младост - 2“, бл. 283, вх. 4, 7) Сума в общ размер на 1278.81 лева, от която 1042.84 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., както и по изравнителни сметки от м.07.2020г., за периода от м.07.2019г. до м.03.2020г. и за периода от м.05.2019г. до м.06.2019г., и 235.97 лева - лихва, за топлоснабден имот - Магазин М8, находяща се в гр. София, ж.к. ******, 8) Сума в общ размер на 1057.03 лева, от която 792.04 лева - главница за периода от 01.09.2019г. до 31.07.2020г. и 264.99 лева - лихва, за топлоснабден имот - Апартамент Б 26, находящ се в гр. София, ж.к. ******.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обявяване в Търговския регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Определение да бъде отразено и в книгата по чл. 634в ТЗ.

 

Съдия: