Р Е Ш Е Н И Е №657/24.10.2017г.
гр. Ямбол, 24.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря Т. К. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова адм. дело № 2060/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалби от И.А. *** против Заповед № *** г. и Заповед № ***г. на
кмета на Община „Т., издадени на осн. чл. 34 от ЗСПЗЗ, първата -за изземване от ЕТ „***” на ПИ
с №№*** по КВС на с. П. които да се предадат на Г.К.Р. и „Г.К.Р." ЕООД
като ползвател на правно основание, а втората- за изменение на първата на осн. чл. 91 от АПК, като се изземат части от изброените в
нея имоти, а именно: от ПИ № *** - целия с площ 35.449 дка, да се изземат
17.370 дка, съгласно протокол за трасиране на граници на обработваеми площи от
08.06.2017 г.; от ПИ № *** - целия с площ 24.001 дка, да се изземат 3.590 дка; от
ПИ № *** - целия с площ 44.496 дка, да се изземат 1.900 дка; от ПИ № *** -
целия с площ 45.250 дка, да се изземат 25.453 дка; от ПИ № *** - целия с площ
5.999 дка, да се изземат 0.900 дка- всички имоти, индивидуализирани по протокол
за трасиране на граници на обработваеми площи от 08.06.2017 г. и схема за
ползваната част на имота. Първата заповед не е изменена само досежно ПИ № *** -с площ 5.600 дка , за който е наредено да
се изземе целия. Жалбите се основават на съществени нарушения на процесуални
правила, като се твърди, че административният орган не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, обуславящи наличието на предпоставките
на чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Излагат се доводи и за нарушение на материалния закон,
като се твърди, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за
изземване на имотите, а изводите на кмета са неправилни- не се касае за
земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ, а заинтересованите страни са ги
закупили или са им дарени; жалбоподателят ползва през стопанската 2016/2017 г. имотите
на правно основание-договори за наем на земеделска земя и въз основа на
документи за собственост на идеални части от имотите. Тъй като тези имоти са му
били предоставяни по споразумение за комасация всяка
година, е започнал да ги обработва през октомври
В хода на производството жалбите се поддържат. Пълномощникът на жалбоподателя заявява, че втората заповед атакува като част от първата, а не на самостоятелно основание.
Ответната страна- кметът на Община ”Т. чрез пълномощника си оспорва жалбите като неоснователни. Претендира присъждане на разноските по делото.
Заинтересованите страни Г.К.Р. *** и „Г.К.Р.”*** заявяват, че заповедите са законосъобразни и пледират за отхвърляне на жалбите. Правата си върху имотите по заповедта основават на влязла в сила заповед за комасация, с която са им предоставени за ползване. Считат доводите на жалбоподателя относно нарушения на процедурата от ОСЗ за относими към производство по обжалване на последната заповед, а не в настоящото производство. Твърди се, че жалбоподателят ползва имотите към момента на издаване на заповедта за изземване.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че заинтересованите страни имат право да
ползват описаните в жалбата имоти въз основа на Заповед № *** г., издадена по реда
на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, на директора на ОД"*** за землището на с. П.,
Община Т. влязла в сила (на лист 103 от делото), с която е одобрено подписано и
от жалбоподателя споразумение за ползване на масивите в землището. Позовават се
и на представени пред административния орган договори за аренда (Договор за
наем с нотариална заверка на подписите рег. №*** г., вписан в Службата по
вписванията, за срок от пет стопански години; Договор за наем с нотариална
заверка на подписите, вписан в Службата по вписванията от
Г.К.Р. и „Г.К.Р.” ЕООД са подали Заявление вх.№ *** г. до кмета на Община ”Т. в качеството си на ползватели по договорите за аренда, с което са поискали да се проведе процедура по принудително изземване на имотите съгласно чл. 34 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че жалбоподателят ползва земите без правно основание.
По делото е изпратена административната преписка по подаденото заявление, с писмо изх.№ *** г.. Кметът е предоставил възможност на насрещните страни за представяне на доказателства, обяснения и възражения с писмо изх. № *** г., връчено на страните. И.А. като ЕТ „*** - " е подал възражение вх. №*** г., в което твърди, че въз основа на качеството си на съсобственик и на основание едногодишни договори за наем е подал заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г. за землището на с. П. Обработил е процесните имоти, като една част е засял с пшеница, тъй като ги е ползвал и през предходните години, а към 01.10.2016 г. все още не е имало издадена заповед по реда на чл. 37в, ал. 4 от директора на ОД”***”-Я. Направил е разходи за обработка, поддържане в добро земеделско състояние и засяване, поради което възразява по искането за изземване.
Административният орган е поискал с писмо изх. № *** г. и е получил информация във връзка със земята от ОСЗ ”***, която в писмо изх.№ *** г. е предоставила информация, че за ПИ с №№*** ползвател с правно основание е „Г.К.Р." ЕООД, а за ПИ с №№ ***- Г.К.Р., които са подали за тях заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, че желаят да участват в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2016/2017 г..
Административният орган е изпратил писма до страните в административното производство, с което ги е уведомил, че на 24.04.2017 г. ще се извърши проверка от комисията, назначена със заповед на кмета на общината, която ще проведе заседание в кметството на с.П. Уведомени са и н-кът на ОСЗ „***, органите на полицията и кметът на селото. В Констативен протокол от 24.04.2017 г. на комисията, включваща представители на общината, кмета на селото и мл. инспектор при РУ „Т.”, е удостоверено, че на заседанието Г.К.Р. е подържал искането си за прилагане на чл. 34 от ЗСПЗЗ за спорните имоти, които са му предоставени съгласно заповед от директора на ОД" ***Я. и са заявени пред ДФ" ***, а И.А. отново е заявил, че ползва процесните имоти на правно основание, вложил е средства за обработката им и след като е разбрал, че същите по споразумителен протокол се предоставят на Г.К.Р., е подписал протокола, за да не обработват той и други арендатори част от имотите си в реални граници. В протокола са отразени и показания на Д.Й. -експертът, изготвил технически проекта за споразумителния протокол по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, която е заявила пред комисията, че до декември месец е изчаквала И.А. да заяви своите претенции по настаняването в масивите за ползване, за да има време да обработи цялата информация по договарянето между страните и изготви баланса на ползвана на правно основание площ на всеки участник. Издаването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ е закъснало, тъй като ОСЗ „*** се е забавила с предоставянето на изходната база от данни, необходими за изготвянето на споразумителния протокол. Д. Й. е разпитана по делото като свидетел относно факта, че споразумението, което е подготвила технически, балансира правата на участниците в него и жалбоподателят го е подписал. В протокола на комисията от 24.04.2017 г. е удостоверена и теренна проверка на място.
Процесната Заповед № *** г. е издадена от кмета на общината и с нея е наредено имотите да се изземат от жалбоподателя и да се предадат на подалите искането за това. Посочено е като правно основание чл.34 ал.1 от ЗСПЗЗ. Изложена е подробно събраната в хода на административното производство информация. Указана е възможност за обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта пред ЯРС.
Заповедта е изпратена на жалбоподателя с писмо от 25.05.2017 г. Жалбата е подадена на 06.06.2017 г., видно от печата с входящия номер на общината.
С Протокол за трасиране на граници на обработваеми площи от 08.06.2017 г. от правоспособно лице инж.З. Й. подписан и от лицензиран геодезист, е удостоверено измерване на границите на имотите. Установена е ползваната от тях част, попадаща в отредените на заинтересованите страни в комасационното споразумение масиви с посочени номера. В изпълнение на Заповед № *** г. на кмета на Община Т. на 08.06.2017 г. в с. П. се е събрала комисия със задача да се изземат имотите и предадат на заинтересованите, която при трасиране на границите им е установила, че от ПИ №*** се ползва цялата площ, а останалите поземлени имоти се ползват частично. Тези резултати от извършената в присъствието на заинтересованата страна Г.Р. и на представител на жалбоподателя проверка са възпроизведени в Констативен протокол от 08.06.2017 г. от комисията.
В срока за оспорване на Заповед № *** г. на кмета на Община Т. е подадена молба с вх. №*** г. от Г.К.Р. и „Г.К.Р." ЕООД, с която с оглед на резултатите от трасиране на границите на имотите на 08.06.2017 г., на основание чл. 91 от АПК се иска изменение на издадената заповед. В отговор на искането е издадена Заповед № *** г. на кмета на Община „Т., с която е изменена първата на осн. чл. 91 от АПК, като се изземат части от изброените в нея имоти, а именно: от ПИ № *** - целия с площ 35.449 дка, да се изземат 17.370 дка, от ПИ № *** - целия с площ 24.001 дка, да се изземат 3.590 дка; от ПИ № *** - целия с площ 44.496 дка, да се изземат 1.900 дка; от ПИ № *** - целия с площ 45.250 дка, да се изземат 25.453 дка; от ПИ № *** - целия с площ 5.999 дка, да се изземат 0.900 дка, като всички имоти се индивидуализират в протокола за трасиране на граници на обработваеми площи от 08.06.2017 г. и схемите за ползваната част на имота, изработени от инж.А.Н. В заповедта е указана възможност за обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред ЯРС. Видно от известието за доставяне на „Български пощи” ЕАД, връчена е на И.А. на 16.06.2017 г. Жалбата му срещу заповедта за изменение е подадена на 19.06.2017 г.
По делото е разпитан като свидетел К. Р.-син на заинтересованата страна Г.Р.. Той заявява, че е помагал на баща си в земеделската му дейност и когато е отишъл да оре процесните имоти, е установил, че са изорани, култивирани и засяти от работници на жалбоподателя, след като той е бил уведомен, че имотите не са негови. Баща му е извършвал агротехнически мероприятия, а след него в имотите е влизал и е извършвал такива жалбоподателят. Същите обстоятелства сочи Г.Р. по реда на чл. 176 от ГПК-че последният е влизал след него в имотите и ги е обработвал след извършени от заинтересованата страна земеделски дейности.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Подадените жалби са допустими, тъй като към датата на подаването не е изтекъл двуседмичният срок за обжалване, считано от връчване на втория оспорен акт и от датата на издаване на първия (при липса на данни за датата му на връчване). Подадени са от страна в административния процес-физическо лице, т.е. налице е активна процесуална легитимация. Макар в жалбите да не е посочено търговското му качество, касае се за един и същ правен субект.
Разгледани по същество, жалбите се преценяват като неоснователни. Съдът на осн. чл.168 от АПК следва да извърши проверката за законосъобразност съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, според която основанията за оспорване на административните актове са: 1. липса на компетентност; 2. неспазване на установената форма; 3. съществено нарушение на административноопроизводствените правила; 4. противоречие с материалноправни разпоредби; 5. несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 34 ал.1 изр.1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. Ал.2 урежда правото на жалба срещу заповедта на кмета по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая заповедите са постановени от компетентния орган по чл. 34 от ЗСПЗЗ- кмета на общината по местонахождение на имота и това не е спорно по делото.
По процесната преписка кметът е предоставил възможност на заинтересованите страни за представяне на доказателства, обяснения и възражения, както изисква чл. 35 от АПК, събирал е информация от органите по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ. Тя установява факта на ползване на имотите от жалбоподателя, който сам твърди, че ги е обработвал, засял и в жалбата изразява желание да прибере реколтата, за която е направил разходи, с което мотивира искането за спиране на изпълнението й (последното е реализирано в хода на отстраняване на нередовностите в съдебното производство). В хода на административното производство пред кмета на общината по реда на чл. 35 и 36 от АПК са събрани множество доказателства, вкл. е извършено измерване на обработваните площи от жалбоподателя. В същия смисъл-за ползване на земите от него- са и показанията на свидетеля К. Р., поради което съдът ги кредитира (отчитайки вероятната заинтересованост на лицето като син на Г. Р.). Свидетелят е очевидец на извършвани селскостопански мероприятия от работници на И.А. и показанията му съответстват на изявленията на жалбоподателя пред комисията, извършила проверка на 24.04.2017 г. преди издаване на заповедта. Подаденото от последния възражение в хода на административното производство по издаване на индивидуалния административен акт не сочи, че обработването е прекратено. Напротив, И.А. твърди, че поради това, че е направил разходи за обработка, поддържане в добро земеделско състояние и засяване, възразява по искането за изземване. Не е ангажирал никакви доказателства, вкл. в настоящото производство, за осуетяване на главното доказване на релевантните факти. Няма доказателства, че е преустановил ползването до издаване на административния акт. Преустановяването следва да има обективен израз, а не да се предполага. Поради това съдът счита, че административният акт не е издаден, без да е изяснена фактическата обстановка, както се твърди в жалбата, и не са налице съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
Същевременно не е налице нарушение на материалния закон. Налице е съответствие на фактите с правната норма. След като е ползвал имотите през стопанската година, жалбоподателят следва да докаже наличието на правно основание за това. В случая е безспорно, че с влязлата в сила Заповед № *** г., издадена по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ на директора на ОД"*** за землището на с. П. процесните имоти са предоставени за ползване на заинтересованите страни, а не на жалбоподателя, т.е. липсва каквото и да е правно основание за ползването от него. Доводите в жалбите, касаещи процедурата по сключване на споразумението за комасирано ползване на земите, са неотносими към настоящия правен спор, а както основателно сочат заинтересованите страни, касаят производството по оспорване на заповедта на директора на ОД „***”. При положение, че е влязлата в сила заповедта за комасация, определените с нея ползватели могат да претендират предаване на имотите.
Разпоредбата на закона предоставя правото да иска изземване на ползвателите с правно основание. Поради това правилно административният орган е приел, че те имат право да искат изземване. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че легитимирано е лице, на което е възстановена собствеността. Следва да се вземе предвид последната практиката на ВАС (изоставил старата практика) относно легитимираните лица, които могат да искат изземване на имоти по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, като например Решение № 3623 от 14.03.2011 г. по адм. д. № 7107/2010 г., ІV отд., Решение № 12649 от 07.10.2011 г. по адм. д. № 11017/2010 г., ІV отд., Решение № 2728 от 23.02.2011 г. по адм. д. № 8097/2010 г., ІV отд., Решение № 6119 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 9329/2011 г., ІV отд. ВАС приема, че от граматичното и логическо тълкуване на текста следва изводът, че не само собствениците, на които е възстановено правото на собственост, а всички собственици, в това число и приобретателите, могат да заявят защита на правата си на собственост по реда на бързото административно производство, щом се касае до имот с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Още повече, че такова право имат и ползувателите на земеделските имоти. Изискването за възстановено право на собственост е относно имота, а не относно собственика, което е видно от редакцията на текста, тъй като обстоятелственото пояснение "с възстановено право на собственост" е относно подлога - "земеделските имоти". При желание, защитата на правото на собственост да е само по отношение тези собственици, в полза на които е постановена реституцията на земеделската земя, то законодателят щеше да изрази волята си и чрез съответната редакция на текста. Поради това според ВАС приобретателят се легитимира като собственик на имот с възстановено право на собственост и е правоимащ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Настоящият съдебен състав споделя напълно по-актуалната практика на ВАС и счита, че няма основание за стеснително тълкуване на закона, което води до ограничаване на правата на легитимираните ползватели и неравенство между правните субекти пред закона. Че имотите са с възстановено право на собственост, е видно и от представените от жалбоподателя нотариални актове за притежаваните от него идеални части от тях, в които се сочат решенията за възстановяване на собствеността.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и че заповедта не съответства на целта на закона. Административният орган е упражнил правомощията си, предоставени за защита на признат от закона интерес- да се осигури на правоимащите безпрепятствено ползване на земеделската земя и не е нарушил принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Втората оспорена заповед е издадена на основание чл. 91 от АПК, съгласно чиято ал.1, в 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересованите страни. Съгласно ал. 2, новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В случая заповедта за изменение на предходната е издадена в 7-дневен срок от получаване на жалбата и с нея са намалени изземваните площи от имотите в съответствие с реалното ползване. Жалбоподателят не излага самостоятелни основания за нейната незаконосъобразно, извън касаещите предходната заповед, обсъдени по-горе.
Въз основа на изложеното съдът счита, че постановените административни актове са законосъобразни и жалбите следва да бъдат отхвърлени.
Искането на ответната страна за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи. Претендираните от заинтересованите страни разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да им се присъдят.
Ето защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбите от И.А.А.,
ЕГН**********,*** против Заповед № *** г. и изменящата я Заповед № ***г., двете
на кмета на Община ”Т.”, по чл. 34 от ЗСПЗЗ, за изземване на имоти, находящи се в землището на с.П., обл.Я.,
които да се предадат на Г.К.Р. *** и „Г.К.Р.”***.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН**********,***
да заплати на Община „Т.” направените по делото разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН**********,***
да заплати на Г.К.Р. ***, ЕГН ********** и „Г.К.Р.”***, ЕИК *** направените по
делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването пред ЯАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: