РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. П., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100663 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „А1 Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № *, ЕИК ***, против „Д.С.С.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. П., ул. „Е.Й.“ № *, ЕИК ***.
Ищецът твърди, че между него (като доставчик) и ответника (като абонат) е бил
сключен Договор с № *** (и със системен партиден № ***) от 16.09.2016 г., имащ за
предмет предоставянето на мобилни услуги. Поддържа, че за времето от 16.09.2018 г.
до 15.03.2019 г., по тази сделка, е предоставил на абоната такъв вид услуги, на обща
стойност 2 213,27 лв., за което са били издадени 6 броя фактури (индивидуализирани в
исковата молба по номер, дата, отчетен период и дължима сума). Заявява, че поради
неплащане в срок на това главно задължение е настъпило прекратяване на договора, в
резултат на което се дължи и неустойка от 75 лв., за което са били издадени сметка с №
*********/03.04.2019 г., сметка с № *********/03.04.2019 г. и сметка с №
*********/03.04.2019 г. Уточнява, че неустойката е формирана от цената на невърнато
техническо оборудване, което е било предоставено на абоната, с оглед ползването на
мобилните услуги. Изтъква, че за тези вземания е била издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която ответната страна е депозирала възражение. Иска
постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да бъде призната за
установена. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът намира предявените искове за неоснователни, моли за тяхното
отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Релевира доводи, че: договорът, на който се позовава ищецът, е бил с краен срок до
16.09.2018 г.; още преди неговото изтичане е уведомил същия, че не желае по-
1
нататъшното му продължаване; след визираната дата не е ползвал сочените мобилни
услуги; търсената неустойка не се дължи и поради обстоятелството, че твърдяното от
ищцовото дружество прекратяване на сделката не е било извършено надлежно.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
Предявени са обективно (кумулативно) съединени установителни искови
претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.4 ГПК във вр. с чл. 228 ЗЕС във вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 266 , ал. 1 ЗЗД – относно вземането за главницата, ведно
със законната лихва върху него, считано от 01.09.2020 г. до погасяването, и
- по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
относно вземането за неустойката.
От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 893/20 г. на Районен съд – гр.
П. се установява, че:
- вземанията по така предявените искове са били включени в предметния
обхват на издадената по цитираното частно дело Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 1 от 12.01.2021 г.;
- в рамките на законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, срещу
заповедта е постъпило възражение от ответника, действащ в качеството му на длъжник
в заповедната процедура.
В този контекст процесуалната дейност на съда по решаването на спора във
връзка с дължимостта на вземанията трябва да бъде ориентирана към изясняване на
елементите, формиращи правопораждащите ги фактически състави, и съобразяването
им на фона на установените обстоятелства и на приложимия закон.
2. По иска за главницата:
Уважаването на главната искова претенция е предпоставено от кумулативната
даденост на следните изисквания: 1/ облигационно правоотношение, създадено между
ищеца (като доставчик) и ответника (като абонат) по силата на твърдения договор за
мобилни услуги, действащо през исковия период; 2/ реалното предоставяне на такъв
вид услуги от доставчика на абоната, отговарящи на претендираната стойност; 3/
настъпването на падежа на задължението за заплащане на тяхната цена и 4/
непогасяването му от абоната.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковото
гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да
установи наличието на първите три от очертаните изисквания, а ответникът е нужно да
проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
С цел да установи съществуването на твърдените договорни взаимоотношения с
ответното дружество ищецът е представил процесния договор, ведно с приложенията
към него. Ответникът не е оспорил подписите на законния си представител –
управителят Ц.С., върху тях, поради което трябва да се счита, че тези частни
документи обективират негови изявления, овързващи самото дружество (по аргумент
от чл. 180 ГПК).
В документите, посочени в предходния абзац, са уредени и базовите параметри
на облигационното правоотношение, а именно: задължения на страните (за доставчика
– предоставяне на съответните услуги, а за абоната – заплащане на тяхната стойност);
цени на самите услуги и срок за тяхното плащане. От коментираните писмени
доказателства по отношение времетраенето на сделката се изяснява, че: то е 2 години,
2
считано от подписването й (т. е. до 16.06.2018 г.); при изтичането на този период и
липса на противопоставяне от абоната, договорът продължава за неопределено време;
тогава възможността за прекратяването му е чрез 1-месечно писмено предизвестие.
Като доказателства по делото са приети и приложените към исковата молба 6
броя фактури, издадени от ищцовото дружество – фактура с № *********/19.10.2018
г., за сумата от 217,26 лв., с падеж на 18.11.2018 г.; фактура с № *********/19.11.2018
г., за сумата от 418,86 лв., с падеж на 19.12.2018 г.; фактура с № *********/19.12.2018
г., за сумата от 424,85 лв., с падеж на 18.01.2019 г.; фактура с № *********/18.01.2019
г., за сумата от 483,92 лв., с падеж на 17.02.2019 г.; фактура с № *********/20.02.2019
г., за сумата от 422,86 лв., с падеж на 22.03.2019 г., и фактура с №
*********/19.03.2019 г., за сумата от 245,52 лв., с падеж на 18.04.2019 г. От
съдържанието им става ясно, че те касаят мобилни услуги по договора, на който се
позовава ищецът, и са за исковия период (16.09.2018 г. – 15.03.2019 г.), който е след
изтичането на редовния му срок.
Според представените с писмения отговор на исковата молба разпечатки от
електронна кореспонденция, която не е оспорена от ищеца, ответникът още на
13.09.2018 г. е заявил на представител на първия (т. нар. „акаунт мениджър“), че не
желае по-нататъшно продължаване на договора.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, което няма
причини да не бъде кредитирано, се установява, че: за времето след 16.09.2018 г. и до
03.04.2019 г. услугите по договора са били активни; по тях обаче липсва реално
потребление от абоната; сумите, начислени за дължими в тази връзка, са формирани
единствено от месечните абонаментни такси.
В обобщение на горното може да се заключи, че след изтичането на редовния
краен срок на сделката, страните вече не са били обвързани от нея, предвид
противопоставянето на абоната. Следователно отсъства първото условие за
уважаването на разглеждания иск, поради което той подлежи на отхвърляне.
3. По иска за неустойката:
Основателността на неустоечната претенция предполага: 1/ валидна уговорка,
постигната между страните по делото, в рамките на договора за мобилни услуги, за
дължимост от страна на абоната на неустойка при предсрочното му прекратяване; 2/
предсрочно прекратяване на договора поради неплащане на задължението за
главницата в срок; 3/ размер на неустойката, възлизащ на претендирания, и 4/ липса на
погасяване на неустоечното задължение.
В принципен порядък неустойката представлява облигационноправен институт,
чиято основна функция е да обезпечава изпълнението на друго (главно) задължението
и да служи като обезщетение за вредите от неговото неизпълнение, без да е нужно те
да се доказват (чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Затова и възникването й е детерминирано от
наличието на неизпълнен главен дълг, към който тя има акцесорен характер. Ето защо
връзката помежду им е от положителен тип на зависимост, в резултат на което при
липсата на главното вземане няма как да се породи и самата неустойка.
Така неоснователността на главния иск в случая води до идентичен резултат и
спрямо този, свързан с неустоечното вземане.
4. По съдебните разноски:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. ал. 3 ГПК, право на съдебни
разноски има само ответникът. Те възлизат на сумата от 500 лв. и включват заплатено
възнаграждение за един адвокат, предоставял му правна помощ в сегашното исково
3
производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А1 Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „К.“ № *, ЕИК ***, предявени срещу „Д.С.С.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в с. М., общ. П., ул. „Е.Й.“ № *, ЕИК ***, с които се претендира да
бъде признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че последното дължи на
първото следните суми, попадащи в предметния обхват на Заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК с № 1 от 12.01.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 893/20 г. на Районен съд
– гр. П., а именно:
- 2 213,27 лв. – главница, представляваща стойността на мобилни услуги,
предоставени от „А1 Б.“ ЕАД на „Д.С.С.“ ЕООД, в периода 16.09.2018 г. – 15.03.2019
г., въз основа на сключения между тях Договор с № *** (и със системен партиден №
***) от 16.09.2016 г. за такъв вид услуги, за което са били издадени фактура с №
*********/19.10.2018 г., фактура с № *********/19.11.2018 г., фактура с №
*********/19.12.2018 г., фактура с № *********/18.01.2019 г., фактура с №
*********/20.02.2019 г. и фактура с № *********/19.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.09.2020 г. до погасяването, и
- 75 лв. – неустойка поради предсрочното прекратяване на посочения
договор, формирана от цената на невърнатото оборудване, което е било предоставено
на абоната, с оглед ползването на услугите по договора, за което са били издадени
сметка с № *********/03.04.2019 г., сметка с № *********/03.04.2019 г. и сметка с №
*********/03.04.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „А1 Б.“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., ул. „К.“ № *, ЕИК ***, да заплати на „Д.С.С.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в с. М., общ. П., ул. „Е.Й.“ №*, ЕИК ***, сумата от
500 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4