№ 25
гр. гр. Д , 26.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д в закрито заседание на двадесет и шести март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Калина Т. Димитрова
Калиптен И. Алид
като разгледа докладваното от Калиптен И. Алид Въззивно частно
наказателно дело № 20213200600106 по описа за 2021 година
П. установил, че му липсвала сума от 100.00 /сто/ лева. В тази връзка, по негови
твърдения, той й бил звъннал, за да поиска среща с цел връщането на парите, като тя
неведнъж отклонявала молбите му.
По изявления на свидетелката И. пострадалият нееднократно я бил притеснявал с
искане да се срещат, за да правят секс, но тя му отказвала под претекст, че е обезпокоена от
това, че той е станал по-груб с нея. По нейни твърдения, с цел да предотврати системния
тормоз от негова страна, се съгласила на 17.12.2019г. да се срещнат в близост до
апартамента му, а именно до дискотека „Звезда“.
За целта тя пристигнала след полунощ в град Д, придружавана от приятеля си –
свидетелят С.П.С., който се отдалечил на известно разстояние от уговореното място на
срещата. Около 01:00 часа свидетелката И. и свидетелят М. М. П. се срещнали пред
дискотека „Звезда“. Последният започнал да я дърпа за ръката и за да предотврати разправия
между тях, свидетелят С. се намесил, нанасяйки удари на пострадалия.
По сигнал на потърпевшия, непосредствено след инцидента, същият бил откаран в
ЦСМП при МБАЛ-Д.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия не били установени
очевидци на извършеното процесно деяние, нито видеозаписи от камери за
видеонаблюдение.
В хода на разследването била изготвена СМЕ, която е точно формулирана,
обективна и компетентно обоснована, поради което не създава съмнения относно
правилността й. Видно от заключението на вещото лице е, че пострадалият М. М. П. е бил
получил следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, счупване на носни кости,
разкъсно контузни рани на горната устна и дясната вежда, ожулвания на челото,
кръвонасядания по лицето и кръвоизлив в дясна очна ябълка, които в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
1
Тези фактически положения по същество са идентични с приетите за установени от
наблюдаващия делото прокурор, който е направил преценка на тези доказателства,
спазвайки всички правила, визирани в нормите на НПК. Настоящият съдебен състав се
солидаризира и с крайните изводи, направени от Районен съд – Д.
След анализ на събраната доказателствена съвкупност, второстепенният съд споделя
правната оценка на прокурора и съда относно наличието на предпоставки за спиране, респ.
за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай правилно в двата
поднадзорни акта е прието, че получените от пострадалия увреждания не отговарят на
медико-биологичните критерии, визирани в разпоредбата на чл.129 от НК, поради което
пострадалият е следвало да реализира своите претенции чрез тъжба, отправена до съда по
реда на чл.81 от НПК за извършено спрямо него престъпление по чл.130 от НК.
Видно от материалите по делото е, че постановление на прокурора от 06.08.2020г. за
спиране на наказателно производство по ДП № 20/2020г. по описа на Районна прокуратура
– Д, издадено на основание чл.244, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, е било
връчено на жалбоподателя М. М. П. на 07.08.2020г.. Срокът за депозиране на тъжба в
Районен съд – Д е изтекъл на 08.02.2021г., като правилно прокурорът след запитване до
Районен съд – Д и установяване на обстоятелството, че до 10.02.2021г. липсва сезиране от
страна на пострадалия по посочения ред, е прекратил наказателното производство на
основание чл.243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.6 във вр. с ал.5, т.1 от НПК. Ето защо
законосъобразно, правилно и обосновано е поднадзорното определение на първостепенния
съд, с който е бил потвърден прокурорският акт.
С въззивната жалба се прави искане за „отпускане на 1-месечен срок за подаване на
тъжба до първоинстанционния съд“, което по същество е такова за възстановяване на срок,
но П. не е ангажирал доказателства за наличие на уважителни причини за 6-месечното си
бездействие. Депозираните с жалбата съдебно-медицинска консултация № 272/2019г. и
епикриза, издадена на 19.12.2019г. от отделение по „Неврохирургия“, които са налични и по
делото, не са относими към хипотезата на чл.186, ал.2 от НПК. Съгласно посочената
разпоредба молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа на
досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат
причините за пропускане на срока. Или иначе казано, жалбоподателят е следвало да посочи
причини за невъзможността си да подаде тъжба до 08.02.2021г., респ. до 18.02.2021г., когато
за първи път е сезирал първоинстанционния съд с жалбата си (в случай, че е имал
уважителни причини за това) срещу постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство и реално е обективирал способността си да участва активно в
производството. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
възстановяването на срок се извършва при релевиране на фактически обстоятелства, които е
необходимо да са подкрепени с доказателства и с чието настъпване да се установи, че
реално е било възпрепятствано заинтересованото лице да упражни правата си.
При изложените фактически констатации и съображения, и предвид липсата на
допуснати съществени процесуални нарушения, настоящият съдебен състав, намира
2
крайните правни изводи на първоинстанционния съд за законосъобразни, обосновани и
правилни, поради което оспорваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Воден от горното, съдът на основание чл.243, ал.7 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260112 от 25.02.20201. по ч.н.д. № 227/2021г. на
Районен съд - град Д, с което се потвърждава постановление на Районна прокуратура - град
Д за прекратяване на наказателно производство по ДП № 20/2020г. по описа на Първо РУ на
МВР – Д, образувано за престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3