Р Е Ш Е Н И Е
№ 1865 /18.10.2019 г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV наказателен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3113 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
на К.С.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 6 срещу Наказателно постановление №
1463 от 03.05.2019 г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на жалбоподателката А., е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за това, че около 15:25 часа на
20.03.2019 г. в гр. Варна, Приморски парк, в близост до ресторант „Максим“
разхожда домашен любимец (куче), порода наподобяваща „Дакел“ свободно, без
поставен повод – нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Жалбоподателката
К.С.А. възразява в депозираната въззивна жалба срещу размера на наложеното й
административно наказание, като подчертава, че контролните органи не са се
легитимирали пред нея с документи, също така навежда твърдения, че не е
разхождала свободно домашния си любимец в Приморския парк, а му е оправяла
повода в началото на проверката, като обръща внимание, че в Приморския парк се
разхождат огромни безстопанствени кучета и съответно община Варна не си е
свършила работата по спряване с този проблем, който според нея е доста по –
сериозен.
В проведеното на
18.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3113 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателката К.С.А. се
явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
18.09.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3113 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна община Варна не изпраща нито
законен, нито процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения
ход на делото по същество. В депозирано на 16.09.2019 г. писмено становище,
изготвено от юрисконсулт Петя Карагеоргиева, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление,
мотивирайки се, че са спазени производствените правила и нарушението е
безспорно установено.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 15:25 часа на
20.03.2019 г. св. Д.В.Д. – гл. инспектор „Контрол и регистрация“ към дирекция
„УСКОР“ на община Варна и св. К.И.К., също изпълняващ длъжността гл. инспектор
„Контрол и регистрация“ към дирекция „УСКОР“ на община Варна извършвали рутинна
проверка за опазване на обществения ред в Приморския парк на гр. Варна.
Св. Д. и св. К.
забелязали, че на една пейка в парка в близост до ресторант „Максим“ е седнала жалбоподателката К.С.А., като около нея е свободно пуснато
и обикаля домашния й любимец – куче, порода наподобяваща „Дакел“.
Кучето било пуснато да се
разхожда свободно, без поставен повод, като св. Д. и св. К. преценили, че с
това свое поведение жалбоподателката А. нарушава
разпоредбата на 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
поради което и на същата тази дата 20.03.2019 г. св. Д. съставила АУАН на жалбоподателката А. за нарушение на посочената нормативна
разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 03.05.2019 г. Зам. Кметът на
община Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал на основание разпоредбата на чл. 472, ал.
4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност наказателно постановление, с
което наложил на жалбоподателката А. „глоба“ в размер
на 100 лева.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. Д.В.Д.; показанията на св. К.И.К.; Заповед №
0782 от 23.02.2018 г., издадена от Кмета на община Варна и Директора на
дирекция „ПНО“ към община Варна; Заповед № 0781 от 23.02.2018 г., издадена от Кмета
на община Варна и Директора на дирекция „ПНО“ към община Варна.
На първо място, съдът би
желал да отбележи, че изцяло кредитира показанията на двамата разпитани
свидетели – Д.В.Д. и К.И.К. като последователни и взаимнодопълващи се. Двамата
инспектори от дирекция „УСКОР“ към община Варна подробно разказаха как е
протекла проверката на жалбоподателката А. в
следобедните часове на 20.03.2019 г. в Приморския парк на гр. Варна, като и
двамата свидетели са категорични, че домашния й любимец свободно е обикалял
около пейката в парката, на която е била седнала жалбоподателката.
Показанията на двамата
свидетели категорично опровергават твърденията на жалбоподателката, че в
момента, когато е оправяла повода на кучето, инспекторите от дирекция „УСКОР“
към община Варна са пристъпили към проверка. Доказателства в подкрепа на това твърдение
на жалбоподателката изцяло липсват – нещо повече гласните доказателства,
събрани в хода на съдебното следствие категорично отхвърлят достоверността на
подобна версия, която съдът намира за нищо повече от една защитна линия.
Според съда събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателства опровергават и другото основно
твърдение, наведено във въззивната жалба, че инспекторите Д. и К. не са се
представили и легитимирали. Нещо повече – св. К. обясни, че заедно с колегата
си св. Д. десетина дни по – рано отново в Приморския парк са обърнали внимание
на жалбоподателката, че кучето й следва да се регистрира в община Варна и да
бъде чепирано, поради което и съдът се солидаризира с позицията на св. К., че
жалбоподателката е имала визуална представа, че свидетелите са служители на
община Варна.
От приложената към
кориците на административно – наказателната преписка Заповед № 0782 от
23.02.2018 г., издадена от кмета на община Варна и Директора на дирекция „ПНО“
към община Варна се установява материалната компетентност на Зам. Кмета на
община Варна да издава наказателни постановления за нарушения на Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Същевременно от
приложената № 0781 от 23.02.2018 г., издадена от кмета на община Варна и
Директора на дирекция „ПНО“ към община Варна, се установява материалната
компетентност на св. Д. да съставя АУАН за констатирани нарушения на Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Поради гореизложените
съображения и изцяло кредитирайки показанията на св. Д. и св. К., съдът намира
за безспорно установено от фактическа страна, че около 15:25 часа на 20.03.2019
г. в гр. Варна, Приморски парк, в близост до ресторант „Максим“, жалбоподателката К.С.А. разхожда домашен любимец (куче),
порода наподобяваща „Дакел“ свободно, без поставен повод.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на 59, ал.
2 от ЗАНН седемдневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна,
поради следните причини:
На първо място, съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателката А. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща й да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото й на защита.
Императивната разпоредба
на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност предвижда
забрана за извеждане на кучета без поставен повод. Очевидно самото правило за
поведение не прави разграничение между породите кучета (дребни или по – едри),
като въвежда забрана за извеждането на всякакви кучета без поставен повод. От
събраните гласни доказателства се установи, че в следобедните часове на
20.03.2019 г. жалбоподателката А. е нарушила
посочената разпоредба, поради което и според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната й отговорност.
Като пропуск следва да се
констатира липсата на посочване на конкретната правна норма, въз основа на
която е индивидуализирано административното наказание, а именно това е
разпоредбата на чл. 428 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, която
предвижда санкция в размер на 100 лева за нарушения на чл. 177, ал. 1, т. 3 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Санцкията е правилно
индивидуализирана като размер, още повече, че законът предвижда твърд и
фиксиран размер на санкцията за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а именно „глоба“ в размер на 100 лева, поради
което и пред съда не е поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Съдът принципно подкрепя
становището на жалбоподателката А., че е изключително
актуален и „напращял“ проблем факта, че в Приморския парк се разхождат огромни
по размери безстопанствени животни и община Варна следва да обърне внимание и
вземе съответните мерки за разрешаването му, но този въпрос в случая е
иррелевантен за настоящия предмет на делото и съдът не би желал да му отделя
повече внимание.
Не са налице основанията
за приложението на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не
се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от останалите подобни
нарушения от същия тип. Още повече, че нарушението е установено в следобедните
часове на деня – когато ноторно известно е, че Приморския парк е най – много
посетен от граждани и гости на гр. Варна.
Поради гореизложениет
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 1463 от 03.05.2019
г., издадено от Зам. Кмета на община Варна, следва да бъде повтърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 1463 от 03.05.2019 г.,
издадено от Зам. Кмета на община Варна, с което на К.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***№ 6, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева (сто лева) за това, че около 15:25 часа на 20.03.2019 г. в гр. Варна,
Приморски парк, в близост до ресторант „Максим“ разхожда домашен любимец
(куче), порода наподобяваща „Дакел‘ свободно, без поставен повод – нарушение на
разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: