Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и втори октомври
година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16302 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителен установителен
иск по реда на чл.422
от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, както и осъдителен иск за реално изпълнение с пр. основание чл.79, ал.1,
предл. І
от ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД, при
условията на обективно евентуално и субективно съединяване.
По изложените в исковата молба
обстоятелства „У.Б.“ АД, ЕИК ******е предявил срещу К.Н.Н. и К.К.Н., иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено съществуване на вземане в полза на банката
ищец срещу ответниците, като солидарни длъжници за сума в размер на 74 139.09
евро, представляващо изискуема и непогасена главница по договор за банков
кредит № 0181 от 21.04.2008г. сключен между страните, ведно със законната лихва
за забава върху претендираната главницата от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.04.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането; сума от 11 529.55 евро – договорна лихва за периода от
15.02.2009 г. до 25.04.2010г.; както и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, от които 3 356.07 лв. платена държавна такса и 2
550.64 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение съгл. чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 19064/2010г на СРС.
При условията на евентуалност, в случай
на отхвърляне на установителния иск, „У.Б.“
АД, е предявил субективно съединени искове с пр. основание чл.79, ал.1, предл. І
от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата 74 139.09 евро,
представляващи изискуема и непогасена главница по договор за банков кредит №
0181 от 21.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 26.04.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 11 529.55
евро – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 25.04.2010 г.;
Претендират се присъждане на разноски сторени
в настоящото производство.
Ищецът обосновава правния си интерес от
предявения по реда на чл.422 ГПК иск с проведено заповедно производство и
издадена в негова полза заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 19064/2010г. по описа на Софийски районен съд, срещу която
длъжниците са възразили своевременно.
В исковата молба се твърди, че на 21.04.2008 г. между „У.Б."
АД в качеството му на кредитодател и ответникът К.Н.Н. в качеството му на
кредитополучател бил сключен Договор за банков кредит № 0181/21.04.2008 г. По
силата на Раздел I, т. 1 и т. 2 от този договор банката предоставила на
ответника кредит в размер на 75 000 EUR, а от своя страна кредитополучателят се
задължил да върне така предоставения му кредит ведно с начислените по договора
лихви и комисионни в срока за погасяване по т. 12 и в съответствие с
уговорените условия по договора за банков кредит. Като солидарни съдлъжнци за
задълженията по процесния договор се задължили лицата К.К.Н. и „Ч." ЕООД,
ЕИК ******. Твърди се в исковата молба,
че в т. 7 от процесния договор за банков кредит страните се споразумяли, че
отпуснатият банков кредит следва да бъде погасен в срок до 15.04.2033 г.,
съгласно двустранно подписан погасителен план. За целта на 21.04.2008 г.
страните подписали погасителен план, с който установили размерът на дължимите
погасителния вноски по кредита, техния брой и падежи. На основание т. 9А.1
посоченият погасителен план представлява неразделна част към процесния договор
за банков кредит.
Навеждат се твърдения, че във връзка с
отпуснатия кредит между страните бил подписан Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 131, том II, per. № 2796, дело №
262/2008 г. от 22.04.2008 г. на нотариус Ж.М.с per. № 005 в НК и район на
действие Районен съд - гр. Плевен, с който в изпълнение на т. 13.1.1 във вр.
8.1 от процесния договор в полза на банката е учредена ипотека върху недвижим
имот, представляващ съгласно нотариалния акт: 178 кв.м., съставляващи идеална
част от Урегулиран поземлен имот № XI-5833, целият с площ от 427 кв.м., находящ
се в гр. Плевен, улица „******, в кв. 159 по плана на града, при съседи на УПИ:
УПИ V- 5841, УПИ Vl-5840a, УПИ Х-5834, улица „Пирот", и УПИ XII-5832,
заедно с първия етаж от жилищната сграда, построена в поземления имот през 1961
г. върху площ от 96 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение и таванско
помещение, както и ведно с 1/2 идеални части от общите части на сградата.
Твърди, че от 15.02.2009 г.
задължените по договора лица трайно преустановили редовното плащане на
дължимите погасителни вноски по процесния договор за банков кредит. Съгласно т.
16.1.1 във вр. с т. 16.1 от договора при допуснато просрочие на погасителна
вноска по кредита банката по своя преценка може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем. С оглед на голямото забавяне на плащанията от
страна на длъжниците и с оглед на големия размер на просрочието, банката
упражнила своето потестативно право по т. 16.1 във вр. с с т. 16.1.1 от
процесния договор и обявила кредита за предсрочно и изцяло изискуем, за което
кредитополучателят и солидарните съдлъжници били известени с писмени съобщения,
връчени им чрез „Б.П." ЕАД. Сочи, че предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 07.09.2010 г. Моли исковата претенция да бъде уважена. С исковата
молба е наведено искане да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи подробно описани в исковата молба. Направено е и искане
за приобщаване ч.гр.д. № 19064/2010 г. по описа на СРС.
В
законоустановения по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците К.Н. и К.Н., чред пълномощника адв.И.К.. В отговора исковете са
оспорени по основание и размер. Наведени са доводи за недопустимост на исковите
претенции, тъй като ищецът не е уведомил ответниците за обявената предсрочна
изискуемост на кредита. Сочат, че от представените писмени доказателства не се
установява длъжностните лица подписали уведомителните писма да са изрично
упълномощени да обявят кредита за предсрочно изискуем. Твърдят още, че от
представените с исковата молба обратни разписки не се установява, какво е било
съдържанието на изпратените писма. Твърди се, че поставените в обратните
разписки подписи за получател не са на ответниците. Поддържа се в отговора, че дори и да се приеме, че
предсрочната изискуемост е обявена на К.Н. на 07.09.2010г., банката ищец е
депозирала заявлението по чл.417 ГПК на 26.04.2010г., т.е. преди уведомлението
за предсрочна изискуемост. По отношение на предявените осъдителни искове в
условията на евентуалност, се поддържа, че са недопустими, евентуално –
неоснователни. Твърди се в отговора, че ответникът К.Н. има качество на
поръчител по процесния договор. Твърди се, че поръчителството на К.Н. е
погасено съгласно чл.147, ал.1 ЗЗД по отношение на всички погасителни вноски по
отпуснатия кредит с настъпил падеж до 14.06.2017г., която дата предхожда със 6
месеца датата на подаване на исковата молба в съда. Твърди се, че банката ищец не е уведомила
редовно ответниците за обявената предсрочна изисуемост преди подаване на
заявление за издаване на заповед, като се оспорват относно автентичност
разписките за получени уведомления. Наведено е възражение за наличие на
неравноправни клаузи в сключения между страните договор, уговорени във вреда на
ответниците. Поддържа се, че процесния договор за банков кредит е сключен с
физическо лице, което има качеството на потребител по см. на § 13, т.1 от от ДР
на ЗЗП, а банката ищец има качество на търговец
по см. на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че клаузите на чл.4.1. от
договора за банков кредит във връзка с
чл.11 от Общите условия към договора за кредит са неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, ал.10 от ЗЗП, доколкото се позволява на банката да променя
едностранно условията по договора на непредвидено в него основание.
В
отговора е наведено възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните
вземания, както за главница, така и за лихви, относно погасителни вноски с
падеж настъпил до 14.12.2014г. – дата предхождаща с три години датата на подаване
на исковата молба. Моли да бъдат отхвърлени предявените искови претенции.
В
срока по чл.372 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която „У.Б.“
АД, оспорва направените в отговора твърения и възражения. Пояснява, че обратната
разписка съпровождаща уведомлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем
е подписана на 07.04.2010г., а заповедно производство е образувано след това
връчване, с подаване на заявление до СРС на 26.04.2010г.
В
срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, в който ответниците
поддържат наведените възражения.
С
протоколно определение от о.с.з. на 16.04.2019г., с оглед депозиран отказ от
иска срещу втория ответник, на основание чл. 233 ГПК, производството е прекратено в частта по
предявените от „У.Б.“ АД срещу К.К.Н. искове.
В съдебно
заседание ищцовото дружеставо чрез пълномощника си адв.З. поддържа предявените
искове срещу ответника К.Н.. Представя списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Н., чрез адв.С.
опорва исковете.
Софийски градски съд, ГО, І – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е спорно, като се установява и от
приложеното ч.гр.д. № 19064/2010г. на СРС, че ищецът „У.Б.“ АД е депозирал на
26.04.2010г. пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение с
вх.№18839/ 26.04.2010г. срещу К.Н.Н. –
кредитополучател, К.К.Н. и „Ч.“ ЕООД, като солидарни длъжници, за процесните
суми, въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на банката. На 15.07.2010
г., по ч.гр. д.№ 19064/2010г. по описа на СРС, ГО, 74 състав е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с
който е разпоредено К.Н.Н. –
кредитополучател, К.К.Н. и „Ч.“ ЕООД, като солидарни длъжници, солидарно да
заплатят на кредитора „У.Б.“ АД сумата 74
139.09 евро, непогасена главница по договор за банков кредит № 0181 от
21.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната
главницата от депозиране на заявлението – 26.04.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането; сума от 11 529.55 евро – договорна лихва за периода от
15.02.2009 г. до 25.04.2010г.; както и сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, от които 3 356.07 лв. платена държавна такса и 2
550.64 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. /л.48 от приложеното в препис ч.гр.д.№ 19064/2010 г.
по описа на СРС, ГО, 74 състав/
Срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №19064/2010г. на СРС
, е постъпило възражение от длъжника К.Н.Н.
подадено на 04.09.2017 г. Възражението е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Видно от представения препис от
Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ 20107550400524 на ЧСИ П.Д.рег.№755 и
ивестие за доставяне №ИД РS5800008, същото
е оформено като неполучено. /л.67 от ч.гр.д.№ 19064/2010 г. по описа на СРС/ По молба на взискателя на 04.05.2017г. изп.д.№
20107550400524 на ЧСИ П.Д.по реда на чл.427 ГПК е изпратено на ЧСИ Цветозар
Найденов. На 25.08.2017г. ответникът К.Н. е получил препис от изпълнително дело
№302/ 2017г. на ЧСИ Цветозар Найденов на
25.08.2017г., поради което, съдът намера, че възражението от04.09.2017 г. е
депозирано в законовия двеседмичен срок. /л.59
от ч.гр.д.№ 19064/2010 г. по описа на СРС/.
В указания едномесечен по см. на чл.
415, ал. 1 ГПК ищцовата банка е предявила разглеждания в настоящото
производство иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на оспореното вземане.
От приетия и неоспорен Договор за банков кредит № 0181/21.04.2008 г.,
се установява, че „У.Б.“ АД, като
кредитодател е предоставила на К.Н.Н.
– кредитополучател, ипотечен банков кредит в размер на 75 000 евро, с предмет:
нецелево ползване на кредитните средства за общи нужди. /л.7 от делото/ Съгласно клаузата на чл.7 от договора
страните уговорили срок на погасяване на
кредита: 300 месеца, с краен срок за погасяване 15.04.2033 г., при анюитетни
вноски платими ежемесечно до 15-то число. В клаузата на чл. 4.1.а на договора е
предвиден годишен лихвен процент за редовна главница: 7.7% към датата на
сключване на договора (чл. 4.1.а на договора). Договорена е надбавка , формиран
от базисен лихвен процент + 3,341 процентни пункта фиксирана надбавка. Уговорено
е в чл. 4.3 на договора, че базисният лихвен процент е стойността на лихвения
индекс 1-месечен Euribor - променлива величина, чиято пазарна стойност към
датата на сключване на договора за кредит е в размер на 4,359%. Годишен лихвен
процент за просрочена главница: 9.7% към датата на сключване на договора в
размер на 7.7% за редовен дълг + 2.0 пункта надбавка . В чл.4.2 от договора за
кредит е предвиден годишен наказателен лихвен процент за просрочие
на главница или лихва: 5.0%. В клаузата на чл.8 от кредитния договор, като
обезпечение е предвидена договорна ипотека на имот с пазарна оценка от 189
700лв.
Не се спори, че като неразделна част и приложения
към Договор за банков кредит № 0181/21.04.2008 г., кредиторът и кредитополучателят
са подписали Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор № 0181/21.04.2008 г./л.10-л.11 от делото/, погасителен
план /л.12-л.21 от делото/, нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека №131, н.д.№262 от 2008г. на Нотариус
Радослав Митев с рег.№005 от НК /л.22-л.23
от делото/.
Съгласно уговореното в чл.16.1
от Условия за усвояване, обслужване на банковия кредит, кредита заедно с
лихвите за прослочие и разноските става изцяло предсрочно изисуем, ако
кредитополучателят допусне просрочие на коя да е анюитетна вноска по кредита
и/или съответните лихви за всеки един договорен падеж или не плати други свои
задължения към кредитора когато те станат изискуеми ./л.11 от делото/
Видно от приетия погасителен план
ипотечен кредит по договор № 181 от 21.04.2008г. уговорената анитетна вноска е 589.76 евро платима до 15-то число всеки месец
от от 15.05.2008г. до 15.04.2033 г. /л.12-л.21
от делото/
Ответниът не оспорва, че е подписал лично процесния Договор за кредит№ 0181/21.04.2008 г., както и Условията
за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора и
погасителения план.
От приетия препис от покана за доброволно изпълнение
от 30.03.2010г. е видно, че ищцовата „У.Б.“
АД отправила до ответника К.Н. и солидарните длъжници изявление, че поради
неплащане в дължимите суми в сроковете договорени в договора, обявява кредита
за изцяло и пресрочно изискуем. В поканата е посочен и общ размер на дълга от
84 904 евро, от които главница 74 139 евро и 10 740 евро лихви за просрочие,
както и срок за доброволно погасяване до 06.04.2010г. /л.27 от делото/
По делото е прието известие за доставяне №ИД РS5800004Z К5 М от 07.04.2010г., в което е отразено, че
поканата на „У.Б.“ АД е връчена на
07.04.2010г., на получателя К.Н.Н.. /л.28
от делото/
Във връзка с повдигнато оспорване от ответника е открито производство по
оспорване истинността, в аспект на автентичност, авторство на подписа, положен
за получател от името на К.Н.Н. върху известие за доставяне с ИД PS580004ZК5М,
като е указано на оспорващия, че носи
тежестта на доказване в производството.
В о.с.з. на 16.04.2010г. е
представен олигинала на известие за доставяне с ИД PS580004ZК5М, като е
извършена констатация, че представения оригинал съответства на преписа на л.28
от делото.
По почин на ответника е допусната съдебно почеркова експертиза, която не
е извършена поради неизпълнение на процесуалното задължение на ответника за внасяне
на депозит и е заличена съгл. чл.158 ГПК.
Предвид изложеното, решаващия състав намира повдигнатото оспорване
истинността, относно авторство на подписа, положен за получател от името на К.Н.Н.
върху известие за доставяне с ИД PS580004ZК5М, за недоказано.
От приетото неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза с в.л.Ю.Х., се
установява, че при извършената проверка в счетоводството на банката ищец,
експертът е установил, че на 23.04.2008 г. ответникът К.Н.Н. е усвоил еднократно кредита предоставен
с Договор
за банков кредит № 0181/21.04.2008г., като сметката му с IBAN *** (кредитирана) със сума в размер на
75 000,00 евро. Основанието на операцията е: „Усвояване на кредит с референтен номер
957LRA1081140071“ - референтният номер, под който процесният договор за кредит
е заведен в банковата информационна система на ищеца. Месечните вноски за главница, по месеци за
периода 15.05.2008 г. - 26.04.2010 г., както и погасените и непогасени вноски
за главница за същия период, вещото лице е онагледило в таблица №1 на стр.3 от
ССчЕ, като в колона 5 е датата на падеж, в колона 6 - вноската за главница на
падеж, в колона 1 - остатъкът от редовна главница след всяка падежирала вноска
за главница, в колона 9 - датата на погасяване на главница, в колона 11 -
погасената сума за главница, в колона 13 - непогасената (просрочена) падежирала
главница. Видно от констатациите онагледени таблично, към датата на заявлението
на бънката ищец в СРС са падежирали общо 23 месечни вноски за главница по
процесния кредит - за периода от първа падежна дата - 15.05.2008 г. до падежна
дата 15.03.2010 г. вкл. Сочи се, че на 27.03.2010 г. целият дълг по главница,
вкл. вноските за главница с ненастьпил падеж за плащане, е отнесен счетоводно
при ищеца в просрочие (предсрочно изискуем). Вещото лице сочи, че към
27.03.2010 г. от падежиралите вноски, просрочените вноски за главница са 14 вноски, и същите са дължими за периода 15.02.2009 г. -
15.03.2010 г. Към 27.03.2010 г. - дата на предсрочна изискуемост на главницата,
общият размер на просрочените вноски за главница е 1 357,77 евро (2 218,67 евро
падежирала главница, от която са приспаднати платени 9 вноски главница на
стойност 860,91 евро). От приетото заключение на ССче, се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.
417 на ГПК - 26.04.2010 год. дългът на
главница по договор за кредит №181 от 21.04.2008 г. е в размер на 74 139,09евро. По отношение на просрочени
вноски за договорни лихви по процесния договор за кредит към 26.04.2010 г. ,
след извършените справки и изчисления, вещото лице е обосновало извод, че
същите са в размер на 11 455,33 евро. В
заключението на съдебно-счетоводната експертиза се сочи, че във връзка с
процесния договор за банков кредит счетоводството на банката ищец е редовно
водено.
Съдът възприема приетото неоспорено
заключение на съдебно-счетоводната експертиза
с вещо лице Ю.Х., като обективно и
компетентно дадено, кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По отношение наведеното в исковата молба възражение за невалидност на
подадените от ответниците възражения в срока по чл. 414 ГПК, съдът намира за
неоснователно. От материалите на представеното гр.д.№ 19064/2010г. се
установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на ответника К.Н. на
25.08.2017г., а възражението е депозирано на 04.09.2017г., т.е. в законоустановения
двуседмичен срок, съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК.
По отношение на
наведеното от ответниците в отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на исковата претенция, поради липса на обявена предсрочна
изискуемост на кредита, съдът намира за неоснователно. От материалите по
проведеното заповедно производство се установява, че с писмо изх. № 203 от
30.03.2010г. изпратено до длъжниците, ищецът е обявил кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. Представени са и обратни разписки, чиято формална доказатествена
сила не бе оборена в хода на съдебното дирене.
По отношение на
въведеното с отговора на исковата молба възражение за недопустимост на
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира също за
неоснователни. Съгласно задължителните разяснения дадени в т. 11.б. от
Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК в производството по
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се
приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК,
насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са
налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.
По същество на
доводите:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът
следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника /ответник/ -
възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно. В случая
безспорно се установи, че на 21.04.2008г.
между „„У.Б.“
АД , като от една страна, като кредитодател и ответника К.Н., като кредитополучател
е сключен договор
за кредит, по който договор банката е предоставила на ответника сумата от 75 000 евро, т.е. налице е валидно възникнало облигационно провотоношение по договор за
банков кредит. Не е спорно
обстоятелството, че ответникът
е подписал лично процесния Договор за
кредит № 181 от 21.04.2008г., поради което съдът приема, че същия
валидно го обвързват.
Установи се от приетите писмени доказателства
и приетото неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че към 27.03.2010г. кредитополучателя К. Н. не е погасил14 /четиринадесет/ броя юнитетни вноски, като на 27.03.2010г. ищцовата
банката го е осчтоводила като предсрочно
изискуем. В случая със сключването на Договора за кредит №181 от 21. 04.2008г. страните са уговорили условията за предсрочна изискуемост на кредитната
експозиция, както следва: съгласно чл.16.1 от Условия за усвояване, обслужване
на банковия кредит, кредита заедно с лихвите за просрочие и разноските става изцяло предсрочно изискуем, ако кредитополучателят допусне просрочие на коя
да е анюитетна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един
договорен падеж или не плати други свои задължения към кредитора когато те
станат изискуеми.
Установи се,че Банката ищец е упражнила потестативното си право и е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем на 07.04.2010г., като е уведомила кредитополучателя за
това обстоятелства чрез лично връчена на ответника К.Н. покана от 30.03.2010г. връчена с известие за доставяне с ИД PS580004ZК5М. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2, пр. 2 от ЗКИ, съгласно
която „Когато кредитът ши отделни вноски от него не бъдат издължени на
договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен
за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една ши повече вноски по
кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.
418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги“.
Предвид което правото на Банката да обяви кредитната
експозиция за предсрочно изискуема е потестативно право, което кредиторът може
да упражни по своя преценка, в случай че са налице установените в договора
предпоставки за това. Предвид допуснато просрочие ищцовата банка е упражнила потестативното си право да обяви
едностранно задължението по кредита за предсрочно изискуемо, като е уведомила ответника за
това обстоятелство с връчената покана.
Повдигнатият въпрос по приложението на чл. 422 ГПК
вр. с чл. 417, т. 2 ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 ЗКИ е разрешен с постановяването на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
ВКС, съгласно т. 18 от което, в хипотезата на предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предмет на делото по установителния
иск е вземането, основано на представения документ - извлечението от
счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в
който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Когато
тя е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. /в
този см. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1705/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
съдията Д.П./
В настоящия случай се
установи наличието както на обективната
предпоставка – наличието на просрочени задължения, така и на субектвната
предпоставка – правото на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем е упражнено преди подаване
на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус ответницата не е ангажирала доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от процесния кредит. Предвид изложеното възражението за погасяване на процесното задължение чрез плащане се явява недоказано.
Недоказано в процеса бе и възражението за нищожност
на клаузите от договора за кредит относно режима на неустойки на основание чл.
26 и сл. ЗЗД. Възражението е бланкетно, като
не е посочено от ответника, на коя хипотеза от чл. 26 от ЗЗД противоречи
процесната неустоечна уговорка. Клаузата за неустойка (предвидена в чл. 4.1 от
договора за кредит във вр. с чл.11 от ОУ) е договорно определена възнаградителните
лихви в размер на годишен лихвен процент за редовна главница: 7.7% към датата
на сключване на договора , като след всяко погасяване на главница остатъкът от
редовна главница се олихвява с плаващ лихвен процент, формиран от БЛП + 3,341 процентни
пункта фиксирана надбавка. ССчЕ уточни, че базисният лихвен процент е
стойността на лихвения индекс 1-месечен Euribor - променлива величина, чиято
пазарна стойност към датата на сключване на договора за кредит е в размер на
4,359%. Като клауза, уговорена в договора, клаузата на чл.4.1 от договора за
кредит е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД).
Неоснователен е доводът на ответника за недействителност на посочени в
отговора на исковата молба договорни клаузи, уреждащи правата на банката -
кредитор.
Съблюдавайки своите субективни права
и законни интереси, банката - кредитор и ответника са постигнали съгласие за
сключването и за съдържанието на процесния договор за кредит, при индивидуално
уговорени клаузи (по см. на чл. 146 от ЗЗП). Поради това, те са длъжни да
спазват договора и да съблюдават за това - всяка страна по него изпълнява
надлежно задълженията си.
Визираните от ответника клаузи на чл.4.1 от договора за кредит не са
недействителни. Те не противоречат нито на императивни разпоредби на закона (в
частнот на ЗЗП), понеже не противоречат на закона, нито на добрите нрави. Те се
основават на същата логика, на която почиват и разпоредбите на чл. 432, ал. 1,
т. 3 и 4 от ТЗ, а именно - създаването на обективна опасност от намаляване на
имуществените активи на длъжника, поражда възможност за банката, да предприеме
действия, с които да осигури практически възможността за връщане на кредита.
Предсрочната изискуемост на задължението в същност е предвидено в интерес на
банката правно средство - инструмент за постигането на споменатата (позволена
от закона) цел.
По
възражението за погасителна давност:
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента, в
който вземането стане изискуемо. Ответникът в отговора е направил общо възражение за погасяване по
давност на задълениея по кредита, без да посочи за кои суми, дължими на какво
основание и за какъв период счита че е настъпило погасяване по давност. В
случая крайния срок по процесния договор за кредит от 15.04.2033г. Изявлението
за предсрочна изискуемост е достигнало до ответника на 07.04.2010г. Ето защо петгодишна
давност, която към датата, на която се считат предявени исковете - 26.04.2010г.
/ с подаване на заявлението арг. чл.422 от ГПК/ не е изтека.
Предвид изложеното, съдът намира възражението
на ответника за изтекла погасителна давност изцяло за неоснователно и при липса
на други факти водещи до погасяване на дълга искът следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че претенцията е основателна и
доказана в размерите установени от ССчЕ, а оттук, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата 74 139.09 евро, представляваща
изискуема и непогасена главница по договор за банков кредит № 0181 от
21.04.2008г. сключен между страните, ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение – 26.04.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането; сума от 11 455,33 евро – договорна лихва за периода от 15.02.2009 г.
до 25.04.2010г., като иска за вземане за договорна лихва за разликата до пълния
предявен размер от 11 529,55евро следва да бъде отхвърлен.
По
евентуалния иск:
Предвид изхода от спора по
предпочитания иск предявения при евентуалност осъдителен иск с пр. основание
чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, не следва да бъде разглеждан, доколкото не се сбъднало вътршно
процесуалното условие за разглеждането му.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 8 256,07 лв. направените по делото разноски в исковото
производство пред СГС, като в тях се включват внесената държавна такса в размер
на 3 356,07 лева, депозит за вещо лице в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 4 500 лева, както и разноските в
заповедно производство, включващи 3 356.07 лв. платена държавна такса и 2
550.64 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „У.Б.“ АД, ЕИК *******, срещу К.Н.Н.,
на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.430 ТЗ, че К.Н.Н. ЕГН
********** дължи на „У.Б.“ АД, ЕИК ********,
следните суми: сума в размер на 74 139.09 евро, представляваща изискуема и непогасена главница по
договор за банков кредит № 0181 от 21.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главницата
от депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение –
26.04.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; сума от 11 455,33 евро– договорна лихва за
периода от 15.02.2009 г. до 25.04.2010г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19064/2010г на СРС, ГО, 74 състав, КАТО отхвърля
иска за вземането за договорна лихва за разликата от 11 455,33 евро до
предявения размер от 11
529,55евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от „У.Б.“ АД, ЕИК ******срещу К.Н.Н.,
осъдителен иск за реално изпълнение с пр. основание чл.79, ал.1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ, чл.86 ЗЗД, за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 19064/2010г на СРС.
ОСЪЖДА
К.Н.Н. ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените
по делото разноски пред СГС от 8 256,07 лева,
както и
разноските в заповедно производство, включващи 3 356.07 лв. платена държавна
такса и 2 550.64 лева –адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: